Отвъд границите: За училищата в чужбина и тяхната мисия
Камелия Трибулен-Конакчиева е съосновател на българското учебно заведение " Кирил и Методий " в Париж. Тя работи и като конферентен преводач към европейските институции. С Камелия приказваме за модерните форми на образование, за задачата на българските учебни заведения зад граница и за скъпия капацитет, който българите в чужбина имат и без безусловно да се завръщат в България.
С Камелия приказваме няколко седмици след началото на 14-тата по ред образователна година за учебното заведение. Тя споделя с възторг за разрастването на учебното заведение и новаторските технологии, които употребяват в образованието.
Много съм щастлива, че потеглиха още два отдалечени курса по български, в които включихме деца от Япония и деца от Флорида. Ще припомня, че на 15 септември наша учителка даде изявление за БНР, в което доста добре разказа нашата работа в учебното заведение като накара слушателите да си показват в какви необятни хоризонти работим в нашите класни стаи.
За учебното заведение и многодетните майки
Училището е учредено през есента на 2006 година. Камелия е един от създателите.
Отначало започнахме въодушевени майки с няколко учителки, които знаеха по какъв начин да бъде основано съществено учебно заведение. Всеки си откри мястото на база на личните си пълномощия и време. Аз станах ръководител на сдружението, което се основа, тъй като ние регистрирахме неправителствена организация - гражданско съдружие във Франция. Първите шефове на това учебно заведение бяха все майки с по три деца. По-късно, когато се срещнах и с други учебни заведения по света, редовно се потвърди, че многодетните майки, макар че са доста по-заети, най-вече намират сили за организация на дейностите на децата им.
В началото българското учебно заведение " Кирил и Методий " се обитава в дребен апартамент на посолството, възложен от дипломат Ирина Бокова.
Започнахме с 24 деца. В същото време се сътвори и друго учебно заведение. Още от начало някак си не успяхме да се разберем за визията, какво значи учебно заведение. Така че се сътвори едно съботно и едно неделно учебно заведение. Днес учебните заведения са 4 регистрирани и има най-малко още 2, които работят без регистрация като френски неправителствени организации.
Процесът по отделяне на няколко учебни заведения минава през спорове, стига се и до правосъдно дело. Днес Камелия схваща и изяснява тези опълчванията със свободата на гражданските начинания и разликите сред хората.
Не става въпрос за българска работа. В доста други асоциации, както се назовават гражданските сдружения във Франция, по разнообразни тематики сходни проблеми има - разцепвания, неразбирателства, събирания, разделяния. Нормално е, в последна сметка това са цивилен сдружения, които нямат точна формула. Хората се събират поради някаква задачата, по пътя към реализирането ѝ е обикновено да се появят разлики.
За 13 години от 24 учениците стават над 200. А българско учебно заведение " Кирил и Методий " значително е пионер в потреблението на отдалечено образование.
Нашето учебно заведение се разви доста бързо. Още на петата година отпразнувахме стотния си възпитаник. В момента имаме над 200 възпитаници - към 150 в Париж, 30 отдалечено и 30 в Тулуза. Преди осем години стартира отдалечената система на обучение. Тогава се свързахме с Центъра за просветителни начинания в България, които ни предложиха платформа за отдалечено образование, която включва и виртуална класна стая. Тази платформа използваме и в присъственото си образование, тъй като ни оказва помощ да цифровизираме неща като дневниците, описите на учениците. Тя разрешава на учителите да си разпределят курсовете.
Проблемът, който следва да бъде позволен, е, че при 100% отдалечено образование българското Министерство на образованието и науката не признава удостоверенията, които учебното заведение издава.
Измислиха една система на 30% присъствено и 70% отдалечено, при която може да се получи такова уверение. За нас тази форма не е издържана и реалистична. Те към този момент не признават 100% отдалеченото обучение, тъй като желаят да видят някакъв резултат - дали внезапно няма да дойдат хиляда индивида, които да не могат да управляват, дали отдалечените курсове няма да се окажат някакви
диалозите по " Скайп " без никаква образователна стратегия и никакъв надзор. Което е обикновено от тяхна страна, само че мисля, че в днешно време има задоволително експерти, които да ги уверят, че няма такива рискове.
Камелия в този момент възнамерява да предложения представители на МОН в отдалечен урок, с цел да им показва по какъв начин работи отдалеченото образование и какъв брой несъмнено в действителност е то. Този тип образование е просто спомагателна стъпка за обосноваване и обезпечаване на достъп на повече деца и младежи до обучение на български език.
