Разследването "Хората на Путин" ще има премиера в Пловдив
Мащабното следствие " Хората на Путин " на журналистката и някогашен сътрудник в Москва Катрин Белтън, в което тя документира смайващото присвояване на властта в Русия от Путин и неговите доближени, ще бъде показано и в Пловдив, заяви издателство " Сиела ". В София и бързо се трансформира в едно от търсените заглавия за година.
Изданието ще бъде показано на 9 септември, петък, от 18 ч в културния център " Бизнесът за Пловдив " (ул. " Цанко Лавренов " № 5). В диалога ще вземат участие проф. Тодор Тагарев, и основателят на поредицата " Власт и отговорност " Свилен Спасов. Модератор на събитието ще бъде журналистът Асен Григоров.
В книгата си Белтън детайлно разказва незаконните дейности и схеми на ръководеща върхушка в Русия отпред с президента Путин. Разследването е основано на хиляди диалози със стотици хора в продължение на седем години. За него авторката е удостоена със знаковата премия за отбрана на човешките права на името на съветския юрист Сергей Магнитски. " Хората на Путин " е оповестена за книга на годината от The Economist, Financial Times, New Stateman и The Telegraph. Изданието е обект на пет обособени правосъдни каузи, заведени от съветски милиардери и " Роснефт ".
Катрин Белтън е била дълготраен московски сътрудник на Financial Times. Преди това е работила за Moscow Times и представителството на Business Week в Русия. Днес тя живее в Лондон и сега работи като сътрудник на " Ройтерс ".
Из " Хората на Путин " от Катрин Белтън
ОПЕРАЦИЯ " ЛЪЧ "
Санкт Петербург - началото на февруари 1992 година
Служебна кола от градската администрация постепенно се движи по основната улица на града. Тротоарите са отчасти почистени от сивкавата киша, а хората крачат в студа, сгушени до неразбираемост в дебелите си палта и шапки, натоварени с торби и прегърбени против мразовития вятър. Зад избледнелите фасади на тогавашните величествени здания на Невския проспект магазините са съвсем празни. Рафтовете им са на практика оголени от вторичните земетресения след неочаквания разпад на Съветския съюз. Изминали са единствено шест седмици, откогато Съветският съюз престана да съществува, от оня съдбоносен ден, когато президентът на Русия Борис Елцин и водачите на другите руски републики подписаха края на съюза си с един щрих на химикалката.
Дистрибуторите на хранителни артикули в града се мъчат да реагират на бързата смяна, откакто строгите руски регулации, които десетилетия наред направляваха снабдителните вериги, и закрепените цени ненадейно престанаха да съществуват.
На опашките за рейсове и спонтанните пазари, появяващи се из града, до момента в който жителите се стремят да припечелят пари, продавайки обувки и други предмети от домовете си, цяла зима се приказва за дефицит на храна, купони за дажби, витае отчаяние. И нещо още по-лошо, хиперинфлацията изяжда спестяванията. Някои даже предизвестяват за апетит, което звучи като обезпокоителен камбанен звън в град, който пази мъчителни мемоари за блокадата по време на Втората международна война, когато до хиляда души умираха от апетит всеки ден.
Но високопоставеният градски чиновник зад кормилото на черния седан " Волга " наподобява спокоен. Слабата, решителна фигура, която гледа концентрирано напред, е Владимир Путин. Той е на 39, заместник- кмет на Санкт Петербург и неотдавна е назначен за началник на градската комисия за връзки с чужбина. Тази сцена се снима за поредност от документални филми за новата администрация на града, като този е отдаден на юношески изглеждащия заместник-кмет, чиито отговорности включват обезпечаване на съответен импорт на храна.
Кадрите на кино лентата се връщат назад в офиса му в кметството в Смолни, където Путин показва поредност от числа за тоновете зърно, което е филантропична помощ, изпратена от Германия, Англия и Франция. Няма място за терзание, споделя той. Близо 10 минути от кино лентата той деликатно изяснява за ограниченията, които неговата комисия е подхванала за обезпечаване на незабавни доставки на храна, в това число новаторска договорка за зърнен фураж за добитък на стойност 20 милиона английски лири, обезпечена по време на среща сред кмета на града Анатолий Собчак и английския министър-председател Джон Мейджър.
