Минат ли изборите е време за равносметки. Това е максима,

Минат ли изборите е време за равносметки. Това е максима, позната и спазвана във всяка демократична страна. С една избрана конвенционалност – равносметките би трябвало да са почтени и да се основават на действителните обстоятелства, с цел да си извадят правещите ги точни заключения и поучения. А не да се базират на операции и предъвкване на остарели опорки с една единствена цел – да се лъжат за следващ път жителите за аргументите, заради които една партия е спечелила, а друга - изгубила.

Уви, това – второто – се трансформира в устойчива традиция след всеки избор у нас, като се практикува от съответни партии, пригласящите им медии и хората, дърпащи им конците. Едва ли е нужно да загатваме, че въпросните партии не са артикул на натурален либерален развой, а на опити на политинженеринга в БГ вид. Що се отнася до медиите – те са част от инструментариума на същите лаборанти, основали и тези обединения. И по-конкретно на един.
-->
Вероятно към този момент сте се досетили за кого приказваме, само че въпреки всичко да уточним. Да – става въпрос за енергийния олигарх, политинженер и медиен монополист Иво Прокопиев, който от десетилетие се пробва да приватизира (след „ Каолин “ и „ Дамяница “) и демокрацията у нас, създавайки партии и обединения като „ Да, България “, „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “ на конвейер и акуширайки им благодарение на изданията от машината за операции към кръга му „ Капитал “. Същият Прокопиев, от който се отхвърли даже Създателя му – Иван Костов, разобличил го като човек, употребяващ медиите си за очернящи акции, печелене на поръчки и лобистки действия.

На одеве миналите избори политекспериментите на Прокопиев претърпяха за следващ път проваляне, което очевидно е поразило в сърцето или по-скоро в джоба и самия олигарх. Поне, в случай че се съди от залпа, бълван през последните дни от медиите под контрола му. Памфлетите, родени от публицистите от „ мейнстрийма “ на разградския необут, несъмнено са шедьоври в жанра, само че макар сложния избор, един от тях несъмнено заслужава палмата на шампионата по надхитряне.

Откриваме го на страниците на флагмана на медийната машина за операции на Прокопиев – „ Капитал “, където в напоителен ферман със заглавие „ Швейцарските гласоподаватели на Движение за права и свободи “, създателите се пробват да внушат, че Движението е постигнало положителния си резултат на вота със „ схеми “. Казваме внушат, тъй като на никое място в обясненията не попада нищо по-различно от операции и съшиване с бели конци на тезиси, подобаващи за фентъзи жанра, само че не и за публицистиката.

Че за съответни политици и техния подмолен кукловод електоралният избор е като киселото грозде от националната приказка е пределно ясно. Както прочее и за какво в районите, описвани в публикацията – Пазарджик и Благоевград, „ Демократична България “ не взе нито един мандат, а Движение за права и свободи – по два. Пределно ясно е също по този начин и за какво точно тези райони и резултатите на придвижването в тях са на мушката на „ капиталци “.

Водач на листите на Движение за права и свободи там бе Делян Пеевски - дългогодишният зложелател №1 на Прокопиев и кръга към него, трансформирал се в подобен поради упорството, с което разкрива далаверите им и предлага законодателни начинания, слагащи кол в схемите, с които от десетилетия тормозят страната. Причините, заради които в тези, а в голям брой други региони на страната, гласоподавателите дават от ден на ден гласове за Движение за права и свободи, а политекспериментите на олигархията като Демократична България и Политическа партия понасят провали, са ясни и на самия Прокопиев, и на перодръжките му. И въпреки всичко, с цел да ги улесним в разбора, ето няколко съответни аргументи за упоменатите в публикацията резултати:

1.      Знаете ли политици от какъв брой партии през последните години са посещавали даденото за образец в нея село Бабяк в благоевградската община Белица? Формацията е тъкмо една – Движение за права и свободи. При това нейните представители се сещат за селото освен по предизборни акции, а и отвън тях. Както прочее и по време на пандемията, когато даренията на консумативи, проби за Коронавирус и техника, направени от Делян Пеевски, стигнаха до голяма част от общините в България. Сред тях и Белица.

Олигархът Прокопиев, чиито медии по това време зовяха управляващите да се грижат не за здравето на хората, а за бизнеса, може и да е не запомнил това. Но жителите на тези общини очевидно не. Които прочее имат вбесяващия за олигарсите табиет да помнят, когато политиците мислят за тях освен по избори. И да не се връзват на жълтопаветнически номера като включване в акцията на неуместни с неприятния си усет атракции като возене на ромска талига (справка -  Антоанета Цонева в Пазарджик) или с размахване на лопати по брандирани тениски и в компанията на гардове (Кирил Петков и хората му от Политическа партия в Карловско).

2.      Избирателите, изключително във времена на рецесия, желаят съответни решения и дейности, а не мантри „ анти- “ някого. Това е добре да се помни и от пишман „ демократи “ като лидерът на листата на Демократична България в Пазарджик Антоанета Цонева, която вместо да вземе поука от неуспеха на партийния си водач Христо Иванов в Търново предходната година, реши да печели тази година националната обич по същия модел, спуснат от кукловода им Прокопиев.

С мантри против архиврага на олигарха – Делян Пеевски. Резултатът е, че съумя да снижи в допълнение резултата на партията си в региона и да остане отвън Народното събрание.

3. И последно, само че изрично не и по значителност. Да се опитваш да оправдаваш полицейските репресии на Бойко Рашков (бел.р. вътрешен министър по време на предния парламентарен избор – през ноември 2021 г.) против деятели на Движение за права и свободи, изкарвайки ги естествен либерален метод е героизъм, заслужен за чекистите на Дзержински. Не дребна част от гласоподавателите в страната прочее помнят тези времена и доста добре знаят до какво водят те.

Добре е и Прокопиев и отрочетата му, макар номенклатурния си генезис, да помнят това. Защото въпреки олигархът да съумя приватизира по време на бандитския преход две от златните кокошки на българската стопанска система, опитите му за приватизиране на цялата ни народна власт са обречени на неуспех. При това освен поради паметта на обществото, а и поради обстоятелството, че маската му – неговата и на куклите му на конци, стартира да се разпада освен в България, само че и на открито.