Михаил Билалов пак е мафиот
Михаил Билалов към този момент движи със закачливо-дискретни ретро мустаци – топ артистът ги отглежда поради новата си роля на разбойник плейбой от 90-те в „ Бум-бум. Малка нощна музика за мафиот и оркестър “. Премиерата се чака на 4 декември в НДК. Идеята е на Дора Арабаджийска - брачната половинка на Стунджи, историята е на Ваня Николова, а режисьор е Лиза Шопова, за която екшънът под прожекторите наложително би трябвало да е с мигане. С Билалов на сцената е единствено оркестърът на Ангел Забeрски, а след пандемията евентуално ще се появят балерини и певици. Защото всичко се случва на рождения ден на нарушителя с четири брака и четири развода, който като същински меломан кани джаз бенд за юбилея си. Но това не е черна или крими хроника от началото на по този начин наречения преход. Билалов споделя, че въпросната тематика минава като декор, а няма и грам носталгия по старта на домораслата народна власт. Въоръжен с черно възприятие за комизъм и лафове-куршуми, героят на Билалов проучва бурния си живот отвън закона и прави аутопсия на обърканата съвременнност. Вместо да си поръча стриптийзьорки с лачени ботуши, той минава като локомотив през спомените за 90-те, с цел да се блъсне челно в днешните проблеми на улицата - от престъпността и неволите на благосъстоянието до секса и обърканите функции на мъжете и дамите.
" Сега момчетата си лягат с нощен крем за лице, а преди време си лягахме с револвер под възглавницата. На какво наподобява днешната престъпност? Накъде отива този свят, мамка му? ", поклаща глава той. Публиката обаче ще се любува на достоверно шоу. „ В текста на Ваня Николова в 9 глави с интермедии звучи авто и политическа ирония “, разяснява Билалов и прецизира, че този му воин няма нищо общо с именития Джаро от „ Под прикритие “. " В началото героят ми си напомня с усмивка 90-те, които си бяха Джурасик парк за нарушители, единствено с цел да разбере по какъв начин се е завъртял светът през днешния ден. Какво си е отишло и какво е останало на дъното на бутилката. Но за негово страдание, освен че нищо не си е отишло, ами и всичко е с краката нагоре. В този смисъл спектакълът в действителност е смях през сълзи ", споделя Михаил Билалов. Комплексарският нрав на Балканите да се правиш на по мъж, в сравнение с си, също е заложен в облика. А първият си моноспектакъл Билалов посвещава на починалия си брат, който му е и като татко, защото е с 10 години по-голям от него.
Покрай новите си планове Билалов въпреки всичко се изкушава за някой и различен колорит на равносметка. „ Все повече се приближавам до концепцията, че триумфът е вътрешно, интимно, духовно узряване. Успехът е възприятието на вътрешен мир, което е надълбоко разбиране. В този аспект - още не се усещам съумял ", прям е той пред Дир.бг. „ Дали в България ще се издъниш или не, няма никакво значение – за разлика от Русия и Франция. Тук казусът е дали си се издънил пред своите хора – и дали те ще ти простят. Защото аз съм издърпал някого от дупката, някой е издърпал мен от дупката “, е философията на звездата.
В началото на настоящия изстрадал арт сезон артистът излезе в Младежкия спектакъл в „ Той е дяволът “ – чудесна френска черна комедия, която дискутира въпроса има ли разлика тук и в този момент сред истината и лъжата, сред въображаемото и действителното, нормалността и социопатията, положителното и злото. Чакаме Билалов и в киното, тъй като през лятото режисьорът Виктор Божинов съумя да реализира немислимото – да снима освен крими екшъна „ Чамла “, само че и музикалната комедия „ Голата истина за група „ Жигули “. Тъкмо в нея Билалов е рок деец – фронтмен на тогавашна тайфа, в която всички се ненавиждат, само че въпреки всичко се събират, с цел да изработят финикийски знаци за благородна родителска идея. Заради следващото си преобразяване Билалов възвръща умеенето да свири на китара от тийнейджърската си ера, когато момчешки компании вършат гаражна музика. В тези времена той е в Класическата гимназия, където се очовечава и трансформира метода си към битието – освен чете като вманиачен, само че и се отдава на перфекционизма, който години по-късно ще го избавя в каквато и обстановка да се озове по света. Защото той е поскитал много. Получава „ Аскеер “ за изгряваща звезда, откакто изиграва Сонг Лилинг в " М. Бътерфлай " в спектакъл „ София “, а през 1992-а взима окончателното решение да напусне България, когато на " Ивона - принцеса Бургундска " 15 души артисти излизат за реверанс пред четирима фена в салона. Заминава за Париж – да учи в тамошната Консерватория. Но бързо схваща, че колкото и да е добър и каквато и локална диплома да вземе, в никакъв случай няма да го позволен до огромната сцена.
