Мозъкът е като мускул – нараства с упражнения
Марк Розенцвайг от Бъркли изучавал плъхове в стимулираща и нестимулираща среда и след дисекция на умрелите животни разкрил, че мозъците на подтикваните плъхове имали повече невротрансмитери, били по-тежки и имали по-добър приток на кръв от мозъците на тези, които живеели в по-малко стимулираща среда. Той бил един от първите учени, които потвърдили, че активността може да породи структурни промени в мозъка.
Животни, отгледани в обогатена среда – заобиколени от други животни, обекти за проучване, играчки за въртене, стълби за катерене, колела за бягане – учат по-добре, в сравнение с други, идентични в генетично отношение, отгледани в бедна среда. Ацетилхолинът – мозъчен посредник, витално значим за ученето, е с по-високо наличие при плъхове, тренирани да вземат решение комплицирани пространствени задания, в сравнение с при такива, тренирани на елементарни задания. Обучението или животът в обогатена среда усилва тежестта на кората на основния мозък с 5% и на тежестта на областите, които образованието непосредствено подтиква – с до 9% . Тренираните или подтиквани неврони развиват с 25% повече нервните си разклонения и усилват размера си, броя на връзките си и притока на кръв. Тези промени могат да зародят и в по-късен стадий от живота, само че не се развиват толкоз бързо при възрастни животни, колкото при млади.
Подобни резултати върху анатомията на мозъка, провокирани от образование в обогатена среда, се следят при всички типове животни, изследвани до момента.
Аутопсията на хора демонстрира, че образованието усилва броя на разклоненията сред невроните. Увеличеният брой разклонения уголемява дистанцията сред невроните, което води до по-голям размер и компактност на мозъчната тъкан . Идеята, че мозъкът е като мускул, който нараства с извършения, не е единствено метафора.
– Норман Дойджи, „ Невероятният мозък “
