И българин завинаги оставам...
МАТЕЙ ШОПКИН е роден на 29 септември 1938 година в село Долна Липница. Завършил е Строителен колеж във Велико Търново и българска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Работил е в разнообразни редакции, бил е секретар на Съюза на българските писатели по въпросите на поезията, ръководител на Столичния съвет за просвета, основен редактор на сп. " София " и на сборник " Янтра " - Велико Търново. Автор е на повече от 60 книги - лирика, журналистика, стихове за деца. Пише и литературна рецензия. Превежда от съветски език. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските публицисти. Почетен жител на Велико Търново, Павликени, Сухиндол, Димитровград и Костенец. Носител на разнообразни литературни награди, най-новите от които са " Златно перо " на Съюз на българските журналисти и Националната литературна премия " Слав Хр. Караславов ". Негови стихотворения и книги са превеждани на редица непознати езици. /> - Г-н Шопкин, наскоро навършихте 85 години. Как се усеща поетът на тази възраст?
- Не зная по какъв начин се усещат другите поети на тази възраст, само че за себе си мога да кажа, че се усещам сюрпризиран. Понесен от неотменния ход на времето, просто не усетих по какъв начин навърших 85 години. И се запитвам: Кога бях на двадесет, по кое време отпразнувах своята 50-годишнина, по кое време издадох книгата си с определени стихотворения " 75-а есен "? Тези въпроси имат доста отговори, само че за случая ще кажа единствено това, че се усещам добре. За детайлности да не приказваме...
- Ако извършите равносметка на изминатия до момента път, повече мотиви за оди ли имаше в живота Ви или за елегии?
- Аз съм роден под знака на зодия Везни. Което значи, че в живота си диря равновесие, естетика и съвършенство. В този смисъл съм на границата сред одите и елегиите. Понякога съм прекомерно възхитен, а от време на време - прекомерно печален и ядосан. Но във всички случаи оставам правилен на себе си, на своя темперамент, на своите желания. И на своите креативен благоприятни условия. Или казано по-просто - на Божия си подарък!
- Спомняте ли си по кое време и по какъв начин посегнахте към перото и белия лист, с цел да напишете първите си рими?
- Да, това беше през ранните ми години в родното село Долна Липница. Запазил съм няколко тетрадки с по този начин наречените първи поетични опити. В тях съм изразявал чистата си наслада от слънчевите изгреви, от блясъка на звездите, от свежия лъх напразно или от топлия мирис на чернозема. С ръка на сърцето си ще кажа, че тези първи опити бяха прекомерно несръчни. Но по тази причина пък - откровени!
- Няма стихотворец, който да не помни издаването на първата си стихосбирка. За Вас това е " Двадесета пролет ". Разкажете по какъв начин се появи тя на бял свят?
- През зимата на 1959 година в София, в Съюза на българските писатели, се организира един курс за млади литературни създатели от провинцията. Тогава бях боец в Железопътния полк в Горна Оряховица и най-младият участник в курса. Освен срещите с огромни български поети и белетристи, в работата на курса се обсъждаха и произведения на курсистите. Отговорник на тези разисквания бе поетът Петър Караангов. За собствен рецензент аз избрах Георги Джагаров, чиито стихотворения бях чел и препрочитал, някои знаех даже наизуст. Добрите думи, които чух от него и от Пеньо Пенев, който бе пристигнал при нас, както и от моя съкурсник Евтим Евтимов, ме зарадваха и окуражиха. И когато се завърнах в полка, първата ми работа бе да приготвя ръкопис за стихосбирка. В края на месец февруари изпратих ръкописа си в Държавно военно издателство. И през юни същата година излезе " Двадесета пролет ". Редактор бе поетът Евстати Бурнаски.
Същата година бях признат в Софийския държавен университет, компетентност " Българска лингвистика ". В столицата дойдох с един дървен куфар, юридически от татко ми в концлагера в Демир Хисар през 1943 година Освен три бройки от " Двадесета пролет ", със себе си носех книги от Пейо Яворов, Йордан Йовков, Асен Разцветников и Никола Вапцаров. В университета бях включен в литературния кръжок " Васил Воденичарски ".
