Баща ми се сети твърде късно за мен…
Майка ми ме отгледа сама, даже не помнех татко си. Но един ден той се появи и изиска финансова помощ.
Каза ми, че на остарели години не може да се оправи без непозната помощ. Но въпросът бе дължа ли му нещо?
Трудното детство
Бил съм планувано дете. Родителите ми са ме очаквали с неспокойствие появяването ми, макар че живеели оскъдно.
Баща ми се хванал крепко на работа, с цел да обезпечи прехраната на фамилията си. След една година обаче бил извънредно отпаднал. След първия ми рожден ден той просто липсващ.
Мама даже не го тръгнала да го търси, тъй като към този момент била схванала всичко без думи.
Мама не разчиташе на помощ от никого. Винаги ме взимаше със себе си на работа, тъй като нямаше на кого да ме остави.
Често бях болен, тъй като тя работеше в помещение подземен. Буквално работеше в нещо като мазе. Това мощно навреди на здравето ми, само че майка ми нямаше избор. Трябваше да има какво да сложим на масата.
Когато станах на 3 години, тя ме изпрати на детска градина. Там си откри работа като готвачка.
Мама се отхвърли от себе си, с цел да бъда аз благополучен. Тя вложи цялата си душа в мен, за което съм й признателен.
Когато получих дипломата си за висше обучение, майка ми се пенсионира по здравословни аргументи. Това не е изненадващо, тъй като измяната на татко й и тежкия метод на живот я осакатиха.
Блудният татко
Двамата с майка мине живеехме неприятно. Намерих си работа и започнах да й оказвам помощ финансово.
Но тогава се случи нещо ненадейно!
Беше почивен ден и си бяхме у дома. И тогава на вратата се позвъни. Когато отворих, бях доста сюрпризиран. Там стоеше чужд космат мъж. Той влезе в жилището и гордо съобщи:
— Аз съм татко ти!
Не мога да ви предам страстите си. Исках да го разкъсам. На части. Но въпреки това желаех да го прегърна, тъй като постоянно ми е липсвало мъжко внимание.
Мама и аз не разбрахме за какво бе пристигнал. Скоро той самичък даде отговор на този въпрос:
— Сине, желая ти прошлка, несъмнено, в този момент само че нуждая се от твоята помощ. Както виждаш, чече съм много остарял, тъй че не мога да се оправя самичък. Няма да оставиш стареца, нали?
Как да постъпя?
Обърнах се и отидох в стаята си. Сълзите просто се търкаляха от очите ми. Спомних си какъв брой сложен беше животът на мен и майка ми поради татко ми.
Спестявахме от всичко, живеехме, заделяйки последния си залък и тогава той се появи, като че ли нищо не се е случило.
Какво ми бе дал той в живота? Нищо. Само бе взел участие в моето забременяване.
Изобщо не подсети за себе си през всичките тези години. Дори не ме поздрави за рождения ми ден. Имаше ли право да желае нещо от мен? Къде беше през цялото това време?
Баща ми молеше майка ми за амнистия, тъй като знаеше, че тя е добросърдечна и ще му елементарни. Той сподели, че жена му го изгонила и през всичките тези години се скитал из взети чартърен жилища. Преди най-малко работел, само че в този момент има проблеми със сърцето и не може да работи.
В този ден татко си ми потегли без да чуе нито дума от мен. Реших, че не желая да му оказа помощ – той е чужд за мен, макар че някои усеща кипят вътре в мен.
Смятате ли, че постъпих вярно?
