Пиер Льолуш: Макрон рискува да разбие всички ключалки, които ни пазят от трета световна война
Въпросът е в това, че Украйна, макар цялата си храброст, просто не може да си върне сама териториите, окупирани от Русия заради демографски и материални аргументи. Лично аз оставам завързан към една дума, която в никакъв случай до момента не беше произнесена: думата “преговори ”. Целта на тази война би трябвало да бъде да се избегне не Украйна да не загуби, а да не загуби прекалено много, написа Пиер Льолуш, някогашен държавен секретар на Франция по европейските въпроси и някогашен ръководител на Парламентарната асамблея на НАТО, в собствен коментар във " Фигаро ".
Ще въвлече ли войната в Украйна Русия и Запада във всеобща война, две години и половина след експлоадирането си? За да разберем това, би трябвало да имам поради, че с изключение на Кубинската рецесия през 1962 година, войната в Украйна е първият случай от 1945 година насам на боен конфликт, в който са забъркани минимум четири нуклеарни сили: Русия и против нея Съединени американски щати, Англия и Франция. Между тях - една буферна страна, Украйна, в сърцето на континент, затрупан с нуклеарни оръжия.
В Куба рецесията продължи едвам десетина дни и се концентрира единствено в морска обсада. Накрая, както знаем, рецесията беше позволена посредством секрети договаряния и също толкоз скрито съглашение, в което руснаците се съгласиха да изтеглят нуклеарните си ракети със междинен обхват от Куба в подмяна на евакуиране на американските ракети, ситуирани в Турция.
В Украйна, макар насилието на сраженията и тяхната дълготрайност, войната бе сдържана до момента от известния на всички риск от неконтролируема ескалация към тотална нуклеарна война. Именно това накара двата лагера да съблюдават две правила: от една страна, отбягване на пряк конфликт сред силите от двата лагера; въпреки това, географско ограничение на спора единствено на украинска земя, заобикаляйки всяко преливане на територията на Русия или на това на НАТО.
Проблемът е, че с приближаване на лятото, година след неуспеха на украинската атака през юни 2023 година и до момента в който военната обстановка съществено се утежнява за украинците, европейските съдружници, паникьосани прочее от мисълта за победа на Тръмп в Белия дом, което би сложило под въпрос самото бъдеще на НАТО, обмислят да се намесят доста по-силно в спора дружно с украинците, с риск да разбият двете ключалки, които до момента позволяваха сдържането на този спор.
Първата брава, категорично декларирана от Джо Байдън още през февруари 2022 година, е фамозното “No boots on the ground ” (Без ботуши на земята). Съединени американски щати ще поддържат Украйна, в това число с изпращането на оръжия, само че няма да разполагат бойци на украинска земя. Това, по думите на американския президент, е, “за да бъде избегната трета международна война ”. Тази първа брава беше разрушена на 26 февруари от президента Макрон, с изявлението му за изпращане на френски и западни сили там. Повторено неведнъж от три месеца насам, френското предложение стартира да събира поддръжката на някои изключително податливи страни, а точно балтийските страни и Полша.
Съединени американски щати обаче остават безусловно враждебни към това, както и Германия, Италия и други страни. Така че сега дебатът се развива към изпращането в случай че не на бойни сили, то най-малко на “инструктори ”, които да оказват помощ за образованието на украинските бойци на място, вместо в базите, които се употребяват в този момент, по-конкретно в Германия и Полша. Съвсем ясно е, че щом бойците на НАТО стъпят в Украйна, те рискуват да станат цели на руснаците, което води до явен риск от ескалация: какво бихме създали в този случай?
И кой тогава ще управлява ескалацията?
Втората брава, този път негласна, която разреши да се поддържа възпирането от две години и половина насам, е, че войната остава лимитирана на украинска територия и няма да се трансферира нито на съветска територия, нито на тази на НАТО. По-конкретно, западните страни съумяха да доставят оръжия за 200 милиарда $ на Украйна, без руснаците да се опитат да пресечен този поток на полската граница например; само че в подмяна на това, тяхното потребление остава лимитирано единствено до територията на Украйна, в това число Крим. Това предписание обаче не важи за самите украинци, чиито лични далекобойни оръжия, по-специално дронове, опустошават корабите на съветския флот в Черно море, както и петролните рафинерии в Русия.
