Владимир Полеганов за Минало несвършено: Не беше лесно, беше предизвикателно
" Минало несвършено “ е книга, която следва условията на своя подтекст и род. Не беше елементарно, беше предизвикателно. Това показа писателят и преводач Владимир Полеганов в предаването " Сториборд “ на Радио " Фокус “ с водещ Благой Д. Иванов.
" Минало несвършено “ е акомодация на Александър Чобанов и Владимир Полеганов, въодушевена от сериала " Отдел Издирване “. Сериалът е един от най-награждаваните, а новелизацията Полеганов разказва като психически престъпен разказ.
Той получава цялостна независимост за писане от сценариста на сериала Александър Чобанов. " Разполагах с всички материали, които са писани по сериала, снимани, както и тези, които не са включени в сериала. Все едно виждаш няколко разновидността на една история. Това за мен беше много забавно, тъй като ми даде опция да опозная повече героите. Ако в центъра на една обстановка е едно събитие, това, което е излязло на екран, е друго събитие. Другото, което искахме да се случи, е романът да е тъмен. Градът е доста необикновен и значим воин. Той задава освен атмосферата, само че и параметрите на съзнанието и мислите на героите. Това е нещото, което до момента в който пишех, използвах най-вече “, описа Владимир Полеганов.
Краят на сериала е отворен, което му дава известна независимост. " В самата плът на текста, в дребните сюжети, в особеностите на героите има някои за мен съществени разлики сред това, което се случва на екран, и това, което се случва в книгата. Все едно виждаш различни разновидности на история и човек “, добави писателят.
Въпреки че има цялостната независимост на писане, той призна, че новелизацията на сериала е била предизвикателство за него. " Изкушавам се да пиша без да укривам директната тирада, пиша дълги фрази – тези моменти ги има, само че те са доста малко. Те по-скоро разтварят света на сериала и го отварят към опциите на художествената литература “, добави Полеганов.
При основаването на романа той черпи ентусиазъм от Джоан Д. Виндж с новелизацията й на " Изгубени в космоса “ от 1998 година Заимства хрумвания и от творчеството на писателя Жан-Патрик Маншет. " Той е доста чудноват френски създател. Неговите романи са къси, сред 80 и 120 страници, действието е, бих споделил, извънредно истерично. Но там има доста мощни женски облици, каквито има и в сериала и с които на мен ми беше много забавно да работя. В сериала те са три, доста разнообразни. Мисля, че разказът и при трите е напълно друг. В един от случаите си разреших да привнеса малко от себе си – там директната тирада е скрита, има нещо, което наподобява доста на вътрешен монолог, има странни моменти, само че те са удържани в страниците “, изясни Полеганов.
Черпи хрумвания и от престъпния разказ " Titanium Noir “ на Ник Харкауей. " Има го този глас на разказвача, което беше нещо, което търсех, и се надявам да съм намерил, тъй като сериалът с историята, с героите и с града изискват да има подобен глас. “
" Минало несвършено “ е акомодация на Александър Чобанов и Владимир Полеганов, въодушевена от сериала " Отдел Издирване “. Сериалът е един от най-награждаваните, а новелизацията Полеганов разказва като психически престъпен разказ.
Той получава цялостна независимост за писане от сценариста на сериала Александър Чобанов. " Разполагах с всички материали, които са писани по сериала, снимани, както и тези, които не са включени в сериала. Все едно виждаш няколко разновидността на една история. Това за мен беше много забавно, тъй като ми даде опция да опозная повече героите. Ако в центъра на една обстановка е едно събитие, това, което е излязло на екран, е друго събитие. Другото, което искахме да се случи, е романът да е тъмен. Градът е доста необикновен и значим воин. Той задава освен атмосферата, само че и параметрите на съзнанието и мислите на героите. Това е нещото, което до момента в който пишех, използвах най-вече “, описа Владимир Полеганов.
Краят на сериала е отворен, което му дава известна независимост. " В самата плът на текста, в дребните сюжети, в особеностите на героите има някои за мен съществени разлики сред това, което се случва на екран, и това, което се случва в книгата. Все едно виждаш различни разновидности на история и човек “, добави писателят.
Въпреки че има цялостната независимост на писане, той призна, че новелизацията на сериала е била предизвикателство за него. " Изкушавам се да пиша без да укривам директната тирада, пиша дълги фрази – тези моменти ги има, само че те са доста малко. Те по-скоро разтварят света на сериала и го отварят към опциите на художествената литература “, добави Полеганов.
При основаването на романа той черпи ентусиазъм от Джоан Д. Виндж с новелизацията й на " Изгубени в космоса “ от 1998 година Заимства хрумвания и от творчеството на писателя Жан-Патрик Маншет. " Той е доста чудноват френски създател. Неговите романи са къси, сред 80 и 120 страници, действието е, бих споделил, извънредно истерично. Но там има доста мощни женски облици, каквито има и в сериала и с които на мен ми беше много забавно да работя. В сериала те са три, доста разнообразни. Мисля, че разказът и при трите е напълно друг. В един от случаите си разреших да привнеса малко от себе си – там директната тирада е скрита, има нещо, което наподобява доста на вътрешен монолог, има странни моменти, само че те са удържани в страниците “, изясни Полеганов.
Черпи хрумвания и от престъпния разказ " Titanium Noir “ на Ник Харкауей. " Има го този глас на разказвача, което беше нещо, което търсех, и се надявам да съм намерил, тъй като сериалът с историята, с героите и с града изискват да има подобен глас. “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