Без този акт на благотворителност от Обединеното кралство младият добитък в района нямаше да оцелее, споделя заместник-кметът.
Той има впечатляващо умеене да владее детайлите, а също по този начин чудесно схваща големите проблеми, пред които е изправена стопанската система на града. Говори безапелационно за нуждата да се построи класа от притежатели на дребен и междинен бизнес като гръбнак на новата пазарна стопанска система. Всъщност споделя: " Класата на бизнесмените би трябвало да стане основа за процъфтяването на нашето общество като цяло ".
Той приказва с точност за проблемите по конверсията на големите отбранителни предприятия в района от руската ера в гражданско произвеждане, с цел да ги резервира живи. Мощни предприятия като Кировския цех, голям производител на артилерия и танкове в южната част на града, бяха главният шеф в района още от царско време. Сега производството в тях беше замряло, защото безкрайните поръчки за военна техника, които подхранваха, а в последна сметка и банкрутираха руската стопанска система, ненадейно секнаха. Трябва да притеглим западни сътрудници и да интегрираме заводите в световната стопанска система, споделя младият почитан градски чиновник.
С ненадейно забързана тирада той стартира да приказва за вредата, която комунизмът нанесе, като изкуствено отряза Съветския съюз от свободните пазарни връзки, свързващи го с останалия развъртян свят. Идеите на Маркс и Ленин " донесоха колосални загуби на страната ни ", споделя той. " Имаше интервал от живота ми, когато изучавах теориите на марксизма и ленинизма и ги намирах за забавни и както доста от нас, разумни. Но когато пораснах, истината ставаше все по-ясна за мене - тези теории не са нищо повече от нездравословни измислици. "
Наистина болшевишките революционери от 1917 година са виновни за " нещастието, която претърпяваме през днешния ден - нещастието на краха на нашата страна ", самоуверено споделя той на интервюиращия. " Те нарязаха страната на републики, които не са съществували преди, и по-късно унищожиха това, което сплотява хората в цивилизованите страни: унищожиха пазарните връзки. "
Изминаха единствено няколко месеца от назначението му за заместник-кмет на Санкт Петербург, само че неговите дейности на този пост са мощни и деликатно режисирани. Той седи повърхностно облегнат обратно на един стол, само че всичко останало сочи към точност и подготовка. Петдесетминутният филм го демонстрира на татамито (постелката) за джудо по какъв начин трансферира съперниците си през рамо, приказва свободно немски с гостуващ предприемач и приема позвънявания от Собчак за най-новите сделки за задгранична помощ.
Той подробно се е подготвил за фотосите чак до такава степен, че самичък е показал индивида, който да организира изявлението с него и да режисира кино лентата: става дума за прочут и обичан в целия Съветски съюз създател на документални филми. Дело на Игор Шадхан е документалната поредност, проследяваща живота на група деца - руска версия на известния английски телевизионeн сериал Seven Up ( " От седем нагоре " ). Той е евреин, който неотдавна се е завърнал в Санкт Петербург след снимането на поредност от филми за ужасите на руския ГУЛАГ в далечния север; човек, който към момента трепва при загатна за антисемитските прояви от руските времена и който, по лично самопризнание, към момента навежда глава от боязън, когато минава около някогашния щаб на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Литейния проспект в града на Нева.
И въпреки всичко това е индивидът, който Путин избра да му помогне да направи едно доста особено разобличаване, индивидът, който ще разкрие пред света обстоятелството, че Путин е служил като офицер в страшното и ненавиждано Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Това към момента е първата вълна на придвижването за народна власт - време, когато едно такова самопризнание може да компрометира шефа му Собчак, разгорещен оратор, който се издигна до кмет на вълната на заклеймяването на тайните на остарелия режим, на репресиите, осъществявани от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). И до този миг Шадхан към момента се съмнява дали изборът, изработен от Путин, не е бил част от деликатно квалифициран проект за изчистване на облика му.