Тази втора брава също е напът да бъде разрушена тези дни. След съветската атака, подхваната на 10 май към Харков, президентът Зеленски и неговият Генерален щаб наподобява убедиха доста европейци и даже генералния секретар на НАТО, че Украйна не може да продължи да се бие с “белезници зад тила ”: руснаците нападат безнаказано от своя територия с ракети с управляеми бомби, а на украинците е неразрешено да отговорят на тези пускови площадки. Оттук и концепцията, че би трябвало да се отстрани това ограничаване и, както сподели президентът Макрон, “трябва да позволим на украинците да обезвреждат военните обекти, от които са изстреляни ракетите, с които е атакувана Украйна ”.
Следователно сме на прага на нова, евентуално извънредно рискова фаза в ескалацията на спора, която е доста значимо да осмислим.
Преди да е станало прекомерно късно, би трябвало да се надяваме, че уроците от 1914 година, тези от Кубинската рецесия ще бъдат усърдно премислени от тези, които ни ръководят. Същността на въпроса е, че Украйна, макар цялата си храброст, просто не може да си върне сама териториите, окупирани от Русия заради демографски и материални аргументи. От позиция на Зеленски е изцяло разумно да се пробва да интернационализира спора и да изиграе оптимално картата на ескалацията. Но дали това е жизненоважният интерес на Франция? Да се ангажираме с такава извънредно рискова логичност, несъмнено, е алтернатива, за която би трябвало да помислим, само че чиито последици също би трябвало да преценим, защото тя заслужава същински спор пред нашия народ, който е най-засегнат. Изпращането на наши бойци в Украйна не е рестартиране на интервенция “Бархан ”, каквото и да споделя Макрон. Ударите по Русия с френски ракети неизбежно имат голямо политическо и стратегическо значение, което би трябвало да вземем поради и да бъдем подготвени да приемем всички последици.
Лично аз оставам завързан към една дума, която в никакъв случай до момента не беше произнесена: думата “преговори ”. Целта на тази война би трябвало да бъде да се избегне не Украйна да не загуби, а да не загуби прекалено много.
Автор:
Превод от френски: Галя Дачкова/
Ще въвлече ли войната в Украйна Русия и Запада във всеобща война, две години и половина след експлоадирането си? За да разберем това, би трябвало да имам поради, че с изключение на Кубинската рецесия през 1962 година, войната в Украйна е първият случай от 1945 година насам на боен конфликт, в който са забъркани минимум четири нуклеарни сили: Русия и против нея Съединени американски щати, Англия и Франция. Между тях - една буферна страна, Украйна, в сърцето на континент, затрупан с нуклеарни оръжия.
В Куба рецесията продължи едвам десетина дни и се концентрира единствено в морска обсада. Накрая, както знаем, рецесията беше позволена посредством секрети договаряния и също толкоз скрито съглашение, в което руснаците се съгласиха да изтеглят нуклеарните си ракети със междинен обхват от Куба в подмяна на евакуиране на американските ракети, ситуирани в Турция.
В Украйна, макар насилието на сраженията и тяхната дълготрайност, войната бе сдържана до момента от известния на всички риск от неконтролируема ескалация към тотална нуклеарна война. Именно това накара двата лагера да съблюдават две правила: от една страна, отбягване на пряк конфликт сред силите от двата лагера; въпреки това, географско ограничение на спора единствено на украинска земя, заобикаляйки всяко преливане на територията на Русия или на това на НАТО.
Проблемът е, че с приближаване на лятото, година след неуспеха на украинската атака през юни 2023 година и до момента в който военната обстановка съществено се утежнява за украинците, европейските съдружници, паникьосани прочее от мисълта за победа на Тръмп в Белия дом, което би сложило под въпрос самото бъдеще на НАТО, обмислят да се намесят доста по-силно в спора дружно с украинците, с риск да разбият двете ключалки, които до момента позволяваха сдържането на този спор.
