Майка ми се опитва да помогне на брат ми да

Майка ми се пробва да помогне на брат ми да се измъкне от проблемите, в които се забърка. Тя взе решение да продаде жилището и да даде половината от парите на Влади. Самата тя си купи по-малък дом, който към момента не беше издигнат.

Мама сподели, че са й дали обещание да й дадат ключовете за новия дом след 8 месеца, само че мисля, че ще би трябвало да изчака още. Разбира се, майка ми трябваше да живее някъде и тя се реалокира при нас в двустайния апартамент. Самите ние работим всеки ден и не обичаме да се мотаем вкъщи през уикендите, тъй че това не беше проблем.

Освен това обстановката е краткотрайна. Мама не може да наеме апартамент, защото заплаща ипотеката. Тя живее при нас от близо месец. Недоволства всеки ден. Говори за съдовете, нашите мебели, неловко й е да готви храна в нашата кухня. Освен това майка ми се оплаква на приятелките си какъв брой й е мъчно да живее с нас.

Да, апартаментът ни не е доста огромен. Но мама нямаше различен избор или трябваше да остане на улицата. Първоначално всичко беше наред. Но майка ми стартира да се оплаква, че гърбът я боли от нашия диван. Какво да върша – купих й ортопедичен матрак. Но към момента й е неловко.

Оказа се, че в шкафа няма задоволително място за движимостите й, в жилището всичко непрекъснато не е на мястото си, съгласно нея. Вдига кавги, от време на време мълчи през целия ден, все едно сме я обидили с нещо. Когато попитах какво има, майка ми стартира да се възмущава, че сме я изгонили в хола като прислужница.

Първо се изненадах, а по-късно я попитах съществено: „ Значи искаш да живееш в нашата спалня, а ние да спим в хола? “

Мама по принцип обича да подрежда и готви. Но постоянно това приключва зле. Или е счупила индукционния котлон, когато е изпуснала тигана върху него, или е загорила яденето, тъй като не знае по какъв начин да употребява фурната.

Тогава тя ни упреква за всичко, казвайки, че уредите са некачествени. На мъжът ми също му писна, откакто трябваше да изхвърли сините си ризи в кошчето след следващото пране на майка ми. Казвам й, че аз ще свърша всичко сама, само че тя няма самообладание.

Вече вечеряме на открито, а у дома единствено пренощуваме. Мястото, където би трябвало да си почиваме, се трансформира в различен всекидневен дразнител. През почивните дни също се стараем да не се мяркаме вкъщи. Майка ми иронично съобщи, че сме толкоз богати в този момент, че ядем на открито всяка вечер. Когато купуваме някакви неща, не ни приказва през целия ден.

Вече се срамя пред брачна половинка си. Ако майка му правеше това, нямаше да я понасям. А той мълчи, споделя, че всичко е наред. Онзи ден приказвах с майка ми, споделих й, че в случай че такива условия не я устройват, може да откри нещо по-добро за себе си.

След този диалог майка ми събра нещата си и отиде да живее в сервизното помещение в работата. Тя живее там от близо седмица. Изобщо не разбирам това държание, по-добре ли е там, в сравнение с тук? Обадих й се, помолих я да се върне, само че тя не го направи. Съпругът споделя, че е стара жена, тя ще разбере по какъв начин и къде е по-добре да живее. Но не мога да я оставя по този начин. Все отново ми е майка.

Вижте още: Децата не дължат нищо на своите родители

Странно е какъв брой друго е от време на време отношението на родителите към децата. Майката оказва помощ на сина си и продава единственото жилище. А дъщерята, която не й отхвърли нищо, приютява я в жилището си, се оказа неприятна щерка. Всеки човек би трябвало да носи отговорност за дейностите си. Преди да извършите нещо, би трябвало да помислите деликатно за всичко. И не обвинявайте другите за всичко, когато сами сте позволили неточност. На околните би трябвало да се оказва помощ, само че в случай че не одобряват помощта, тогава са в положение сами да разрешат проблемите си.

Трябва ли да се обвинявате за това?