Нашите първолаци през днешния ден са в 7 клас и има опция това образование да изкара до 12 клас. Това ни е задачата. Не става въпрос за някакви краткосрочни занимания, добавя тя. Политиката по отношение на българите в чужбина и дефицитите в нея
Целта на учебното заведение е в 12 клас всички деца да са постигнали едно работно и конкурентноспособно равнище на притежаване на български език.
Опитът ни демонстрира, че тези публични пари, които МОН влага от 2009 година насам в образованието в чужбина, би трябвало против тях да има освен надзор, само че и дълготрайна визия до какъв резултат ще доведат. Ако концепцията и политиката на българската страна е такава, че тези пари да са инвестиция в поданството на едни хора в чужбина, които да не престават да бъдат български жители и да могат да носят изгоди на обществото ни, то тогава този резултат би трябвало да бъде избран като едно работно равнище на български език на 18-годишна възраст. Ако по този начин бъде избрана тази цел, мисля, че Министерството единствено ще се убеди, че има места, които би трябвало да насърчи повече и такива, които би трябвало да остави на гражданското общество, на самите родители, да си ги финансират.
Тя ми споделя, че по този метод за първи път предизвикват гимназистите:
Родителите всеобщо си водят децата на 4, 5 или 6 години на учебно заведение. Търсят образование по български език. Лека-полека, по ред аргументи, които ние сме изследвали, тези деца понижават. В 4-5 клас понижават и отпадат. А от 8 клас нагоре гимназистите се броят на пръстите на двете ми ръце.
Камелия признава, че в последните години Министерство на образованието се вслушва повече в българските учебни заведения зад граница, само че тя продължава да има рецензии към тях и най-много към цялостната политика и философия на отношението към българите зад граница.
Аз имам доста сериозен укор към държавната ни политика към българите в чужбина, защото съгласно мен не е дефинирана тъкмо. И това се отразява и на нашата ежедневна работа в учебно заведение. Ние нямаме подобаващи стратегии за български непознат език за деца, което се дължи директно на това, че нашата държавна политика за българите в чужбина не е дефинирана както би трябвало. Приоритетите на тази политика са завръщане в България. Съответно тази политика на просветително равнище стига до проходимост към българската система. Тоест, децата би трябвало да учат български, тъй че да могат да се влеят в български класове. Няма дефиниран приоритет за това по какъв начин може българският език и просвета да бъде скъп в чужбина. Приоритетът е опазване на българско съзнание. Всички нас ни награждават и хвалят, че сме български възрожденци, че сме родолюбци, че ние пазим българско съзнание. Моето персонално мнение е, че аз не съм насаждала и не вардя българско съзнание у моите лични деца. Мисля, че самосъзнанието е персонален въпрос. Аз им разтварям порти към дефинира култури и, несъмнено, на мен ми е драговолно те да знаят майка им от кое място идва и в действителност какви приказки е чела и какво е вълнувало баба им и дядо им, само че не съм ги питала в никакъв случай “Ти какъв се чувстваш? ” или пък “Имаш ли българско съзнание? ”. И тримата, възпитавани по един и същи метод, от едни и същи родителите в една и съща среда, в действителност имат разнообразни съзнание и друго отношение към България. Те се усещат вкъщи си у България, само че имат друга степен на непосредственост.
На какво се дължи това неуважение към концепцията, че българите в чужбина могат да бъдат обсъждани като един скъп запас и без безусловно “да се завръщат ”?
Естествено, че държавният интерес е обвързван с това българските жители да остават такива и да се влее техният капацитет в стопанската система. Но по какъв метод? Това не става безусловно със завръщане. Хората са свободни да пожелаят да живеят където желаят. Но това, че имаме такава емиграция, би трябвало занапред да се трансформира в някакъв капацитет и е извънредно време да се прибави целта на българското наличие и въздействие в чужбина. Това също е български интерес.
Познавам Камелия като човек, който интензивно се застъпва за изборните права на българите зад граница. Тази тематика тя обвързва и с отдадеността си като преподавател.
Във връзка с изборите бях ударена мощно, когато разбрах, че моите деца няма да могат да гласоподават. Не може аз да съм положила толкоз старания, с цел да науча стотици деца на български, да могат да четат българската преса, да могат да наблюдават българска телевизия и най-после да им се каже: “Това е за нищо, ти не можеш да гласуваш ”. От другата страна да се каже на една цяла диаспора в Турция: “Вие не може да дойдете да гласувате, тъй като не може да си подпишете удостоверението и не знаете български език. ” А какво направихте вие, с цел да знаят те български език? Тези хора всички, в това число българите в Турция, са капацитет и страната е тази, която би трябвало да се възползва от този капацитет.
