Димитър Пасков - българинът, който откри чудотворната сила на кокичето
Полиомиелитът или казано на понятен език – детският паралич, е един от бичовете на предишното столетие, унищожил живота на не едно или две фамилии. Българинът от Беломорска Тракия Димитър Пасков дава вяра на всички тези хора от целия свят, откакто реализира един от най-големите пробиви в българската фармакология, извличайки алкалоида нивалин от блатното кокиче, написа " Българска история ".
Основната съставна част на нивалина е галатамин, който се изолира от грудките на кокичетата. Така цветето с упойващо прелестен мирис към този момент не е само предвестител на пролетта и новия живот в природата. То се трансформира в предвестител на вярата за нов живот на парализираните хора. Приложение на нивалина надалеч не се лимитира единствено с детския паралич, а с времето то дори се уголемява.
Днес Нивалинът е желан лек за заболели от алцхаймерова деменция, прогресивна мускулна дистрофия, миопатия, стомашно-чревни проблеми, ишиас, неврит и церебрална парализа.
Откривателят на тази скъпа съставна част Димитър Пасков е роден в село Горно Броди край Сяр (Гърция) на 18 октомври 1914 година. Завършва междинното си обучение в красивия Асеновград през 1934, а през 1940 година се дипломира в Медицинския университет в София. През Втората международна война Пасков се включва като доктор на 27-ми Чепински полк. На фронта е определян като " общ любим на бойци и офицери, влизащ в ситуацията на всекиго и имащ добра дума за всеки. “ След това специализира в Ленинград, където под зоркото око на някои от най-бележитите учени за времето си са направени първите проучвания на нивалина.
От 1961 година оглавява катедрата по фармакология към столичния Медицински университет, където прави великото си изобретение. 1961 е и годината, в която Пасков получава купата професор. Той се трансформира в легенда за сътрудниците си и е неин началник до самото си пенсиониране през 1977 година.
През тези години доктор Пасков поставя основите на българската фармакологична академична школа. Всеотдайността към науката на Пасков е пословична в катедрата, а за любовта към работата с младите професорът към момента e образец за сътрудниците в нея.
Церителят изобретява над 20 разновидности медикаменти през кариерата си и взе участие в над 35 поръчки за патенти, а безспорният усет и изобретателски талант, които той има са комбинирани с едно належащо изискване, с цел да може те да се материализират на процедура. Любовта към билките, чийто изявен познавач е професорът, е фактора, който в композиция с пословичното неуморно усърдие на Пасков, дава на неговия гений действителни измерения.
Той с горделивост споделя на свои другари, че билковото благосъстояние на България отстъпва единствено на хималайските чудодейни растения в Непал. Детайлното познаване на билките лекарят дължи на интереса си към националната медицина и срещите си с доста национални лечители. Без това познание нивалинът може би към момента щеше да бъде непознат…
Както при множеството гениални открития и освен това витаят истории, които включват случайността в уравнението на триумфа. В съответния случай доктор Пасков лекува болно от детски паралич момиче, което по простъпка изпива водата от ваза, която до доскоро е била цялостна с кокичета. След това той вижда усъвършенстване в положението на момичето, като по този метод лекарят се убеждава в чудотворното деяние на красивото малко цвете, което няколко десетилетия по-късно към този момент е застрашено от изгубване в България.
Забележително е, че всичко обвързвано с лекарството е чисто българско, в това число и суровината, правеща световното самопризнание още по-ценно за нас. Първият интерес от чужбина демонстрира университетът в Болоня през 1962 година – издава първия труд на българина на тематика: " Фармакология и клинично приложение на нивалина “. Малко по-късно Пасков издава монография, в която в детайли разказва всичко към своето изобретение, която е преведена на италиански и съветски език. Дълги години по-късно тя служи като примерен учебник по пробна фармакология.
Нивалинът, също като научните писания на откривателя си, се радва на забележително дългоденствие – към този момент 60 години лекарството се задържа на пазара, ставайки очевидец на бързия напредък и още по-бързото проваляне на голям брой други лекарства, множеството от които към този момент са забравени. Безценното изобретение на българския фармаколог му носи Оскар за просвета в Неапол през 1961 година.
Същата премия единствено че в региона на техниката през същата година печели Юрий Гагарин. Д-р Пасков е притежател на интернационалната премия Еми. Едва ли има по-подходяща персона от фена на билките, който да получи премия за просвета, кръстена на билковия празник. Най-голямата премия за него сигурно е благодарността, която изцерените изпитват към него. В медиите даже се появява информация за момиче, кръстено от родителите си Нивалина.
