Стронций
Металът стронций (Sr) е открит напълно всекидневно, открит бил в състава на минерал, открит в края на 18 век в шотландско село с името Stronshian. А минералът нарекли стронцианит на името на селото. 30 години по-късно учените откриват нов метал в открития минерал, а през 1808 година британският физик и химик Хъмфри Дейви съумява да изолира чист стронций.
Стронцият е сребристобял, еластичен и мек метал. Благодарение на своята интензивност той бързо влиза в химични реакции. В чиста форма обаче той не се среща в природата - този метал се намира в състава на минерали, нормално с калций. Общо специалистите познават минимум 40 минерала, които съдържат стронций. Повечето от тях не са от промишлено значение.
Съединенията на стронций, както и самият метал, се употребяват в разнообразни области на науката и промишлеността: в металургията, радиоелектрониката, медицината и хранително-вкусовата индустрия. Между другото, стронцият се употребявал в пиротехниката даже когато към момента не е бил прочут като обособен детайл: стронциевите съединения разрешават образуването на червени светлини. Всъщност зарите и фойерверките за съвсем цялата първа половина на 20 век били главната област на приложение на този метал.
Радиоактивният изотоп на стронция - Sr90 се употребява в медицината за лъчева терапия при ерозии, тумори и други лезии на органи и тъкани. Този способ обаче е използван единствено за тези огнища, чието местонахождение е плитко - в лигавиците, в кожата.
Биологична роля, недостиг и остатък на стронций
Данните за токсичността на естествения стронций при хора не са известни на лекарите, нито е открита смъртоносната доза. Въпреки това можете да разберете за наличието на стронций в тялото посредством проучване на кръв, коса или урина.
Много хора считат, че стронцият е нездравословен за организма и че би трябвало да се заобикаля по всевъзможен метод. В същото време единствено неговите радиоактивни изотопи могат да имат нездравословен резултат. Докато естественият стронций има ниска токсичност. Използва се даже за лекуване на остеопороза, защото този детайл е в положение да резервира костната тъкан и да понижи скоростта на нейното разрушение. В същото време химичните свойства на радиоактивния и естествения стронций са съвсем идентични - това най-вероятно е повода неспециалистите да не ги разграничават по резултатите им.
Радиоактивният стронций се образува по време на нуклеарни детонации, повреди в атомни електроцентрали - подобен стронций постоянно има единствено негативен резултат върху човешкото тяло. Отлага се в костите, като по този метод визира костния мозък и унищожава структурата на костите, предизвиква лъчева болест и образуването на тумори, може даже да засегне черния дроб и мозъка.
След повредата в Чернобил има задоволително болести, породени от радиоактивен стронций. Натрупаните радиоактивни артикули, в това число стронций, са освен в атмосферата, той участва в почвата и водата. Може даже да се каже, че атмосферата се почиства по-бързо, тъй като водата и почвата съдържат още повече стронций.
Стронций-90 е един от главните радионуклиди, замърсяващи околната среда. Ако попадне в почвата, тогава растенията го всмукват дружно с други детайли. По предписание радиоактивният стронций най-често участва в кореноплодни култури, в грудкови растения (по-специално в картофи) и в бобови растения. По-малко количество стронций се намира в зърнените култури и там се натрупва основно не в зърната, а в листата и стъблата.
От растенията сигурно влиза в човешки и скотски организми. Но за натрупването му в скелета е належащо да се яде радиоактивна храна в продължение на години, да се получава стронций от въздуха и водата и по време на работа в производството. Въпреки това, в последния случай натрупването на стронций в тялото става по-бързо. Ако при производството на стронций-90, даже в дребни дози, само че за дълго време навлиза в човешкото тяло, тогава е допустимо развиването на рак на костите и левкемия.
Според някои научни проучвания при сдържан банкет нерадиоактивният стронций има стимулиращото деяние върху усвояването на калция в костите, даже някои го считат за конструктивен детайл на костите. Но той също може да има и негативно влияние върху здравето. Това обаче се случва рядко и е съпроводено основно от липса на други детайли:
- витамин D;
- калций;
- селен и други
В същото време не е изключено развиването на редки болести - стронциев рахит и болест на Уров.
Болестта на Уров получава името си от река Уров в Забайкалия - заболяването е разказана още в средата на 19 век. Тогава костите на жителите на този край били мощно огънати, станали чупливи, имали болки в ставите, с възрастта, като цяло, множеството от жителите се движели доста мъчно или даже се трансформирали в инвалиди. Направените наблюдения удостоверили връзката на региона с възникването на болестта. Ако девойките от този край, които са се омъжвили и отпътували за други села, не страдали от заболяването (освен в случай че, несъмнено, заболяването към този момент не се е показала все още на женитбата). Тези, които се преместили да живеят покрай река Уров от други места, страдали от заболяването след няколко години. Въпреки това признаците при тези, чието детство е минало в друга област, са по-слабо изразени. Едва през 20-ти век било допустимо да се откри съответна причина за появяването на заболяването - концентрацията на стронций в локалната вода била мощно подценена.
