Полша днес – учебник по популизъм
Медийното внимание, ориентирано към диктатурата на беларуския президент Александър Лукашенко и последвалите митинги, измества фокуса от сходни проблеми в други страни. Такава да вземем за пример е Полша, в която избран отново за президент бе Анджей Дуда, постоянно определян като опасност за демокрацията поради своите крайни консервативни възгледи, хомофобски прояви и наложената от него медийна цензура. Тези фактори са причина за потискането на либерализма в страната, само че и освен. Полското общество занапред ще би трябвало да се сблъсква с проблемите на актуалната идеология точно заради обстоятелството, че от мандата на Дуда е изминал единствено месец.
Поредното предизвикателство пред нацията се оказва новият дневен ред за есента на ръководещата партия „ Право и правдивост “ (ПиС). Основните проблематични области на новата тактика са към този момент добре познати. Те включват в себе си офанзиви над самостоятелните медии, които съответстват и със скорошни прояви на вербална експанзия, упражнявана от лица на ПиС спрямо представители на половите малцинства. Вербалният тормоз по отношение на малцинствените групи е желан от партията ход за продобиване на фенове. Именно той е в основата на демонстрации в поддръжка на човешките права. В отбрана на правата се оповестиха жителите и след отдръпването от Истанбулската спогодба. Повод за напрежение беше също и карцерът на ЛГБТ-активист, който вместо до разговор, докара до още по-жестоки арести на други лица. Подкрепа за това общество демонстрираха и законодатели, облечени в облекла с цветовете на дъгата.
И на фона на тази нелицеприятна за човечеството картина идва една много изненадваща реакция на избрания отново президент. Въпреки общоизвестната политика против ЛГБТ-групите, която води, Дуда сервира своите извинения в края на акцията си. Думите му бяха: „ Ако някой се е почувствал афектиран от думите или дейностите ми освен по време на акцията, а и през миналите пет години, апелирам да одобри моите извинения “.
Но за какво президентът прави сходна стъпка, откакто главен дирек на предизборната акция бяха нападките над разнообразни обществени групи и в частност половите малцинства? Също по този начин не бе излъчен даже един самостоятелен репортаж по държавната телевизия за демократичния опозиционен претендент Рафал Тшасковски, който е и кмет на Варшава. Вместо това съперникът на Дуда бе дехуманизиран в медийното полезрение.
Извинението би могло да бъде прегледано двустранно. От една страна, политически анализатори са на мнение, че по този метод Анджей Дуда слага началото на радикални публични промени, посредством които да заличи поляризацията сред обществените групи в Полша. А други поддържат пред The Guardian радикално друга теза, която звучи много по-правдоподобно на фона на праволинейната консервативна политика на Дуда. Според тях думите на полския президент носят не толкоз духа на Ганди, а на Оскар Уайлд, съгласно който „ прошката уязвява враговете най-силно “.
Съгласно втората теза речта на Дуда е сцена от дълго разигравана политическа пиеса, която датира още от 2015 година Неин режисьор е водачът и съосновател на ПиС Ярослав Качински. И откогато политическата режисура е реалност, проблемите за демокрацията също намират своето място. Първата и най-важна индикация са словесните прояви в медиите по отношение на бежанците и хората с друга половост, които не престават и до сегашния миг. Затова се твърди, че молбата за амнистия на Дуда е индикация за несериозността на думите и дейностите преди изборната акция. За сметка на това извинението е нещото, което заслужава съществено внимание, защото съчетава в себе си популизъм и нюх за ловко основаване на журналистически сензации и веселба.
Има и още...
Поредното предизвикателство пред нацията се оказва новият дневен ред за есента на ръководещата партия „ Право и правдивост “ (ПиС). Основните проблематични области на новата тактика са към този момент добре познати. Те включват в себе си офанзиви над самостоятелните медии, които съответстват и със скорошни прояви на вербална експанзия, упражнявана от лица на ПиС спрямо представители на половите малцинства. Вербалният тормоз по отношение на малцинствените групи е желан от партията ход за продобиване на фенове. Именно той е в основата на демонстрации в поддръжка на човешките права. В отбрана на правата се оповестиха жителите и след отдръпването от Истанбулската спогодба. Повод за напрежение беше също и карцерът на ЛГБТ-активист, който вместо до разговор, докара до още по-жестоки арести на други лица. Подкрепа за това общество демонстрираха и законодатели, облечени в облекла с цветовете на дъгата.
И на фона на тази нелицеприятна за човечеството картина идва една много изненадваща реакция на избрания отново президент. Въпреки общоизвестната политика против ЛГБТ-групите, която води, Дуда сервира своите извинения в края на акцията си. Думите му бяха: „ Ако някой се е почувствал афектиран от думите или дейностите ми освен по време на акцията, а и през миналите пет години, апелирам да одобри моите извинения “.
Но за какво президентът прави сходна стъпка, откакто главен дирек на предизборната акция бяха нападките над разнообразни обществени групи и в частност половите малцинства? Също по този начин не бе излъчен даже един самостоятелен репортаж по държавната телевизия за демократичния опозиционен претендент Рафал Тшасковски, който е и кмет на Варшава. Вместо това съперникът на Дуда бе дехуманизиран в медийното полезрение.
Извинението би могло да бъде прегледано двустранно. От една страна, политически анализатори са на мнение, че по този метод Анджей Дуда слага началото на радикални публични промени, посредством които да заличи поляризацията сред обществените групи в Полша. А други поддържат пред The Guardian радикално друга теза, която звучи много по-правдоподобно на фона на праволинейната консервативна политика на Дуда. Според тях думите на полския президент носят не толкоз духа на Ганди, а на Оскар Уайлд, съгласно който „ прошката уязвява враговете най-силно “.
Съгласно втората теза речта на Дуда е сцена от дълго разигравана политическа пиеса, която датира още от 2015 година Неин режисьор е водачът и съосновател на ПиС Ярослав Качински. И откогато политическата режисура е реалност, проблемите за демокрацията също намират своето място. Първата и най-важна индикация са словесните прояви в медиите по отношение на бежанците и хората с друга половост, които не престават и до сегашния миг. Затова се твърди, че молбата за амнистия на Дуда е индикация за несериозността на думите и дейностите преди изборната акция. За сметка на това извинението е нещото, което заслужава съществено внимание, защото съчетава в себе си популизъм и нюх за ловко основаване на журналистически сензации и веселба.
Има и още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