Проф. Миглена Николчина: Авторитетите ни са все мъжки
Миглена Николчина е професор по история на литературата в Софийския университет. Авторка е на книги с белетристика и лирика, както и на теоретични и литературно-исторически проучвания, най-новото от които е „ Деви, рицари, кралици. Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса “. На 17 юни ще слушаме нейна лекция в границите на най-новото издание на " Въведение в актуалното изкуство " на фондация " Отворени изкуства " и изложба SARIEV Contemporary.
Вашата лекция " От удвояване към смут: взор през Юлия Кръстева " е част от серията обществени беседи " Всичко, което постоянно си желал да знаеш за дамите в изкуството " на фондация " Отворени изкуства " и изложба SARIEV Contemporary. Доколко е нужна такава тематика през днешния ден, не сме ли преодолели към този момент потребността от полово разделяне, най-малко що се отнася до изкуството?
Преодолели ли сме потребността от тяло? То има ли органи, или е аморфно? Ако имаме органи, подготвени ли се раждат те, или са процеси на основаване и промяна? Какво дефинира тези процеси, какво чертае картата на моето тяло? Как моята кожа ме отделя от всичко останало и дали не живеем в ера на парцаливи, незараснали кожи? Всъщност моята лекция ще се занимава не с потребността от полово разграничение, от което на практика – споделям на практика напълно безусловно (т.е. в практиката на възпроизводството ни) – към момента имаме потребност досега, в който науката стартира да ни развъжда с пъпкуване, а със свидетелствата на самото изкуство.
Вие сте откривател на творчеството и позициите на Юлия Кръстева, каква е нейната позиция по отношение на феминизма през днешния ден?
Юлия Кръстева разви в творчеството си фундаментални хрумвания за женското либидо, женския двуфазен Едип, характерните спънки и обрати при образуването на женската субектност. Според мене тези хрумвания не са задоволително добре прочетени, нормално се реагира незадълбочено или преждевременно. За да отговоря въпреки всичко бързо на въпроса Ви, ще посоча два обстоятелството от последните години: лекцията й " Феминизмът е хуманизъм " и учредяването от нея персонално на премия на името на Симон дьо Бовоар. Това надали са свидетелства за отвод от феминизма, а по-скоро за работа по нюансираното му, непримитивно схващане. Юлия Кръстева разви в творчеството си фундаментални хрумвания за женското либидо, женския двуфазен Едип, характерните спънки и обрати при образуването на женската субектност.Една записка: говорите ми в мъжки жанр. Така вършим съвсем всички през днешния ден, като освен това насилваме българския език по безчовечен, безсърдечен метод, разрушаваме реда му и интуициите му. Това превъзмогване на половото разграничение ли е? Защо не го преодолеем, като заговорим всички в женски жанр? Или в междинен?
Кое е определящото при построяването на една жена като създател, до каква степен нейното самостоятелно креативно начало е повлияно от пола?
Повлияно от пола като вътрешно изискване или като изискване на средата? Вирджиния Улф в " Собствена стая " приказва за " сестрата на Шекспир ", т.е. за това какво би означавало за една жена да желае да прави изкуство в епохата на Шекспир, за какво тогава това е било невероятно, а по-късно става допустимо. Факторите, които тласкат към творчество, са прекалено много, някои са вътрешни, други – външни, освен това едните и другите са свързани. Няма по какъв начин да се отговори еднопосочно на подобен въпрос.
Четох в едно Ваше изявление с Искра Ангелова, че съгласно Юлия Кръстева дамите създатели нямат късмет да изградят креативна общественост, да основат последователност и че са наказани на индивидуализъм и сингулярност. Обществото ли е отговорно за това, или самите дами създатели също имат заслуга?
Има проблем (не безусловно невъзможност) в приемствеността, който се вижда с просто око и може да бъде пояснен през призмата на теоретичните проучвания на Юлия Кръстева – това съм направила в книгата си " Смисъл и майцеубийство ". Накратко казано, структурите на престижа, които крепят приемствеността, " канона ", са враждебни по отношение на женствеността. Аз наблюдавам този проблем в подтекста на българската литература в друга книга – " Родена от главата ". Този проблем в българската литература през днешния ден се утежнява. Във образните изкуства може би се усъвършенства, т.е. значение имат и съответните човешки старания, групата " 8-ми март " да вземем за пример. Сингулярността (да не бъркаме този термин с индивидуализма – става дума за единичното, неповторимото, безусловно неповторимото за разлика от особеното и общото) съгласно Кръстева не е присъда, а късмет за ново схващане на универсализма, което да отвори място за всеки.
