Дресьорката, която поиска тигрите да я убият
Мейбъл Старк е първата в света укротителка на огромни котки, образова ги не с принуждение, а с обич Тя е претърпяла над дузина набези на сцената и зад кулисите, само че постоянно е търсила грешката в себе си
Името Мейбъл Старк е фетиш в цирковите среди. В тези дни, когато дамите на арената са били най-вече асистентки на магьосници, акробати и ездачи, тя самоуверено влиза в клетката на тигрите пред очите на удивената аудитория. Тя е измежду първите, на които им хрумва концепцията да ги дресира с обич, а не с свирепост. Ето нейната история, разказана от Lenta.ru.
Днес цирковите представления не са толкоз известни, колкото преди 100 години. В началото на 20 век обаче беше като YouTube или TikTok, където хората идваха да видят нещо, което в никакъв случай не биха видели в елементарния живот. За феновете цирковите актьори бяха супергерои. Те пък отговаряха на упованията на публиката с ярки псевдоними и необикновена биография.
-->
Името на именитата укротителка на тигри Мейбъл Старк през днешния ден е съвсем забравено даже в родината й Съединени американски щати, макар че тя е пионер в своето занятие. Възстановяването на биографията на тази смела жена не е толкоз елементарно заради тези остарели циркови обичаи, които изискват от актьора да поддържа аура на тайнственост.
Мейбъл е родена на 10 декември 1899 година в Съединени американски щати под името Мери Ан Хейни. Щатите Тенеси и Кентъки се борят за правото да се назовават??родно място на първия в света умирител на тигри. Бъдещата циркова звезда е родена в огромно фермерско семейство и осиротява на 17 години. Семейният доктор й оказва помощ да си откри работа откакто изкара курсове за медицински сестри в болница в Луисвил. Там Мейбъл обича да прекарва времето си в зоопарка. Докато приятелките й тичали по срещи, тя бързала към клетките с диви котки.
След като приключва курса за медицински сестри, Старк пътува до Калифорния. Там се среща с Ал Саднес, шеф на цирка Барнс, който е много известен. След като му споделя, че обича животните и мечтае да стане дресьор, Сандс й предлага работа в цирка.
Първоначално Старк е ездач. Но по-късно избавя осиротяло тигърче, което нейните сътрудници считали за изчезнало.
Нарича го Раджа. Той става първият й актьор
Според друга версия, Старк трябвало да се омъжи за цирковия умирител Луис Рот, с цел да получи достъп до работата с тигри.
Не е ясно дали това е правилно, само че Рот в действителност е първият от петимата й съпрузи.
А Старк, без значение по какъв начин доближава екзотичната си фантазия, става звезда. Днес я назовават икона на феминизма и това е изцяло целесъобразно: тази специалност се счита за извънредно мъжка и Старк в действителност се откроява измежду останалите циркови актьори. " Казваха, че една жена няма задоволително мозък да свърши работата и това ме накара да желая да направя тъкмо това ", споделя Мейбъл Старк.
Но дали тя е първият умирител на тигри? Историята познава най-малко един прочут предходник на Мейбъл. Долорес Валесита от Мисисипи стартира работа с огромни котки пет години преди Старк. Вярно, тя се показва основно с пуми, леопарди и лъвове, тъй че е изцяло допустимо Мейбъл в действителност да е първенец в образованието на тигри. В тази рискова специалност Старк в действителност е модернист. Тя е първата, която работи с диви котки с обич, а не с принуждение. Тя награждава тигрите с лакомства за вярно изпълнени трикове и се старае в никакъв случай да не ги принуждава да вършат нещо, което явно не им харесва. Всъщност Мейбъл си играе с котките си, приспособявайки се към естественото им държание. Днес най-хубавите дресьори работят с животни единствено по този метод.
Въпреки обичта си обаче, смелата жена не можа да избегне пострадвания. Дори през днешния ден, когато са изписани томове проучвания за образованието на диви животни и специалността на животинския психолог към този момент не е екзотика, артистите постоянно получават тежки рани. Какво да кажем за цирка от преди 100 години!
Нейната предшественичка, Долорес Валесита, умира през 1925 година, след като
един от опашатите реализатори " инцидентно прегризва гърлото й "
съгласно вестниците. Старк би трябвало да издържи повече от дузина офанзиви на диви котки на арената и зад кулисите.
