На 40-ия ден от кончината на мъжа си тя получила неочакван знак
Масите били подредени, събрали се много хора: родственици, другари, сътрудници, само че нямало наслада и смях, присъщи на всеки празник. Защото не било празник. Било възпоменание, четиридесетият ден.
Таня решила, че в този значим ден ще се опита да не плаче. Било съвсем невероятно, нереалистично, само че тя решила по този начин.
По време на възпоменателната вечеря всички събрали си спомнили умрелия с положителни думи, а Таня не можела да повяра, че се приказва за нейния обичан. Това е просто някакъв парадокс … Мозъкът отхвърли да признае обстоятелството zа гибелта му даже след 40 дни.
Слушайки с половин ухо изявленията на родственици и другари, тя се сетила за нещо… Таня си спомнила какъв брой отлично са живели тя и брачният партньор й предходната година. Тя била специфична. Последната им година.
Те най-сетне приключили дълго плануваната вила, оборудвали двора с уютна беседка, засадили доста дървета и многогодишни цветя. Много красиви и живи.
Сега дамата си показала, че брачният партньор й е някъде наоколо. Тук, в близост, просто е излязъл някъде, по тази причина тя не го вижда. Но той ще се върне, несъмнено ще се върне… Сълзите почнали да задушават жената… Той няма да се върне още веднъж!
– Така, стоп, дадох обещание си да не рева през днешния ден!
Жената се събрала и се пробвала да се върне в действителността. Тя слушала защо приказват хората.
Сега говорел непосредствен другар на брачна половинка й. Той припомнил какъв добър и правилен приятел бил умрелият.
„ Жалко, Владо, че към този момент не си с нас и жена ти седи сама, без теб “, споделил приятелят на брачна половинка й и в този миг се случили събития, които предиздвикали всички да потръпнат.
В залата, където били подредени масите, светлината премигнала няколко пъти във всички лампи по едно и също време. И тогава от стената с тропот, който в тишината прозвуча като гръм от ясно небе, паднала саксия с цвете. До Таня.
Тя потръпнала… И тогава се усмихнала.
Всички притихнали… Присъстващите били сюрпризирани, че тези събития се случили едновременно, тъкмо сега, когато другар се обръщал към отишлия си и съжалявал, че към този момент не е тук, не е с всички заедно…
Таня схванала всичко. Било знак. Новини от обичан човек. Искал да покаже и на нея, и на всички, които се събрали тук в негова памет, че го има. Той вижда и чува всичко. Той участва невидимо с тези, които страдат доста след гибелта му.
Нашите умряли ни дават знаци, просто би трябвало да сме подготвени да ги забележим и приемем.
Ако отворите сърцето и душата си, тогава можете да получавате тези знаци непрекъснато. И по този метод да се утешите, намалявайки страданието си за умряли скъпи хора.