- А прословутите рецитали в 65-а публика на Софийския университет? Какви мемоари разсънва тя?
- О, тези рецитали в 65-а публика на Софийския университет пробуждат в паметта ми доста забавни, скъпи и незабравими мемоари. Защо?... Защото 65-а публика се превръщаше в наша красива, висока и нужна публика, една същинска естрада за инспекция на нашите креативен благоприятни условия.
Преди всеки рецитал се появяваше голям плакат, в който с огромни букви се съобщаваше за следващото литературно четене. Имената на поетите се подреждаха по азбучен ред. Имаше и строги условия - да се чете единствено по три нови стихотворения. Ако изкарваха поета на бис, можеше и повече от три...
Между съкровените си мемоари имам един по-особен. Става дума за едно мое стихотворение - " Две витрини ". В него аз се възмущавах, че Музеят на революционното придвижване е в съседство с бар " Астория ". Когато го рецитирах, всички в залата станаха прави, избухнаха шумни ръкопляскания, имаше крясъци " отлично " и " бис ". Всичко бе прелестно, само че... на другия ден бях извикан в партийното бюро. Заместник-председателят Ланджев ме посрещна прекомерно студено, не ме предложения даже да седна, а с изострен глас ме укори, че през вчерашния ден в рецитала в 65-а публика съм чел антипартийно стихотворение. И изиска на идващия ден да му го занеса. " Но за какво да Ви изгубвам времето на следващия ден, когато и в този момент мога да го кажа наизуст ", заявих. " Така ли, - съвсем изумен изрече той. - Казвай! " И аз започнах... Ланджев ме изслуша, усмихна се, стана от стола и ми подаде ръка. " Че това е партийно стихотворение! " - рече той. И ме предложения да седна. Попита ме от кое място съм, от кой момент пиша, обичам ли Пеньо Пенев. Оказа се, че Ланджев е от село Добромирка, родното село на поета с ватенката. Аз освен познавах, само че и обичах поезията на Пеньо... Така с Ланджев станахме положителни другари. А след този случай с " Две витрини " бар " Астория " бе изместен.
- Имате издадени над 60 книги. Има ли някоя, която да Ви е изключително скъпа?
- Обикновено на този въпрос писателят дава отговор, че всички книги са му скъпи. Но тъй като ме питате за изключително скъпа, ще кажа, че това е книгата ми " Добрата дума ", издадена от издателство " Български публицист " през 1979 година Тя бе преиздадена и от издателство " Христо Г. Данов " в Пловдив през 1988 година
- Как пишете? Как се ражда едно Ваше стихотворение?
- Винаги пиша с молив, на бял лист. А самите стихотворения се раждат от разнообразни прекарвания и в София, и при моите пътувания из България, след срещи и раздели, след възхита от хубостите на Родината. Понякога стихотворение може да се роди от една усмивка, от един доблестен жест или от една засегнатост...
Но за себе си мога да кажа, че в никакъв случай не си изобретявам стихотворенията. Държа на думата " непринуденост ".
- Какво е належащо, с цел да бъдеш добър стихотворец?
- Преди всичко да имаш Божи подарък. И мощен темперамент. Разбира се, не може без работа. Неслучайно имам едни стих: " Работа?!... И бъди извисен!... "
- Вашето мнение за актуалната литература? Не се ли толерират изкуствено създатели, които не имат необикновен гений, само че са политкоректни?
- Във Вашия въпрос се съдържа истината за актуалната литература. А тази истина по никакъв начин не е радостна. Не са редки случаите, когато очевидни бездарници се короноват като гениални създатели. Но тази болест е остаряла история. Нали не някой различен, а самият Иван Вазов бе писал: " И доста имена, и лесна слава/ годините без жалост ще изметат... " Но това е комплициран и нескончаем развой. И вероятно ще трае дълго време. Особено измежду този книжовен безпорядък...
- Къде е мястото на поета през днешния ден? Какъв би трябвало да бъде неговият глас?