След като обезпечава пълностоен живот на толкоз доста хора от целия свят, професор Пасков напуща този свят през 1986 година, извършил и преизпълнил задачата си тук. Признателните хора го изпращат за финален път, а погребението му оставя море от кокичета. Малките нежни цветя, чиято неподозирана мощ лечителят открива за света.
Основната съставна част на нивалина е галатамин, който се изолира от грудките на кокичетата. Така цветето с упойващо прелестен мирис към този момент не е само предвестител на пролетта и новия живот в природата. То се трансформира в предвестител на вярата за нов живот на парализираните хора. Приложение на нивалина надалеч не се лимитира единствено с детския паралич, а с времето то дори се уголемява.
Днес Нивалинът е желан лек за заболели от алцхаймерова деменция, прогресивна мускулна дистрофия, миопатия, стомашно-чревни проблеми, ишиас, неврит и церебрална парализа.
Откривателят на тази скъпа съставна част Димитър Пасков е роден в село Горно Броди край Сяр (Гърция) на 18 октомври 1914 година. Завършва междинното си обучение в красивия Асеновград през 1934, а през 1940 година се дипломира в Медицинския университет в София. През Втората международна война Пасков се включва като доктор на 27-ми Чепински полк. На фронта е определян като " общ любим на бойци и офицери, влизащ в ситуацията на всекиго и имащ добра дума за всеки. “ След това специализира в Ленинград, където под зоркото око на някои от най-бележитите учени за времето си са направени първите проучвания на нивалина.
От 1961 година оглавява катедрата по фармакология към столичния Медицински университет, където прави великото си изобретение. 1961 е и годината, в която Пасков получава купата професор. Той се трансформира в легенда за сътрудниците си и е неин началник до самото си пенсиониране през 1977 година.
През тези години доктор Пасков поставя основите на българската фармакологична академична школа. Всеотдайността към науката на Пасков е пословична в катедрата, а за любовта към работата с младите професорът към момента e образец за сътрудниците в нея.
Церителят изобретява над 20 разновидности медикаменти през кариерата си и взе участие в над 35 поръчки за патенти, а безспорният усет и изобретателски талант, които той има са комбинирани с едно належащо изискване, с цел да може те да се материализират на процедура. Любовта към билките, чийто изявен познавач е професорът, е фактора, който в композиция с пословичното неуморно усърдие на Пасков, дава на неговия гений действителни измерения.
Той с горделивост споделя на свои другари, че билковото благосъстояние на България отстъпва единствено на хималайските чудодейни растения в Непал. Детайлното познаване на билките лекарят дължи на интереса си към националната медицина и срещите си с доста национални лечители. Без това познание нивалинът може би към момента щеше да бъде непознат…
Както при множеството гениални открития и освен това витаят истории, които включват случайността в уравнението на триумфа. В съответния случай доктор Пасков лекува болно от детски паралич момиче, което по простъпка изпива водата от ваза, която до доскоро е била цялостна с кокичета. След това той вижда усъвършенстване в положението на момичето, като по този метод лекарят се убеждава в чудотворното деяние на красивото малко цвете, което няколко десетилетия по-късно към този момент е застрашено от изгубване в България.
Забележително е, че всичко обвързвано с лекарството е чисто българско, в това число и суровината, правеща световното самопризнание още по-ценно за нас. Първият интерес от чужбина демонстрира университетът в Болоня през 1962 година – издава първия труд на българина на тематика: " Фармакология и клинично приложение на нивалина “. Малко по-късно Пасков издава монография, в която в детайли разказва всичко към своето изобретение, която е преведена на италиански и съветски език. Дълги години по-късно тя служи като примерен учебник по пробна фармакология.
Нивалинът, също като научните писания на откривателя си, се радва на забележително дългоденствие – към този момент 60 години лекарството се задържа на пазара, ставайки очевидец на бързия напредък и още по-бързото проваляне на голям брой други лекарства, множеството от които към този момент са забравени. Безценното изобретение на българския фармаколог му носи Оскар за просвета в Неапол през 1961 година.
Същата премия единствено че в региона на техниката през същата година печели Юрий Гагарин. Д-р Пасков е притежател на интернационалната премия Еми. Едва ли има по-подходяща персона от фена на билките, който да получи премия за просвета, кръстена на билковия празник. Най-голямата премия за него сигурно е благодарността, която изцерените изпитват към него. В медиите даже се появява информация за момиче, кръстено от родителите си Нивалина.
След като обезпечава пълностоен живот на толкоз доста хора от целия свят, професор Пасков напуща този свят през 1986 година, извършил и преизпълнил задачата си тук. Признателните хора го изпращат за финален път, а погребението му оставя море от кокичета. Малките нежни цветя, чиято неподозирана мощ лечителят открива за света.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