Две теории за произхода на българите - една истина
Милена ВЪРБАНОВА
Откакто тезата за тракийската еднаквост на българите доби известност, сред откривателите на нашата история се води упорита борба. Тя към този момент не е в полето на към момента формалната доктрина за тюркския генезис на българите, бетонирана в просветителната ни система, а сред бранителите на тракийския корен на българите - от една страна - и на почитателите на известния наш академик ст.н.с. Петър Добрев, който в своите съчинения издигна тезата за централноазиатската прародина на индоевропейския български народ - в подножията на Памир и Хиндукуш. В тази яростна борба прелитат напоени с отрова стрели и от двата лагера, които постоянно си разменят кървави обиди и обвинявания в изменничество към българската идея.
Да оставим настрани измяната - днешните ни " политици " го практикуват в такива колосални размери, че за историците, даже и най-съглашателски настроените, съвсем не остана място на платената софра на националната измяна. Невежественият лумпенаж, от който се състои " политическият ни хайлайф ", не се интересува от мнението на историците - в този момент към този момент става дума за тоталното изтриване на България, а не за деликатното поддържане на някаква историческа доктрина, която би могла да бъде преференциална на съответна обстановка. Но и в най-мракобесната ера учените са длъжни да събират пръснатите зърна на истината за произхода на нашия народ. Осъденият на гибел има право да осъзнае кой е в действителност. И в това осъзнаване е ключът към неговото избавление.
Недоразуменията сред двете " школи " не са в " измяната ", а в обикновеното недоумение на смисъла на античните топоними и в неналичието освен на задоволителна лингвистична подготовка, само че и на усет към словото.
В хода на моите занимания, се убедих, че път към разкриването на етническата еднаквост на българите може да даде деликатното проучване на народите, обитавали в дълбока античност Мала Азия. Те не са по-различни по етнически състав от обитаващите Балканите и островните архипелази в Бяло море, само че в проучването на историята на страни като Троя, Ликия, Кария, Фригия, Лидия - и на техния език - се съдържа по-ясен отговор на въпроса кои са българите.
Известно е, че Лидия приема това си наименование поради прозвището на цар Бротей - Лид, което ще рече " вманиачен " - трети и финален държател от династията на Атиадите ( Танталиди ). Дали названието на страната идва тъкмо от прозвището на полуделия цар или от оргиастичните празници на Дионис, сега не е от значително значение - значимото е, че това име може непосредствено да се преведе посредством българския език. Атиатиди - названието на първата лидийска династия - произлиза от името Атис, татко на Лид и наследник на Манес, наследник на Зевс и Гея, първи държател на Лидия. Атис ще рече " татко " на арамейски език и името на цялата династия се превежда като " татковци ". Но Танталиди също значи " татковци " - в случай че се абстрахираме от носовката в името Тантал, остава разбираемото за всеки българин " татал " - " баща ".
Преди да смени названието си поради цар Луд, страната се е наричала Меония и таман това име е насочна точка в актуалната публикация. За меониец античните създатели одобряват самия Омир - " Омир Меонид " - а в Песен XVIII на " Илиада ", поетът загатва " Меония свидна ". В Книга 12, Глава 3 на своя труд " География ", Страбон твърди, че "... бригийци, бриги и фригийци — са една и съща народност; също както и мисийци, меони и мейони. "
На маздейски персийски името на Меония е било Спарда - извънредно забавно наименование, разкриващо същинска съкровищница.
То незабавно ни навежда на мисълта за Спарта в Лакония, още повече, че и двете Спарти са обитаеми с месенци - мизи. Спарта значи " църкам, засаждам, популяризирам ". На италиански глаголът sparare значи " изстрелвам ", дума, която и в древността и в наше време е евфемизъм за " еякулирам ", " оплодявам ". Италианският глагол partorire пък значи " раждам " в смисъл на " отстранявам от себе си ". Името Спарда ( Спарта ) внушава и концепцията за непосредственост с великия народ празненство ( партяни ), известни със своята " партска пукотевица ". Партите са наричани и " парни ", което би могло да се преведе като " момци, момчета ". Думата е непокътната в Русия, което не трябва да ни учудва, защото партите ( парни ) са наричани и скити, както и саки. Но кои нормално носят прозвището " момци, момчета "? Военните дружини.
Интересно е, че името Спарда е сходно по звучене с армейското слово prdys, с персийската дума pardis и с латинската paradus - " парадайс ", " градина ". Тъкмо от парадайса индивидите са се " пръснали " по земята.
Възможно ли е Меония - Лидия - да е била " земният парадайс ", основан от боговете в зората на времената? Такова съмнение е разумно, като се има поради, че не толкоз надалеч от нея протича Ефрат, упомената в Библията като една от четирите реки, на които се разделя огромната река, напояваща райската градина. В поддръжка на концепцията, че Меония е вероятният " земен парадайс ", се явява името на нейния първи цар - Манес - " man " ( първият човек ) - наследник на Зевс и Гея.
Какво тогава ще рече понятието " меония "? Основавайки се на думата " peos, peon " ( гр. ) - " фалос ", считам, че вероятното значение на " meon, meonia " е " вътрешност ". Разбира се, смисълът на понятието " меон " във философията е много друго, само че " он " - " всичко съществуващо " - има своето отражение в езиците - да вземем за пример като изключително местоимение във френския език и като диалектно в българския. Аргумент за приемането на " меония " като " вътрешност " е и общото предписание, че с " п " стартират понятията, отнасящи се към " бащата " - pater - а с " м " - отнасящите се към майката - mater. За мнозина откриватели - сред траките, наречени " пеони " и " меони ", няма разлика. Като понятия обаче, те принадлежат на най-дълбоката, пеласгийска старост.