- За мястото на поета са се водили, водят се и през днешния ден, а вероятно и отсега нататък ще се водят спорни диалози, ще се изричат разнообразни отзиви, ще се дават разнородни образци. По тази тематика с особена мощ звучат думите на гениалния Гео Милев: " Ний ще останем, дето е народа: при Народа, измежду Народа... " И още нещо: " Поетът добива своето същинско предопределение: да бъде на първо място и единствено - Човекъ, Човекъ измежду народа... " Убеден съм, че и през днешния ден тези оракулски завещания на Гео Милев се възприемат от големия брой български създатели на изящното слово. Разбира се, времената са други, различен е животът, друга е ориста на поета. А що се отнася до неговия глас, аз мисля, че той би трябвало да бъде явен и почтен. И, несъмнено, български!
- Какво е Вашето мнение за днешния образ на нашата Родина?
- Все ми се коства, че днешна България би могла да бъде по-добра, по-благородна, по-духовно извисена. Да отшумят черните ветрове на разрухата, да се избистри въздухът по всички лимити на нашата свещена Родина. И хората да станат по-добри!
- Преди време Николай Хайтов Ви дефинира като най-родолюбивия стихотворец след Иван Вазов. Какво е за Вас България?
- На този прекрасен въпрос мога да отговоря с доста мощни, съкровени и благословени думи. Но най-хубавият отговор е стихотворението ми " Молитва от Ботев връх ".
- Оптимист или черноглед сте за бъдещето на България? Къде виждате спасението?
- Аз по природа съм оптимист. И по тази причина имам вяра, че за България ще дойдат по-щастливи времена. А спасението?... То е в сърцата и в ръцете на всички българи, дано си напомним позабравената дума " единство "! Или " единение "! Единство сред думи и каузи. Какво по-хубаво избавление от това?
- Освен към България, известна е Вашата обич и към Русия. Имате стихосбирка " Възпев на Русия ". Откъде идва тази обич?
- Тази обич идва от истината, че Русия ни е освободила от турско иго.
- В днешните грозни времена какво бихте споделили на обезумелите русофоби? Посяга се на монументи, на празници, наизуст.
- Каквото и да кажа, никой от тях няма да ме чуе. Защо? Вие доста тъкмо ги определихте - обезумели русофоби.
- Какво мислите за пренаписването на историята?
- Това е един от най-големите грехове в нашата актуалност. Може би по-точната дума е " срам "...
- Вашата молитва за България?
- Българийо, бъди и пребъди във вечността! И дано приключим нашия диалог с една строфа от стихотворението ми " Потомък ":
" Забравян и отричан, и прославян,
аз ида като зов на любовта.
И българин вечно оставам!
Завинаги!... До края на света!... "
- Не зная по какъв начин се усещат другите поети на тази възраст, само че за себе си мога да кажа, че се усещам сюрпризиран. Понесен от неотменния ход на времето, просто не усетих по какъв начин навърших 85 години. И се запитвам: Кога бях на двадесет, по кое време отпразнувах своята 50-годишнина, по кое време издадох книгата си с определени стихотворения " 75-а есен "? Тези въпроси имат доста отговори, само че за случая ще кажа единствено това, че се усещам добре. За детайлности да не приказваме...
- Ако извършите равносметка на изминатия до момента път, повече мотиви за оди ли имаше в живота Ви или за елегии?
- Аз съм роден под знака на зодия Везни. Което значи, че в живота си диря равновесие, естетика и съвършенство. В този смисъл съм на границата сред одите и елегиите. Понякога съм прекомерно възхитен, а от време на време - прекомерно печален и ядосан. Но във всички случаи оставам правилен на себе си, на своя темперамент, на своите желания. И на своите креативен благоприятни условия. Или казано по-просто - на Божия си подарък!
- Спомняте ли си по кое време и по какъв начин посегнахте към перото и белия лист, с цел да напишете първите си рими?
- Да, това беше през ранните ми години в родното село Долна Липница. Запазил съм няколко тетрадки с по този начин наречените първи поетични опити. В тях съм изразявал чистата си наслада от слънчевите изгреви, от блясъка на звездите, от свежия лъх напразно или от топлия мирис на чернозема. С ръка на сърцето си ще кажа, че тези първи опити бяха прекомерно несръчни. Но по тази причина пък - откровени!
