Писмо до мама от бебето, което е на небето
Мила мамо,
Знам, че ти липсвам и че ти се желае да можеше да ме гледаш по какъв начин раста. Но вместо това седиш на клатещия се стол, сълзи се стичат по лицето ти, а ръцете ти прегръщат одеялцето, което трябваше да бъде мое.
Виждам те да плачеш, мамо, искайки да ме подържиш. Желаейки да погледнеш в очите ми. Копнеейки да ме чуеш да рева или да те нарека „ мама “.
Искам да знаеш, че Исус ме люлее всяка нощ в ръцете си, до момента в който заспя и до момента в който го прави, Той ми споделя за теб. Знам, че лалетата са обичаните ти цветя и че всяка пролет ти обсипваш дома си с такива, тъй като ти припомнят за мен. Знам, че носиш рождения ми камък на пръста си, тъй като аз не съм до теб да държа ръката ти. Знам, че ти разбра, че живея в един топъл октомврийски ден и това направи обичания ти годишен сезон още по-сладък и прелестен. Знам, че си мислиш за мен всеки ден. А аз знам, че няма по какъв начин да те обичам повече, в сравнение с те обичам сега.
Чудиш се по какъв начин щях да наподобявам, в случай че бях долу при теб. Е, мога да ти кажа, че имам твоите очи и нослето на тате. Косата ми е гъста, а пухкавите ми пръстчета отиват на пухкавите ми бузки.
Искам да ти кажа по какъв начин звучи рева ми, само че откогато съм тук, не съм плакало, мамо. Защото това място е Рая. И въпреки и да не можеш да ме чуеш, аз въпреки всичко те назовавам „ мама “.
Имам доста приятелчета, които липсват на майките си. Иска ми се да се запознаеш с техните майки. Обзалагам се, че ще ги харесаш толкоз, колкото аз одобрявам приятелчетата си. Можете да си поговорите за нас – вашите бебета на небето – и да плачете дружно. Може би няма да се чувстваш толкоз самотна. Когато ти липсвам, спомни си ритъмът на сърцето ми, мамо. То биеше поради теб. И когато си тъжна, че не можеш повече да го чуеш, желая да си го представиш по какъв начин бие в ритъма на ангелската ария. Защото това прави то сега. Бие паралелно с песните на ангелите и е в действителност красиво, мамо.
Никога не съм усещало ръчичките ти към себе си, мамо, само че постоянно съм усещало болката ти.
Усещах я, до момента в който растях в свещеното пространство на твоята вътрешност. И я усещах, когато сърцето ти се разруши откакто лекарите ти споделиха, че няма да съм там още дълго.
Усещам я и в този момент. Когато казваш името ми. Когато погледът ти се взре в небето, а очите ти търсят знак, че съм тук. Че съм в сигурност. Че ме обичат.
Усещам я и когато ми изпращаш балони всяка година на рождения ми ден. Искам да знаеш, че резервирах всеки един от тях, тъй като тук те не се пукат. Те са изпълнени с любовта ти, а както знаем, тя в никакъв случай няма да свърши.
Виждам те да плачеш за мен, мамо. И разбирам за какво. Липсвам ти, тъй като ме обичаш толкоз доста. Но желая и да се усмихваш за мен, мамо, тъй като аз съм в действителност, в действителност щастливо тук. Искам да знаеш, че животът ми е идеален тук, мамо.
Един ден и твоят ще бъде. Защото един ден ти ще бъдеш тук при мен, мамо. Ще се срещнеш с Исус, ще схванеш какъв брой прекрасен е животът ми. И ще видя усмивката на лицето ти, когато най-сетне ме чуеш да те назовавам „ мамо “.
С любов,
Твоето бебе, което е на небето
Инфо: https://dama.bg
