Мина една година откакто светът се преобърна – на 180

Мина една година откогато светът се прекатурна – на 180 градуса, на 360, на 70, на 90, отново на 180. Една година, откогато всички се качихме на ролеркостера на Covid-19 и сменяхме седалка след седалка – боязън, неодобрение, оптимизъм, смут, загуба, вяра, самотност и след това отново изначало. Италианците пееха по балконите, британците затвориха музеите, шведите – ИКЕА, целият свят се маскира и презапаси с тоалетна хартия. Книгите за самопомощ означиха взрив в продажбите. Както и дневният банкет на калории на единица човек. Заживяхме в един дълъг ден, тъй като, както и да го разделяхме, всеки идващ беше като предходния. Настъпи оглушителна тишина. Но “тишината не трансформира света. Тя трансформира нас. Кара ни да се свиваме в черупките си. Осакатява историите и възприятията ни и ги погребва живи ”. (Цитатът е от книгата Heart Talk на Cleo Wade.)

Някои се справяха мъчно, други с комизъм и вино. Надежди се раждаха и умираха всеки ден – във всяко сърце, дом, офис или хоумофис, малко или огромно градче или страна. Защото, “който и да ви каже, че знае какво би трябвало да се направи в действителност не знае, тъй като никой не знае ”. (А. Куомо, губернатор на Ню Йорк, април 2020 г.)

Едно очакване завладя световно света, че ще станем по-добри – заедно и по настрана. Китай изпращаше милиони маски и десетки медици по света, Германия транспортираше сериозни пациенти с хеликоптери, самолетите на американски бейзболни тимове летяха като карго. И все пак не станахме по-добри. Поне не заедно.

Но през всичкото това време на изолираност и отдалеченост, което роди ужасните неналичия на обятия, целувки и здрависване, множеството от нас усетиха какъв брой значима е близостта.

Дори и световната непосредственост да е заблуда, дребният урок от огромното злополучие е, че “никой не е остров вътре в себе си затворен. Всеки има връзка с континента ”.  (Хемингуей)

Докато превъртаме трети сезон на следващия сериал, един от героите лъсва с алкохолната си взаимозависимост и първото, което прави в осъзнаването си, е да се обади на своята АА група (анонимните алкохолици).

“Това сме всички ние ” – споделя брачният партньор ми. – “Всички имаме потребност от околните си, от топлината, общуването, разбирането с взор. ”

Същата вечер започнах да пиша този текст – за анонимните алкохолици вътре в нас – за нашата потребност от другарство и за вярата, че човешкият контакт е лекарство за духа и за тялото. Американската асоциация за зависимости определя 13 правилото за ефикасното им лекуване. Точка 6 споделя: самостоятелните или групови съвещания, както и други поведенчески способи са най-съществените съставни елементи в ефикасното лекуване на зависимости. В точка 7 се добавя: подобаващите лекарства могат да изиграят значима роля, изключително в композиция с групови или самостоятелни съвещания.

Наред с всичко друго, което миналата година ни сподели, и макар че световно не станахме по-добри, доста от нас осъзнаха острата потребност от хора – малко или доста на брой – всеки съгласно аршина си. Малки или огромни групи, подвластни от общуването, докосването, лечението с наличие.

След като на 13 март предходната година се затворихме по къщите, започнах да си резервирам някои надълбоко чувствени моменти от историята на света. Исках да се върна към тях след една година. Годината мина и моментът пристигна. Защото имам вяра, че до момента в който помним, значи се грижим.
    View this post on Instagram           
A post shared by HELLO! Magazine (@hellomag)

 
    View this post on Instagram           
A post shared by E! News (@enews)

 
    View this post on Instagram           
A post shared by ABC News (@abcnews)

 
    View this post on Instagram           
A post shared by ABC News (@abcnews)

Има още, не пропускайте да ги разгледате на идната страница...