Както се схваща от цитираната фраза на Страбон, " меони " са бригите, фригите и мизите. Доколкото троянците - тевкри - са отъждествявани от античните създатели ( виж да вземем за пример Овидий ) с фригите, затова и те са меони. Всички тези антични етноними ( без меоните ) са отъждествявани с българите и значат " вълци ". Впрочем Грузия, Хиркания ( Вркана ), Дакия, Фризия - също значат " страна на вълците ", както писах в публикацията си " Мисията на един народ е кодирана в неговия етноним ". Ликия също ще рече " страна на вълците ". Така нареченият " лувийски език " и " лувийско писмо " - терминология, измислена единствено, с цел да се избегне признанието, че този език и книжовност са тракийски и български - също значат " вълчи " - или по-точно " на вълчицата " - louve. Името на лидийския цар Кандавъл, последният държател от династията на Хераклидите, съгласно мен, ще рече " цар ( кан ) вълк ". А какво значи Лакония? Също " страна на вълците " - от " лика " - вълк. Илотите - спартанските плебеи - са наречени по този начин по името на Ил - троянския държател. А троянците - месени, бриги, фриги са тевкри - " вълци ".
От бригите произлиза едно слово, непрекъснато използвано в модерните европейски езици - " бригада ". Определението за " бригада " е " тайфа ", " военна част ", " военизиран отряд ". Да оставим настрани обстоятелството, че самата дума " война " произлиза от " писък " и " вълк ", само че съществителното " brig " - коренът на " бригада " - значи ни повече, ни по-малко " вълк ", както и " висок ", " повдигнат " в келтския език. В антична Ирландия е била обожавана богинята Brigantia, чието наименование пояснявам като " вълчица ". Името Бригита, както и това на португалската владетелска фамилия Браганса също произлизат от " brig ". Народът " бриганти " е обитавал региона с основен град Еборакум - Йорк, в Британия. Името Еборакум значи " герой " - " борак " - " боец ", а Йорк ( York ) непосредствено ще рече " вълк ". Този английски народ се е прочул измежду римляните със своя размирен, непослушен дух. На италиански briga ще рече " кавга ", а briganti - " разбойници ".
Стигам до концепцията, споделяна и в други мои текстове, че " вълците ", излезли " от парадайса ", в действителност са негови стражи, чиято задача им постанова непрестанно придвижване.
Друго допустимо пояснение на названието на Меония във вид Мейония, е обвързвано със смисъла на името Иония. Доколкото понятието Меония ( Мейония ) е пристигнало до нас посредством гръцкия език, а на гръцки " ме " значи " не ", бихме могли да тълкуваме Мейония като НеИония, т.е. " не крайбрежната линия ", а хинтерландът на полуостров Мала Азия - " средата ". Подобно пояснение обаче опонира на обстоятелството, че град Измир е апетитен за допустимо отечество на Омир, а поетът е " меониец ". И след това, в случай че Мейония е НеИония, какво ще рече Иония? Според историка Йосиф Флавий, Иония е наречена с името на Иавана, наследник на Иафет. Иавана мощно припомня името на Иовис - Зевс, Юпитер. В което има диря от опция хипотезата за " земния парадайс ", разположен в Мала Азия да се окаже разумна. В случая доста забавно е името Измир, което е най-древното наименование на града - преди Смирна. То носи спомен за амазонската кралица Мирина, само че също и за море - " из морето ", " от морето ".
Третият метод, по който пояснявам името Меония, произтича от латинския глагол meo - " движа се ", " вървя ", " идвам ". Не бива да забравяме, че римляните са наследници на бежанци от Троя отпред с Еней. Забележително е, че понятието meo е в синхрон с названието на планините Ида - в Троада и на остров Крит. Нека запомним този подробност, тъй като той е значим в тълкуването на " противниковата доктрина ".
Любопитно е, че река Меон съществува в Хемпшир, Англия.
А в този момент ще се върна на изказванието на уважавания от мен огромен български академик Петър Добрев, че етногенезисът на българите се прави в подножията на централноазиатската планинска система и по-специално на Памир и Хиндукуш. Според Петър Добрев, българската националност се е формирала в подножията на Имеон и е изцяло друга от тракийските етноси. Но какво е Тракия? Нима тя се лимитира единствено с териториите на Мала Азия, Балканите и егейските архипелази? Според Аполодор, размерите на Тракия са безбрежни и тя се простира чак до Индия. Ето какво загатва античният публицист в глава 3 от Книга 5 на своята " Митологическа Библиотека " по отношение на похода на Дионис в Индия като културен воин:
" Там ( във Фригия, след броденето му в Египет и Сирия, М.В.), изцелен от Рея, постигайки тайнствата и получавайки от Рея столата, той се отправил през Тракия в Индия "...
И малко по-нататък:
" Минавайки през Тракия и цялата Индийска земя... "
Следователно от свидетелството на хрониста, можем да заключим, че областите, обитаеми с тракийски нации, се простират до самата Индия.