Първата брава, категорично декларирана от Джо Байдън още през февруари 2022 година, е фамозното “No boots on the ground ” (Без ботуши на земята). Съединени американски щати ще поддържат Украйна, в това число с изпращането на оръжия, само че няма да разполагат бойци на украинска земя. Това, по думите на американския президент, е, “за да бъде избегната трета международна война ”. Тази първа брава беше разрушена на 26 февруари от президента Макрон, с изявлението му за изпращане на френски и западни сили там. Повторено неведнъж от три месеца насам, френското предложение стартира да събира поддръжката на някои изключително податливи страни, а точно балтийските страни и Полша.
Съединени американски щати обаче остават безусловно враждебни към това, както и Германия, Италия и други страни. Така че сега дебатът се развива към изпращането в случай че не на бойни сили, то най-малко на “инструктори ”, които да оказват помощ за образованието на украинските бойци на място, вместо в базите, които се употребяват в този момент, по-конкретно в Германия и Полша. Съвсем ясно е, че щом бойците на НАТО стъпят в Украйна, те рискуват да станат цели на руснаците, което води до явен риск от ескалация: какво бихме създали в този случай?
И кой тогава ще управлява ескалацията?
Втората брава, този път негласна, която разреши да се поддържа възпирането от две години и половина насам, е, че войната остава лимитирана на украинска територия и няма да се трансферира нито на съветска територия, нито на тази на НАТО. По-конкретно, западните страни съумяха да доставят оръжия за 200 милиарда $ на Украйна, без руснаците да се опитат да пресечен този поток на полската граница например; само че в подмяна на това, тяхното потребление остава лимитирано единствено до територията на Украйна, в това число Крим. Това предписание обаче не важи за самите украинци, чиито лични далекобойни оръжия, по-специално дронове, опустошават корабите на съветския флот в Черно море, както и петролните рафинерии в Русия.
Тази втора брава също е напът да бъде разрушена тези дни. След съветската атака, подхваната на 10 май към Харков, президентът Зеленски и неговият Генерален щаб наподобява убедиха доста европейци и даже генералния секретар на НАТО, че Украйна не може да продължи да се бие с “белезници зад тила ”: руснаците нападат безнаказано от своя територия с ракети с управляеми бомби, а на украинците е неразрешено да отговорят на тези пускови площадки. Оттук и концепцията, че би трябвало да се отстрани това ограничаване и, както сподели президентът Макрон, “трябва да позволим на украинците да обезвреждат военните обекти, от които са изстреляни ракетите, с които е атакувана Украйна ”.
Следователно сме на прага на нова, евентуално извънредно рискова фаза в ескалацията на спора, която е доста значимо да осмислим.
Преди да е станало прекомерно късно, би трябвало да се надяваме, че уроците от 1914 година, тези от Кубинската рецесия ще бъдат усърдно премислени от тези, които ни ръководят. Същността на въпроса е, че Украйна, макар цялата си храброст, просто не може да си върне сама териториите, окупирани от Русия заради демографски и материални аргументи. От позиция на Зеленски е изцяло разумно да се пробва да интернационализира спора и да изиграе оптимално картата на ескалацията. Но дали това е жизненоважният интерес на Франция? Да се ангажираме с такава извънредно рискова логичност, несъмнено, е алтернатива, за която би трябвало да помислим, само че чиито последици също би трябвало да преценим, защото тя заслужава същински спор пред нашия народ, който е най-засегнат. Изпращането на наши бойци в Украйна не е рестартиране на интервенция “Бархан ”, каквото и да споделя Макрон. Ударите по Русия с френски ракети неизбежно имат голямо политическо и стратегическо значение, което би трябвало да вземем поради и да бъдем подготвени да приемем всички последици.
Лично аз оставам завързан към една дума, която в никакъв случай до момента не беше произнесена: думата “преговори ”. Целта на тази война би трябвало да бъде да се избегне не Украйна да не загуби, а да не загуби прекалено много.
Автор:
Превод от френски: Галя Дачкова/
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