Вашата лекция " От удвояване към смут: взор през Юлия Кръстева " е част от серията обществени беседи " Всичко, което постоянно си желал да знаеш за дамите в изкуството " на фондация " Отворени изкуства " и изложба SARIEV Contemporary. Доколко е нужна такава тематика през днешния ден, не сме ли преодолели към този момент потребността от полово разделяне, най-малко що се отнася до изкуството?
Преодолели ли сме потребността от тяло? То има ли органи, или е аморфно? Ако имаме органи, подготвени ли се раждат те, или са процеси на основаване и промяна? Какво дефинира тези процеси, какво чертае картата на моето тяло? Как моята кожа ме отделя от всичко останало и дали не живеем в ера на парцаливи, незараснали кожи? Всъщност моята лекция ще се занимава не с потребността от полово разграничение, от което на практика – споделям на практика напълно безусловно (т.е. в практиката на възпроизводството ни) – към момента имаме потребност досега, в който науката стартира да ни развъжда с пъпкуване, а със свидетелствата на самото изкуство.
Вие сте откривател на творчеството и позициите на Юлия Кръстева, каква е нейната позиция по отношение на феминизма през днешния ден?
Юлия Кръстева разви в творчеството си фундаментални хрумвания за женското либидо, женския двуфазен Едип, характерните спънки и обрати при образуването на женската субектност. Според мене тези хрумвания не са задоволително добре прочетени, нормално се реагира незадълбочено или преждевременно. За да отговоря въпреки всичко бързо на въпроса Ви, ще посоча два обстоятелството от последните години: лекцията й " Феминизмът е хуманизъм " и учредяването от нея персонално на премия на името на Симон дьо Бовоар. Това надали са свидетелства за отвод от феминизма, а по-скоро за работа по нюансираното му, непримитивно схващане. Юлия Кръстева разви в творчеството си фундаментални хрумвания за женското либидо, женския двуфазен Едип, характерните спънки и обрати при образуването на женската субектност.Една записка: говорите ми в мъжки жанр. Така вършим съвсем всички през днешния ден, като освен това насилваме българския език по безчовечен, безсърдечен метод, разрушаваме реда му и интуициите му. Това превъзмогване на половото разграничение ли е? Защо не го преодолеем, като заговорим всички в женски жанр? Или в междинен?
Кое е определящото при построяването на една жена като създател, до каква степен нейното самостоятелно креативно начало е повлияно от пола?
Повлияно от пола като вътрешно изискване или като изискване на средата? Вирджиния Улф в " Собствена стая " приказва за " сестрата на Шекспир ", т.е. за това какво би означавало за една жена да желае да прави изкуство в епохата на Шекспир, за какво тогава това е било невероятно, а по-късно става допустимо. Факторите, които тласкат към творчество, са прекалено много, някои са вътрешни, други – външни, освен това едните и другите са свързани. Няма по какъв начин да се отговори еднопосочно на подобен въпрос.
Четох в едно Ваше изявление с Искра Ангелова, че съгласно Юлия Кръстева дамите създатели нямат късмет да изградят креативна общественост, да основат последователност и че са наказани на индивидуализъм и сингулярност. Обществото ли е отговорно за това, или самите дами създатели също имат заслуга?
Има проблем (не безусловно невъзможност) в приемствеността, който се вижда с просто око и може да бъде пояснен през призмата на теоретичните проучвания на Юлия Кръстева – това съм направила в книгата си " Смисъл и майцеубийство ". Накратко казано, структурите на престижа, които крепят приемствеността, " канона ", са враждебни по отношение на женствеността. Аз наблюдавам този проблем в подтекста на българската литература в друга книга – " Родена от главата ". Този проблем в българската литература през днешния ден се утежнява. Във образните изкуства може би се усъвършенства, т.е. значение имат и съответните човешки старания, групата " 8-ми март " да вземем за пример. Сингулярността (да не бъркаме този термин с индивидуализма – става дума за единичното, неповторимото, безусловно неповторимото за разлика от особеното и общото) съгласно Кръстева не е присъда, а късмет за ново схващане на универсализма, което да отвори място за всеки.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