Петър Добрев построява теорията си върху изказванията на арменския географ Анания Ширакаци, живял през 7 в., в труда му " Ашхарашуйц " и Хрониката на Михаил Сирийски (12 в.). Според него, съгласно източниците, които той приема за насочна точка, българската страна в древността се е формирала под Имеон, а през 6 в. част от българския народ поел сложното си пътешестване към Прикаспието, Кавказ и Приазовието, където е основал Стара Велика България, с цел да се насочи - още веднъж единствено една негова част - през втората половина на 7 в. към днешните си територии. Няма да приказвам за мирния метод, по който " славяните " одобряват " пришълците- българи ", факт, който исторически припомня мирното приемане на волските в Етрурия и който опровергава теорията на Петър Добрев ( както и тюркската доктрина ). Ще съсредоточа вниманието си върху топонимите в " прародината на българите ", съгласно Петър Добрев - Имеон.
Какво значи названието Имеон? Изненадващо, то съдържа същото разбиране, за което става дума в по-горните редове - Меония - И-Меон. Аз съм писала за названието Имеон, поясних го посредством понятието " мене " - " мое, притежание, царство, страна, име, имам, владея ". И в това има очевидна логичност. Но е безусловно ясно, че името на планината Имеон е по-древно от всички тези съществени понятия и в действителност е Меон, а началната " и " е тази представка, която източните нации прикачват към голям брой думи - да вземем за пример И-Кония, вместо Коня, И-Лирия, вместо Лирия - Лурия - Луристан. Името на Илирия би трябвало да бъде Лирия, това е същинското наименование, идентично с Луристан ( Персия ). Само като вметване ще отбележа, че през село Булгарограсо в провинцията на град Комо, Ломбардия, основано от българи през 7 в., протича рекичката Лура. А английският крал Лир, който е освен шекспиров воин, а и историческа персона, носи име, произлизащо от етнонима лури. По същата логичност е образувано името на Истанбул - от Стамбул.
Какво значи името Хиндукуш? Чели сме какви ли не " пояснения " на това име, само че то, съгласно мен, може да има единствено едно пояснение, с което се изяснява както названието на река Инд, по този начин и - несъмнено - произлизащото от него име на великата страна. Хиндукуш съдържа две изумително забавни и елементарни съставки - " хинд - инд " и " куш ". Смисълът на " инд " може да бъде свестен незабавно, в случай че премахнем носовката - остава " ид " - " пристигам, ходя, вървя, движа се ". Сравнете го с латинския глагол meo. Така че смисъла на името на река Инд е " движа се, тека ". А названието на планината отразява " движещото се, приходящо население ", което се заселва в нейното подножие. Втората съставна част " куш ", която е предъвквана във по всякакъв начин тълкувания, значи, съгласно мен, " дом, къща, леговище, хранителка ". Защо? Защото коренът " куш " съществува и в този момент в актуалните европейски езици и от него се образуват думи като " coucher " ( фр.) - лежа, дремя, " кушать ( рус.) - храня се, " къща " ( бълг.) и така нататък Преводи на Хиндукуш като " убий индиеца ", " индийски палач " или " индийска птица " ( куш ) са малко евентуални. Впрочем названието " куш " за птица, което българското ухо свързва със зова " къш ", също произлиза от " къща ".
Следователно разумният превод на името Хиндукуш е " леговище за идващите, пришълците ". Тези пришълци по моему могат да бъдат както античните атланти, основали великата просвета на Ведическа Индия, по този начин и техните потомци - пеласги, траки, българи. Такова пояснение се удостоверява от името на региона Кашмир, което превеждам като " каш " - " скривалище, леговище " за " мирите " - " пристигналите от морето ". " Каш " подхожда на френския глагол (se) cacher - " укривам (се ) ", само че в действителност произлиза от античното разбиране " къща " - " каща " - casa ( ит.) - cascina ( ит.) - кошара. А кошара ще рече безусловно " скривалище ". По този метод става явен смисълът и на непрекъснато дискутираното име на планината ( планините ) Кавказ. " Каз " или " каш " е " къща ", " скривалище ", " леговище ", а " кав " е " каверна ", " пещера ". Кавказ ще рече " пещерно леговище ". Етнонимът " кавкони " на потомците на Кавкон, един от петдесетте синове на Ликаон, тракийски народ, който Страбон афишира за липсващ, значи " пещерни коне " или още по-вероятно " змейове-коне ".
Но дано разгледаме и други забележителни паралели сред названията от Имеонската планинска система и лоното на народите - Меония. " До 19 в. тя е възприемана като единна планина, наричана на локалните езици Болор, Белур... В " Худуд ал Алам " ( " Граници на света " ) от незнаен персийски създател и в съчиненията на Махмуд Кашгари, хребетът Болор се назовава още Мани, Манас " ( samoistina.at.ua ). Авторът на публикацията, от която е този откъс, свързва името Манас с " камък ", което не опонира на мита за основаването на първия човек " man " - от камък, тиня, пръст. Интересното е, че имена като И-Меон и Манес още веднъж се пресичат. И сходствата не свършват дотук.
В Хиндукуш - най-западното отклонение на Имеонската планинска верига, живеят калашите и нуристанците, които приказват дардски езици. Самите дарди, които живеят в Кашмир, в елементи от Афганистан и Пакистан ( в Гилгит-Балтистан - още едно забавно име - и в Северозап.гранична област ), са считани за потомци на основателите на Ригведа и етнонимът им е доста подобен с този на дарданите, част от които са троянците.Идентификацията на дарди с дардани може да бъде почтена цел за бъдещи научни проучвания - знае се, че има повече имена на етноси в историческите извори, в сравнение с нации в реалност и всяка аналогия в етнонимите може да не е инцидентна.
