Орлин Чочов живее в Люксембург. Там работи като преводач към

Орлин Чочов живее в Люксембург. Там работи като преводач към Европейската комисия, а в свободното си време посвещава на художествена литература. В романите си “Софийско крими ” и “Диагнозата Хадриан ” Орлин смесва интереса си към книгите с любовта към София. С него си приказваме за живота в Люксембург, както и за живота и работата на няколко езика.


“Един пазар - пъстър и цветен, на който всеки предлага най-хубавото от себе си ”, по този начин Орлин Чочов разказва Европа. В Люксембург, където работи сега, той среща цялата палитра на тези цветове. Орлин работи дружно с представители на държавите-членки на Европейския съюз, които превеждат на всички 23 езика, публични за блока.

Как минава един работен ден?
Европейската комисия е доста солидна организация. А нашата работа се води най-голямата преводаческа работа в света с към 2000 преводачи от 23 езика. Ние сме разпръснати в няколко здания в целия град. Самият град не е огромен, превозът е организиран, тъй че е елементарно да се придвижваме. Всеки си има малко офисче с бюро, компютър и саксия (смее се). И доста книги, несъмнено. Но това обсъждаме с сътрудниците, че книгите към този момент съвсем не ги използваме. Повечето неща ги имаме в електронен вид, качени в сървъри и бази данни. Ние обслужваме всички дирекции на Комисията. Всичките регламенти, наставления, известия минават през нас и се превеждат на какъвто език би трябвало. Важните документи се превеждат на всичките 23 езика на Европейския съюз. Превежда се на компютър. Цялата ни работа е автоматизирана. Използваме програмен продукт за превод, който оказва помощ. Английският е доста двузначен, една дума може да значи пет разнообразни неща. Но тази база данни, този програмен продукт ни подсказва вероятни разновидности. Много работим и с националните администрации, които вкарват тези регламенти. Постоянно имаме връзка с специалисти, водещи в нашата страна и оказват помощ за задочния превод. Другото, което доста оценявам, е ситуацията, в която се работи. Работим дружно с сътрудници от доста страни и тази конюнктура доста ме зарежда с сила. Даваме ми знания освен за работата ми, а въобще. Много се работи за сплотяването на колектива.
Вие сте като един мини Европейски съюз.
Да, тъкмо по този начин е. Аз работя до малтийци, италианци, над мен са датчани, насреща виждам сътрудниците от словенския отдел, с които си махаме.
На какъв език си говорите?
Английският е доминиращ за нациите, които неотдавна са се включили към Европейския съюз. Ние, румънците, унгарци, поляци, чехи. С белгийци, французи си приказваме на френски, аз имам и другари словенци, с които си приказваме на сръбски (смее се). Но то просто е срамотия да приказваш с хървати и словенци на британски. Много от дълго време си мечтаех да опозная други народи, да поддържам връзка с тях и в този момент се озовах тук. Класическата
Орлин е роден в Божурище - тогава село, през днешния ден град до София. Завършва в първия випуск на Националната гимназия за антични езици и култури в столицата. Оттогава открива и пристрастеността си по непознатите езици. Първо към латинския и старогръцкия, които стоят в основата на модерните езици.
Тази основа е доста значима. Ясно е, че латинският оказва помощ за всички романски езици, само че също и старогръцкият. Голяма част от думите с общо значение в политиката, в науката са с гръцки корени. Така че тези езици дават една система – граматика, синтаксис. Бих предложил на всеки, който желае да учи повече езици, да мине един от двата езика. Ако не и двата. Латинският може би е по-достъпен. Азбуката е по-достъпна. Въпреки че нашата писменост е произлязла от старогръцката.
След казармата Орлин приключва “Класическа лингвистика ” със компетентност епиграфика, която по този начин и не съумява да практикува.
