Европейски сателит откри 12 изключително редки кръста на Айнщайн
Масивните обекти, като галактиките да вземем за пример, могат да изкривяват пространство-времето по подобен метод, че в един миг стартират да извършват ролята на галактически лещи. Тези гравитационни лещи довеждат до образуването на някои в действителност невероятни явления. Светлината на далечните обекти се деформира, усилва и даже умножава. Един сходен прочут, само че необичаен феномен, е така наречен кръст на Айнщайн. При него даден квазар се пречупва по подобен метод, че виждаме четири негови изображения. До момента са известни над 50 сходни кръста, а в този момент ново проучване добави 12 към сбирката.
Драматичното нарастване с цели 25 % едновременно става допустимо с помощта на наблюдения, осъществени със спътника „ Гая “ на Европейската галактическа организация. Основната задача на тази обсерватория е да картографира звездите в Млечния път с невиждана точност. Когато става дума за наблюдения обаче, астрономите са изключително спестовни и те съумяха да употребяват невероятния азбучник, с цел да открият тези в действителност далечни квазари. Находката е призната за обява в The Astrophysical Journal и нейна предпечатна версия може да бъде прочетена в arXiv.
„ Откриването на нови [обекти от този тип] е мъчно, защото нямаме никаква визия къде тъкмо да ги търсим. Нужно е пространствено правене на снимки с висока резолюция единствено с цел да можем да попаднем на евентуални претенденти “, споделя Франсоа Мигнар, съавтор на изследването от Университета на Лазурния бряг във Франция.
Инфографика, която демонстрира по какъв начин се образуват кръстовете на Айнщайн. Източник: R. Hurt (IPAC/Caltech)/The GraL Collaboration
Първият двоен квазар е открит през 1979-та, а първият четворен – шест години по-късно. За да преодолее компликациите, свързани с намирането на тези обекти, работната група GraL (Gaia Gravitational Lenses) употребява логаритъм за машинно образование, с цел да прегледа данните от „ Гая “ и да открие евентуални претенденти, които наподобяват (поне що се отнася до компютъра) кръстове на Айнщайн.
„ Впоследствие трябваше да потвърдим, че четирите компактно прилепени едно към друго изображения не са вследствие от инцидентната класификация на четири самостоятелни източника, а в действителност става дума за четири изображения на един-единствен отдалечен източник, изкривени поради вмешателството на някоя вселена “, изяснява Кристин Дюкоран от Университета на Бордо във Франция. Потвърждението става допустимо с помощта на измервания, направени с WISE (Wide-field Infrared Survey Explorer) на NASA.
Кръстовете на Айнщайн, и гравитационните лещи като цяло, са нещо доста повече от красива волност на Вселената. Те са и приказен инструмент, който може да бъде употребен за проучването на неуловимите явления и мистериозните вещества като тъмната сила и тъмната материя.
Светлината от един-единствен отдалечен обект се изкривява към разположената на напред във времето вселена. Тя поема по разнообразни пътища, а някои са по-дълги от останалите. Това да вземем за пример разреши на астрономите да предскажат за първи път преди няколко години по кое време ще избухне съответна свръхнова. Как? Като виждат, че свръхновата към този момент е избухнала на едно от изображенията на галактиката. Т.е. те знаят, че това рано или късно ще се изобрази и на останалите.
Ако нещо въздейства на пространство-времето, то ще се отрази и на фотосите по малко по-различен метод. Именно тези разлики биха могли да ни разрешат да разплетем някои от най-големите мистерии, свързани с Вселената.
Екипът чака, че след като през 2021-ва бъдат оповестени цялостните данни от наблюденията на „ Гая “, ще открие още стотици сходни кръстове на Айнщайн.
Източник: IFLScience
