Менли Палмър Хол (18 март 1901

Светлината е в сърцето на мрака - МЕНЛИ ПАЛМЪР ХОЛ

Менли Палмър Хол (18 март 1901 – 29 август 1990) е американски таен създател, писал в региона на философията, религията, митологията, окултизма и други

Най-известното му произведение е „ Тайните учения на всички времена “ от 1928 година

През 1934 година основава организацията „ Общество за метафизичен проучвания “, която през днешния ден има огромна библиотека и университет (University of Philosophical Research).

Обществото организира семинари, лекции, издава книги и списания.

През целия си живот Менли Палмър Хол изнася няколко хиляди лекции, доста от които са аудио записани или стенографирани.

Пише публикации за издаваните от него списания, на тематики за астрология, Кабала, масонство, метафизика, митологии, розенкройцерство, теология, херметизъм и други

Всеки човек би трябвало да открие личната си философия за живота и не е почтено или вярно да постановяваме нашите кодове на другите. Наша отговорност е обаче да споделяме един с различен тези прекарвания, които могат да имат обща стойност.

Нездравият разум, даже и в крепко тяло, в последна сметка ще унищожи здравето.

Има единствено крачка от скуката до разочарованието, което води естествено до самосъжаление, което от своя страна приключва в безпорядък.

Състоянието на индивида в естествения свят се дефинира от качеството на неговото мислене.

Да живееш в света, без да осъзнаваш смисъла на света, е като да се луташ в огромна библиотека, без да докосваш книгите.

Малко философия наклонява мозъка на индивида към атеизма; само че дълбочината във философията довежда мозъците на хората към религията.

Символизмът е езикът на Мистериите. Чрез знаци хората в миналото са се стремили да предадат един на различен тези мисли, които надвишават езиковите ограничавания.

Ние сме боговете на атомите, които съставляват себе си, само че също по този начин сме атомите на боговете, които построяват Вселената.

Пътят към небето може да бъде прочут и претърпян посредством сърцето.

Думите са мощни оръжия – положителни или неприятни.

Материализмът е в цялостен надзор върху икономическата конструкция, чиято последна цел е индивидът да стане част от система, осигуряваща икономическа сигурност за сметка на човешката душа, разум и тяло.

Сигурността на индивида идва от самия него.

Краят на науката не е в доказването на доктрина, а в подобряването на човечеството.

Умереността е тайната на оцеляването.

Опитът е химикалите на живота, с които философът опитва.

В антични времена мъжете се биеха с десните си ръце и се защитаваха с левите си ръце… дясната страна на тялото се смяташе за мъжествена, а лявата страна – женска.

Някои се скитат в мрачевина, търсейки светлина, неуспявайки да схванат, че светлината е в сърцето на мрака.

Въпреки че актуалният свят може да знае милион секрети, античният свят знаеше една – и това беше по-голямо от милиона; милион секрети пораждат гибел, злополучие, тъга, нарцисизъм, сласт и пристрастеност, само че тази загадка дава живот, светлина и истина.

Мъдростта не се бои от нищо, само че въпреки всичко се покланя смирено пред личния си източник, с по-дълбокото си схващане, обича всички неща, тъй като е видяла хубостта, нежността и сладостта, които са в основата на житейската тайнственост.

Очарован от блясъка на облагата, индивидът гледа в лицето на алчността на Медуза и остава втвърден.

Няма подозрение, че Старият Завет е физиологичен и анатомичен учебник за тези, които могат да го прочетат от научна позиция.

Истинската цел на античната философия беше да открие способ, посредством който развиването на рационалната природа може да се форсира, вместо да се чакат по-бавните процеси в Природата.

Стоиците бяха всъщност пантеисти, защото поддържаха, че защото няма нищо по-добро от света, светът е Бог.

За доста хора е мъчно да осъзнаят, че те са действителни вселени; че техните физически тела са забележима природа, посредством структурата на която безчет талази от разрастващ се живот разкриват своите скрити благоприятни условия.