Първият случай, който едвам не коства живота на Мейбъл, се случва през 1928 година на зрелище в Бангор, Мейн. Укротителят се подхлъзва, до момента в който влиза на арената, пада и един от седемте тигъра скача към нея. Старк съумява да напусне клетката. Но когато се връща, два титъра я атакуват и играейки си с нея, стартират да я раздират същински. Намесват се други дресьори, Старк е откарана в болничното заведение, където са й направени съвсем 400 шева. Тя е съществено ранена, обичаните й актьори съвсем са й взели скалпа.
Няма такова нещо като опитомено диво животно. Особено при котките. Те са бързи като мълния и могат да нападат всеки миг.
Някой цирков актьор би помислил за по-тиха работа след подобен случай, само че Старк не стопира. Пет години по-късно тя излиза на арената във Финикс в компанията на 18 тигъра от Суматра и изнася зрелище, което провокира същински възторг. В края на шоуто един от тигрите се хвърля към Мейбъл и я сграбчва за рамото. Жената съумява да усмири разярения звяр и въпреки че ръката й виси, приключва осъществяването си под аплодисментите на публиката.
Славата на Старк е зашеметяваща. През 1937 година Мейбъл афишира, че напуща цирка вечно. Известната укротителка се радва на почетна пенсия единствено към година. През 1938 година Старк още веднъж е на арената с лъвове и тигри и публиката следи повече от двадесет огромни котки, които скачат от фундамент на фундамент и летят през горящи обръчи по команда на смелата жена. " Те могат да бъдат принудени да се подчиняват, само че не могат да бъдат покорени. Освен с обич.
Тигрите са като хората - няма двама идентични
Всеки има собствен личен темперамент. Обучаващият би трябвало да ги учи и схваща ", споделя Мейбъл Старк.
Втората международна война още веднъж прекъсва кариерата й. Старк осъзнава, че геният й в образованието на лъвове и тигри надали ще помогне на фронта и отива да работи във фабриката за самолети Lockheed Aircraft.
След войната Старк се връща при обичаните си котки. През 1950 година се случва последният рисков случай: тигрицата Паша, с която Мейбъл работи четири години, тежко наранява ръката й. Две седмици по-късно укротителката е на благотворително събитие в цирка и откакто произнася къса тирада, потегля през тълпата към клетката на тигрицата, която я атакува. Пред смаяната аудитория тя я погали по носа и я целуна по лицето.
Старк в никакъв случай не е упреквала тима си за пострадванията. Тя споделя, че грешката е била нейна. Например Паша я нападнала, когато се пробвала да вземе едно от дребните й.
През 60-те години Старк към този момент е същинска жива легенда. Тя съвсем не излиза на арената, а единствено оказва помощ на младите си сътрудници зад кулисите. По-често е на телевизионния екран - канена е в разнообразни излъчвания, където споделя за особеностите на своя рисков поминък.
" Като всички нас, те чакат хвалба. Една добра дума коства колкото дузина удари с сопа. Дресьорите, които се пробват да накарат животните да се подчиняват, рано или късно ще имат проблеми ", споделя Мейбъл Старк.
Тя живее Старк живее в калифорнийския Thousand Oaks от 1938 година, работи с животни в Jungleland Circus и е огромна локална звезда.
През 1968 година обаче Jungleland е продаден на нов притежател, който взема решение да прави бизнес по нов метод. Не е известно какъв спор е имала Мейбъл с администрацията, само че вратата й е показана незабавно. И тогава се случва нещо, което Мейбъл не можа да преживее.
През април 1968 година тигър, с който тя е работила няколко години, избяга от цирка. Разрешено е животното да бъде убито от полицията. 78-годишната Старк гледа всичко това по малкия екран. Мейбъл знае чудесно по какъв начин да се държи с тигър и има вяра, че ще го убеди да се върне без принуждение. Но новото управление на цирка даже не й го предлага. След глупавото, грубо и изцяло излишно ликвидиране на див звяр, тя изпаднала в меланхолия. На 20 април именитата Мейбъл Старк се самоубива.
Един от треньорите, който я познава, си спомня, че малко преди този момент артистката е споделила: " Искам животните ми да ме убият. " В прочут смисъл това извънредно предпочитание в действителност се сбъдва.
