Мила Попнеделева-Генова е от онези хора, които връщат вярата в

Мила Попнеделева-Генова е от тези хора, които връщат вярата в красивото. Сама измисля историята и илюстрациите към детските си книжки, а откакто завърши стадия с писането и рисуването, минава към подбора на хартията, печатницата, формата, с цел да приключи и популяризира книгите сама. А те са неповторими. Нямат и нищо общо с конфекцията в жанра, за която нееднократно сме писали. Не наподобяват на другите детски книги, които можем да открием в книжарниците и несъмнено носят чувството, че тази книга е основана единствено и само за теб. Музата на Мила е на 6 години и е поставил своя автограф в някои от изданията – оповестени са и неговите рисунки, тъй като детето най-добре може да пресъздава историята за друго дете…

Какво те въодушевява?

Винаги съм мислила, че като ти е даден някакъв гений, би трябвало да го развиваш и да правиш това, което искаш. Аз от малко хлапе постоянно съм си казвала, че ще върша детски книжки. Човек го носи в себе си - като му е обещано, той не може да избяга от него.
Когато ми хрумне една концепция, тя ме хваща и ме тормози до момента в който не я направя. Ето в този момент имам доста незабавни планове и задания, само че в главата си имам една приказка за три нахални мечки, които не ме оставя намира. Непрекъснато си присвоявам време, с цел да ги рисувам. Чакам Боби да заспи и сядам да рисувам. Рисувам, рисувам и по едно време поглеждам в интернет и някакво следващо политическо събитие станало. Тогава разбирам, че тези илюстрации са моето бягство от действителността.

Илюстрирала ли си книги за възрастни?

Правила съм и книги за възрастни. Мога да рисувам всичко. Харесва ми да опитвам и като жанр. Аз не одобрявам илюстратори, които по един и същи метод наричайки го жанр илюстрират всяка книга без значение каква е. За мен теста е мотив за друга интерпретация. Най-важното за мен е концепцията и тя  е водеща при илюстрирането, на концепцията покорявам и стилът, който предпочитам за съответната книга. Истинско наслаждение е когато одобрявам текста, който илюстрирам. Харесвам равноправната роля на илюстратора, който предлага своята идея върху текста, само че малко са тези които го могат, множеството просто безусловно илюстрират. Не одобрявам също по този начин да направя единствено корица, желая независимост да разчовъркам текста и в случай че би трябвало да го обърна с главата надолу.

Разкажи за твоите детски авторски книги?

По света от дълго време илюстраторите са и създатели на текста на своите книги, тъй като при децата въздействието илюстрация – текст е еднакво. Това да владееш и двете изразни средства спомага концепцията ти. При мен концепция, текст, картинка вървят по едно и също време. Боби, синът ми е моята муза и те са доста персонално претърпени. Аз започнах да ги върша когато влязох в този негов детски свят. Много е значимо човек да е покрай децата с цел да работи за тях, по този начин резултатът е откровен. Първата брошура -  „ Шумоленето “ я измислих, тъй като Боби се опасяваше от тъмното. Следващата, за свинчето, е, тъй като той се хранеше като свинче. Страшната книга е обвързвана с ужасните анимационни детски филмчета. Нея му я измислих, когато беше в Пирогов със строшен крайник. Сега мечешката е най- смешната, само че повече не ми се желае да издавам. Правя авторските си книги такива, каквито бих купила за своето дете.

Какво мислиш за детските книги в България?

В България се издават всеобщо кичозни детски книги, които аз не бих купила на детето си и доста ме затруднява изборът на хубави книги. Децата имат потребност от книги, които да възпитават в тях някакъв усет, а не постоянно се получава тъкмо по този начин. Всъщност илюстрираната детската книга е първото същинско материално изкуство, до което детето се допира. Отначало то не схваща текста и вижда единствено илюстрацията. Това е форма на образование и децата има потребност от качествени детски книги, правени с почитание към тях. Ако от дребни гледат кичозни илюстрации, след това вероятно на всички места ще търсят този кич и чалга и няма да посегнат към хубавата литература. И противоположното - в случай че от дребни се допират до качествени издания, те ще търсят тази хармония и по-късно.

В книжките ти главия воин е постоянно момченце…

Да, това е по този начин, тъй като моята муза Боби е момченце. Всъщност те стават и за момиченца, само че липсват кукли, принцеси и феи. 

Какво мислиш за разногласието „ електронни против хартиени книги “?

Хартиените книги, в случай че се вършат качествено нищо не може да ги измести, даже и електронните. Със сигурност детската книга не може да бъде на електронен притежател, тъй като детето има потребност да я усеща, да я преглежда, да се допира до нея. А електронният притежател е леден, само че също в случай че книгите за възрастни се вършат качествено, в случай че са добре илюстрирани, в случай че в тях има идея, в случай че художникът е взел участие в тези книги, в случай че те са хубави единствено по себе си като издание, като произведение, те не могат да се изместят от нищо. Но тези боклучави книги, които са вътре с вестникарска хартия, с жалка коричка, те могат умерено да бъдат изхвърлени.

Какво друго обичаш да правиш?

Преди доста обичах да рисувам живопис, само че откак се роди Боби, нямам тази конфигурация. Живописецът има огромен шанс с това, че каквото нарисува на платното това и остава, до момента в който в илюстрацията  човек трепери, до момента в който книгата излезе от печатницата, а за жалост постоянно се срещат печатари далтонисти. Обичам да си почивам и като рисувам рисунки, шалове, като върша керамика, като фотографирам. Обичам свободата на актьора да прави това, което му се прави.