Машинното гласуване има недостатъци и евентуално някои предимства, но забележителното

Машинното гласоподаване има дефекти и вероятно някои преимущества, само че забележителното е, че в Европа такова нещо няма. Няма европейска страна, която да гласоподава по този метод на национални избори, като се изключи Белгия, където 44% от нея могат да гласоподават по този метод. Така проф. Михаил Константинов, ръководител на УС на „ Информационно обслужване “, разяснява пред БНР информации, че ЦИК и изпълнителната власт ще се опитат да лимитират машинното гласоподаване на локалните избори.

Той посочи, че това е негова персонална позиция, защото „ Информационно обслужване “ няма и не може да има позиция, тъй като това не е работа на сдружението.  „ От 520 млн. жители на Европейски Съюз, примерно 5 млн. могат да гласоподават по този метод – 1% “, сподели проф. Константинов в предаването „ Неделя 150 “.

Според него в другите страни има разнообразни основание, заради които това гласоподаване го няма или по разнообразни съображения са се отказали от него. Например в Холандия имаше 100% машинно гласоподаване, а сега то е 0%, защото този тип гласоподаване може да наруши тайната на вота и може да се манипулира. В Ирландия пък след дълъг публичен спор обществото не се съгласи с този тип гласоподаване и всичките закупени машини на стойност 150 млн. евро бяха унищожени, разяснява той.

„ Ние доста обичаме да даваме за образец Европа. Каквото тук не ни харесва, даваме европейския образец, вървим да се оплакваме в Европа…Не може нещо, което е 99% да го обявите за неприятен образец “, сподели проф. Константинов.

Той акцентира, че би трябвало да бъде направено едно задълбочено проучване във всяка европейска страна за какво няма машинно гласоподаване и за какво се е отказала от него.

За България машинното гласоподаване не сподели особени преимущества, също така ние предлагаме сега то безкрайно дълго време да се организира дружно с хартиеното гласоподаване, уточни той и добави: „ Какво печелим в този миг?! Броим едни хартиени бюлетини, след което ги събираме с резултатите от машинното гласоподаване “.

„ Последното гласоподаване сподели, че в близо 40% от секциите, в които имаше машини, се установяваха в протоколите неточности, които не могат да бъдат поправени. И ние знаем какво тъкмо се е случило. От 3000 секции – в 1150 имаше неточности или в гласовете за политическите партии или за преференциите “, акцентира проф. Михаил Константинов.

От своя страна Стефан Манов, член на Обществения съвет към Централната изборна комисия, разяснява в предаването, че машините лимитират „ купения избор “.

Машините отстраняват опцията да се снима вота със смарт телефона, с цел да бъдат получени след това парите за него, защото не са в тъмна стаичка и тъй като комисията ще види нарушаването, сподели Манов: „ Това е огромният проблем, който стяга обувката на българските политически партии, които недолюбват честните избори “.

При съществуване на машини се лимитира опцията за „ доклад на купения избор “, сподели той.

Според него машинният избор в Белгия дава доста положителни резултати, а във Франция по избор на даден кмет може да има машинно гласоподаване на локални избори.

„ При нас би трябвало да има машинно гласоподаване, тъй като българската изборна процедура е с характера на такава от страни отвън Европа. Най-много машинно гласоподаване се употребява в Бразилия. Там има 480 000 секции, 160 млн. гласоподаватели и всички те гласоподават само и единствено машинно, в това число в джунглите “, разяснява Манов.

„ Защо би трябвало да имам машинен избор – поради купения избор, поради недействителните бюлетини, които са голям проблем “, акцентира той.