Премиерът Денков: Мерките в борбата с демографската криза започват да дават първи резултати
Мерките в битката с демографската рецесия към този момент стартират да дават първи резултати. Това съобщи министър председателят акад. Николай Денков по време на среща по тематиката с евродепутата Сергей Станишев, оповестиха от пресслужбата на Министерски съвет.
Последните две постоянни държавни управления стартираха редица ограничения, които да обезпечават по-добри условия за работа, по-високи хонорари и възстановяване на репродуктивното здраве на българите. Ниската раждаемост, възнаграждение и миграцията са трите съществени аргументи за демографската рецесия в България. Това сочи изследване по поръчка на Станишев, с което той срещна министър-председателя.
Сред подхванатите ограничения е увеличението на минималната работна заплата от 650 лева през 2021 година на 933 лева от 1 януари 2024 година За да се подкрепят двойките с репродуктивни проблеми, финансирането от страната на инвитро процедурите беше увеличено от 5 000 на 6 000 лева с бюджета за тази година.
Средствата за здравна профилактика също бяха увеличени. От Министерството на здравеопазването създават и профилактичен календар. В сферата на образованието не престават дейностите по стартиралата през 2022 година националната стратегия „ Заедно в изкуството и спорта “, с помощта на която учениците спортуват, развиват креативен действия и се социализират.
Програмата за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски ясли, детски градини и учебни заведения е продължена. За интервала 2024 – 2026 година ще бъдат отпуснати още 240 млн. лева, с цел да се обезпечат задоволително места за всички деца в детските ясли и градини. Първите резултати от тези ограничения се виждат от растежа на коефициента на плодовитост (това е междинният брой живородени деца на една жена във фертилна възраст) у нас. За интервала 2013 година – 2021 година той се усилва гладко от 1,48 на 1,58, а данните на Националния статистически институт от предходната 2022 година сочат значителен скок на 1,78. Коефициентът на плодовитост е бил най-нисък през 1997 година – 1.09.
Подходът би трябвало да бъде систематичен, акцентира акад. Денков.
„ Демографската политика би трябвало да бъде измежду най-важните цели. Тя би могла и би трябвало да бъде основа при създаването на управническата стратегия на държавното управление за интервала след 2024 година “, съобщи министър председателят.
Станишев обоснова нуждата от политически консенсус за демографията. Министър-председателят предложи провеждането на национална конференция по отношение на демографските проблеми и техните вероятни решения при започване на идната година с присъединяване на представители на всички партии, обществените сътрудници и евродепутати.
„ Търсенето на решения е общонационална задача, а не партийна “, акцентира акад. Денков.
Демографията да бъде новата национална цел пред страната, с това се съгласиха министър-председателят и Сергей Станишев. Сред предложенията на евродепутата за спомагателни ограничения бяха разширение на Националната стратегия за майчино и детско здраве към Министерство на здравеопазването с ограничения за всеобхватна грижа за майката и плода при бременните дами, въвеждането на Национална профилактична стратегия за дамите и мъжете във възрастовата група 18-40 години.
Беше разисквана и концепцията за установяване на висока политическа фигура, която да носи директна отговорност за ресора и да координира работата на кабинета по тази тематика.
Последните две постоянни държавни управления стартираха редица ограничения, които да обезпечават по-добри условия за работа, по-високи хонорари и възстановяване на репродуктивното здраве на българите. Ниската раждаемост, възнаграждение и миграцията са трите съществени аргументи за демографската рецесия в България. Това сочи изследване по поръчка на Станишев, с което той срещна министър-председателя.
Сред подхванатите ограничения е увеличението на минималната работна заплата от 650 лева през 2021 година на 933 лева от 1 януари 2024 година За да се подкрепят двойките с репродуктивни проблеми, финансирането от страната на инвитро процедурите беше увеличено от 5 000 на 6 000 лева с бюджета за тази година.
Средствата за здравна профилактика също бяха увеличени. От Министерството на здравеопазването създават и профилактичен календар. В сферата на образованието не престават дейностите по стартиралата през 2022 година националната стратегия „ Заедно в изкуството и спорта “, с помощта на която учениците спортуват, развиват креативен действия и се социализират.
Програмата за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски ясли, детски градини и учебни заведения е продължена. За интервала 2024 – 2026 година ще бъдат отпуснати още 240 млн. лева, с цел да се обезпечат задоволително места за всички деца в детските ясли и градини. Първите резултати от тези ограничения се виждат от растежа на коефициента на плодовитост (това е междинният брой живородени деца на една жена във фертилна възраст) у нас. За интервала 2013 година – 2021 година той се усилва гладко от 1,48 на 1,58, а данните на Националния статистически институт от предходната 2022 година сочат значителен скок на 1,78. Коефициентът на плодовитост е бил най-нисък през 1997 година – 1.09.
Подходът би трябвало да бъде систематичен, акцентира акад. Денков.
„ Демографската политика би трябвало да бъде измежду най-важните цели. Тя би могла и би трябвало да бъде основа при създаването на управническата стратегия на държавното управление за интервала след 2024 година “, съобщи министър председателят.
Станишев обоснова нуждата от политически консенсус за демографията. Министър-председателят предложи провеждането на национална конференция по отношение на демографските проблеми и техните вероятни решения при започване на идната година с присъединяване на представители на всички партии, обществените сътрудници и евродепутати.
„ Търсенето на решения е общонационална задача, а не партийна “, акцентира акад. Денков.
Демографията да бъде новата национална цел пред страната, с това се съгласиха министър-председателят и Сергей Станишев. Сред предложенията на евродепутата за спомагателни ограничения бяха разширение на Националната стратегия за майчино и детско здраве към Министерство на здравеопазването с ограничения за всеобхватна грижа за майката и плода при бременните дами, въвеждането на Национална профилактична стратегия за дамите и мъжете във възрастовата група 18-40 години.
Беше разисквана и концепцията за установяване на висока политическа фигура, която да носи директна отговорност за ресора и да координира работата на кабинета по тази тематика.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