Огромен интерес провокира историко-географската област Белуджистан, която се простира върху територията на провинция Белуджистан в сегашен Пакистан, провинция Систан и Белуджистан в Иран, както и Нимруз, Хелманд и Кандахар в сегашен Афганистан. Това е земята на античните балохи, чието наименование толкоз припомня имената на пеласги ( беласги ) и " българи ".
Балохите са моторът на цивилизацията в тази част на света. Не е нужно да изреждам стадиите в тяхната история, свързани с най-известните цивилизации.
Ще отбележа единствено, че " през интервала 1- 3 в. балохите са част от Индо-скитското или Индо-партянското царство, управлявявано от династията Паратараджас, идентична с Парадас от Махабхарата, Пураните и други ведически и персийски източници. Ръкописът " Периплос на Еритрейското море " ситуира страната Парадан на брега на актуален Белуджистан, оттатък Оманския залив " ( абзацът е по енциклопедичен текст за Белуджистан ).
И не щеш ли в епоса Махабхарата откриваме името Бригу. Махабхарата е роман, което допуска " повествовател " и " слушател ". Този " слушател ", към който се обръща " разказвачът ", е наименуван в епоса " потомък на Бригу ". Кой тогава е Бригу - очевидно живял доста генерации преди основаването на Махабхарата?
Ето какво ни оповестява съветската енциклопедия по този въпрос:
" Бри́гу (санскр. भृगु,: bhṛgu от корена: bhrā, " светя ", " блестя " ) — във ведическата и индуистката митология е популярен влъхва — один от седемте велики риши. В Ригведа името Бригу се използва и в множествено число и значи група божествени същества, предали небесния огън (Агни) на хората, бидейки негови пазители. Понякога с името Бригу в Ригведа е наричано едно от племената. В Ригведа и в по-късната литература Бригу се преглежда и като жречески жанр, открил жертвоприношения на огъня, а за създател на този жанр се смята мъдрецът Бригу. Втората мандала на Ригведа се счита за написана от Гритсамада от рода Бригу.
Според една от версиите, татко на Бригу е Ману, който предал на своя наследник космогоничното обучение, а той, от своя страна, го съобщил на хората. (Мбх. XII 182—192). Обителта на Бригу, съгласно преданието, се намира на планината Бхригутунга, в Непал, на източния бряг на река Гандак.
Името Бригу в индуистската митологическа традиция има непререкаем престиж. В един от разновидностите на мита за Нахуша, точно Бригу го трансформира посредством своето проклинание, в змия и го събаря от небето (Мбх. XIII 100).
Потомци на Бригу:
Бхригу е създател на жанр, чийто членове се назовават Бхаргави (Бхригуиди). Много от тях стават известни воини или мъдреци. Именно Бхаргавите се явяват " редактори " на Махабхарата в духа на брахманската традиция, придавйки ѝ нейния актуален тип, с прибавянето на обичайни сюжети, включително и голям брой митове, прославящи самите Бхаргави. "
Съпруга на Бригу е една от дъщерите на мъдреца Кардама. Сред наследниците му са Шукра ( Ушанас ), заповедник на асурите, царете Парашурама и Сагара ( извънредно забавно име, което ни води към сангария, свещената брадва, към саките и сикулите, М.В. ), а също мъдрецът Аурва. " ( със съкращения )
Под названието " бхаргави " откривам българите, които произлизат от високо повдигнат жречески жанр, обвързван с вярата в огъня и обладаващ тайните на вселената. Този жанр произлиза от мъдреците Бригу и Кардама. Постепенно се е трансформирал в цялостен народ - сходно бесите ( " духове ", жреци на одрисите ), галатите ( жреци на келтите ) и расените ( " бръснатите ", етруски ). Но и като народ продължава да пази свещените тайнства, поверени му в най-дълбока античност от неговите предшественици - продължава да бъде техен пазач, " вълк ". Мисията му постанова непрекъснато " придвижване " - в безкрайните лимити на Тракия - от Индия до Апенините - и в цяла Европа - до Британия. Не бива да разбираме придвижването на българите като бягство от опустошителни военни спорове, естествени катаклизми или търсене на аграрни земи, въпреки че и това, безспорно, го е имало. Основната цел на това придвижване е осъществяването на тяхната задача. Две са главните опорни точки на тяхното осезаемо наличие - източна, в подножията на Памир и Хиндукуш ( с лъчи към Северна Индия и Хималаите ) - и западна - Мала Азия ( с лъчи към Балканите, Черноморието, Кавказ и Прикаспието ). Ето за какво в тези области са съсредоточени толкоз сходни названия - И-меон, Меония, бриги, балхи, балохи, Манес, Манас, Ману. Тези точки бележат пунктове, определени от прадревна цивилизация, от които тя е " пръскала " по света своите познания и своите жреци-воини. Между българите в Меония и тези в Имеон, в действителност няма никаква разлика. Това занапред ще се потвърждава посредством езика, който са говорили.
Двете исторически " школи " - тракийската и памирската - не би трябвало да враждуват нито момент повече, а незабавно да се обединят. Предстои им взаимно разкриване на величието на една цивилизация, пред която бледнее всяко въображение и угасва всяко съревнование.
