Собствената ми майка ме разочарова
Майка ми отмъкна жилището, който баба даде обещание на мен!
Въпросът за наследството постоянно е под напрежение. Това не зависи от това дали завещателят е разполагал с огромни финансови активи или на процедура не е имал нищо. Дори един апартамент би провокирал доста разногласия и неодобрение измежду роднините, които биха могли да го получат. Такъв е и този случай.
С баба ми бяхме неразделни. Мама, както постоянно, беше заета с някое ново гадже: откакто татко ми напусна фамилията, персоналният й живот не се усъвършенства. Но това не ме интересуваше, тъй като какво по-интересно от разходката с баба и безкрайните й забавни истории. Не съумях да се сприятеля с никого, тъй че всеки уикенд и празници прекарвахме дружно.
Бях удовлетворена от обстановката. От баба си се научих да се разсънвам рано и да възнамерявам деня си. Тя ми оказа помощ да повиша самочувствието си и ме убеди, че ще имам най-красивия и добър брачен партньор. Училището не беше най-важното, както и отношението на съучениците. Обичах баба и я възприемах повече като другарка, а освен като по-възрастен и умен човек.
Но времето минаваше и аз пораснах. Появиха се първите тийнейджърски грижи, първата обич, подготовка за изпити. Не се виждах с баба ми толкоз постоянно, само че няколко пъти в месеца въпреки всичко се отбивах да я видя. Тя не спираше да ме хвали и даде обещание да напусна жилището, в случай че си намеря избраник.
Когато станаха на 20 години, отпразнувахме рождения ми ден с цялото семейство. Настоях и баба да участва. Тя танцуваше доста добре и успяваше да разсмее всички. Следващият й тост още веднъж беше за жилището. Мама единствено сви плещи: „ Ти си домакинята и прави каквото искаш. Аз имам къде да пребивавам. ”
На 23 се ожених, защото към този момент бях бременна. Аз и брачният партньор ми и до през днешния ден се обичаме безумно. Но първоначално беше в действителност мъчно. Трябваше да наемем апартамент с малко дете. Като цяло всекидневието беше потискащо, както и поради неналичието на пари. Мама не можеше да помогне и в действителност не искаше. Тя ме посъветва да си взема детегледачка. Баба ми, въпреки и не доста млада, от време на време оставаше с внучката си.
Когато финансовото ни състояние се усъвършенства малко се преместихме в по-добър апартамент. След няколко месеца разбрах, че още веднъж съм бременна. Дъщеря ми беше към този момент на 5 години и няма да повярвате, само че тя ми оказа помощ да се оправя с всичко. Собствената ми майка обаче не участваше в развъждането на внуците си.
Преди шест месеца баба ми умря. Дори не разбрах за гибелта й незабавно, бях заета с домашен отговорности. Но ясно си спомних за последния й подарък за мен: жилището, в който прекарах съвсем цялото си детство. Този апартамент беше доста по-голям от този, в който живеем в този момент. Имаше единствено един проблем. Баба ми не съумя да остави наследство.
И тогава личната ми майка ме разочарова. Тя просто избра да не помни обещанията, които баба ми ми беше дала за жилището. Ако няма наследство, значи няма и апартамент. Буквално за една седмица тя подреди жилището и го даде чартърен.
Всичките ми опити за разговор бяха неотложно отхвърлени. Мама упорства, че тя е единствената наследница, а баба ми не е говорила съществено. Самата аз няма къде да пребивавам. В края на краищата огромна част от парите ни отиват за наема, а децата порастват и всеки ден се нуждаем от повече пари.
Вижте още: Билкови чайове при запек
Не съм сигурна, че с майка ми ще останем в положителни връзки. Дори не съм сигурна, че ще продължим да поддържаме връзка. Мъжът ми ме успокоява, че ще успеем да се оправим. Не мога да допускам, че майка ми постъпи по този начин с единствената си щерка.
Всъщност обстановката е много тъжна. Знаейки за последната воля на баба ми, майка ми би могла да я извърши, също така по този метод щеше да помогне на личната си щерка. Но по закон нищо не може да се направи.
Може би мама ще промени решението си и ще разбере, че бърка.
