Огромна 4500-годишна мрежа от гробни алеи е открита в Саудитска Арабия
Международен екип от археолози, управителен от Матю Далтън от Университета на Западна Австралия, е изследвал погребения от неолит-халколита (новата каменна епоха и медната епоха) в Северозападна Арабия. Те анализирали сателитни и въздушни фотоси и ги комбинирали с данните, получени по време на разкопки. Резултатите от проучването са показани в публикация за списание The Holocene.
Изследователите са разкрили съвсем 18 хиляди погребения с необикновена форма. Авторите ги назовават „ окачени “, само че не в смисъл на „ висящи “, а „ под формата на висулка “. Такова заравяне се състои от пирамида, формирана от камъни, висока до два метра, от която се отклонява каменна ограда под формата на триъгълник (невинаги пълен).
Но надалеч не формата на погребенията съставлява максимален интерес. Оказало се, че 11 000 такива гроба са ситуирани по този начин, че образуват погребални алеи. Те са разпределени на повърхност от минимум 160 000 квадратни километра. Освен това погребенията са подредени както в равнините, покрити с базалтови фрагменти, по този начин и на планинските проходи.
И в случай че се огледа накъде водят тези „ алеи “, се оказва, че свързват антични оазиси и пасища. Погребалните структури са датирани по радиовъглероден способ, което дава много забавен резултат. Първоначално те са били строени сред 2600 и 2000 година пр.н.е., по-късно са били изоставени и след къс интервал от време са почнали да се употребяват наново и това приключило към хиляда години пр.н.е.
Районът, на който са работили археолозите, като цяло е доста необикновен. Предците на актуалните хора са живели там преди 200 000 години. През епохата на неолита-халколита оазисите Ал-Ула и Хайбар са били много компактно обитаеми. Максималната компактност на погребенията тъкмо подхожда на тези оазиси (около Хайбар се намира един от най-гъстите гробни пейзажи в света) и това е изцяло обяснимо. Но за какво е било належащо да се провеждат погребения по пътищата, свързващи оазисите и пасищата? Въпросът е толкоз комплициран, че в началото даже имало съмнение, че това са кенотафи, а не същински погребения. Изследванията на гробовете, находките на човешки остатъци посочили, че тази догадка е погрешна.
Учените допускат, че сходно нареждане на погребенията демонстрира комплицирани социално-икономически връзки сред жителите на Арабския полуостров.
Ранните царства на Арабия не се появяват от нищото – те са предшествани от дълга и комплицирана история на обществата през III-I хилядолетие пр.н.е. В Ал-Ула се намират руините на античния град Мадаин Салих, чието строителство датира от началото на нашата епоха. Някога се е наричал Хегра и е бил център на Набатейското царство, както и основен пункт за керванната търговия. В самата Хегра е разкопан комплекс от 111 скални погребения, както и много комплицирани хидротехнически уреди.
Керванната търговия през Арабия е била на първо място Пътят на благовонията (или Пътят на тамяна). Доказателствата за потреблението на благовония в страните от Междуречието и Средиземноморието се отнасят още към II хилядолетие пр.н.е. Но казусът е бил в това, че източниците на благовония (ароматни смоли) са се намирали много надалеч от тези места. Основният производител на по този начин нужните първични материали тогава е била Сокотра - това сочат антични източници, на първо място Диодор Сицилийски.
Основната транспортна артерия за доставка на стоката до мястото на нейното извънредно ползване е минавала тъкмо през Арабския полуостров, по-специално през оазисите Ал-Ула и Хайбар. Частично Пътят на тамяна съвпадал с пътищата, маркирани с редици от погребения. Това може да е съвпадане - просто най-удобните места за напредване. И може би вторичното потребление на гробните комплекси, за което споменахме нагоре, е било обвързвано точно с търговията: в старите гробници са погребвани хората, които са умирали по време на пътя.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Изследователите са разкрили съвсем 18 хиляди погребения с необикновена форма. Авторите ги назовават „ окачени “, само че не в смисъл на „ висящи “, а „ под формата на висулка “. Такова заравяне се състои от пирамида, формирана от камъни, висока до два метра, от която се отклонява каменна ограда под формата на триъгълник (невинаги пълен).
Но надалеч не формата на погребенията съставлява максимален интерес. Оказало се, че 11 000 такива гроба са ситуирани по този начин, че образуват погребални алеи. Те са разпределени на повърхност от минимум 160 000 квадратни километра. Освен това погребенията са подредени както в равнините, покрити с базалтови фрагменти, по този начин и на планинските проходи.
И в случай че се огледа накъде водят тези „ алеи “, се оказва, че свързват антични оазиси и пасища. Погребалните структури са датирани по радиовъглероден способ, което дава много забавен резултат. Първоначално те са били строени сред 2600 и 2000 година пр.н.е., по-късно са били изоставени и след къс интервал от време са почнали да се употребяват наново и това приключило към хиляда години пр.н.е.
Районът, на който са работили археолозите, като цяло е доста необикновен. Предците на актуалните хора са живели там преди 200 000 години. През епохата на неолита-халколита оазисите Ал-Ула и Хайбар са били много компактно обитаеми. Максималната компактност на погребенията тъкмо подхожда на тези оазиси (около Хайбар се намира един от най-гъстите гробни пейзажи в света) и това е изцяло обяснимо. Но за какво е било належащо да се провеждат погребения по пътищата, свързващи оазисите и пасищата? Въпросът е толкоз комплициран, че в началото даже имало съмнение, че това са кенотафи, а не същински погребения. Изследванията на гробовете, находките на човешки остатъци посочили, че тази догадка е погрешна.
Учените допускат, че сходно нареждане на погребенията демонстрира комплицирани социално-икономически връзки сред жителите на Арабския полуостров.
Ранните царства на Арабия не се появяват от нищото – те са предшествани от дълга и комплицирана история на обществата през III-I хилядолетие пр.н.е. В Ал-Ула се намират руините на античния град Мадаин Салих, чието строителство датира от началото на нашата епоха. Някога се е наричал Хегра и е бил център на Набатейското царство, както и основен пункт за керванната търговия. В самата Хегра е разкопан комплекс от 111 скални погребения, както и много комплицирани хидротехнически уреди.
Керванната търговия през Арабия е била на първо място Пътят на благовонията (или Пътят на тамяна). Доказателствата за потреблението на благовония в страните от Междуречието и Средиземноморието се отнасят още към II хилядолетие пр.н.е. Но казусът е бил в това, че източниците на благовония (ароматни смоли) са се намирали много надалеч от тези места. Основният производител на по този начин нужните първични материали тогава е била Сокотра - това сочат антични източници, на първо място Диодор Сицилийски.
Основната транспортна артерия за доставка на стоката до мястото на нейното извънредно ползване е минавала тъкмо през Арабския полуостров, по-специално през оазисите Ал-Ула и Хайбар. Частично Пътят на тамяна съвпадал с пътищата, маркирани с редици от погребения. Това може да е съвпадане - просто най-удобните места за напредване. И може би вторичното потребление на гробните комплекси, за което споменахме нагоре, е било обвързвано точно с търговията: в старите гробници са погребвани хората, които са умирали по време на пътя.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