Епиграфиката се занимава с надписите на камък и други материи. Случиха се измененията тъкмо като завършихме и трябваше да работя каквото ми падне. Бях преподавател по старогръцки в моята гимназия. Давах частни уроци по британски, по старогръцки, по латински. После с брат ми направихме дребна компания за писалищен материали, която към 10 години ръководехме дружно. Напуснах я като се появи опцията да дойда в Люксембург. Работих и като фрийланс преводач – от дипломи до книги съм превеждал. Веднъж ни поръчаха да преведем биография на Мадона. И аз почнах да превеждам, работеше се още на пишеща машина. В един миг ми се обажда издателят и споделя: “До къде си? ”, давам отговор му, че съм до половината. “Скъсай книгата на две и я дай на един човек, който ще пристигна да я вземе, че доста бързаме ”. Ама по този начин да я скъсам на две (смее се). После тази половинка я дал на още двама индивида. Така книгата излезе с трима преводача. Които нямахме време да сверим транскрипциите на имената. В началото се говореше за Патрик Ернандес, а към края за Патрик Ернандез. И това беше най-малкото несъгласие. Но подобен беше интервалът (смее се). Люксембург
С население малко над 600 хиляди души и повърхност към 2586 квадратни километра, Люксембург е доста по-голям от шестте европейски микродържави (Ватикана, Монако, Сан Марино, Лихтенщайн, Малта и Андора), макар че асоциативно хората постоянно го причисляват към тях.

Много хора си мислят, че цялата страна е единствено един град. Но тя е към 250 квадратни километра – има си села, градове. Има крепости – към 25 замъка в цялата страна. Не са типичните крепости с кули и бойници, има единствено 2-3 такива. А има и такива от френски вид, които се споделят шато, т.е. по-скоро като огромно имение.
От какъв брой време сте там?
От февруари 2007 година. Веднага след нашето присъединение към Европейския съюз минах конкурс за преводачи и ме извикаха. С още към 50-тина души започнахме да работим в дирекцията за преводи на Европейската комисия.
Вие ли избрахте Люксембург или Люксембург – вас?
Честно казано аз не знаех къде отивам. Когато започнаха да организират тези изявленията в София, ми споделиха, че ще има хора за Люксембург и хора за Брюксел. Бях идвал към този момент в Люксембург. Имах другар холандец, който беше на същата работа и някъде 4-5 години преди този момент бях идвал на посетители. Познавах малко страната. Но разбрах къде отивам един месец преди да потегли.
Кое най-вече Ви изненада?
Не чаках да видя толкоз доста разнообразни народи тук. Навсякъде се чува друга тирада. Не чаках да е в действителност толкоз добре проведено всичко. Люксембург е притиснат от няколко огромни страни и е съумял да вземе най-хубавото от всяка една от тях – от французите една известна артистичност, от немците – ред, дисциплинираност, организираност. Не чаках, че е толкоз публикуван техният език – люксембургският. Представях си, че владеят френски и немски, само че се оказа, че в всекидневието хората си приказват люксембургски.
Какво съставлява той?
Смесица сред немски, френски и малко фламандски даже. Повечето експерти го назовават акцент на немския, който е с много по-меко произнасяне. Думите, несъмнено, са претърпели някои промени. Аз не съм съумял да науча езика, тъй като просто не ми би трябвало в работата и в всекидневието. Някои люксембургчани дори ми се наскърбяват малко.
А множеството хора там приказват по два или три езика?
Да, в града има хора и с по 4-5 езика. Тук има доста мощна португалска общественост да вземем за пример. И някое дете даже да не е португалче, в случай че си играе с португалчета в градинката, то научава малко по малко и езика. Друга такава мощна общественост е италианската. Аз доста обичам Италия. Говоря езика и много другари открих тук, с които мога да го практикувам. Но законите към момента са на френски и на немски. Ако някой желае да практикува като юрист тук би трябвало да знае три езика – поставя изпити по законите на немски и френски, само че би трябвало да знае и люксембургски, с цел да поддържа връзка с хората. Ако желае да е корпоративен юрист, би трябвало да знае и британски, тъй че става комплицирано за тях (смее се). Но другояче да, от време на време ми е предписание усещане по какъв начин даже водачът на рейс, когато някой го запита нещо, обръща на британски, френски, немски. От дребни още учебното заведение ги приготвя да са гъвкави в тази тенденция.
А вие какъв брой езика говорите?
