Аутизмът вече не е лабиринт, в който родителят е сам
Мария Митрева дефинира себе си като благополучен родител на дете с аутизъм, тъй като е съумяла през цялото време да открие по какъв начин да помогне на детето си да построи нужните обществени умения.
„ Аз се занимавам от ден първи на неговото социализиране . При тях главният проблем е сложната обществена акомодация “, споделя тя пред БНР.
Детската градина не е толкоз огромен потрес, колкото започването на учебно заведение , когато ножицата сред общоприетоо функциониращите деца и децата с аутистични проблеми в действителност доста стартира да пречи, отбелязва тя.
„ Учителите демонстрират схващане, само че родителите… Когато човек не схваща, му е простено да бъде неблагоразумен, тъй като се включват автозащити. При моя наследник имаше автоагресия и експанзия към останалите деца и изглеждаше заплашително в профил. Абсолютно им влизах в ситуацията и ги разбирах като родител, само че нямах потребни ходове. Или-или “, споделя майката в предаването „ Хоризонт до обед “. И добавя - к олкото и мощен и квалифициран да е един родител, в никакъв случай няма потенциала .
Тук идва ролята на експертите от Центъра по прибавен поведенчески разбор на Сдружение „ Аутизъм Днес “ в столичния квартал Горубляне.
Мария не подходила със свръхочаквания, тъй като прекомерно имала прекомерно дълъг опит с несбъднати упования .
При детето й обаче бързо настъпило усъвършенстване при връзката, отварянето към света, разбирането и прага на толерантност към заложени задания и престижи.
„ В рамките на три години експертите съумяха да го приближат и интегрират в учебна среда “, разяснява тя.
Цяло знамение е, че има център за поведенческа терапия , споделя шефът на центъра по поведенческа терапия Владислава Цолова, самата тя майка на дете с аутизъм.
„ Това е единствената лечебна стратегия в международен мащаб, която има стойност на лекуване. Моят наследник, когато го диагностицираха с аутизъм през 2004 година, беше на 4, не съществуваше в България такава алтернатива . След диагностиката аз четях и търсех метод да му оказа помощ “, спомня си Цолова.
Така персоналната идея прераснала в задача .
През октомври престои да отвори порти втори център за поведенческа терапия на аутизъм в София , оповестява Владислава Цолова. Бургас и Враца са идващите места. В центъра в Плевен има и детска градина вид Монтесори.
Цолова счита, че персоналните лекари вършат неприятна услуга на родители, забелязали проблеми в развиването на детето си в ранна детска възраст.
„ Като първо детето не приказва, отиват да търсят логопед или психолог. Правят им неприятна услуга, като им споделят – умерено, то ще проговори , то ще се развие, май няма да има аутизъм. “
Детето на Мария Митрева – Стилиян, в този момент е в гимназия, може да посещава учебно заведение без помощта на различен човек. Именно в това Мария вижда смисъла от напъните на хората, които са й помогнали.
„ Започнах да работя. Това беше невероятно преди този момент. То е естествено стичане, продължение, идващ интервал в живота, този, който бях чакала и би бил натурален при едно типично дете . “
Мария поучава всички родители на деца с проблеми в никакъв случай да не се отхвърлят и да не разрешават провокациите да ги обезкуражават. А към всички останали родители моли – да демонстрират приемливост, „ без значение от това дали схващат или не схващат нечий проблем “.
Повече по тематиката чуйте в звуковия файл.
„ Аз се занимавам от ден първи на неговото социализиране . При тях главният проблем е сложната обществена акомодация “, споделя тя пред БНР.
Детската градина не е толкоз огромен потрес, колкото започването на учебно заведение , когато ножицата сред общоприетоо функциониращите деца и децата с аутистични проблеми в действителност доста стартира да пречи, отбелязва тя.
„ Учителите демонстрират схващане, само че родителите… Когато човек не схваща, му е простено да бъде неблагоразумен, тъй като се включват автозащити. При моя наследник имаше автоагресия и експанзия към останалите деца и изглеждаше заплашително в профил. Абсолютно им влизах в ситуацията и ги разбирах като родител, само че нямах потребни ходове. Или-или “, споделя майката в предаването „ Хоризонт до обед “. И добавя - к олкото и мощен и квалифициран да е един родител, в никакъв случай няма потенциала .
Тук идва ролята на експертите от Центъра по прибавен поведенчески разбор на Сдружение „ Аутизъм Днес “ в столичния квартал Горубляне.
Мария не подходила със свръхочаквания, тъй като прекомерно имала прекомерно дълъг опит с несбъднати упования .
При детето й обаче бързо настъпило усъвършенстване при връзката, отварянето към света, разбирането и прага на толерантност към заложени задания и престижи.
„ В рамките на три години експертите съумяха да го приближат и интегрират в учебна среда “, разяснява тя.
Цяло знамение е, че има център за поведенческа терапия , споделя шефът на центъра по поведенческа терапия Владислава Цолова, самата тя майка на дете с аутизъм.
„ Това е единствената лечебна стратегия в международен мащаб, която има стойност на лекуване. Моят наследник, когато го диагностицираха с аутизъм през 2004 година, беше на 4, не съществуваше в България такава алтернатива . След диагностиката аз четях и търсех метод да му оказа помощ “, спомня си Цолова.
Така персоналната идея прераснала в задача .
През октомври престои да отвори порти втори център за поведенческа терапия на аутизъм в София , оповестява Владислава Цолова. Бургас и Враца са идващите места. В центъра в Плевен има и детска градина вид Монтесори.
Цолова счита, че персоналните лекари вършат неприятна услуга на родители, забелязали проблеми в развиването на детето си в ранна детска възраст.
„ Като първо детето не приказва, отиват да търсят логопед или психолог. Правят им неприятна услуга, като им споделят – умерено, то ще проговори , то ще се развие, май няма да има аутизъм. “
Детето на Мария Митрева – Стилиян, в този момент е в гимназия, може да посещава учебно заведение без помощта на различен човек. Именно в това Мария вижда смисъла от напъните на хората, които са й помогнали.
„ Започнах да работя. Това беше невероятно преди този момент. То е естествено стичане, продължение, идващ интервал в живота, този, който бях чакала и би бил натурален при едно типично дете . “
Мария поучава всички родители на деца с проблеми в никакъв случай да не се отхвърлят и да не разрешават провокациите да ги обезкуражават. А към всички останали родители моли – да демонстрират приемливост, „ без значение от това дали схващат или не схващат нечий проблем “.
Повече по тематиката чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