Марио Хосен е един от най-сериозните изследователи на творчеството на

Марио Хосен е един от най-сериозните откриватели на творчеството на Паганини. Съвсем скоро ще можем да се насладим на част от него в София, където Хосен дружно със своята цигулка ще направи един музикален подарък на публиката - концерта „ Между два свята ” с Адриан Йотикер. Преди това обаче с Марио Хосен си приказваме за музиката, сцените и силата на изкуството.


Марио Хосен излиза на сцената на пловдивската опера за първи път, когато е единствено на шест години. Днес цигуларят е обиколил десетки страни, свирел е на голям брой огромни подиуми, а на 26 ноември ще изнесе взаимен концерт с швейцарския пианист Адриан Йотикер в зала 1 на НДК.

Кои са " двата свята " на Паганини и Шопен и по какво си наподобяват с тези на Марио Хосен и Адриан Йотикер?
И двамата с Адриан сме обладани от почит, обич и дела, свързани с обичаните ни музикални принадлежности - цигулката и пианото. Така са били обладани и двамата композитори-гении Паганини и Шопен. Светът на Паганини е този на космополитния търсещ непосредственост и схващане дух, а този на Шопен е духът на естетиката и хубостта на интимното и персоналното другарство с публиката. Виена и Париж
Обучението на Марио Хосен минава в две от международните културни столици – Виена и Париж. От Виенската музикална академия той се дипломира с отличие на Министерство на културата за изключителни артистични достижения.

Учили сте във Виена. Какво ви изненада най-вече като пристигнахте там?
Спазването на традицията и любовта и уважението към изкуството. Красотата в архитектурата, редът и спокойствието, както и пронизващият зимен вятър. Интересната симбиоза на висок, само че постоянно самомнителен културен аристократизъм с пролетарска сърдечна провинциалност.
Нека поговорим малко за " австрийската школа " в класическата музика - Моцарт, Щраус, Хайдн, Малер. Какво я отличава съгласно Вас?
Всяка една музикална школа има своите присъщи черти и специфичност. Почти никой от изброените композитори - „ австрийци “ не е роден във Виена. Но всички те са творили в столицата на една огромна империя - конгломерат от нации и култури. Стиловото разграничение е обвързвано с историята на музиката в изброените музикални школи, със синкретизма на изкуството на всяка една ера, етно-фолклорната традиция, философията и хармония на времето. В частност понятието " Виенска класика " е обвързвано с избран вид музикална форма и алегоричен език присъщ за композиторите Хайдн, Моцарт и Бетховен. От друга страна креативният език в музиката на родените виенчани Шуберт, Йохан Щраус и Малер, които съумяват по неповторим метод да уловят духа и естетиката на град Виена, изразен в драмата и въпроса за смисъла за живота, по този начин присъщи в изкуството и всекидневието на виенчани и до ден сегашен.
Спомняте ли си първата среща с Виенската филхармония?
За страдание не - очевидно този първи концерт онлайн с именития оркестър не ми е направил толкоз мощно усещане. Но няма да не помни концертите във Виена онлайн с американския талантлив джазмен Оскар Питерсън, цигуларя Гидон Кремер и тези на симфоничните оркестри на Гевандхаус Лайпциг, Берлин, Филаделфия и Чикаго.
Кое ви е обичаното място във Виена?
Да съм си у дома на мира с моята брачна половинка и да имам време за моите книги, които ме чакат подредени на нощната масичка.
Учили сте и в Париж. Разкажете ми малко за годините си там.
Приключенски и незабравими. Да работиш с извънреден професор - концертиращ актьор като Жерар Пуле е привилегия. Животът и ритъмът на града свързвам с музеите, разходките с часове из града, интереса към историята, цвета на небето, както и с хотелите, които нонстоп сменях. Аз пътувах от Виена до Париж единствено в седмиците, когато Пуле преподаваше.
Нека очертаем и част от уникалността на френската школа.
Тя е единствената школа запазила и до през днешния ден своя темперамент и специфичност. Школа определяща се със своя естетически блян към аристократичност, изтънченост, изпълнена с възприятие и финес, с дълбока придирчивост и бохемска меланхоличност.
Кое ви е обичаното място в Париж?

Монмартър и острова Сейнт Луи с катедралата на Нотр Дам имат особена сила и светлина. Обичам да навестявам и места свързани с историята и края на Ордена на тамплиерите.
Папа Климент V разпуска Ордена на тамплиерите през 1312 година. Това се случва след години на гонения против тях, почнали по време на ръководството на крал Филип IV. Смята се, че Филип IV е желал да постави ръка върху благосъстоянието на Ордена. Самият той е съществено задлъжнял по отношение на тях. Жак дьо Моле – последният популярен магистър на тамплиерския медал, е изгорял на клада на остров Ил дьо ла Сите в Париж през 1314 година.
Българският Паганини
Хосен е прочут с осъществяванията си на творби на Николо Паганини – именития италиански композитор и цигулар. Той изследва в елементи творчеството и пътя на италианския виртуоз.