Циркът Jungleland, който работи повече от 30 години, е затворен след случая с тигъра. Сякаш Мейбъл Старк отнася със себе си цяла ера от оня свят, в който се влюбва още като младеж и на който е отдадена до последния си мирис.
Името Мейбъл Старк е фетиш в цирковите среди. В тези дни, когато дамите на арената са били най-вече асистентки на магьосници, акробати и ездачи, тя самоуверено влиза в клетката на тигрите пред очите на удивената аудитория. Тя е измежду първите, на които им хрумва концепцията да ги дресира с обич, а не с свирепост. Ето нейната история, разказана от Lenta.ru. Днес цирковите представления не са толкоз известни, колкото преди 100 години. В началото на 20 век обаче беше като YouTube или TikTok, където хората идваха да видят нещо, което в никакъв случай не биха видели в елементарния живот. За феновете цирковите актьори бяха супергерои. Те пък отговаряха на упованията на публиката с ярки псевдоними и необикновена биография.
-->
Името на именитата укротителка на тигри Мейбъл Старк през днешния ден е съвсем забравено даже в родината й Съединени американски щати, макар че тя е пионер в своето занятие. Възстановяването на биографията на тази смела жена не е толкоз елементарно заради тези остарели циркови обичаи, които изискват от актьора да поддържа аура на тайнственост.
Мейбъл е родена на 10 декември 1899 година в Съединени американски щати под името Мери Ан Хейни. Щатите Тенеси и Кентъки се борят за правото да се назовават??родно място на първия в света умирител на тигри. Бъдещата циркова звезда е родена в огромно фермерско семейство и осиротява на 17 години. Семейният доктор й оказва помощ да си откри работа откакто изкара курсове за медицински сестри в болница в Луисвил. Там Мейбъл обича да прекарва времето си в зоопарка. Докато приятелките й тичали по срещи, тя бързала към клетките с диви котки.
След като приключва курса за медицински сестри, Старк пътува до Калифорния. Там се среща с Ал Саднес, шеф на цирка Барнс, който е много известен. След като му споделя, че обича животните и мечтае да стане дресьор, Сандс й предлага работа в цирка.
Първоначално Старк е ездач. Но по-късно избавя осиротяло тигърче, което нейните сътрудници считали за изчезнало. Нарича го Раджа. Той става първият й актьор
Според друга версия, Старк трябвало да се омъжи за цирковия умирител Луис Рот, с цел да получи достъп до работата с тигри.
Не е ясно дали това е правилно, само че Рот в действителност е първият от петимата й съпрузи.
А Старк, без значение по какъв начин доближава екзотичната си фантазия, става звезда. Днес я назовават икона на феминизма и това е изцяло целесъобразно: тази специалност се счита за извънредно мъжка и Старк в действителност се откроява измежду останалите циркови актьори. " Казваха, че една жена няма задоволително мозък да свърши работата и това ме накара да желая да направя тъкмо това ", споделя Мейбъл Старк.
Но дали тя е първият умирител на тигри? Историята познава най-малко един прочут предходник на Мейбъл. Долорес Валесита от Мисисипи стартира работа с огромни котки пет години преди Старк. Вярно, тя се показва основно с пуми, леопарди и лъвове, тъй че е изцяло допустимо Мейбъл в действителност да е първенец в образованието на тигри. В тази рискова специалност Старк в действителност е модернист. Тя е първата, която работи с диви котки с обич, а не с принуждение. Тя награждава тигрите с лакомства за вярно изпълнени трикове и се старае в никакъв случай да не ги принуждава да вършат нещо, което явно не им харесва. Всъщност Мейбъл си играе с котките си, приспособявайки се към естественото им държание. Днес най-хубавите дресьори работят с животни единствено по този метод.
Въпреки обичта си обаче, смелата жена не можа да избегне пострадвания. Дори през днешния ден, когато са изписани томове проучвания за образованието на диви животни и специалността на животинския психолог към този момент не е екзотика, артистите постоянно получават тежки рани. Какво да кажем за цирка от преди 100 години!
Нейната предшественичка, Долорес Валесита, умира през 1925 година, след като
един от опашатите реализатори " инцидентно прегризва гърлото й "
съгласно вестниците. Старк би трябвало да издържи повече от дузина офанзиви на диви котки на арената и зад кулисите.