Откакто тезата за тракийската еднаквост на българите доби известност, сред откривателите на нашата история се води упорита борба. Тя към този момент не е в полето на към момента формалната доктрина за тюркския генезис на българите, бетонирана в просветителната ни система, а сред бранителите на тракийския корен на българите - от една страна - и на почитателите на известния наш академик ст.н.с. Петър Добрев, който в своите съчинения издигна тезата за централноазиатската прародина на индоевропейския български народ - в подножията на Памир и Хиндукуш. В тази яростна борба прелитат напоени с отрова стрели и от двата лагера, които постоянно си разменят кървави обиди и обвинявания в изменничество към българската идея.
Да оставим настрани измяната - днешните ни " политици " го практикуват в такива колосални размери, че за историците, даже и най-съглашателски настроените, съвсем не остана място на платената софра на националната измяна. Невежественият лумпенаж, от който се състои " политическият ни хайлайф ", не се интересува от мнението на историците - в този момент към този момент става дума за тоталното изтриване на България, а не за деликатното поддържане на някаква историческа доктрина, която би могла да бъде преференциална на съответна обстановка. Но и в най-мракобесната ера учените са длъжни да събират пръснатите зърна на истината за произхода на нашия народ. Осъденият на гибел има право да осъзнае кой е в действителност. И в това осъзнаване е ключът към неговото избавление.
Недоразуменията сред двете " школи " не са в " измяната ", а в обикновеното недоумение на смисъла на античните топоними и в неналичието освен на задоволителна лингвистична подготовка, само че и на усет към словото.
В хода на моите занимания, се убедих, че път към разкриването на етническата еднаквост на българите може да даде деликатното проучване на народите, обитавали в дълбока античност Мала Азия. Те не са по-различни по етнически състав от обитаващите Балканите и островните архипелази в Бяло море, само че в проучването на историята на страни като Троя, Ликия, Кария, Фригия, Лидия - и на техния език - се съдържа по-ясен отговор на въпроса кои са българите.
Известно е, че Лидия приема това си наименование поради прозвището на цар Бротей - Лид, което ще рече " вманиачен " - трети и финален държател от династията на Атиадите ( Танталиди ). Дали названието на страната идва тъкмо от прозвището на полуделия цар или от оргиастичните празници на Дионис, сега не е от значително значение - значимото е, че това име може непосредствено да се преведе посредством българския език. Атиатиди - названието на първата лидийска династия - произлиза от името Атис, татко на Лид и наследник на Манес, наследник на Зевс и Гея, първи държател на Лидия. Атис ще рече " татко " на арамейски език и името на цялата династия се превежда като " татковци ". Но Танталиди също значи " татковци " - в случай че се абстрахираме от носовката в името Тантал, остава разбираемото за всеки българин " татал " - " баща ".
Преди да смени названието си поради цар Луд, страната се е наричала Меония и таман това име е насочна точка в актуалната публикация. За меониец античните създатели одобряват самия Омир - " Омир Меонид " - а в Песен XVIII на " Илиада ", поетът загатва " Меония свидна ". В Книга 12, Глава 3 на своя труд " География ", Страбон твърди, че "... бригийци, бриги и фригийци — са една и съща народност; също както и мисийци, меони и мейони. "
На маздейски персийски името на Меония е било Спарда - извънредно забавно наименование, разкриващо същинска съкровищница.
То незабавно ни навежда на мисълта за Спарта в Лакония, още повече, че и двете Спарти са обитаеми с месенци - мизи. Спарта значи " църкам, засаждам, популяризирам ". На италиански глаголът sparare значи " изстрелвам ", дума, която и в древността и в наше време е евфемизъм за " еякулирам ", " оплодявам ". Италианският глагол partorire пък значи " раждам " в смисъл на " отстранявам от себе си ". Името Спарда ( Спарта ) внушава и концепцията за непосредственост с великия народ празненство ( партяни ), известни със своята " партска пукотевица ". Партите са наричани и " парни ", което би могло да се преведе като " момци, момчета ". Думата е непокътната в Русия, което не трябва да ни учудва, защото партите ( парни ) са наричани и скити, както и саки. Но кои нормално носят прозвището " момци, момчета "? Военните дружини.
Интересно е, че името Спарда е сходно по звучене с армейското слово prdys, с персийската дума pardis и с латинската paradus - " парадайс ", " градина ". Тъкмо от парадайса индивидите са се " пръснали " по земята.
Възможно ли е Меония - Лидия - да е била " земният парадайс ", основан от боговете в зората на времената? Такова съмнение е разумно, като се има поради, че не толкоз надалеч от нея протича Ефрат, упомената в Библията като една от четирите реки, на които се разделя огромната река, напояваща райската градина. В поддръжка на концепцията, че Меония е вероятният " земен парадайс ", се явява името на нейния първи цар - Манес - " man " ( първият човек ) - наследник на Зевс и Гея.
Какво тогава ще рече понятието " меония "? Основавайки се на думата " peos, peon " ( гр. ) - " фалос ", считам, че вероятното значение на " meon, meonia " е " вътрешност ". Разбира се, смисълът на понятието " меон " във философията е много друго, само че " он " - " всичко съществуващо " - има своето отражение в езиците - да вземем за пример като изключително местоимение във френския език и като диалектно в българския. Аргумент за приемането на " меония " като " вътрешност " е и общото предписание, че с " п " стартират понятията, отнасящи се към " бащата " - pater - а с " м " - отнасящите се към майката - mater. За мнозина откриватели - сред траките, наречени " пеони " и " меони ", няма разлика. Като понятия обаче, те принадлежат на най-дълбоката, пеласгийска старост.