Развитието на болестта се дължи на изместването на калция от костите от стронциеви йони. При липса на калций болестта нормално прогресира доста бързо. Въпреки общото увреждане на тялото опорно-двигателният уред страда най-вече. Той е най-засегнат по време на растежа и развиването на хрущялите и костите. Децата са податливи на развиване на стронциев рахит заради внезапното понижаване на наличието на калций в костите. Традиционното лекуване с медикаменти с калций, витамин D и фосфор при такова заболяване е неефективно.
Когато радиоактивните съединения на стронция навлизат в тялото с въздуха, в белите дробове, настъпват промени и патологии: поражда фиброза - освен това заболяване междуалвеоларните загради в белите дробове се удебеляват. Тъй като дишането при пациенти става бързо и незадълбочено, има честа кашлица, зной, сърдечна непълнота, бронхит. Кожата също може да бъде наранена.
При остатък на стронций в организма се предписва коригиращо лекуване. В този случай могат да оказват помощ натриеви и бариеви сулфати, диетични фибри, магнезиеви и калциеви препарати. Ако възникне отравяне със стронций, тогава е належащо да се употребява лекарството полисурмин, Na2Ca EDTA, вещество, което принадлежи към групата на комплексообразователите, също може да бъде дейно. Те са в положение да отстраняват радиоактивни субстанции от тялото заради способността си да минават през клетъчните мембрани.
Могат да се употребяват и национални средства, само че единствено в неусложнени случаи. Може да помогне запарка от цветове и листа от слънчоглед и хвощ - за 800 мл вряща би трябвало една супена лъжица растения. Ако възникне отравяне със стронций, тогава приемът на отварата би трябвало да се усили до 4 пъти дневно, всеки от 100 мл.
Намаленото наличие на стронций води до патологии при животните - извършени са опити върху плъхове и морски свинчета. Но по какъв начин се отразява неналичието на стронций на човешкия организъм, лекарите към момента не знаят, нито пък разполагат с данни за токсичността на детайла.
Взаимодействие на стронций с други субстанции
Стронцият интензивно взаимодейства с други детайли: стронциевите йони са в положение да заменят калция в костната тъкан, което предизвика развиването на болести. Ако участват някои аминокиселини, по-специално лизин, витамин D и лактоза, тогава стронцият се всмуква по-добре. Ако в тялото има натриев и бариев сулфат, а също и когато диетата е богата на груби диетични фибри, тогава усвояването на стронций понижава.
Съдържание на стронций в храната
Много живи организми, по-специално растения, скотски тъкани и бактерии, съдържат стронций. Количеството на този метал зависи от съществуването на други химични детайли, както и от характерностите на типа.
Приемът на стронций в тялото на животните се прави с вода и храна. В човешкото тяло също постъпва стронций с храната (0.8-3 мг на ден). Освен това можем да го получим по друг метод: до момента в който работим във фабрика, където се употребява стронций, от въздуха, радиоактивен стронций се употребява в медицината.
Човешкото тяло всмуква единствено 5-10% от стронция, който идва с вода и храна. Най-голямо количество стронций има в растителните храни - ръж, пшеница, зеле, ечемик, репи, лук, репички, копър, магданоз, домати, цвекло. В животинските тъкани оптималното му количество се натрупва в костната тъкан и хрущяла, намира се повече в морските блага.
Стронцият се всмуква основно през стомашно-чревния тракт и главно се отстрани през бъбреците. По тази причина той се натрупва ненужно при заболели с понижена бъбречна функционалност. При скотски модели и изследвания при хора натрупването на стронций се свързва с остеомалация.
Стронцият може да се концентрира в човешките кости и зъби, само че го има и в черния дроб, бъбреците, лимфните възли, кръвта, белите дробове - в тялото на възрастен човек наличието на стронций е към 320 мг. Стронцият може да навлезе в човешкото тяло също посредством поемане на въздуха и през кожата.
Научни проучвания и хранителни добавки със стронций
На пазара се оферират хранителни добавки със стронций, които се предлагат при положения като остеопороза, остеоартрит, болежка при чувствителни зъби, предварителна защита на кариеси. Според научното списание WebMD обаче изгодите от стронциевите добавки при горните положения не са научно потвърдени, както и не са известни възможните странични резултати. Цитат от списанието:
Няма задоволително надеждна информация, с цел да се знае дали формата на стронций, която нормално се съдържа в питателните добавки (стронциев хлорид), е безвредна или какви могат да бъдат страничните резултати.
Смята се че ниските дози стронций евентуално са безвредни, до момента в който високите евентуално предизвикват увреждане на костите. Безопасността на стронция е потвърдена единствено за количествата, които могат да се одобряват естествено посредством храната. Типичната диета включва 0.5-1.5 мг стронций дневно.
Доказано е само, че вярно дозирана, радиоактивна форма на стронций може да убие някои ракови кафези. Този вид стронций обаче не се предлага в питателните добавки.
