Щастлив е човекът, който е посял в своята гръд семената на милосърдието - ЕХНАТОН
МИЛОСЪРДИЕ
Когато ти съзнаеш своите дефекти, когато ти прозреш своите недостатъци, проумей, о сине човечески!
Всеобщата добрина на Оногова, който те е наградил с разсъдък, надарил те е с дара на словото и те е настанил в обществото на себеподобни, с цел да получаваш и даваш взаимна помощ и взаимни отговорности.
Твоята храна, твоите облекла, удобството на твоето жилище, твоята защита от рискове, твоето удоволствие от доволството и удобствата на живота – всичко това ти дължиш на помощта на другите и можеш да получиш всичко това единствено в обществото на себеподобни.
Затова твой дълг е да бъдеш другар на човечеството, защото и изгодата ти е в това, че и другите да бъдат отзивчиви към теб.
Както розата по своята природа разнася мирис, по този начин и сърцето на милосърдния човек основава положителни каузи.
Той се любува от лекотата и спокойствието на личното си сърце и се радва на щастието и благосъстоянието на своите ближни.
Той не се вслушва в злоезичието и клеветата, тъй като минусите и паденията на хората предизвикват болежка на сърцето му.
Неговият непрекъснат блян е да прави положително и той постоянно дири случай за реализиране на този блян: облекчавайки нещастията на другите, той облекчава себе си.
Благодарение широтата на своя разум, той включва в своята мъдрост щастието на всички хора, с помощта на великодушието на сърцето си, той се старае да го реализира.
БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ
Щастлив е индивидът, който е посял в своята гръд семената на милосърдието; техните плодове ще бъдат щедрост и обич.
Ще изтекат реки на положително из кладенеца на сърцето му и ще се излеят потоци за богатството на човечеството.
Той оказва помощ на бедния в неговите несполуки; той се любува от помощта за благосъстоянието на всички индивиди.
Той не осъжда съседа си и не има вяра на завистливи и злобни приказки и не повтаря тяхната клюка.
Той прости обидите, нанесени му от хората и пропъжда загатна за тях из паметта си; отплата и завист нямат място в сърцето му.
Той не отвръща зло за зло и даже за враговете няма ненавист в сърцето му; с другарски увещания той успокоява тяхната неправда.
Скърбите и безпокойствата на индивидите възбуждат състраданието му; той се старае да облегчи тежестта на техните несгоди и удоволоствието от триумфа възнаграждава неговия труд.
Той успокоява яростта, омиротворява свадите на разядосваните хора и предотвратява нещастията при спор и омраза.
Той спомага да се сътвори към него мир и доброжелателство и името му се повтаря с хвалба и благословия.
Аменхотеп IV , по-късно преименувал се на Ехнатон е десетият фараон от Осемнадесетата династия на Древен Египет, царувал от 1353 пр.н.е. – 1336 година пр.н.е.
Негова основна жена е прелестната Нефертити , от която има 6 дъщери. Историците настояват, че прословутият Тутанкамон е негов наследник.
Ехнатон остава в историята като първият монотеистичен държател. Фараонът приема името Ехнатон („ Угоден на Атон “) и прави религиозна промяна в страната си.
Обявява Атон за висш господ, а по-късно и за единствен. Египетските жреци и огромна част от популацията са недоволни от това и скоро след края на ръководството му връщат нещата постарому. Заради неприязънта им към него унищожават доста от основаните по негово време здания и изкуство.
Преоткрит е от историята през XIX век с откритието на град Ахетатон, столицата по негово време, покрай днешния Амарна.
Ехнатон е първият държател в цивилизованият свят, който е провъзгласил вярата в Единия Бог и с право е наименуван „ най-големият обновител на всички времена “ и ни оставя своя честен завет в творбата си „ Напътствия теб аз дарувам “, неговите къси разсъждения по въпросите за положителното и злото.