Както се схваща от цитираната фраза на Страбон, " меони " са бригите, фригите и мизите. Доколкото троянците - тевкри - са отъждествявани от античните създатели ( виж да вземем за пример Овидий ) с фригите, затова и те са меони. Всички тези антични етноними ( без меоните ) са отъждествявани с българите и значат " вълци ". Впрочем Грузия, Хиркания ( Вркана ), Дакия, Фризия - също значат " страна на вълците ", както писах в публикацията си " Мисията на един народ е кодирана в неговия етноним ". Ликия също ще рече " страна на вълците ". Така нареченият " лувийски език " и " лувийско писмо " - терминология, измислена единствено, с цел да се избегне признанието, че този език и книжовност са тракийски и български - също значат " вълчи " - или по-точно " на вълчицата " - louve. Името на лидийския цар Кандавъл, последният държател от династията на Хераклидите, съгласно мен, ще рече " цар ( кан ) вълк ". А какво значи Лакония? Също " страна на вълците " - от " лика " - вълк. Илотите - спартанските плебеи - са наречени по този начин по името на Ил - троянския държател. А троянците - месени, бриги, фриги са тевкри - " вълци ".
От бригите произлиза едно слово, непрекъснато използвано в модерните европейски езици - " бригада ". Определението за " бригада " е " тайфа ", " военна част ", " военизиран отряд ". Да оставим настрани обстоятелството, че самата дума " война " произлиза от " писък " и " вълк ", само че съществителното " brig " - коренът на " бригада " - значи ни повече, ни по-малко " вълк ", както и " висок ", " повдигнат " в келтския език. В антична Ирландия е била обожавана богинята Brigantia, чието наименование пояснявам като " вълчица ". Името Бригита, както и това на португалската владетелска фамилия Браганса също произлизат от " brig ". Народът " бриганти " е обитавал региона с основен град Еборакум - Йорк, в Британия. Името Еборакум значи " герой " - " борак " - " боец ", а Йорк ( York ) непосредствено ще рече " вълк ". Този английски народ се е прочул измежду римляните със своя размирен, непослушен дух. На италиански briga ще рече " кавга ", а briganti - " разбойници ".
Стигам до концепцията, споделяна и в други мои текстове, че " вълците ", излезли " от парадайса ", в действителност са негови стражи, чиято задача им постанова непрестанно придвижване.
Друго допустимо пояснение на названието на Меония във вид Мейония, е обвързвано със смисъла на името Иония. Доколкото понятието Меония ( Мейония ) е пристигнало до нас посредством гръцкия език, а на гръцки " ме " значи " не ", бихме могли да тълкуваме Мейония като НеИония, т.е. " не крайбрежната линия ", а хинтерландът на полуостров Мала Азия - " средата ". Подобно пояснение обаче опонира на обстоятелството, че град Измир е апетитен за допустимо отечество на Омир, а поетът е " меониец ". И след това, в случай че Мейония е НеИония, какво ще рече Иония? Според историка Йосиф Флавий, Иония е наречена с името на Иавана, наследник на Иафет. Иавана мощно припомня името на Иовис - Зевс, Юпитер. В което има диря от опция хипотезата за " земния парадайс ", разположен в Мала Азия да се окаже разумна. В случая доста забавно е името Измир, което е най-древното наименование на града - преди Смирна. То носи спомен за амазонската кралица Мирина, само че също и за море - " из морето ", " от морето ".
Третият метод, по който пояснявам името Меония, произтича от латинския глагол meo - " движа се ", " вървя ", " идвам ". Не бива да забравяме, че римляните са наследници на бежанци от Троя отпред с Еней. Забележително е, че понятието meo е в синхрон с названието на планините Ида - в Троада и на остров Крит. Нека запомним този подробност, тъй като той е значим в тълкуването на " противниковата доктрина ".
Любопитно е, че река Меон съществува в Хемпшир, Англия.
А в този момент ще се върна на изказванието на уважавания от мен огромен български академик Петър Добрев, че етногенезисът на българите се прави в подножията на централноазиатската планинска система и по-специално на Памир и Хиндукуш. Според Петър Добрев, българската националност се е формирала в подножията на Имеон и е изцяло друга от тракийските етноси. Но какво е Тракия? Нима тя се лимитира единствено с териториите на Мала Азия, Балканите и егейските архипелази? Според Аполодор, размерите на Тракия са безбрежни и тя се простира чак до Индия. Ето какво загатва античният публицист в глава 3 от Книга 5 на своята " Митологическа Библиотека " по отношение на похода на Дионис в Индия като културен воин:
" Там ( във Фригия, след броденето му в Египет и Сирия, М.В.), изцелен от Рея, постигайки тайнствата и получавайки от Рея столата, той се отправил през Тракия в Индия "...
И малко по-нататък:
" Минавайки през Тракия и цялата Индийска земя... "
Следователно от свидетелството на хрониста, можем да заключим, че областите, обитаеми с тракийски нации, се простират до самата Индия.