4-5 езика употребявам. Никога не споделям, че знам езика, споделям, че го употребявам. Просто има толкоз доста нюанси, толкоз доста области. А другояче превеждам от британски, френски и италиански. Ползвам няколко славянски езика. "Този език не го приказвам " Езикът и книгите
А пристрастеността към езиците от кое място идва?
От диалози с мои родственици научих, че моят прародител Мицо от село Долни Порой, Сереско, е знаел няколко езика (смее се). Той е бил търговец, след това юрист в Горна Джумая. Иначе просто в тази гимназия, която приключих, няма по какъв начин да останеш единствено с един език. Като се оправиш с сложните – латински, старогръцки, другите езици идват елементарно. Човек просто би трябвало да го желае. Аз желаех да чета книги в оригинал, да превеждам.
Има ли книга, която в действителност желаете да преведе?
В момента чета една такава книга, която просто ме сърби да преведа. Тя е от Джон Чийвър, който ми е обичан публицист, и се оказа, че я няма на български. Казва се " Falconer ", името на затвор, в който попада един интелектуалец, който е наркоман. Описва се по какъв начин живее в тази среда, като има и постоянно връщане в предишното, в което се демонстрира по какъв начин е станал наркоман, доста забавна книга. Езикът вътре, въпреки и написан през ’70-те, е доста жив и мъчно понятен в този момент. Дори човек да познава добре британския, би трябвало да се рови, с цел да схвана смисъла.
Орлин е създател на книги, по тази причина нямаше по какъв начин да не го попитам и за тях. Оказа се, че на тази тематика е извънредно непретенциозен. Изтъкна по какъв начин е желал да реализира една конструкция, само че пък се е получило нещо друго, което се харесва на читателите. Останах с усещането, че за него това е огромната фантазия, върху която желае още да работи и да надгражда, с цел да може да я осъществя изцяло.

Не единствено четенето и превеждането, само че и писането на книги е Ваша пристрастеност. Разкажете ми за тях.
Имам три книги като първата е опит. Написах я на британски. Издадох я посредством Amazon, те имат такава стратегия за самофинансиране. Те я издават, пък който си я поръча я заплаща на тях. Това е една любовна история за двама души, които са тотално разнообразни, само че нещо ги сплотява. Не е значима книга. Не е нещо изключително. Моя си е, одобрявам си я и другари са я харесали също. Но британският не е това, което би трябвало да е. Първата ми книга е “Софийско крими ”. Втората е “Диагнозата Хадриан ”. В тези книги се пробвам да вкара воин, какъвто в нашата литература съгласно мен най-малко не е имало до момента. Той е частен детектив. Струва ми се, че този род не е въвеждан у нас. Подражавам на един френски публицист, който се споделя Сан Антонио. Това му е псевдонимът, а същинското му име е Фредерик Дар. Та Фредерик Дар сътвори един облик, който се споделя Сан Антонио. Този облик е на млад частен детектив, който ту е служител на реда, ту минава в частния бизнес. Има над 100 книги за този воин. Те комбинират доста комизъм със съществени престъпни случаи. Много леко се четат. Щеше ми се да направя нещо такова. По-скоро не ми се получи. Исках да бъде леко цинична, да е цялостна с нови думички. Но се получи естествена история, комбинирана с мои мемоари за София от ’90-те години. Този интервал, в който имаше ново начало в нашата страна. Много хора бяха обнадеждени от измененията. Почна да пъпли някакъв частен бизнес. Аз в тази среда вкарах този воин. Единственото нещо, по което може би се приближавам до Сан Антонио, е, че имам неповторими имена на героите. Героите ми са с доста странни имена, съвсем напълно измислени от мен. Главният воин се споделя Пирин Вихренски. Той става детектив от немай къде. Целево не предпочитам супер тежки истории с кръв и убийства. Доста други истории мога да опиша, без да се впускам в такива трилъри. Първата е за едно изчезнало от у дома младо момиче. А втората за открадната римска монета от времето на Хадриан. Нямам искания за някаква висока литература, само че мисля, че се получава нещо.
Създаването на художествена литература ли е Вашата отмора?
