Хората от метростанциите: Страх ни е какво ще заварим отвън
Матраци, цветни вълнени одеяла, двуетажни кревати с разпилени плюшени играчки по тях и даже палатки са завладяли станцията " Герои на труда” на метрото в Харков. Там, където влаковете нормално минават на всяка минута, стотици хора са си създали леговище - в това число за домашните си любимци като котки, кучета или хамстери. Защитени от съветските ракети от дебели по метър стени, доста от хората са вперили погледи в мобилните си телефони, други четат, приказват си или спят. По информация на управляващите, по няколко хиляди души дневно към този момент се връщат в Харков.
Без работа, приходи и вероятност
Метрото скоро ще тръгне още веднъж и хората последователно ще стартират да се връщат по домовете си или в приюти. Ирина явно се опасява от това. " Изпращат ме у дома, където няма нито газ, нито ток. Те дефинират в чия къща е безвредно да се приберат хората. Но на открито още се стреля. Не съм желала да ме евакуират”.
43-годишната жена седи на тясна скамейка в тъмнозелен състезателен екип. Отслабналата продавачка е изгубила работата си и няма никакъв приход. Под очите ѝ има тъмни кръгове. " Ако заплахата е минала, за какво още стрелят? Как по този начин ще изкарват хората отсам? Можете ли да си визиите?”, споделя тя през сълзи.
От друга страна кметът на Харков Игор Терехов твърди, че никой няма да бъде изпъден от метрото. Единственото нещо, което са поискали от хората, е било да излязат от влаковете и да се реалокират на перона. " Ако им е удобно в метростанцията, могат да останат. Ако обаче желаят да си тръгнат, само че няма къде да отидат, ние ще им осигурим убежище”, твърди той. Под леговище кметът има поради общежития, защото доста жилищни здания са потърпевши от бомбардировките и са негодни за обитаване.
" Справяме се, би трябвало да издържим "
Таня и Нина също се тормозят, че ще се наложи да изоставен подслона в метрото все в миналото. Те са се открили на станция " Студентска”. Обещано им е, че всичко ще бъде наред и че могат да останат там до края на войната, споделя Нина: " Издържахме дотук, би трябвало да се оправим. Засега се грижат добре за нас, само че в случай че ни оставят тук, може да стартират да ни дават по-малко храна”.
Нина не е излизала на повърхността на земята от два месеца, споделя 64-годишната Таня и я гали успокоително по ръката. Тя е бледа като лист. " Когато чуеш ракетите, в никакъв случай не знаеш накъде летят”, споделя Нина. " Излизаме на открито,” споделя 11-годишният Даня, до момента в който баба му Дана Михайловна към този момент опакова багажа им. 79-годишната издръжлива жена, обута в дънки, желае да им вдъхне убеденост. " Аз съм дете на войната и не желая тя да се трансформира в част от вътрешния свят на децата. Мирът би трябвало да се върне допустимо най-скоро”.
" Не устоявам към този момент "
Отчаяната Ирина обаче продължава да се бори да резервира хладнокръвие. " Не устоявам вече”, плаче тя. Друга жена рутинно ѝ подава таблетка успокоително. " Не, не го искам”, споделя Ирина първо, само че след това въпреки всичко го взима. Саша евентуално е виждал и по-отчаяни възрастни в метрото. 9-годишното момче вижда нещата по този начин: " Войната е страшна. В нея хората умират. Но мирът ще се върне”.
Без работа, приходи и вероятност
Метрото скоро ще тръгне още веднъж и хората последователно ще стартират да се връщат по домовете си или в приюти. Ирина явно се опасява от това. " Изпращат ме у дома, където няма нито газ, нито ток. Те дефинират в чия къща е безвредно да се приберат хората. Но на открито още се стреля. Не съм желала да ме евакуират”.
43-годишната жена седи на тясна скамейка в тъмнозелен състезателен екип. Отслабналата продавачка е изгубила работата си и няма никакъв приход. Под очите ѝ има тъмни кръгове. " Ако заплахата е минала, за какво още стрелят? Как по този начин ще изкарват хората отсам? Можете ли да си визиите?”, споделя тя през сълзи.
От друга страна кметът на Харков Игор Терехов твърди, че никой няма да бъде изпъден от метрото. Единственото нещо, което са поискали от хората, е било да излязат от влаковете и да се реалокират на перона. " Ако им е удобно в метростанцията, могат да останат. Ако обаче желаят да си тръгнат, само че няма къде да отидат, ние ще им осигурим убежище”, твърди той. Под леговище кметът има поради общежития, защото доста жилищни здания са потърпевши от бомбардировките и са негодни за обитаване.
" Справяме се, би трябвало да издържим "
Таня и Нина също се тормозят, че ще се наложи да изоставен подслона в метрото все в миналото. Те са се открили на станция " Студентска”. Обещано им е, че всичко ще бъде наред и че могат да останат там до края на войната, споделя Нина: " Издържахме дотук, би трябвало да се оправим. Засега се грижат добре за нас, само че в случай че ни оставят тук, може да стартират да ни дават по-малко храна”.
Нина не е излизала на повърхността на земята от два месеца, споделя 64-годишната Таня и я гали успокоително по ръката. Тя е бледа като лист. " Когато чуеш ракетите, в никакъв случай не знаеш накъде летят”, споделя Нина. " Излизаме на открито,” споделя 11-годишният Даня, до момента в който баба му Дана Михайловна към този момент опакова багажа им. 79-годишната издръжлива жена, обута в дънки, желае да им вдъхне убеденост. " Аз съм дете на войната и не желая тя да се трансформира в част от вътрешния свят на децата. Мирът би трябвало да се върне допустимо най-скоро”.
" Не устоявам към този момент "
Отчаяната Ирина обаче продължава да се бори да резервира хладнокръвие. " Не устоявам вече”, плаче тя. Друга жена рутинно ѝ подава таблетка успокоително. " Не, не го искам”, споделя Ирина първо, само че след това въпреки всичко го взима. Саша евентуално е виждал и по-отчаяни възрастни в метрото. 9-годишното момче вижда нещата по този начин: " Войната е страшна. В нея хората умират. Но мирът ще се върне”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