Международният фестивал за маримба и ударни инструменти е сред най-очакваните

Фестивалът като професионално и емоционално преживяване

Международният фестивал за маримба и ударни принадлежности е измежду най-очакваните събития в културния календар на Плевен. Провежда се през година и е уникален у нас, а и на Балканите, по думите на уредниците му.

В рамките на към седмица участниците получават самостоятелни уроци, занимават се интензивно с body percussion. Лекторите, които са и превъзходни реализатори, изнасят концерти. Достъпът до събитията е свободен за плевенчани и посетители на града. Артистичен шеф на фестивала е – първият наш перкусионист с втора премия на интернационалния конкурс на ARD в Мюнхен и първа от Международния конкурс за маримба в Щутгарт, несъмнено, спечелила е още редица влиятелни оценки.

Василена от години живее в Париж, има дейна концертна и преподавателска кариера, води майсторски класове на няколко континента. В Плевен известната перкусионистка показа новия план „ СамоДиви “, в който е дружно с Ина Кънчева – сопран.

Най-същественото от шестото издание на интернационалния фестивал, Василена заключи по този начин:

„ Тази година с нас беше трио SR9 от Франция – новаторски музиканти, показват истински транскрипции на типичен творби, вършат на сцената същински музикален спектакъл. Както и на предходното издание, провокираха гърмеж от овации, изнесоха забавни лекции. Жан-Батист Льоклер, първи перкусионист на Парижката опера, идва на фестивала четири следващи издания. Той е наш правилен другар, дружно с него сме артистични шефове на Paris Percussion Group. Участниците работиха и с Мариана Беднарска. Тя е от Полша, живее в Швейцария, доста атрактивна като реализатор, преди малко завоюва втора премия на Женевския интернационален конкурс. Откритие за самата мен е Тил Лингерберг от Швейцария, с трета премия на същия конкурс. Неговият взор към перкусиите е живописен, показа модерни пиеси. Аз също преподавам. Радвам се, че без значение от несигурността и непрекъснатите промени в тази характерна година, успяхме. Поради възбраните към корона вируса в последния миг се отхвърлиха участниците от Бразилия, Боливия, Гърция, Италия, Канада, останаха единствено представители на Франция, Швейцария и България. Много съм щастлива, че всичко мина сполучливо, децата научиха доста. Имаше дни с по четири урока, работиха интензивно, получиха доста информация, която занапред ще осмислят . “

Репетициите и уроците се организираха в Центъра за работа с деца, ситуиран в красивата Градска градина, на метри от фонтаните и фамозната водна каскада на Плевен. А откритата сцена за концертите беше в красивия парк на Регионалния исторически музей. „ Градът е хубав, имахме доста хубави условия за работа “ – споделя Тил Лингерберг и продължава:

„ Бях поканен тук от Василена Серафимова, която е обвързвана с организацията на Международния музикален конкурс в Женева, аз съм лауреат от 2019 година За пръв път преподавам по този метод и имам прелестни усещания от младите реализатори. Не чаках толкоз високо равнище на благозвучност, те освен свирят вярно текста, само че имат съществено музикално обучение, което незабавно се усеща при работа. Не съм идвал до момента в България, само че се надявам да го направя още веднъж. “

„ Всъщност, аз съм за повторно в България, предходния път участвах в Международния перкусионен конкурс в Пловдив - споделя Мариана Беднарска. - Беше първото интернационално съревнование в биографията ми и същински повлия артистичната ми кариера. Срещнах доста чудесни актьори, виртуози, срещнах се с типичен репертоар, което ми оказа помощ по-късно да продължа да се модернизирам. Това не беше единствено едно перкусионно, само че и човешко пътешестване. Затова съм доста щастлива да се върна тук като учител и да вземам участие в това впечатляващо събитие. Наистина съм възхитена от българските възпитаници и студенти. Те са на доста положително равнище, свирят от цялото си сърце, дават в действителност най-хубавото от себе си – чудесни музиканти, само че и чудесни хора, които с подготвеност се вслушват в препоръките. Мисля, че сега е златно време за перкусиите – репертоарът се усилва, толкоз млади актьори желаят да основат нещо ново. Затова се веселя, че участниците в Плевен работиха толкоз отдадено. “

Последната вечер възпитаници и студенти свириха в разнообразни обединения, с цел да покажат какво са научили в часовете по камерна музика, водени от Жан-Батист Льоклер. Прозвучаха творби от няколко столетия, аранжирани за маримба и разнообразни ударни принадлежности. Беше показана и body percussion пиеса, основана особено за този в действителност незабравим концерт, а младите инструменталисти очевидно бяха в действителност увлечени и стимулирани да творят дружно.