Ами да. Аз го върша в свободното си време, което е много, откогато децата ми пораснаха. И нямам някакъв проект - ще го направя за 8 месеца и три дни. А когато - тогава. Първоначално нямам чиста концепция какво ще се случи в тази книга. Знам защо ще бъде. Но последователно изобретявам какво става. Мой другар ми сподели, че приказвам, че е смешна книгата, само че съм се опитал да прокарам и всякакви морални императиви. Сигурно е по този начин. Има един служител на реда да вземем за пример, който не е подкупен (смее се). Нямах желание да го включвам този служител на реда във втората книга. Но моите другари споделиха “Как по този начин, по какъв начин без служителя на реда, той е толкоз готин ”. И си споделих: " Добре, включвам го ". Намерих му готино местенце в книгата. Той е млад служител на реда.
Все още неопорочен.
Да, няма да го опорочаваме (смее се). Той вижда какво има към него. Аз не споделям, че полицията е напълно опорочена, несъмнено, само че си има тресчици за дялане. И той е един добър образец.
А за основния воин кой е прототипът?
Няма подобен. Абсолютно фиктивен. Е, владее френски и британски, и ми споделят: " Опа, това си ти ". Но не съм аз (смее се). Но пък един другар ми сподели “Никой не може да те упрекна, че мразиш София. От тези редове човек може да се разплаче от трогване по какъв начин пишеш за София – от тази улица по какъв начин се минава, от онази улица. Познаваш София и си я обичаш, това е обезпечено ”. България, Европа и свободата
Как Ви наподобява България сега?
Особено за нас, които живеем на открито краткотрайно, България е изменена. Все ми се коства, че е към по-добро. Това не се вижда от хората, които живеят там. Те си имат своите грижи, своето всекидневие, проблеми. Има прогрес. Виждам какъв брой младежи, които са били в чужбина, се връщат да работят в България. Има някаква среда, изключително в София. Има предпочитание да се опознава новото. Виждаш какъв брой се пътува през днешния ден. Хора, които са пътували, правят оценка, съпоставят, привнасят. Сега ще ми кажат “Това ти е работа да казваш, че Европейският съюз е трансформирал България ”. Отговорът ми е: " И да е по този начин, отново е правилно ".
А Европа по какъв начин наподобява поради всички провокации, с които се сблъсква?
Европа не е идеално място, само че, както се споделя, по-добро не е измислено. Европа си наподобява доста добре съгласно мен. И тя се лута и страда от своята демократичност, само че няма по-добро. Това е решението.
Коя е мечтаната дестинация?
Мечтая си да отида извора на Дунав в Шварцвалд. Не е надалеч, само че още не ми се отворила такава опция. Да видя от кое място потегля тази велика река. Разбира се, Италия, желая да отида на още доста места там. В Сицилия не съм бил още.
Коя е най-далечната дестинация, която си посетил?
Бил съм в Хонконг. И в Макао. Бях за доста малко. Не можах да видя кой знае какво. Там би трябвало да свикнеш с доста неща. И да отидеш квалифициран. Аз не бях. Заминах небрежно, не бях взел нужните визи, даже имах проблеми на границата сред Хонконг и Китай.
Къде е обичаното място за отмора?
В България, в родната ми къща в Божурище. В Рила имам някои обичани места. Има една околност " Бодрост " под Царев връх, като дребен съм ходил там.
Какво Ви липсва в България?
Тези страхотни плодове, които ражда нашата земя – плодове, зеленчуци. И водата.
За какво мечтаете?
За още книжки. Моята работа не допуска някакво израстване. Човек може да прави работата си по-бързо, по-успешно, само че в случай че става въпрос за някакъв пост, някаква купа, не го желая толкоз мощно. Искам да не преставам да съм в тази среда със същите хора, да се срещам и с нови хора, още по-интересни. Много ми харесва това нещо – срещите с непознати народи и култури. Като, несъмнено, аз не пропущам да се похваля какъв брой богата е нашата просвета и да върша паралели. Без някой да ми го вменява, го съзнавам, усещам го и го върша. Още доста бариери и граници имаме да прекосяваме.
Какво е за Вас свободата?
Да прекосиш Европа, да си купиш всичко от този пъстър цветен пазар и да продадеш нещо от себе си, без да те стопира никой.