Петър Добрев построява теорията си върху изказванията на арменския географ Анания Ширакаци, живял през 7 в., в труда му " Ашхарашуйц " и Хрониката на Михаил Сирийски (12 в.). Според него, съгласно източниците, които той приема за насочна точка, българската страна в древността се е формирала под Имеон, а през 6 в. част от българския народ поел сложното си пътешестване към Прикаспието, Кавказ и Приазовието, където е основал Стара Велика България, с цел да се насочи - още веднъж единствено една негова част - през втората половина на 7 в. към днешните си територии. Няма да приказвам за мирния метод, по който " славяните " одобряват " пришълците- българи ", факт, който исторически припомня мирното приемане на волските в Етрурия и който опровергава теорията на Петър Добрев ( както и тюркската доктрина ). Ще съсредоточа вниманието си върху топонимите в " прародината на българите ", съгласно Петър Добрев - Имеон.
Какво значи названието Имеон? Изненадващо, то съдържа същото разбиране, за което става дума в по-горните редове - Меония - И-Меон. Аз съм писала за названието Имеон, поясних го посредством понятието " мене " - " мое, притежание, царство, страна, име, имам, владея ". И в това има очевидна логичност. Но е безусловно ясно, че името на планината Имеон е по-древно от всички тези съществени понятия и в действителност е Меон, а началната " и " е тази представка, която източните нации прикачват към голям брой думи - да вземем за пример И-Кония, вместо Коня, И-Лирия, вместо Лирия - Лурия - Луристан. Името на Илирия би трябвало да бъде Лирия, това е същинското наименование, идентично с Луристан ( Персия ). Само като вметване ще отбележа, че през село Булгарограсо в провинцията на град Комо, Ломбардия, основано от българи през 7 в., протича рекичката Лура. А английският крал Лир, който е освен шекспиров воин, а и историческа персона, носи име, произлизащо от етнонима лури. По същата логичност е образувано името на Истанбул - от Стамбул.
Какво значи името Хиндукуш? Чели сме какви ли не " пояснения " на това име, само че то, съгласно мен, може да има единствено едно пояснение, с което се изяснява както названието на река Инд, по този начин и - несъмнено - произлизащото от него име на великата страна. Хиндукуш съдържа две изумително забавни и елементарни съставки - " хинд - инд " и " куш ". Смисълът на " инд " може да бъде свестен незабавно, в случай че премахнем носовката - остава " ид " - " пристигам, ходя, вървя, движа се ". Сравнете го с латинския глагол meo. Така че смисъла на името на река Инд е " движа се, тека ". А названието на планината отразява " движещото се, приходящо население ", което се заселва в нейното подножие. Втората съставна част " куш ", която е предъвквана във по всякакъв начин тълкувания, значи, съгласно мен, " дом, къща, леговище, хранителка ". Защо? Защото коренът " куш " съществува и в този момент в актуалните европейски езици и от него се образуват думи като " coucher " ( фр.) - лежа, дремя, " кушать ( рус.) - храня се, " къща " ( бълг.) и така нататък Преводи на Хиндукуш като " убий индиеца ", " индийски палач " или " индийска птица " ( куш ) са малко евентуални. Впрочем названието " куш " за птица, което българското ухо свързва със зова " къш ", също произлиза от " къща ".
Следователно разумният превод на името Хиндукуш е " леговище за идващите, пришълците ". Тези пришълци по моему могат да бъдат както античните атланти, основали великата просвета на Ведическа Индия, по този начин и техните потомци - пеласги, траки, българи. Такова пояснение се удостоверява от името на региона Кашмир, което превеждам като " каш " - " скривалище, леговище " за " мирите " - " пристигналите от морето ". " Каш " подхожда на френския глагол (se) cacher - " укривам (се ) ", само че в действителност произлиза от античното разбиране " къща " - " каща " - casa ( ит.) - cascina ( ит.) - кошара. А кошара ще рече безусловно " скривалище ". По този метод става явен смисълът и на непрекъснато дискутираното име на планината ( планините ) Кавказ. " Каз " или " каш " е " къща ", " скривалище ", " леговище ", а " кав " е " каверна ", " пещера ". Кавказ ще рече " пещерно леговище ". Етнонимът " кавкони " на потомците на Кавкон, един от петдесетте синове на Ликаон, тракийски народ, който Страбон афишира за липсващ, значи " пещерни коне " или още по-вероятно " змейове-коне ".
Но дано разгледаме и други забележителни паралели сред названията от Имеонската планинска система и лоното на народите - Меония. " До 19 в. тя е възприемана като единна планина, наричана на локалните езици Болор, Белур... В " Худуд ал Алам " ( " Граници на света " ) от незнаен персийски създател и в съчиненията на Махмуд Кашгари, хребетът Болор се назовава още Мани, Манас " ( samoistina.at.ua ). Авторът на публикацията, от която е този откъс, свързва името Манас с " камък ", което не опонира на мита за основаването на първия човек " man " - от камък, тиня, пръст. Интересното е, че имена като И-Меон и Манес още веднъж се пресичат. И сходствата не свършват дотук.
В Хиндукуш - най-западното отклонение на Имеонската планинска верига, живеят калашите и нуристанците, които приказват дардски езици. Самите дарди, които живеят в Кашмир, в елементи от Афганистан и Пакистан ( в Гилгит-Балтистан - още едно забавно име - и в Северозап.гранична област ), са считани за потомци на основателите на Ригведа и етнонимът им е доста подобен с този на дарданите, част от които са троянците.Идентификацията на дарди с дардани може да бъде почтена цел за бъдещи научни проучвания - знае се, че има повече имена на етноси в историческите извори, в сравнение с нации в реалност и всяка аналогия в етнонимите може да не е инцидентна.