Учениците
В учебното заведение идват деца на всевъзможен вид родители - такива, които са от скоро във Франция и упражняват нископлатен труд, деца на българи, които живеят в Париж от дълги години и са на високи позиции, даже ромски деца, чиито родители са се обаждали да кажат, че не са сигурни, че идната седмица детето ще може да пристигна, защото е допустимо да ги експулсират.
Какъв е профилът на учениците и промени ли се той през годините?
При нас има някаква продължителност. Ние обръщаме внимание на всяко едно дете, с цел да разберем точните му потребности. Ние не можем да се намесим в фамилните цели. Има фамилии, в които българският се приказва отлично от двамата родители. Детето е мобилно, идва в България. При тях е ясно, те желаят да продължат образованието такова, каквото би било в България, с цел да не се тормози детето, когато се прибере. За да може езикът да остане толкоз мощен, колкото е бил до момента. В другата прекаленост има смесени бракове, в които български въобще не се приказва. Самото семейство няма и такава цел. Детето може да е и родено в чужбина. Това семейство няма цели, свързани с посещаване в България, следване в български университети. Това дете бива записано от някаква воля за предаване на просвета, на това, което назоваваме “корен ”. Естествено, това дете би трябвало да стартира от А и Б, тъй като на него не му е говорено на български. То няма какво да прави в класната стая дружно с детето, чийто първи език е български. Още първоначално разбрахме тези крайности и взехме решение, че ще разделим учениците в два потока. В тях има доста разнообразни положения, само че главното е да ги разделим в тези два потока. Попаднахме на една изключителна учителка за горен курс, която от първите четири 13-14 годишни деца съумя да направи незабавно смесена паралелка и от идната година имахме гимназисти. Ние изкарахме първия си випуск през 2009 година. На третата година от учебното заведение към този момент имахме завършващи деца и от този момент нямаме пропусната гимназиална година. От няколко години имаме три паралелки в гимназия, а не пет - колкото са от 8 до 12 клас.
Но привличането на деца от смесени бракове и такива, които не приказват български, се оказва съществено предизвикателство.
Ако имаме 14 паралелки, говорещи български, имаме единствено 1 с неговорещи български у дома. Българските учебни заведения в чужбина, аз мисля, че това е развой освен във Франция, се развиха доста мощно с деца, които приказват вкъщи и имат потребността да се образоват. Другите фамилии някак не стигат до нас. А другото е, че когато те идват в българските учебни заведения, се натъкват на тази компликация децата им да не могат да учат с другите. В първи клас се научават да четат и пишат механически, само че не схващат какво четат и пишат. Във втори клас им става дотам мъчно, че се отхвърлят.
За да могат да бъдат вярно адресирани тези деца е нужна и вярната политика от страна на МОН.
Много време лиши, до момента в който Министерството разбере какво желаеме като акомодация. Изкараха някаква стратегия за български като непознат език, тъй като то е чуждоезиково по същността си образование. Изкараха и учебници за такова образование, само че ние в Париж не сме задоволени към момента. Аз не преставам да настоявам, че Министерството стартира да ни слуша някъде 2010-2011 година с идването на министър Игнатов. Оттогава се вслушват доста, само че всяка наша концепция лишава години, с цел да бъде въведена. И когато се вкарва, се вкарва или половинчато, или доста срамежливо.
© Български културен институт в ПарижБългарските места в Париж
Камелия е във Франция от 25 години. Споделя, че до преди да се захване с българското учебно заведение, не е общувала толкоз интензивно с българската общественост. Сега взе участие в нея. С учениците посещават всички културни събития на българи, включително гостуващите постановки, концерти и така нататък Разказва ми и за българските места в Париж, на които водят децата.
Последното нещо са буквите-пейки на кея на Сена, осъществени по концепция на новата директорка на Българския културен институт - 6-7 български букви, разнообразни от латинските, които бяха издигнати под формата на пейки, съпроводени от малко пояснение за кирилицата и по едно стихотворение на български и на френски език. Много други неща се вършат, в това число и от другите учебни заведения. И ние имаме някаква културна активност, въпреки нашето учебно заведение да се пробва да се концентрира върху образователната си активност. Но все пак - изключително с гимназистите, държим всяка година да се посети театрална режисура с присъединяване на български актьори и с български създател или когато има посещаване на български спектакъл да ги посетим, да ги поканим. Всяка година имаме визити на български писатели, артисти, преводачи. Посещения на българските знакови места в Париж.
А кои са те?
Например гробът на Мина. Всяка година водим учениците на литературно четене на гроба на Мина. Всички младежи доста се впечатляват от писмата на Яворов и на Мина. Всеки път водим децата на плочата на Захари Стоянов. Захари Стоянов умира в един хотел в Париж и пред него има плоча. Разбира се, другото място е барелефът на Левски пред посолството. Наша учителка направи един опит да открие именитата плоча с прословутото четиристишие на Христо Ботев в Сорбоната. Оказа се, че не е мит. Наистина е имало такава плоча. Била е в една от залите. Но в резултат на поправки и на пренасяне на зали, тя е някъде из архивите на Сорбоната и не е изложена. Някой ден може би ще стигнем и до нея.
