Мартениците са опасни за природата и здравето ни
Мартениците, които всеобщо закичваме по дърветата, са направени от микропластмаса и крият заплаха за природата и за здравето ни. За това предизвестяват от неправителствената организация " Леспластик " и учени от Българска академия на науките.
От три години Никола Бобчев изследва микропластмасата в мартениците в лабораторията по морска екология към Българска академия на науките.
" Тези са чисто нови, които са от магазина и не са използвани изобщо. Тези са почти на една година, като съм ги свалил от дървета, като са все по-деградирали с всяка минала година “, разяснява той в ефира на bTV.
Избираме една от всеобщите мартеници, вид гривна, и друга, която наподобява на направена от вълнена прежда и ги слагаме под микроскоп.
" Въпреки, че наподобява, че е като от вълна, е от пластмаса, тъй като влакната са много гладки, когато са пластмасови. Плюсовете на пластмасата е, че доста добре може да се боядиса и устоя доста по-дълго, в сравнение с естествените материали ", показва Никола Бобчев.
„ Когато го приближа, наподобява като рибарско въже. Вероятно тази е от акрил, която прилича вълна, а тази от полиестер. Материалът е същият, от който са направени шишетата, от които пием вода. Просто е променена малко пластмасата ", споделя още той.
Втори опит – слагаме върху бял лист хартия тригодишна мартеница, висяла на дърво.
" Колкото повече време прекарва в околната среда, тъй като слънчевите лъчи ѝ въздействат, както и метеорологичните условия, толкоз повече се разгражда. Ето това е една нишка от мартеница, която е останала… Те действително се носят във въздуха, тъй като са задоволително леки. Те са част от фините прахови частици, които дишаме ", разяснява ученият.
А с дъжда, попадат в морето.
" Когато перем облеклата си или закачаме мартеници в околната среда, на дърветата, нишките попадат с дъждовната вода в морето и оттова посредством филтраторите, да кажем, в мидите, които ние консумираме. Много одобрявам тази традиция и на всички другари в чужбина им правя подарък и им описвам за мартениците. Но просто поучавам хората да не ги връзват по дърветата, а да си ги прибират и да употребяват следващата година същите мартеници ", сподели Никола Бобчев.
Така спазвайки традицията, ще се погрижим и за опазването на природата.
От три години Никола Бобчев изследва микропластмасата в мартениците в лабораторията по морска екология към Българска академия на науките.
" Тези са чисто нови, които са от магазина и не са използвани изобщо. Тези са почти на една година, като съм ги свалил от дървета, като са все по-деградирали с всяка минала година “, разяснява той в ефира на bTV.
Избираме една от всеобщите мартеници, вид гривна, и друга, която наподобява на направена от вълнена прежда и ги слагаме под микроскоп.
" Въпреки, че наподобява, че е като от вълна, е от пластмаса, тъй като влакната са много гладки, когато са пластмасови. Плюсовете на пластмасата е, че доста добре може да се боядиса и устоя доста по-дълго, в сравнение с естествените материали ", показва Никола Бобчев.
„ Когато го приближа, наподобява като рибарско въже. Вероятно тази е от акрил, която прилича вълна, а тази от полиестер. Материалът е същият, от който са направени шишетата, от които пием вода. Просто е променена малко пластмасата ", споделя още той.
Втори опит – слагаме върху бял лист хартия тригодишна мартеница, висяла на дърво.
" Колкото повече време прекарва в околната среда, тъй като слънчевите лъчи ѝ въздействат, както и метеорологичните условия, толкоз повече се разгражда. Ето това е една нишка от мартеница, която е останала… Те действително се носят във въздуха, тъй като са задоволително леки. Те са част от фините прахови частици, които дишаме ", разяснява ученият.
А с дъжда, попадат в морето.
" Когато перем облеклата си или закачаме мартеници в околната среда, на дърветата, нишките попадат с дъждовната вода в морето и оттова посредством филтраторите, да кажем, в мидите, които ние консумираме. Много одобрявам тази традиция и на всички другари в чужбина им правя подарък и им описвам за мартениците. Но просто поучавам хората да не ги връзват по дърветата, а да си ги прибират и да употребяват следващата година същите мартеници ", сподели Никола Бобчев.
Така спазвайки традицията, ще се погрижим и за опазването на природата.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