Великата овча паника загадка на 140 години
Университетските градове във Англия по изискване са цялостни с небивали истории и мистицизъм. Но едно от тях, крие загадка на съвсем 140 години, която никой от блестящите мозъци към момента не е съумял да разбули.
За англичаните Рединг е знак на прелестен уикенд с лодка по канала Кенет и Ейвън или с велосипед по живописното място, осеяно с кестенови дръвчета към дългата зеленикаво-синя вода, дом на десетки лебеди и патици.
Историците не престават да намират в региона сюжети от тогавашното голямо абатство, а археолозите се напреварват да търсят доказателства за римския град Силчестър, липсващ през V век.
За рокаджиите, това е обичаното място в края на август, когато в прословутата плантация на Малкия Джон се организира един от най-големите международни фестивали.
Любителите на графити свързват градче с хитовия стрийт художник Банкси, чиято рисунка върху стената на постройката на тогавашния затвор, въодушеви милиони създатели по света. На графита е изобразен е мъж в затворнически облекла, който бяга по въже от чаршафи, завързано към пишеща машина.
Затворът е именит, тъй като в интервала 1895-1897 година присъда излежава писателят Оскар Уайлд, упрекнат за непочтено държание. Там Уайлд написва " Балада за Редингската тюрма " - творба, която отразява бруталността на наказателното право във Викторианската ера.
Градът, трансформирал за три епохи от меката на платовете, пекарните и пивоварните в многолюден център на осведомителните технологии и застраховането, примамва хора от цяла Европа, в това число и от България. И в случай че през 90-те години на предишния век за Рединг говореха единствено почитателите, следящи изявите на Боби Михайлов в популярния футболен клуб, то през днешния ден българската диаспора е толкоз огромна, че неотдавна се откри даже родно учебно заведение.
Вечерта на 3 ноември 1888 година, към осем часа, десетки хиляди овце по едно и също време и изцяло импулсивно се откъсват от въжетата си и бягат от ферми, полета и жилища. Импулсивно и по едно и също време полудяват. Те пробиват своите кошари и обори, измъкват се навън, унищожайки имущество и събаряйки огради, споделя Amusing Planet.
Намерени са на идната заран, необятно разпръснати, някои от тях към момента задъхани от смут под живи плетове, а други -струпани на купове из полетата, на километра от местата, в които са били предходната вечер. Тази суматоха се била разпростряла на 520 квадратни километра.
Дни по-късно, " Таймс " оповестява че " злонамерена човешка завист не е била допустима, защото хиляда мъже не е допустимо да уплашат и пуснат всички тези овце. " Година по-късно е било маркирано, че има някаква специфична локация за тези суматохи: през 1889 година се случило същото в Беркшир, близо до Рединг. Четири години по-късно - през 1893 година, се следи трета паническа офанзива измежду овцете, епицентърът й още веднъж е в Оксфордшир, само че последствията към този момент са усетени и в прилежащите региони. И до ден сегашен не се знае какво е уплашило и предизвикало по този начин всички тези овце. Те са известни като плахи и нервни животни, които могат елементарно да се изплашен. Но каква мистериозна провокация може да накара хиляди от тях да изгубят мозъка си внезапно? Този въпрос обърква учените от век и половина.
В писмо до редактора на районно списание двама локални фермери разказват в детайли случая, надявайки се, че някой да може да предложи пояснение. Самите те изключват опцията за умишлени човешки дейности, защото засегнатата зона е прекомерно огромна.
Веднага е било изключена и версията, че е имало земетресение. Никой от живеещите в региона не е усетил нищо. Нещо повече, при регистриран слаб трус при започване на 20-ти век, овцете не са реагирали и са останали в кошарите относително спокойни.
1888 година е записана в историята на естествените аномалии с огромни букви
Аномалии валят по цялото земно кълбо. Още през март стартират небивали жеги в Ню Йорк, а през април има извънредно значителни снеговалежи, които отрязват града от света, а към 800 души умират.
На Изток пролетта също идва неизмеримо рано, ледовете на север стартират да се топят още през март, по върховете на планините са регистрирани невиждани температури от над 37 градуса.
Есента обаче е като зима, реките замръзват, а през идната година планетата прогизва. В доста романи 1889 година е разказана като най-дъждовната от началото на света. Липсата на слънце отприщва депресията и епидемията от тиф. Появява се и мистериозна болест - на Мебиус, повода за която и до момента не е известна, а лекуването й е лимитирано.
