Соево Масло
Масло в течно положение от семената на соята е извличано още преди към 6 хиляди години в Китай. После признатото за свещено растение се придвижва в Корея и Япония. Иначе родните му места са Далечният изток, Дон и Кубан.
Не е инцидентна високата оценка, дадена на това бобово растение, тъй като то заема челното място измежду сходните на него растения във връзка с наличието на биологично дейни субстанции. Освен това смилаемостта на соята от организма е в най-висока степен.
С идването си в Европа едвам през ХХ век, соята заема своето място на трапезата на европейците, като англичаните са най-отдадените фенове на соевите артикули. Диетичният им Кеймбридж самун, изработен от соево брашно, е прочут с неповторимия си витаминен и минерален състав.
Маслото от соята се получава като резултат от процесите сплескване и екстракция. То е със ярък, сламеножълт нюанс и има доста характерен и изострен аромат.
За консумация се употребява единствено рафинираната му форма. Рафинирането и подлагането на дезодоририраща обработка му придава прозрачността и розовия гальовен нюанс. Соевото масло заема мястото на водач измежду всички други масла.
Този артикул съдържа лецитини, употребявани във фармацията и хранителната индустрия. С тази база се създават сапуните и перилните препарати, пластмасите, боите и синтетичните масла, които са доста екологични. Това масло е щадящо даже за озоновия пласт.
Суровото соево масло има прелестен цвят в кафяво с леко зеленикаво, а рафинираният вид е ярко жълт. В кулинарията е уместно за пържене. Трябва единствено да се съхранява на студено в затворен стъклен съд.
Студеното соево масло е най-полезното, тъй като съдържа най-вече хранителни субстанции. То има обаче доста изострен и присъщ аромат и усет и по тази причина не се харесва на всеки.
Нерафинираното соево масло е хидратирано и това удължава годността му, а също по този начин в него има много хранителни субстанции, най-много лецитин, който въздейства удобно на интензивността на мозъка. Не бива да се пържи с него, тъй като става канцерогенно, само че е уместно за салати.
Рафинираното соево масло е известно в Далечния изток, където е родината му. То е без аромат и с прелестен усет. Използва се при студени мезета и за запържване на зеленчуци. В него съвсем няма витамини и не може да се употребява като лечебно средство, само че е опция на животинските мазнини.
Соевото масло има удобен резултат върху работата на мозъка, за нормализиране равнищата на холестерола и за възстановяване на половата функционалност при мъжете. Превенция е при заболявания на храносмилателния тракт, имунната система и нарушавания в метаболизма.
Маслото от соя има доста наличие в козметиката за навлажняване и поддържане на кожата. Чудесно е за подмладяване и тонизиране на лицето, за което благоприятстват фитостеролите в него.
Лецитинът, който съдържа, се употребява в сладкарската индустрия и фармакологията, а токоферолът подкрепя работата на бъбреците и е сполучлив при стрес и меланхолия.