За дамите по пътя си Билалов рядко се впуска в откровения. Шегува се, че дисплеят е най-могъщият афродизиак – мъжът даже да е Квазимодо, покаже ли се по тв приемника, дамите незабавно си падат по него. Самият той като по-млад нерядко е вложил щура сила, с цел да завоюва бленуваната девойка, само че постоянно се е провалял. Сега, след блажените 50, стреля доста по-точно и попада в задачата от раз. На този стадий от живота си Билалов не съжалява за нищо и е уверен, че безусловно всяко нещо е било на мястото си и че би го повторил без съмнение. Сред най-безумните злословия, които е чел за себе си, е тази, че има противозаконни деца в Париж, които е оставил да гладуват. Истината е, че двете дъщери на Билалов са обожавани и обгрижвани от него и макар всички локдауни, той постоянно лети сред Париж и София, с цел да бъде с госпожиците. Освен поради тях, Билалов постоянно отскача до Франция, защото към момента поддържа бизнеса си там – той има дялове в компания за ландшафтен дизайн и от време на време с кеф собственоръчно проектира някой и различен парк в Париж или Марсилия.
" Сега момчетата си лягат с нощен крем за лице, а преди време си лягахме с револвер под възглавницата. На какво наподобява днешната престъпност? Накъде отива този свят, мамка му? ", поклаща глава той. Публиката обаче ще се любува на достоверно шоу. „ В текста на Ваня Николова в 9 глави с интермедии звучи авто и политическа ирония “, разяснява Билалов и прецизира, че този му воин няма нищо общо с именития Джаро от „ Под прикритие “. " В началото героят ми си напомня с усмивка 90-те, които си бяха Джурасик парк за нарушители, единствено с цел да разбере по какъв начин се е завъртял светът през днешния ден. Какво си е отишло и какво е останало на дъното на бутилката. Но за негово страдание, освен че нищо не си е отишло, ами и всичко е с краката нагоре. В този смисъл спектакълът в действителност е смях през сълзи ", споделя Михаил Билалов. Комплексарският нрав на Балканите да се правиш на по мъж, в сравнение с си, също е заложен в облика. А първият си моноспектакъл Билалов посвещава на починалия си брат, който му е и като татко, защото е с 10 години по-голям от него.
Покрай новите си планове Билалов въпреки всичко се изкушава за някой и различен колорит на равносметка. „ Все повече се приближавам до концепцията, че триумфът е вътрешно, интимно, духовно узряване. Успехът е възприятието на вътрешен мир, което е надълбоко разбиране. В този аспект - още не се усещам съумял ", прям е той пред Дир.бг. „ Дали в България ще се издъниш или не, няма никакво значение – за разлика от Русия и Франция. Тук казусът е дали си се издънил пред своите хора – и дали те ще ти простят. Защото аз съм издърпал някого от дупката, някой е издърпал мен от дупката “, е философията на звездата.
В началото на настоящия изстрадал арт сезон артистът излезе в Младежкия спектакъл в „ Той е дяволът “ – чудесна френска черна комедия, която дискутира въпроса има ли разлика тук и в този момент сред истината и лъжата, сред въображаемото и действителното, нормалността и социопатията, положителното и злото. Чакаме Билалов и в киното, тъй като през лятото режисьорът Виктор Божинов съумя да реализира немислимото – да снима освен крими екшъна „ Чамла “, само че и музикалната комедия „ Голата истина за група „ Жигули “. Тъкмо в нея Билалов е рок деец – фронтмен на тогавашна тайфа, в която всички се ненавиждат, само че въпреки всичко се събират, с цел да изработят финикийски знаци за благородна родителска идея. Заради следващото си преобразяване Билалов възвръща умеенето да свири на китара от тийнейджърската си ера, когато момчешки компании вършат гаражна музика. В тези времена той е в Класическата гимназия, където се очовечава и трансформира метода си към битието – освен чете като вманиачен, само че и се отдава на перфекционизма, който години по-късно ще го избавя в каквато и обстановка да се озове по света. Защото той е поскитал много. Получава „ Аскеер “ за изгряваща звезда, откакто изиграва Сонг Лилинг в " М. Бътерфлай " в спектакъл „ София “, а през 1992-а взима окончателното решение да напусне България, когато на " Ивона - принцеса Бургундска " 15 души артисти излизат за реверанс пред четирима фена в салона. Заминава за Париж – да учи в тамошната Консерватория. Но бързо схваща, че колкото и да е добър и каквато и локална диплома да вземе, в никакъв случай няма да го позволен до огромната сцена.
За дамите по пътя си Билалов рядко се впуска в откровения. Шегува се, че дисплеят е най-могъщият афродизиак – мъжът даже да е Квазимодо, покаже ли се по тв приемника, дамите незабавно си падат по него. Самият той като по-млад нерядко е вложил щура сила, с цел да завоюва бленуваната девойка, само че постоянно се е провалял. Сега, след блажените 50, стреля доста по-точно и попада в задачата от раз. На този стадий от живота си Билалов не съжалява за нищо и е уверен, че безусловно всяко нещо е било на мястото си и че би го повторил без съмнение. Сред най-безумните злословия, които е чел за себе си, е тази, че има противозаконни деца в Париж, които е оставил да гладуват. Истината е, че двете дъщери на Билалов са обожавани и обгрижвани от него и макар всички локдауни, той постоянно лети сред Париж и София, с цел да бъде с госпожиците. Освен поради тях, Билалов постоянно отскача до Франция, защото към момента поддържа бизнеса си там – той има дялове в компания за ландшафтен дизайн и от време на време с кеф собственоръчно проектира някой и различен парк в Париж или Марсилия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