" Винаги се запитвам за какво избра мене. Той разбра, че съм необходим, и беше подготвен да ми каже, че е от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Искаше да покаже, че хората от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) също са прогресивни. " Путин направи добър избор. " Един критик един път ми сподели, че постоянно съм очовечавал обекта (на творбите) си, без значение за кого става дума - спомня си Шадхан. - Очовечих и него (Путин). Исках да знам кой е той и какво е видял. Бях човек, който постоянно е подлагал на критика руските управляващи. Изтърпях доста от тях. Но изпитвах благосклонност към него. Станахме другари. Той ми се струваше човек, който ще тласка страната напред, който в действителност ще направи нещо. Той в действителност съумя да ме вербува. "
През целия филм Путин изобретателно употребява опциите да подчертае положителните качества на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Там, където е служил, упорства той в отговор на деликатния въпрос дали е злоупотребил със своето състояние, с цел да взема подкупи, сходни дейности се смятат за " изменничество на родината " и ще бъдат осъдени с цялостната мощ на закона. Що се отнася до това да си " публично лице " - служител, в тази дума съгласно него не би трябвало безусловно да се влага отрицателен смисъл. Той беше служил на страната си като боен служител, а в този момент беше граждански чиновник, обслужващ - както и преди - страната си " отвън сферата на политическата конкуренция ".
Към края на документалния филм Шадхан, наподобява, изцяло е приел тези причини. Филмът приключва с намек и поклон към славното минало на Комитет за Държавна сигурност (на СССР): Путин е показан по какъв начин оглежда заледената река Нева, предпазен от студа с кожена шапка, като човек от народа зад кормилото на бяло жигули, вездесъщия в тези дни автомобил с форма на кутия. Докато той следи града със железен и грижлив взор, филмът приключва под звуците на емблематичната мелодия от известния руски сериал " 17 мига от пролетта ", трансформирал в воин един разузнавач на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) под прикритие, внедрен надълбоко в ръководещите структури на нацистка Германия. Това е избор на Шадхан. " Той беше човек, тъкмо присъщ за специалността си. Исках да покажа по какъв начин се оказа по този начин, че към момента е в същата специалност. "
Путин обаче се беше погрижил в изявлението да сътвори усещането, че се е отдръпнал от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) незабавно откакто се е върнал в Ленинград, както тогава се наричаше Санкт Петербург - през февруари 1990 година Той сподели на Шадхан, че е напуснал (КГБ) по " най-различни аргументи ", а не по политически, давайки да се разбере, че го е направил, преди да стартира работа през май същата година със Собчак, тогава професор по право в Ленинградския държавен университет и бързо изгряваща звезда на новото демократично придвижване в града.
Путин се беше завърнал в някогашната съветска столица от царската ера след пет години работа в Дрезден в Източна Германия (Германската демократична република - ГДР), където е бил офицер за връзка сред Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Щази, източногерманската загадка полиция. По-късна легенда гласи по какъв начин е доверил на собствен сътрудник страховете си, че може би не го чака по-добро бъдеще от това да работи като таксиметров водач при завръщането си.
Очевидно е желал да сътвори усещането, че е прекъснал всички връзки със старите си господари, че бързо изменящите се порядки в Русия са го изхвърлили на свободно корабоплаване по течението.
Това, което Путин сподели на Шадхан, беше единствено началото на поредност от неистини и заблуди по отношение на кариерата му в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). В разпадащата се империя, в която се беше върнал от Дрезден, нищо не беше по този начин, както изглеждаше.
От вилата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), кацнала високо над брега на река Елба, с аспект към елегантно разрастващия се Дрезден Путин към този момент беше очевидец от първа ръка на края на контрола на руската империя над Германска демократична република, на краха на по този начин наречената социалистическа фантазия. Създаденият от Съветския съюз боен блок - Варшавският контракт - се беше разпаднал пред очите му, откакто неговите жители се разпалиха против комунистическото управление. Той беше следил, първо отдалеко, по какъв начин вторичните земетресения стартират да отекват в Съветския съюз, а националистическите придвижвания, въодушевени от рухването на Берлинската стена, се популяризират все по-бързо в цялата страна, принуждавайки комунистическия водач Михаил Горбачов към все по-големи взаимни отстъпки с едно ново потомство демократични водачи.