Периодът, в който овцете полудяват, е обвързван с още две международни събития. Ноември 1888 година е най-страховитото време за англичаните - вилнее Джак Изкормвача. Поне три са жертвите при започване на месеца. Точно по същото време в Южна Франция, в Арл, Ван Гог рисува популярната картина " Червеният лозар ". Пейзажът е в наситени есенни червени и жълти цветове, със сините облекла на служащите в лозя, само че и с блестящо жълто небе и слънце, отразено в реката, прилежаща на лозето.
В едно от многото си писма до брат си, Тео, Ван Гог му споделя, че е заинтригуван, тъй като " работи върху лозе, цялото окъпано в лилаво и жълто... Но в случай че бяхте с нас, щяхте да видите едно алено лозе, изцяло алено като алено вино. В далечината стана жълто, а след това и зеленонебето... "
Каква е повода за естествените аномалии по това време? Някои настояват, че това има общо с изобилието от астероиди, падали в 1888 година на доста места на планетата.
1888 е годината, записала първия астероид, блъснал човек
Според влиятелното списание Science, тогава е маркирана най-ранната известна гибел от галактическа мощ. Инцидентът е записан в документи, разкрити неотдавна от турските държавни архиви и публикувани посредством списанието Meteoritics & Planetary Science.
През 1888 година локалните управляващи разказват няколко астероида, паднали в сегашен Ирак и причиняващи безпорядък в региона. Съобщава се, че един астероид е умъртвил човек, а различен е ранил голям брой. Според документите от събитието са унищожени ниви и култури. Според очевидци огнена топка е била видяна високо в небето от поданици в близкия град, а по-късно от небето е почнал да пада дъжд от камъни в продължение на 10 минути. Фаталният астероид идва точно от този дъжд. Абдул Хамид II, 34-ият султан на Османската империя, също е известен за бедствието.
Железни астероиди са паднали през ноември 1888 година и в Ла Примитива - Чили, а размера на най-тежкия е бил 27,4 кг.
Горе-долу по същото време астероид, само че диамантоносен, пада и в Русия. Това поставя началото на нов вид астероиди - уреилити, които доста се разграничават от другите, тъй като са формирани главно от оливин и имат високо наличие на въглерод под формата на графит и доста дребни диаманти с размер няколко микрометра. Фритьоф Нансен, ръководителят на първата експедиция, прекосила Гренландия през 1888 година също споделя за метеоритите на Антарктида като " огромното ледено премеждие, надълбоко и чисто като безконечност ".
За овцете на Рединг обаче надали астероид е повода за суматохата им. Предвид обстоятелството, че разбягването на животните е станало преди да си легнат овчарите, озадачаващо е, че никой от тях не е забелязал падащ астероид, звук от него или метеоритен дъжд. Никакво изключително метеорологично събитие не е записано по това време. Силна светлина не е изплашила животните. Остава въпросът - зали уплахата не е поради " доста тъмната нощ " и гръмотевичната стихия?
Могат ли мракът и мълнията да провокират такава суматоха
Мълнии убиват овце непрестанно. Една от последните нещастия стана в региона на киргизския град Ош, където 355 животни бяха убити. В Хърватия пък по същата причина бяха изумени над 230 овце.
Само че мълнията не кара животните да бягат, те се скупчват. Именно тъй като телата им са били във физически контакт, на това се дължи огромният брой убити овце. Наскоро излезе интернационално проучване. Повече от четири десетилетия специалисти изследвали държанието на животните и обобщили, че придвижванията в стадото не са инцидентни, а дават отговор на " себелюбив " претекст: Изправени пред заплаха, животните в стадото бягат към центъра на групата, с цел да се изгубят в тълпата и да останат незабелязани.
В контеста на естествените аномалии, остава една единствена допустима причина за суматохата на овцете в Ридинг -тъмнината, която е дезориентирала животните.
Британският академик Оливър Аплин демонстрира необикновен интерес към случая и още през 1893 година стартира изцяло следствие. В началото на 20-ти век прави своето обощение: Животните виждат чудесно в елементарните нощи, само че в извънредно тъмните, те евентуално се усещат като в капан и са завладени от възприятие на беззащитност. Натъпкани в дребни кошари, стартират да се бутат една в друга и да се стряскат. Това задейства резултата на доминото. Не след дълго страхът от незнайното кара цялото стадо да се побърка.
Звучи просто и реалистично, само че дали е по този начин? Защо от този момент овцете не бягат?
Академичните среди в Рединг към този момент мълчат по всички версии.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