Кога за първи път чухте името Паганини?
От дребен легендата Паганини ме притегля, имам нюх към неговата музика и персона. Никога не ми е било мъчно да извършвам неговите творби. Винаги съм бил въодушевен и покорен от неговия музикален език и страст. Познавам и проучвам от години творбите и писменото му завещание. Всеки ден диря нов път да опозная стила и личността му.
Какво не знае светът за него?
Много неща. Например, че обликът, основан от медиите и филмовите продукции, е недействителен, че той е продуцент на личните си концертни турнета, човек с огромна дисциплинираност, доста предан на детето си татко, сърдечен с приятелите си. Той е избягвал отъпканите пътеки и компанията на сноби, откровен с роднините, посърнал, непонасящ простолюдието. А обичаното му пиво е бил горещият шоколад.Големите подиуми
През 1828 година Паганини потегля на турне из Европа, което стартира във Виена през август. През идващите няколко години той гастролира в Германия, Полша, Франция и Англия. Здравословни проблеми го карат да прекъсне кариерата си на концертиращ реализатор и да се върне в Генуа.

Марио Хосен от години концертира по целия свят, само че признава, че към момента има подиуми, които желае да покори.

Остана ли мечтаната сцена, на която още не сте се качили?
Гостувал съм на подиуми в над 40 страни. Естествено, залите на които желая да гостувам са още доста. Особен сексапил има във филхармоничните зали на Берлин и Мюнхен, както и в Съединени американски щати.
Как местата, на които сте живели и работили, повлияха на стила Ви? Къде какво научихте? Енергията е друга във всяка една географска точка. Повлиян съм от миговете на човещина и обич и посредством това което съм претърпял във всеки град. Повлиян съм и от хората, с които съм общувал, и от природата, и от архитектурата, които са ме обграждали всекидневно. Важни са били и ползите, които са вълнували мен и околните ми другари. Например любовта към философията стартира точно във Виена, а в Париж посвещението на живота ми 100% към свободата и музиката.
България
От дълги години живеете отвън България. Какво обаче продължава да ви липсва у нас?
Много пътувам, в това число и до България. Нямам време да се замисля дали изобщо нещо или някъде ми липсва. Обикновено съм благополучен на всички места, където срещам другари.
Роден сте в Пловдив. Какво си спомняте най-ярко от детството там? Кога бяхте за последно в Пловдив и по какъв начин ви наподобява той през днешния ден?
Детството ми в Пловдив е обвързвано с цигулката, фамилията, музикалното учебно заведение, игрите по цяло лято, детските другари и първата обич. Всяка опция да посетя родния град е обвързвана с разходка в Небет тепе. Последното ми пътешестване бе обвързвано със среща с доста скъпи другари.
По какво се разграничава публиката в другите страни? Какво е неповторимото в българската аудитория?
Всяка аудитория е неповторима и има избран жанр на усещане, емоционалност и построен от поколения аршин. Срещите с българската, родна аудитория чакам постоянно с боязън и неспокойствие. Не мога да опиша това възприятие с думи.
Какво е най-голямото предизвикателство за Вас на идния в София концерт?
Симбиозата сред музика, мултимедийно показване и драматургия. Всяко нещо, което се прави премиерно е обвързвано с изненади и непредвидени обрати в процеса на основаване. Задължително ще има миг на спонтанна импровизация, която ще направи концерт-спектакъла несравним. Може единствено да се надяваме се да успеем да докоснем сърцата на публиката - съпътстваща и вдъхновяваща ни в този креативен акт. Музиката, пътуванията и свободата
През последните години доста от изпълнителите на класическа музика излизат отвън рамките й, работят и с други жанрове. Как гледате на тези процеси? Заплаха ли е това за класическата музика или в противен случай - дава ѝ нови хоризонти?
Синкретичността в стиловете е нещо хубаво, най-голямата опасност е незнанието на духовно осакатените с власт и въздействие. Изкуството е живо и постоянно. Модата и синкретичността на дадена ера са постоянно детерминирани и лимитирани във времето. Разбирането и построяването на критерии към класическата музика в частност, както и към всеки един потвърден жанр в музиката, изисква стойностно обучение, фамилна и другарска културна среда, общество и персонален интерес към духовното и философията.

Как наподобява същинското изкуството?
Изкуството е мощно прочувствено и духовно елитарно. То е постоянно и необятно налично за всяко потомство. Но духовната елитарност би трябвало да бъде мощно разграничена от повърхностния съвременен веществен и лекомислен снобизъм. По света доста и младежи пълнят залите, тъй като търсят прочувствено зареждане и успореден енергиен път към себе си. Чрез неизразимото в изкуството ние подсъзнателно търсим и пътя към бъдещето. Да се надяваме идващите генерации да се освободят от комплексите на днешния веществен свят и да имат силата да изградят едно мощно и духовно общество.
Коя е дестинацията, която сте посетили, и сте усетили като най-далечна от Вас самия - освен географски, само че и ментално?
Навсякъде по света се усещам вкъщи си. Но нациите които културно-наследствено като традиция и образование прикриват страстите си са ми далечни и непознати. Например Япония.
Кое е обичаното Ви място за отмора?
България.
Какво слагате постоянно в куфара си?
Библията.
За какво мечтаете?
Да видя повече млади създатели, които не са обременени от оковите на материалния свят, в който живеем.
Какво е свободата?
Да имаш силата да правиш това, което обичаш.