По времето на изявлението на Путин с Шадхан един от тези водачи, Борис Елцин, излезе победител от опита за хардлайнерски прелом през август 1991 година Неуспешният пуч се опита да върне часовника обратно за завоюваните политически и стопански свободи, само че приключи с величествен неуспех. Елцин забрани Комунистическата партия на Съветския съюз. Старият режим внезапно като че ли беше затрит.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Изданието ще бъде показано на 9 септември, петък, от 18 ч в културния център " Бизнесът за Пловдив " (ул. " Цанко Лавренов " № 5). В диалога ще вземат участие проф. Тодор Тагарев, и основателят на поредицата " Власт и отговорност " Свилен Спасов. Модератор на събитието ще бъде журналистът Асен Григоров.
В книгата си Белтън детайлно разказва незаконните дейности и схеми на ръководеща върхушка в Русия отпред с президента Путин. Разследването е основано на хиляди диалози със стотици хора в продължение на седем години. За него авторката е удостоена със знаковата премия за отбрана на човешките права на името на съветския юрист Сергей Магнитски. " Хората на Путин " е оповестена за книга на годината от The Economist, Financial Times, New Stateman и The Telegraph. Изданието е обект на пет обособени правосъдни каузи, заведени от съветски милиардери и " Роснефт ".
Катрин Белтън е била дълготраен московски сътрудник на Financial Times. Преди това е работила за Moscow Times и представителството на Business Week в Русия. Днес тя живее в Лондон и сега работи като сътрудник на " Ройтерс ".
Из " Хората на Путин " от Катрин Белтън
ОПЕРАЦИЯ " ЛЪЧ "
Санкт Петербург - началото на февруари 1992 година
Служебна кола от градската администрация постепенно се движи по основната улица на града. Тротоарите са отчасти почистени от сивкавата киша, а хората крачат в студа, сгушени до неразбираемост в дебелите си палта и шапки, натоварени с торби и прегърбени против мразовития вятър. Зад избледнелите фасади на тогавашните величествени здания на Невския проспект магазините са съвсем празни. Рафтовете им са на практика оголени от вторичните земетресения след неочаквания разпад на Съветския съюз. Изминали са единствено шест седмици, откогато Съветският съюз престана да съществува, от оня съдбоносен ден, когато президентът на Русия Борис Елцин и водачите на другите руски републики подписаха края на съюза си с един щрих на химикалката.
Дистрибуторите на хранителни артикули в града се мъчат да реагират на бързата смяна, откакто строгите руски регулации, които десетилетия наред направляваха снабдителните вериги, и закрепените цени ненадейно престанаха да съществуват.
На опашките за рейсове и спонтанните пазари, появяващи се из града, до момента в който жителите се стремят да припечелят пари, продавайки обувки и други предмети от домовете си, цяла зима се приказва за дефицит на храна, купони за дажби, витае отчаяние. И нещо още по-лошо, хиперинфлацията изяжда спестяванията. Някои даже предизвестяват за апетит, което звучи като обезпокоителен камбанен звън в град, който пази мъчителни мемоари за блокадата по време на Втората международна война, когато до хиляда души умираха от апетит всеки ден.
Но високопоставеният градски чиновник зад кормилото на черния седан " Волга " наподобява спокоен. Слабата, решителна фигура, която гледа концентрирано напред, е Владимир Путин. Той е на 39, заместник- кмет на Санкт Петербург и неотдавна е назначен за началник на градската комисия за връзки с чужбина. Тази сцена се снима за поредност от документални филми за новата администрация на града, като този е отдаден на юношески изглеждащия заместник-кмет, чиито отговорности включват обезпечаване на съответен импорт на храна.
Кадрите на кино лентата се връщат назад в офиса му в кметството в Смолни, където Путин показва поредност от числа за тоновете зърно, което е филантропична помощ, изпратена от Германия, Англия и Франция. Няма място за терзание, споделя той. Близо 10 минути от кино лентата той деликатно изяснява за ограниченията, които неговата комисия е подхванала за обезпечаване на незабавни доставки на храна, в това число новаторска договорка за зърнен фураж за добитък на стойност 20 милиона английски лири, обезпечена по време на среща сред кмета на града Анатолий Собчак и английския министър-председател Джон Мейджър.
Без този акт на благотворителност от Обединеното кралство младият добитък в района нямаше да оцелее, споделя заместник-кметът.
