Кой дивеч как се приготвя?
Месото от диви животни в кулинарията се назовава дивечово месо и е изключително ценено. То е потребно и питателно и дава друга визия за усета на месните артикули.
С най-ниско наличие на мазнини е, а главният му състав е мускулна тъкан. Богато е на белтъчини и минерали. Калият, фосфорът, натрият, магнезият, желязото и цинкът се комбинират с витамините В1, В6, ниацин и основават една симбиоза от потребни субстанции.
Затова месото от диви животни се предлага при диети за намаляване и диабетни положения.
Приготвянето на дивечовото месо изисква доста повече време за предварителна подготовка, в сравнение с месата от домашно отглеждани животни. Най-често се обработва и употребява месото на фазана, глигана, дивата патица, пъдпъдъка, яребицата, дивият заек, сърната и месото от елен.
Тъй като е главно мускулно месо, то е жилаво и плътно поради съществуването на доста мускулни нишки. Заедно с това е доста чисто поради храната, която дивите животни употребяват. Те се хранят главно с жълъди, гъби, горски плодове, охлюви, коренчета.
Обработката на дивечовото месо стартира с почистването му. При дивата свиня четината би трябвало да се отдели от месото. За да не останат косъмчета, добре е да се опърли. Пърленето се предлага и при дивите птици, откакто са отстранени перата. Това става с потапяне във вряла вода и следващо оскубване на перушината им.
Преди да стартира термичната обработка месото се оставя да кисне във вода най-малко 7 часа. Добавянето на оцет или вино към водата не е добра концепция, тъй като те имат свойството да стягат още повече месото. Най-добрият вид е да престои в разтвор от вода и оцет за 48 часа.
Водата, в която ври дивечът, наложително би трябвало да бъде студена. Така се изтегля останалата в плътта кръв. Топлата вода я запечатва и тя остава в самото месо, променяйки усета му.
Дивечът е доста плодороден за маринатите. По този метод месото омеква и придобива по-богат усет. Може да се готви без друго добавки, единствено със сос. Най-подходящата марината за дивеч е от някаква фалшификация, сладко-захар или мед и киселина - оцет или доматен сок.
Времето за готвене на дивеча зависи от възрастта на животното. Млад глиган се готви 3 часа, възрастен - най-малко 4 часа.
Най-добрите способи за кулинарна обработка на дивеч са варенето и задушаването. Печенето прави месото изсъхнало. Пържат се главно птиците. Пъдпъдъкът става доста апетитен с масло, само че би трябвало да се улови моментът, когато е подготвен. Препърженото месо става изсъхнало и жилаво.
При дивечовото месо от мечка и дива свиня термичната обработка би трябвало да бъде по-дълга, с цел да се избегне рискът от трихинелоза.
Всички меса от диви животни се комбинират добре с мазни артикули като бекон и сланина. Дивият заек обаче не трябва да се готви с кисело зеле.
Този тип месо е уместно за шпиковане, а за желиране мидът е идеалният артикул.
Подправките за дивеч са дафиновият лист, розмаринът и черният пипер, а за месото от глиган и пъдпъдък сладкото от червени боровинки е най-хубавото допълнение.
Напитката за блюдото с дивеч е аленото вино.