- Няма стихотворец, който да не помни издаването на първата си стихосбирка. За Вас това е " Двадесета пролет ". Разкажете по какъв начин се появи тя на бял свят?
- През зимата на 1959 година в София, в Съюза на българските писатели, се организира един курс за млади литературни създатели от провинцията. Тогава бях боец в Железопътния полк в Горна Оряховица и най-младият участник в курса. Освен срещите с огромни български поети и белетристи, в работата на курса се обсъждаха и произведения на курсистите. Отговорник на тези разисквания бе поетът Петър Караангов. За собствен рецензент аз избрах Георги Джагаров, чиито стихотворения бях чел и препрочитал, някои знаех даже наизуст. Добрите думи, които чух от него и от Пеньо Пенев, който бе пристигнал при нас, както и от моя съкурсник Евтим Евтимов, ме зарадваха и окуражиха. И когато се завърнах в полка, първата ми работа бе да приготвя ръкопис за стихосбирка. В края на месец февруари изпратих ръкописа си в Държавно военно издателство. И през юни същата година излезе " Двадесета пролет ". Редактор бе поетът Евстати Бурнаски.
Същата година бях признат в Софийския държавен университет, компетентност " Българска лингвистика ". В столицата дойдох с един дървен куфар, юридически от татко ми в концлагера в Демир Хисар през 1943 година Освен три бройки от " Двадесета пролет ", със себе си носех книги от Пейо Яворов, Йордан Йовков, Асен Разцветников и Никола Вапцаров. В университета бях включен в литературния кръжок " Васил Воденичарски ".
- А прословутите рецитали в 65-а публика на Софийския университет? Какви мемоари разсънва тя?
- О, тези рецитали в 65-а публика на Софийския университет пробуждат в паметта ми доста забавни, скъпи и незабравими мемоари. Защо?... Защото 65-а публика се превръщаше в наша красива, висока и нужна публика, една същинска естрада за инспекция на нашите креативен благоприятни условия.
Преди всеки рецитал се появяваше голям плакат, в който с огромни букви се съобщаваше за следващото литературно четене. Имената на поетите се подреждаха по азбучен ред. Имаше и строги условия - да се чете единствено по три нови стихотворения. Ако изкарваха поета на бис, можеше и повече от три...
Между съкровените си мемоари имам един по-особен. Става дума за едно мое стихотворение - " Две витрини ". В него аз се възмущавах, че Музеят на революционното придвижване е в съседство с бар " Астория ". Когато го рецитирах, всички в залата станаха прави, избухнаха шумни ръкопляскания, имаше крясъци " отлично " и " бис ". Всичко бе прелестно, само че... на другия ден бях извикан в партийното бюро. Заместник-председателят Ланджев ме посрещна прекомерно студено, не ме предложения даже да седна, а с изострен глас ме укори, че през вчерашния ден в рецитала в 65-а публика съм чел антипартийно стихотворение. И изиска на идващия ден да му го занеса. " Но за какво да Ви изгубвам времето на следващия ден, когато и в този момент мога да го кажа наизуст ", заявих. " Така ли, - съвсем изумен изрече той. - Казвай! " И аз започнах... Ланджев ме изслуша, усмихна се, стана от стола и ми подаде ръка. " Че това е партийно стихотворение! " - рече той. И ме предложения да седна. Попита ме от кое място съм, от кой момент пиша, обичам ли Пеньо Пенев. Оказа се, че Ланджев е от село Добромирка, родното село на поета с ватенката. Аз освен познавах, само че и обичах поезията на Пеньо... Така с Ланджев станахме положителни другари. А след този случай с " Две витрини " бар " Астория " бе изместен.
- Имате издадени над 60 книги. Има ли някоя, която да Ви е изключително скъпа?
- Обикновено на този въпрос писателят дава отговор, че всички книги са му скъпи. Но тъй като ме питате за изключително скъпа, ще кажа, че това е книгата ми " Добрата дума ", издадена от издателство " Български публицист " през 1979 година Тя бе преиздадена и от издателство " Христо Г. Данов " в Пловдив през 1988 година
- Как пишете? Как се ражда едно Ваше стихотворение?