Той има впечатляващо умеене да владее детайлите, а също по този начин чудесно схваща големите проблеми, пред които е изправена стопанската система на града. Говори безапелационно за нуждата да се построи класа от притежатели на дребен и междинен бизнес като гръбнак на новата пазарна стопанска система. Всъщност споделя: " Класата на бизнесмените би трябвало да стане основа за процъфтяването на нашето общество като цяло ".
Той приказва с точност за проблемите по конверсията на големите отбранителни предприятия в района от руската ера в гражданско произвеждане, с цел да ги резервира живи. Мощни предприятия като Кировския цех, голям производител на артилерия и танкове в южната част на града, бяха главният шеф в района още от царско време. Сега производството в тях беше замряло, защото безкрайните поръчки за военна техника, които подхранваха, а в последна сметка и банкрутираха руската стопанска система, ненадейно секнаха. Трябва да притеглим западни сътрудници и да интегрираме заводите в световната стопанска система, споделя младият почитан градски чиновник.
С ненадейно забързана тирада той стартира да приказва за вредата, която комунизмът нанесе, като изкуствено отряза Съветския съюз от свободните пазарни връзки, свързващи го с останалия развъртян свят. Идеите на Маркс и Ленин " донесоха колосални загуби на страната ни ", споделя той. " Имаше интервал от живота ми, когато изучавах теориите на марксизма и ленинизма и ги намирах за забавни и както доста от нас, разумни. Но когато пораснах, истината ставаше все по-ясна за мене - тези теории не са нищо повече от нездравословни измислици. "
Наистина болшевишките революционери от 1917 година са виновни за " нещастието, която претърпяваме през днешния ден - нещастието на краха на нашата страна ", самоуверено споделя той на интервюиращия. " Те нарязаха страната на републики, които не са съществували преди, и по-късно унищожиха това, което сплотява хората в цивилизованите страни: унищожиха пазарните връзки. "
Изминаха единствено няколко месеца от назначението му за заместник-кмет на Санкт Петербург, само че неговите дейности на този пост са мощни и деликатно режисирани. Той седи повърхностно облегнат обратно на един стол, само че всичко останало сочи към точност и подготовка. Петдесетминутният филм го демонстрира на татамито (постелката) за джудо по какъв начин трансферира съперниците си през рамо, приказва свободно немски с гостуващ предприемач и приема позвънявания от Собчак за най-новите сделки за задгранична помощ.
Той подробно се е подготвил за фотосите чак до такава степен, че самичък е показал индивида, който да организира изявлението с него и да режисира кино лентата: става дума за прочут и обичан в целия Съветски съюз създател на документални филми. Дело на Игор Шадхан е документалната поредност, проследяваща живота на група деца - руска версия на известния английски телевизионeн сериал Seven Up ( " От седем нагоре " ). Той е евреин, който неотдавна се е завърнал в Санкт Петербург след снимането на поредност от филми за ужасите на руския ГУЛАГ в далечния север; човек, който към момента трепва при загатна за антисемитските прояви от руските времена и който, по лично самопризнание, към момента навежда глава от боязън, когато минава около някогашния щаб на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Литейния проспект в града на Нева.
И въпреки всичко това е индивидът, който Путин избра да му помогне да направи едно доста особено разобличаване, индивидът, който ще разкрие пред света обстоятелството, че Путин е служил като офицер в страшното и ненавиждано Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Това към момента е първата вълна на придвижването за народна власт - време, когато едно такова самопризнание може да компрометира шефа му Собчак, разгорещен оратор, който се издигна до кмет на вълната на заклеймяването на тайните на остарелия режим, на репресиите, осъществявани от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). И до този миг Шадхан към момента се съмнява дали изборът, изработен от Путин, не е бил част от деликатно квалифициран проект за изчистване на облика му.
