Мерло
Мерло съставлява високо скъп винен вид грозде, който дава виновност с кондензиран червен цвят. Питиета от него са се отличават още с компактност, уравновесен усет и подбран букет. Родината на Мерло е Франция. Явява се един от най-отглежданите сортове в областите Сент Емилйон и Померол. Освен във Франция тази просвета може да се срещне още в Италия, Съединени американски щати, Молдова, Чили, Австралия и други Макар и по-малко насаждения се срещат и в Мексико, Аржентина, Нова Зеландия, Канада и Китай. Мерло се отглежда и у нас в южния лозарски регион.
Сортът Мерло се характеризира със приблизително огромни листа, които са изрязани и петделни. Те са обагрени в тъмнозелено и са покрити с мъх. Гроздът пи този вид е със междинни размери. Зърната са дребни и оцветени в тъмносиньо. Месото е сочно. Покрито е от приблизително дебела, само че пък жилава, ципа.
Мерло е вид, който зрее относително късно. При него гроздоберът нормално настава през последните дни на месец септември. Това е вид, който се смята за плодороден. За развъждането на сорта се използват стъблени формировки. От една лоза се получават към пет кг. Културата е сензитивна към мана, само че пък сивото изгниване постоянно не съумява да засегне гроздовете. Иначе сортът от време на време не съумява да се оправи с прекомерно ниските температури през зимните месеци. Районите с прекомерно високи температури също не са подобаващи за тази вариация, защото при сходни условия плодовете узряват по-бързо и качеството не е същото.
История на Мерло
До известна степен корените на този вид са обгърнати в мистерии. Съществуват разнообразни догадки за неговия генезис. Смята се, че има връзка сред него и сортовете Карменер и Каберне Фран. Дали обаче това са просто догадки или съществени хипотези, които актуалната генетика ще удостовери, следва да разберем напълно скоро. Иначе за татковина на Мерло се спряга Франция. Според осведомени тъкмо във френския регион Бордо стартира да се написа историята на емблематичния вид грозде.
Правят се догатки и по отношение на произхода на името на сорта. Преведено от френски наименованието му значи дребен кос. Може би името е въодушевено от приликата сред цвета на птичката и гроздовете на лозата. Мерло бързо съумява да излезе от Франция и да се популяризира по света. Оказва се, че насажденията с прословутия вид надминават 100 000 хектара, като се чака в бъдеще количеството им да продължава да нараства.
Характеристики на Мерло
Мерло е с скъпо стопанско значение. Младите виновност, създадени от този вид грозде, се характеризират с пивкост. Цветът им е черешов. Някои продукции се приближават до обагрянето на синята слива. Когато обаче виното отлежи, характерността му се променя. Тогава можем да открием виолетови нюанси. Положителното на еликсира от този вид е, че стареенето го прави още по-приятно за консумация. По сходство на някои от най-прочутите и изискани алкохолни напитки и това може да отлежи повече от 10 години. Ароматът на виновността, отглеждани в другите елементи на света, може да се разграничава. Така да вземем за пример в някои райони се усещат цветни аромати.
Поднасяне на Мерло
Консумацията на Мерло се отразява отпускащо и сгряващо на тялото. Тя може да е същинска наслада за сетивата, стига виното да е поднесено по подобаващ метод. Все отново не трябва да забравяме, че удоволствието от пиенето на вино се крие в това да усетим аромата му и да се насладим на невероятния му усет.
Обърнете внимание на температурата на поднасяне на виното. Тя може да варира, само че въпреки всичко температурата на напитката би трябвало да е сред 16 и 20 градуса. Не забравяйте да изберете и подобаваща чаша. Спрете се на класическата стъклена чаша за вино, с съдържимост от стотина мл. Не забравяйте, че не би трябвало да цялостните чашата до горе. Напитката би трябвало да стига до половината на съда.
Както знаем, хубавото пиво върви и с хубаво мезе. Това предписание важи с цялостна мощ и за Мерло. То сполучливо може да бъде комбинирано с разнообразни специалитети. Сред добавките, които му подхождат най-вече, са засищащи и мазни храни. Успешно може да се комбинира с множеството сухи мезета. Блюдата от добре овкусено телешко месо също са идеалното допълнение на гроздовия балсам. Ако сте измежду страните фенове на сирена, то ще можете да съчетаете обичано Мерло с още един обичан ваш артикул, а точно синьо сирене.
Домашно произвеждане на Мерло
Ако съумеете да си набавите грозде от вид Мерло, можете да извършите пивко вино и в домашни условия. За задачата първо би трябвало да почистите материала от гнили зърна, листа и чепки. Някои производители оставят чепките, защото по този начин се резервират повече танини. Следва смачкване на материала и слагането му в съд, като най-добре да употребявате бъчва. Размерите на съда не са от голяма важност, само че знайте, че гроздето би трябвало да заема най-вече 2/3 от нея. След изливането на материала в бъчвата, се ревизира захарността. Тя би трябвало да е към 24 %. В случай че е доста по-ниска, се постанова използването на захар.
Ако всичко е наред, до два дни имаме ферментация, която трае към седмица. През това време е целесъобразно да разбърквате материала. Имайте поради, че температурата на помещението, където ще тече по този начин предстоящият развой, би трябвало да е към 25 градуса. Друго, на което би трябвало да се обърне внимание е, че дневно захарността би трябвало да понижава с към 2 %.
След това можете да преместите получената течност в друга бъчва, където към 30 дни ще се реализира по този начин наречената тиха ферментация. При нея кацата би трябвало да е затворена, а от нея да излиза маркуче. Единият му край би трябвало да попада в различен съд с вода. След като завърши и този развой, идва ред на претакането. В съда за ферментация остават джибри, а вие към този момент имате ароматно и пивко вино Мерло.
А със своето домашно вино може да приготвите вкусен винен кебап или винен сос.