- Винаги пиша с молив, на бял лист. А самите стихотворения се раждат от разнообразни прекарвания и в София, и при моите пътувания из България, след срещи и раздели, след възхита от хубостите на Родината. Понякога стихотворение може да се роди от една усмивка, от един доблестен жест или от една засегнатост...
Но за себе си мога да кажа, че в никакъв случай не си изобретявам стихотворенията. Държа на думата " непринуденост ".
- Какво е належащо, с цел да бъдеш добър стихотворец?
- Преди всичко да имаш Божи подарък. И мощен темперамент. Разбира се, не може без работа. Неслучайно имам едни стих: " Работа?!... И бъди извисен!... "
- Вашето мнение за актуалната литература? Не се ли толерират изкуствено създатели, които не имат необикновен гений, само че са политкоректни?
- Във Вашия въпрос се съдържа истината за актуалната литература. А тази истина по никакъв начин не е радостна. Не са редки случаите, когато очевидни бездарници се короноват като гениални създатели. Но тази болест е остаряла история. Нали не някой различен, а самият Иван Вазов бе писал: " И доста имена, и лесна слава/ годините без жалост ще изметат... " Но това е комплициран и нескончаем развой. И вероятно ще трае дълго време. Особено измежду този книжовен безпорядък...
- Къде е мястото на поета през днешния ден? Какъв би трябвало да бъде неговият глас?
- За мястото на поета са се водили, водят се и през днешния ден, а вероятно и отсега нататък ще се водят спорни диалози, ще се изричат разнообразни отзиви, ще се дават разнородни образци. По тази тематика с особена мощ звучат думите на гениалния Гео Милев: " Ний ще останем, дето е народа: при Народа, измежду Народа... " И още нещо: " Поетът добива своето същинско предопределение: да бъде на първо място и единствено - Човекъ, Човекъ измежду народа... " Убеден съм, че и през днешния ден тези оракулски завещания на Гео Милев се възприемат от големия брой български създатели на изящното слово. Разбира се, времената са други, различен е животът, друга е ориста на поета. А що се отнася до неговия глас, аз мисля, че той би трябвало да бъде явен и почтен. И, несъмнено, български!
- Какво е Вашето мнение за днешния образ на нашата Родина?
- Все ми се коства, че днешна България би могла да бъде по-добра, по-благородна, по-духовно извисена. Да отшумят черните ветрове на разрухата, да се избистри въздухът по всички лимити на нашата свещена Родина. И хората да станат по-добри!
- Преди време Николай Хайтов Ви дефинира като най-родолюбивия стихотворец след Иван Вазов. Какво е за Вас България?
- На този прекрасен въпрос мога да отговоря с доста мощни, съкровени и благословени думи. Но най-хубавият отговор е стихотворението ми " Молитва от Ботев връх ".
- Оптимист или черноглед сте за бъдещето на България? Къде виждате спасението?
- Аз по природа съм оптимист. И по тази причина имам вяра, че за България ще дойдат по-щастливи времена. А спасението?... То е в сърцата и в ръцете на всички българи, дано си напомним позабравената дума " единство "! Или " единение "! Единство сред думи и каузи. Какво по-хубаво избавление от това?
- Освен към България, известна е Вашата обич и към Русия. Имате стихосбирка " Възпев на Русия ". Откъде идва тази обич?
- Тази обич идва от истината, че Русия ни е освободила от турско иго.
- В днешните грозни времена какво бихте споделили на обезумелите русофоби? Посяга се на монументи, на празници, наизуст.
- Каквото и да кажа, никой от тях няма да ме чуе. Защо? Вие доста тъкмо ги определихте - обезумели русофоби.
- Какво мислите за пренаписването на историята?
- Това е един от най-големите грехове в нашата актуалност. Може би по-точната дума е " срам "...
- Вашата молитва за България?
- Българийо, бъди и пребъди във вечността! И дано приключим нашия диалог с една строфа от стихотворението ми " Потомък ":
" Забравян и отричан, и прославян,
аз ида като зов на любовта.
И българин вечно оставам!
Завинаги!... До края на света!... "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