" Винаги се запитвам за какво избра мене. Той разбра, че съм необходим, и беше подготвен да ми каже, че е от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Искаше да покаже, че хората от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) също са прогресивни. " Путин направи добър избор. " Един критик един път ми сподели, че постоянно съм очовечавал обекта (на творбите) си, без значение за кого става дума - спомня си Шадхан. - Очовечих и него (Путин). Исках да знам кой е той и какво е видял. Бях човек, който постоянно е подлагал на критика руските управляващи. Изтърпях доста от тях. Но изпитвах благосклонност към него. Станахме другари. Той ми се струваше човек, който ще тласка страната напред, който в действителност ще направи нещо. Той в действителност съумя да ме вербува. "
През целия филм Путин изобретателно употребява опциите да подчертае положителните качества на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Там, където е служил, упорства той в отговор на деликатния въпрос дали е злоупотребил със своето състояние, с цел да взема подкупи, сходни дейности се смятат за " изменничество на родината " и ще бъдат осъдени с цялостната мощ на закона. Що се отнася до това да си " публично лице " - служител, в тази дума съгласно него не би трябвало безусловно да се влага отрицателен смисъл. Той беше служил на страната си като боен служител, а в този момент беше граждански чиновник, обслужващ - както и преди - страната си " отвън сферата на политическата конкуренция ".
Към края на документалния филм Шадхан, наподобява, изцяло е приел тези причини. Филмът приключва с намек и поклон към славното минало на Комитет за Държавна сигурност (на СССР): Путин е показан по какъв начин оглежда заледената река Нева, предпазен от студа с кожена шапка, като човек от народа зад кормилото на бяло жигули, вездесъщия в тези дни автомобил с форма на кутия. Докато той следи града със железен и грижлив взор, филмът приключва под звуците на емблематичната мелодия от известния руски сериал " 17 мига от пролетта ", трансформирал в воин един разузнавач на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) под прикритие, внедрен надълбоко в ръководещите структури на нацистка Германия. Това е избор на Шадхан. " Той беше човек, тъкмо присъщ за специалността си. Исках да покажа по какъв начин се оказа по този начин, че към момента е в същата специалност. "
Путин обаче се беше погрижил в изявлението да сътвори усещането, че се е отдръпнал от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) незабавно откакто се е върнал в Ленинград, както тогава се наричаше Санкт Петербург - през февруари 1990 година Той сподели на Шадхан, че е напуснал (КГБ) по " най-различни аргументи ", а не по политически, давайки да се разбере, че го е направил, преди да стартира работа през май същата година със Собчак, тогава професор по право в Ленинградския държавен университет и бързо изгряваща звезда на новото демократично придвижване в града.
Путин се беше завърнал в някогашната съветска столица от царската ера след пет години работа в Дрезден в Източна Германия (Германската демократична република - ГДР), където е бил офицер за връзка сред Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Щази, източногерманската загадка полиция. По-късна легенда гласи по какъв начин е доверил на собствен сътрудник страховете си, че може би не го чака по-добро бъдеще от това да работи като таксиметров водач при завръщането си.
Очевидно е желал да сътвори усещането, че е прекъснал всички връзки със старите си господари, че бързо изменящите се порядки в Русия са го изхвърлили на свободно корабоплаване по течението.
Това, което Путин сподели на Шадхан, беше единствено началото на поредност от неистини и заблуди по отношение на кариерата му в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). В разпадащата се империя, в която се беше върнал от Дрезден, нищо не беше по този начин, както изглеждаше.
От вилата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), кацнала високо над брега на река Елба, с аспект към елегантно разрастващия се Дрезден Путин към този момент беше очевидец от първа ръка на края на контрола на руската империя над Германска демократична република, на краха на по този начин наречената социалистическа фантазия. Създаденият от Съветския съюз боен блок - Варшавският контракт - се беше разпаднал пред очите му, откакто неговите жители се разпалиха против комунистическото управление. Той беше следил, първо отдалеко, по какъв начин вторичните земетресения стартират да отекват в Съветския съюз, а националистическите придвижвания, въодушевени от рухването на Берлинската стена, се популяризират все по-бързо в цялата страна, принуждавайки комунистическия водач Михаил Горбачов към все по-големи взаимни отстъпки с едно ново потомство демократични водачи.
По времето на изявлението на Путин с Шадхан един от тези водачи, Борис Елцин, излезе победител от опита за хардлайнерски прелом през август 1991 година Неуспешният пуч се опита да върне часовника обратно за завоюваните политически и стопански свободи, само че приключи с величествен неуспех. Елцин забрани Комунистическата партия на Съветския съюз. Старият режим внезапно като че ли беше затрит.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