Първият случай, който едвам не коства живота на Мейбъл, се случва през 1928 година на зрелище в Бангор, Мейн. Укротителят се подхлъзва, до момента в който влиза на арената, пада и един от седемте тигъра скача към нея. Старк съумява да напусне клетката. Но когато се връща, два титъра я атакуват и играейки си с нея, стартират да я раздират същински. Намесват се други дресьори, Старк е откарана в болничното заведение, където са й направени съвсем 400 шева. Тя е съществено ранена, обичаните й актьори съвсем са й взели скалпа.
Няма такова нещо като опитомено диво животно. Особено при котките. Те са бързи като мълния и могат да нападат всеки миг.
Някой цирков актьор би помислил за по-тиха работа след подобен случай, само че Старк не стопира. Пет години по-късно тя излиза на арената във Финикс в компанията на 18 тигъра от Суматра и изнася зрелище, което провокира същински възторг. В края на шоуто един от тигрите се хвърля към Мейбъл и я сграбчва за рамото. Жената съумява да усмири разярения звяр и въпреки че ръката й виси, приключва осъществяването си под аплодисментите на публиката.
Славата на Старк е зашеметяваща. През 1937 година Мейбъл афишира, че напуща цирка вечно. Известната укротителка се радва на почетна пенсия единствено към година. През 1938 година Старк още веднъж е на арената с лъвове и тигри и публиката следи повече от двадесет огромни котки, които скачат от фундамент на фундамент и летят през горящи обръчи по команда на смелата жена. " Те могат да бъдат принудени да се подчиняват, само че не могат да бъдат покорени. Освен с обич.
Тигрите са като хората - няма двама идентични Всеки има собствен личен темперамент. Обучаващият би трябвало да ги учи и схваща ", споделя Мейбъл Старк.
Втората международна война още веднъж прекъсва кариерата й. Старк осъзнава, че геният й в образованието на лъвове и тигри надали ще помогне на фронта и отива да работи във фабриката за самолети Lockheed Aircraft.
След войната Старк се връща при обичаните си котки. През 1950 година се случва последният рисков случай: тигрицата Паша, с която Мейбъл работи четири години, тежко наранява ръката й. Две седмици по-късно укротителката е на благотворително събитие в цирка и откакто произнася къса тирада, потегля през тълпата към клетката на тигрицата, която я атакува. Пред смаяната аудитория тя я погали по носа и я целуна по лицето.
Старк в никакъв случай не е упреквала тима си за пострадванията. Тя споделя, че грешката е била нейна. Например Паша я нападнала, когато се пробвала да вземе едно от дребните й.
През 60-те години Старк към този момент е същинска жива легенда. Тя съвсем не излиза на арената, а единствено оказва помощ на младите си сътрудници зад кулисите. По-често е на телевизионния екран - канена е в разнообразни излъчвания, където споделя за особеностите на своя рисков поминък.
" Като всички нас, те чакат хвалба. Една добра дума коства колкото дузина удари с сопа. Дресьорите, които се пробват да накарат животните да се подчиняват, рано или късно ще имат проблеми ", споделя Мейбъл Старк.
Тя живее Старк живее в калифорнийския Thousand Oaks от 1938 година, работи с животни в Jungleland Circus и е огромна локална звезда.
През 1968 година обаче Jungleland е продаден на нов притежател, който взема решение да прави бизнес по нов метод. Не е известно какъв спор е имала Мейбъл с администрацията, само че вратата й е показана незабавно. И тогава се случва нещо, което Мейбъл не можа да преживее.
През април 1968 година тигър, с който тя е работила няколко години, избяга от цирка. Разрешено е животното да бъде убито от полицията. 78-годишната Старк гледа всичко това по малкия екран. Мейбъл знае чудесно по какъв начин да се държи с тигър и има вяра, че ще го убеди да се върне без принуждение. Но новото управление на цирка даже не й го предлага. След глупавото, грубо и изцяло излишно ликвидиране на див звяр, тя изпаднала в меланхолия. На 20 април именитата Мейбъл Старк се самоубива.
Един от треньорите, който я познава, си спомня, че малко преди този момент артистката е споделила: " Искам животните ми да ме убият. " В прочут смисъл това извънредно предпочитание в действителност се сбъдва.
Циркът Jungleland, който работи повече от 30 години, е затворен след случая с тигъра. Сякаш Мейбъл Старк отнася със себе си цяла ера от оня свят, в който се влюбва още като младеж и на който е отдадена до последния си мирис.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