Огромен интерес провокира историко-географската област Белуджистан, която се простира върху територията на провинция Белуджистан в сегашен Пакистан, провинция Систан и Белуджистан в Иран, както и Нимруз, Хелманд и Кандахар в сегашен Афганистан. Това е земята на античните балохи, чието наименование толкоз припомня имената на пеласги ( беласги ) и " българи ".
Балохите са моторът на цивилизацията в тази част на света. Не е нужно да изреждам стадиите в тяхната история, свързани с най-известните цивилизации.
Ще отбележа единствено, че " през интервала 1- 3 в. балохите са част от Индо-скитското или Индо-партянското царство, управлявявано от династията Паратараджас, идентична с Парадас от Махабхарата, Пураните и други ведически и персийски източници. Ръкописът " Периплос на Еритрейското море " ситуира страната Парадан на брега на актуален Белуджистан, оттатък Оманския залив " ( абзацът е по енциклопедичен текст за Белуджистан ).
И не щеш ли в епоса Махабхарата откриваме името Бригу. Махабхарата е роман, което допуска " повествовател " и " слушател ". Този " слушател ", към който се обръща " разказвачът ", е наименуван в епоса " потомък на Бригу ". Кой тогава е Бригу - очевидно живял доста генерации преди основаването на Махабхарата?
Ето какво ни оповестява съветската енциклопедия по този въпрос:
" Бри́гу (санскр. भृगु,: bhṛgu от корена: bhrā, " светя ", " блестя " ) — във ведическата и индуистката митология е популярен влъхва — один от седемте велики риши. В Ригведа името Бригу се използва и в множествено число и значи група божествени същества, предали небесния огън (Агни) на хората, бидейки негови пазители. Понякога с името Бригу в Ригведа е наричано едно от племената. В Ригведа и в по-късната литература Бригу се преглежда и като жречески жанр, открил жертвоприношения на огъня, а за създател на този жанр се смята мъдрецът Бригу. Втората мандала на Ригведа се счита за написана от Гритсамада от рода Бригу.
Според една от версиите, татко на Бригу е Ману, който предал на своя наследник космогоничното обучение, а той, от своя страна, го съобщил на хората. (Мбх. XII 182—192). Обителта на Бригу, съгласно преданието, се намира на планината Бхригутунга, в Непал, на източния бряг на река Гандак.
Името Бригу в индуистската митологическа традиция има непререкаем престиж. В един от разновидностите на мита за Нахуша, точно Бригу го трансформира посредством своето проклинание, в змия и го събаря от небето (Мбх. XIII 100).
Потомци на Бригу:
Бхригу е създател на жанр, чийто членове се назовават Бхаргави (Бхригуиди). Много от тях стават известни воини или мъдреци. Именно Бхаргавите се явяват " редактори " на Махабхарата в духа на брахманската традиция, придавйки ѝ нейния актуален тип, с прибавянето на обичайни сюжети, включително и голям брой митове, прославящи самите Бхаргави. "
Съпруга на Бригу е една от дъщерите на мъдреца Кардама. Сред наследниците му са Шукра ( Ушанас ), заповедник на асурите, царете Парашурама и Сагара ( извънредно забавно име, което ни води към сангария, свещената брадва, към саките и сикулите, М.В. ), а също мъдрецът Аурва. " ( със съкращения )
Под названието " бхаргави " откривам българите, които произлизат от високо повдигнат жречески жанр, обвързван с вярата в огъня и обладаващ тайните на вселената. Този жанр произлиза от мъдреците Бригу и Кардама. Постепенно се е трансформирал в цялостен народ - сходно бесите ( " духове ", жреци на одрисите ), галатите ( жреци на келтите ) и расените ( " бръснатите ", етруски ). Но и като народ продължава да пази свещените тайнства, поверени му в най-дълбока античност от неговите предшественици - продължава да бъде техен пазач, " вълк ". Мисията му постанова непрекъснато " придвижване " - в безкрайните лимити на Тракия - от Индия до Апенините - и в цяла Европа - до Британия. Не бива да разбираме придвижването на българите като бягство от опустошителни военни спорове, естествени катаклизми или търсене на аграрни земи, въпреки че и това, безспорно, го е имало. Основната цел на това придвижване е осъществяването на тяхната задача. Две са главните опорни точки на тяхното осезаемо наличие - източна, в подножията на Памир и Хиндукуш ( с лъчи към Северна Индия и Хималаите ) - и западна - Мала Азия ( с лъчи към Балканите, Черноморието, Кавказ и Прикаспието ). Ето за какво в тези области са съсредоточени толкоз сходни названия - И-меон, Меония, бриги, балхи, балохи, Манес, Манас, Ману. Тези точки бележат пунктове, определени от прадревна цивилизация, от които тя е " пръскала " по света своите познания и своите жреци-воини. Между българите в Меония и тези в Имеон, в действителност няма никаква разлика. Това занапред ще се потвърждава посредством езика, който са говорили.
Двете исторически " школи " - тракийската и памирската - не би трябвало да враждуват нито момент повече, а незабавно да се обединят. Предстои им взаимно разкриване на величието на една цивилизация, пред която бледнее всяко въображение и угасва всяко съревнование.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