Борбата за равнопоставеност на езика
Всъщност Камелия има и друга работа - като преводач към Европейските институции.
От по кое време работите към европейските институции?
Започнах да работя там по същото време, по което открихме учебното заведение. Спомням си, че при откриването на учебното заведение вървях в Брюксел, с цел да положа изпитите си. Така че от 2006-2007 година. Конферентен преводач съм на свободна процедура, тъй че пътувам или до Брюксел и работя в Европейския парламент или Европейския съвет, или пък до Страсбург на пленарни сесии на Европарламента, или до Люксембург в Съда. Много си обичам работата, само че около цялата тази претовареност - учебна и социална, не ми остана време, може би и предпочитание, да прибавям и други езици. Затова работя единствено с френски и български. Тази работа към този момент понижава като периодичност. Но извънредно доста ми донесе, тъй като се срещнах от вътрешната страна с всички процедури и с това по какъв начин работи Европейският съюз. Задължително срещам и нашите възпитаници с това. Водим ги в Европарламента, към този момент сме го правили три пъти. Винаги са се отзовавали нашите евродепутати, да ги одобряват, да се срещнат с тях. Включително сме организирали срещи и с френски евродепутати. Наскоро се свързах също и с хора от административна конструкция на съда в Люксембург и възнамерявам тази година да ги заведа и там.
Работата в европейските институции оказва помощ на Камелия да поведе и една друга акция, за която от години се борят множеството български учебни заведения в европейските страни - за равнопоставеност на българския език в просветителните системи на другите 27 страни членки.
Покрай проучване на всички документи, актове, нормативна уредба, съумях да мисля доста интензивно по посока на това по какъв начин така наречен “малки езици ” в Европа да бъдат равнопоставени с останалите пет огромни езика, които се учат на всички места. Европа твърди, че е многоезична и държи на това, само че като погледнете учебните системи се учат британски, немски, френски, испански и италиански. Остават 19 езика, измежду които и българският, които не се учат публично в страните. От друга страна си дадох сметка по какъв начин нашите възпитаници имат отлични езикови знания и съпоставям по какъв начин англичани във Франция, испански, италианци, всички те могат да получат оценка в дипломата си за техния мощен испански, италиански, британски, немски. Защо нашите деца откакто имат същото равнище на езикови знания, без значение по какъв език, откакто Франция признава, че всеки език е значим, носи просвета, бизнес, пазар, за какво тези знания не се признават?Разбира се, това лиши години. Разрових се из европейските документи и актове. И по света, и по другите учебни заведения имаше такава концепция - какво да създадем в Европа. И колкото и просветителната област да е субсидирана, свързахме се с евродепутатите, те първо дадоха отговор тъкмо това “субсидирана област, Европа не може да се намеси ”. Но открих причини, с които се оказа, че може - ние не приказваме за обучение, приказваме за подвижност. Всяко едно семейство има право да се придвижи из Европа и да се откри където пожелае. Съответно да търгува на какъвто и да е било език. И тези 19 езика, които са доста повече, в сравнение с петте огромни, в действителност носят преимущества и за бизнеса, и за културния продан. От там нататък незабавно има правно съображение за това европейските министри на образованието да се схванат по какъв начин да си признаят тези познания. Написахме
една петиция от името на Асоциация на българските учебни заведения и благодарение на Светослав Малинов я предвижихме. Тя остана отворена с искане от Европейската комисия за отговор. Мина и на пленарно съвещание в Страсбург с отговор от страна на комисар, тъй че стигнахме до допустимо най-високото равнище. Европейската комисия даде предприемчив текст на рекомендация на Съвета и фактически в този момент в региона на образованието се приказва за европейско пространство на образованието. В един тези текстове, в една рекомендациите, се включи текст, който дава отговор на нашето искане. Засега текстът е много пожелателен и много слаб, само че е първа крачка. Следващата ни крачка е да потропаме на вратата на френския министър и да кажем “Вие това го подписахте, вие това го препоръчвате, хайде да го създадем във Франция ”.Френския език
Свързаността на Камелия с френския език е някак естествена. Той е част от живота ѝ от ранна възраст и съпътства цялото ѝ израстване.
Родена съм в София. Живяла съм със фамилията ми в чужбина, тъй като татко ми беше строителен инженер. Строил е в Монголия, в Алжир. По този мотив съм научила и френски. В Софийския университет учих Френска лингвистика. Тогава се възпламених по преводачеството. Да работя като преводач не беше още допустимо преди рухването на режима, защото се искаше партийно участие. И всякакви други неща, които бяха много неприятни. Аз започнах да превеждам устно на делегации в България, само че се отхвърлих сега, в който се постановяваше вечер след превода да се рапортува.
След като се отхвърля от преводите, тя за малко става преподавател във Френската гимназия в София, а незабавно след измененията се насочва към френското посолство.
Когато падна режимът, просто отговорих на една публикация на комерсиалното поделение към френското посолство и там се занимавах с развиването на първите по-свободни връзки сред френски бизнес и френски консултанти в България. Там се срещнах с един френски инженер, който беше пристигнал да конфигурира първите компютри на френско посолство. Той научи български, беше подготвен да продължава да работи там, само че през `90-та година нямаше късмет, нашите предприятия се срутваха. И го последвах аз, тъй като с френския можех да си намеря реализация във Франция. Оттогава ни се родиха три деца. Постигнах задачата си да стана преводач по-късно, реализирах и задачата си децата ми да се усещат вкъщи в България.
Да научиш децата си на български
Колко постоянно се прибирате?
Докато децата бяха дребни, доста - до четири пъти, на процедура на всяка почивка. Това е съвет, който мога да дам на всички фамилии в чужбина. Аз ги пращах по настрана, тъй като когато бяха дружно си говореха на френски. Пращах ги и да вървят на учебно заведение със съответните деца на тяхна възраст. Аз пък посрещах деца в Париж.
По публична стратегия ли беше това?
Не, направих го персонално. Влизах в контакт с директорките на 20-то учебно заведение да вземем за пример, където има преподаване по френски, след това и с Френската гимназия. И с тях и посредством учителите намирахме искащи фамилии, които да одобряват моите деца, а аз да приема след това тяхните.
Тук Камелия се сеща за още един огромен триумф на тяхното учебно заведение, а точно - включването в програмата “Еразъм ”.
Нашето учебно заведение направи още нещо, за което мога да се похваля, че сме единствени. Решихме да се впуснем в “Еразъм ”. Разрових се из програмата и видях, че има метод ние да бъдем включени. Много беше мъчно, защото в началото и френската работа за “Еразъм ” не ни призна за позволена организация. Тях ги убедих с това, че им изпратих непосредствено решение на Европарламента и на Съвета, в което им подчертах по какъв начин са възможни освен формалните учебни заведения, само че и всяко гражданско съдружие с просветителна цел. По този метод те стигнаха до тяхното министерство, с цел да ги попитат, нямаше по какъв начин да откажат, и ние станахме координатор на план по “Еразъм ” за продан с български възпитаници от Дъблин, от Будапеща и от Прага. Тоест, всеки наш възпитаник показа по един пролетен празник - български и един на мястото, в което живее. Така учениците се срещнаха с пролетните празници в Ирландия, в Чехия, в Унгария и във Франция. Децата си сътвориха другарства за цялостен живот. Създадохме и два дребни педагогичен плана, които в този момент могат да се употребяват от всички. Накрая 4-5 души работиха непрекъснато в продължение на един месец, до момента в който трябваше да отчитаме плана, само че остана за цялостен живот.
"Традиционни пролетни празници в Европа " Слънчевите затъмнения
Кое ви е обичаното място за отмора?
Гърция, тъй като брачният партньор ми от дребен е бил доста разпален от вулканите. И за него беше детска фантазия да види Санторини поради невероятната история на изригването на този вулкан. Ако може да не е място, ще кажа, че обичано занятие за отмора са слънчевите затъмнения. Със брачна половинка ми обикаляме света, с цел да ги гледаме, и последното беше в Чили, това ни разреши да посетим Чили и Великденския остров.
Какво ви изненада там?
Ще кажа нещо, което отново е обвързвано с учебно заведение (смее се). Попадаме на Великденския остров с френски астрономи. И се оказва, че в локалното учебно заведение ще вършат концерт-спектакъл за набиране на средства за зрелостниците, които ще отпътуват като
студенти - те отпътуват или в Таити, или в Чили, или на други Полинезийски острови. И споделят “Да, ще има концерт, вечеря, против 15 евро на човек, в случай че желаете заповядайте! Не е туристическо, провежда се от локалните, няма да има екскурзовод, превод, нищо ”. Ние се съгласяме, отиваме, хем ще подпомогнем и децата. И попадаме на една вечер, в която се вижда по какъв начин доброволци и възпитаници тичат, шетат, раздават храна, питиета, провеждат томболи и така нататък А на сцената излизат едни национални техни принадлежности, с техни фолклорни костюми, стартират да пеят едни прелестни песни и да танцуват прелестни фолклорни танци. И цялата конюнктура беше тъкмо като на нашите концерти (смее се). Абсолютно същото. Като атмосфера, като възторг на родители и фамилии, които ръкопляскат на личните си деца. Невероятно беше за мен и си споделих: " Ето, какъв брой всички сме идентични ". Аз надали не щях да изляза и да почна да ги управлявам: " Ти отиди там, ти внимавай с микрофона " и така нататък (смее се). Защото е просто същото.
Кое е първото излизане в чужбина?
Аз съм изхвърчала на шестмесечна възраст за Монголия. Нямам спомен от там. Моите родители са живели в Монголия три години.
А от Алжир?
Да, припомням си отлично. Бях сред 9 и 12 възраст в град Оран.
Кой е най-яркият спомен от там?
Може би пътуванията в Сахара. Невероятни гледки. Имам доста прелестен спомен от моите учители във Френския колеж там. Все още имам другари от там, с които се открихме след това във Франция. Една от моите съученички от град Оран преди повече от 40 години ми стана кума (смее се). Тя е теоретичен служащ и през днешния ден си поддържа връзка доста с втория ми наследник, който записа нейната компетентност. Така че светът е дребен.
А по-късно прибирали ли сте се в Алжир?
Не, пътувала съм в Мароко. Много желаех да видя Магреб в съзнателна възраст. Видях отново казбите.
Коя е първата книга на френски, която сте прочели?
Не помня, само че знам какво съм рецитирала за първи път на френски. Това е " Червената шапчица " - рецитирала съм я на 6-годишна възраст в една детска градина в София, където се е учил френски. Научила съм я наизуст, без да разбирам.
Коя е мечтаната дестинация?
Великденски остров беше, само че към този момент мина. И това е доста тъжно (смее се). Може би Исландия поради Северното зарево. Санкт Петербург беше друга, само че я изпълнихме.
Какво е за вас свободата?
Свободата е точно да мога да пътувам. Да мога да реша къде и с кого ще пребивавам и на какъв език ще приказвам.
С Камелия приказваме няколко седмици след началото на 14-тата по ред образователна година за учебното заведение. Тя споделя с възторг за разрастването на учебното заведение и новаторските технологии, които употребяват в образованието.
Много съм щастлива, че потеглиха още два отдалечени курса по български, в които включихме деца от Япония и деца от Флорида. Ще припомня, че на 15 септември наша учителка даде изявление за БНР, в което доста добре разказа нашата работа в учебното заведение като накара слушателите да си показват в какви необятни хоризонти работим в нашите класни стаи.
За учебното заведение и многодетните майки Училището е учредено през есента на 2006 година. Камелия е един от създателите.
Отначало започнахме въодушевени майки с няколко учителки, които знаеха по какъв начин да бъде основано съществено учебно заведение. Всеки си откри мястото на база на личните си пълномощия и време. Аз станах ръководител на сдружението, което се основа, тъй като ние регистрирахме неправителствена организация - гражданско съдружие във Франция. Първите шефове на това учебно заведение бяха все майки с по три деца. По-късно, когато се срещнах и с други учебни заведения по света, редовно се потвърди, че многодетните майки, макар че са доста по-заети, най-вече намират сили за организация на дейностите на децата им.
В началото българското учебно заведение " Кирил и Методий " се обитава в дребен апартамент на посолството, възложен от дипломат Ирина Бокова.
Започнахме с 24 деца. В същото време се сътвори и друго учебно заведение. Още от начало някак си не успяхме да се разберем за визията, какво значи учебно заведение. Така че се сътвори едно съботно и едно неделно учебно заведение. Днес учебните заведения са 4 регистрирани и има най-малко още 2, които работят без регистрация като френски неправителствени организации.
Процесът по отделяне на няколко учебни заведения минава през спорове, стига се и до правосъдно дело. Днес Камелия схваща и изяснява тези опълчванията със свободата на гражданските начинания и разликите сред хората.
Не става въпрос за българска работа. В доста други асоциации, както се назовават гражданските сдружения във Франция, по разнообразни тематики сходни проблеми има - разцепвания, неразбирателства, събирания, разделяния. Нормално е, в последна сметка това са цивилен сдружения, които нямат точна формула. Хората се събират поради някаква задачата, по пътя към реализирането ѝ е обикновено да се появят разлики.
За 13 години от 24 учениците стават над 200. А българско учебно заведение " Кирил и Методий " значително е пионер в потреблението на отдалечено образование.
Нашето учебно заведение се разви доста бързо. Още на петата година отпразнувахме стотния си възпитаник. В момента имаме над 200 възпитаници - към 150 в Париж, 30 отдалечено и 30 в Тулуза. Преди осем години стартира отдалечената система на обучение. Тогава се свързахме с Центъра за просветителни начинания в България, които ни предложиха платформа за отдалечено образование, която включва и виртуална класна стая. Тази платформа използваме и в присъственото си образование, тъй като ни оказва помощ да цифровизираме неща като дневниците, описите на учениците. Тя разрешава на учителите да си разпределят курсовете.
Проблемът, който следва да бъде позволен, е, че при 100% отдалечено образование българското Министерство на образованието и науката не признава удостоверенията, които учебното заведение издава.
Измислиха една система на 30% присъствено и 70% отдалечено, при която може да се получи такова уверение. За нас тази форма не е издържана и реалистична. Те към този момент не признават 100% отдалеченото обучение, тъй като желаят да видят някакъв резултат - дали внезапно няма да дойдат хиляда индивида, които да не могат да управляват, дали отдалечените курсове няма да се окажат някакви
диалозите по " Скайп " без никаква образователна стратегия и никакъв надзор. Което е обикновено от тяхна страна, само че мисля, че в днешно време има задоволително експерти, които да ги уверят, че няма такива рискове. Камелия в този момент възнамерява да предложения представители на МОН в отдалечен урок, с цел да им показва по какъв начин работи отдалеченото образование и какъв брой несъмнено в действителност е то. Този тип образование е просто спомагателна стъпка за обосноваване и обезпечаване на достъп на повече деца и младежи до обучение на български език.
Нашите първолаци през днешния ден са в 7 клас и има опция това образование да изкара до 12 клас. Това ни е задачата. Не става въпрос за някакви краткосрочни занимания, добавя тя. Политиката по отношение на българите в чужбина и дефицитите в нея
Целта на учебното заведение е в 12 клас всички деца да са постигнали едно работно и конкурентноспособно равнище на притежаване на български език.
Опитът ни демонстрира, че тези публични пари, които МОН влага от 2009 година насам в образованието в чужбина, би трябвало против тях да има освен надзор, само че и дълготрайна визия до какъв резултат ще доведат. Ако концепцията и политиката на българската страна е такава, че тези пари да са инвестиция в поданството на едни хора в чужбина, които да не престават да бъдат български жители и да могат да носят изгоди на обществото ни, то тогава този резултат би трябвало да бъде избран като едно работно равнище на български език на 18-годишна възраст. Ако по този начин бъде избрана тази цел, мисля, че Министерството единствено ще се убеди, че има места, които би трябвало да насърчи повече и такива, които би трябвало да остави на гражданското общество, на самите родители, да си ги финансират.
Тя ми споделя, че по този метод за първи път предизвикват гимназистите:
Родителите всеобщо си водят децата на 4, 5 или 6 години на учебно заведение. Търсят образование по български език. Лека-полека, по ред аргументи, които ние сме изследвали, тези деца понижават. В 4-5 клас понижават и отпадат. А от 8 клас нагоре гимназистите се броят на пръстите на двете ми ръце.
Камелия признава, че в последните години Министерство на образованието се вслушва повече в българските учебни заведения зад граница, само че тя продължава да има рецензии към тях и най-много към цялостната политика и философия на отношението към българите зад граница.
Аз имам доста сериозен укор към държавната ни политика към българите в чужбина, защото съгласно мен не е дефинирана тъкмо. И това се отразява и на нашата ежедневна работа в учебно заведение. Ние нямаме подобаващи стратегии за български непознат език за деца, което се дължи директно на това, че нашата държавна политика за българите в чужбина не е дефинирана както би трябвало. Приоритетите на тази политика са завръщане в България. Съответно тази политика на просветително равнище стига до проходимост към българската система. Тоест, децата би трябвало да учат български, тъй че да могат да се влеят в български класове. Няма дефиниран приоритет за това по какъв начин може българският език и просвета да бъде скъп в чужбина. Приоритетът е опазване на българско съзнание. Всички нас ни награждават и хвалят, че сме български възрожденци, че сме родолюбци, че ние пазим българско съзнание. Моето персонално мнение е, че аз не съм насаждала и не вардя българско съзнание у моите лични деца. Мисля, че самосъзнанието е персонален въпрос. Аз им разтварям порти към дефинира култури и, несъмнено, на мен ми е драговолно те да знаят майка им от кое място идва и в действителност какви приказки е чела и какво е вълнувало баба им и дядо им, само че не съм ги питала в никакъв случай “Ти какъв се чувстваш? ” или пък “Имаш ли българско съзнание? ”. И тримата, възпитавани по един и същи метод, от едни и същи родителите в една и съща среда, в действителност имат разнообразни съзнание и друго отношение към България. Те се усещат вкъщи си у България, само че имат друга степен на непосредственост.
На какво се дължи това неуважение към концепцията, че българите в чужбина могат да бъдат обсъждани като един скъп запас и без безусловно “да се завръщат ”?
Естествено, че държавният интерес е обвързван с това българските жители да остават такива и да се влее техният капацитет в стопанската система. Но по какъв метод? Това не става безусловно със завръщане. Хората са свободни да пожелаят да живеят където желаят. Но това, че имаме такава емиграция, би трябвало занапред да се трансформира в някакъв капацитет и е извънредно време да се прибави целта на българското наличие и въздействие в чужбина. Това също е български интерес.
Познавам Камелия като човек, който интензивно се застъпва за изборните права на българите зад граница. Тази тематика тя обвързва и с отдадеността си като преподавател.
Във връзка с изборите бях ударена мощно, когато разбрах, че моите деца няма да могат да гласоподават. Не може аз да съм положила толкоз старания, с цел да науча стотици деца на български, да могат да четат българската преса, да могат да наблюдават българска телевизия и най-после да им се каже: “Това е за нищо, ти не можеш да гласуваш ”. От другата страна да се каже на една цяла диаспора в Турция: “Вие не може да дойдете да гласувате, тъй като не може да си подпишете удостоверението и не знаете български език. ” А какво направихте вие, с цел да знаят те български език? Тези хора всички, в това число българите в Турция, са капацитет и страната е тази, която би трябвало да се възползва от този капацитет.
Учениците В учебното заведение идват деца на всевъзможен вид родители - такива, които са от скоро във Франция и упражняват нископлатен труд, деца на българи, които живеят в Париж от дълги години и са на високи позиции, даже ромски деца, чиито родители са се обаждали да кажат, че не са сигурни, че идната седмица детето ще може да пристигна, защото е допустимо да ги експулсират.
Какъв е профилът на учениците и промени ли се той през годините?
При нас има някаква продължителност. Ние обръщаме внимание на всяко едно дете, с цел да разберем точните му потребности. Ние не можем да се намесим в фамилните цели. Има фамилии, в които българският се приказва отлично от двамата родители. Детето е мобилно, идва в България. При тях е ясно, те желаят да продължат образованието такова, каквото би било в България, с цел да не се тормози детето, когато се прибере. За да може езикът да остане толкоз мощен, колкото е бил до момента. В другата прекаленост има смесени бракове, в които български въобще не се приказва. Самото семейство няма и такава цел. Детето може да е и родено в чужбина. Това семейство няма цели, свързани с посещаване в България, следване в български университети. Това дете бива записано от някаква воля за предаване на просвета, на това, което назоваваме “корен ”. Естествено, това дете би трябвало да стартира от А и Б, тъй като на него не му е говорено на български. То няма какво да прави в класната стая дружно с детето, чийто първи език е български. Още първоначално разбрахме тези крайности и взехме решение, че ще разделим учениците в два потока. В тях има доста разнообразни положения, само че главното е да ги разделим в тези два потока. Попаднахме на една изключителна учителка за горен курс, която от първите четири 13-14 годишни деца съумя да направи незабавно смесена паралелка и от идната година имахме гимназисти. Ние изкарахме първия си випуск през 2009 година. На третата година от учебното заведение към този момент имахме завършващи деца и от този момент нямаме пропусната гимназиална година. От няколко години имаме три паралелки в гимназия, а не пет - колкото са от 8 до 12 клас.
Но привличането на деца от смесени бракове и такива, които не приказват български, се оказва съществено предизвикателство.
Ако имаме 14 паралелки, говорещи български, имаме единствено 1 с неговорещи български у дома. Българските учебни заведения в чужбина, аз мисля, че това е развой освен във Франция, се развиха доста мощно с деца, които приказват вкъщи и имат потребността да се образоват. Другите фамилии някак не стигат до нас. А другото е, че когато те идват в българските учебни заведения, се натъкват на тази компликация децата им да не могат да учат с другите. В първи клас се научават да четат и пишат механически, само че не схващат какво четат и пишат. Във втори клас им става дотам мъчно, че се отхвърлят.
За да могат да бъдат вярно адресирани тези деца е нужна и вярната политика от страна на МОН.
Много време лиши, до момента в който Министерството разбере какво желаеме като акомодация. Изкараха някаква стратегия за български като непознат език, тъй като то е чуждоезиково по същността си образование. Изкараха и учебници за такова образование, само че ние в Париж не сме задоволени към момента. Аз не преставам да настоявам, че Министерството стартира да ни слуша някъде 2010-2011 година с идването на министър Игнатов. Оттогава се вслушват доста, само че всяка наша концепция лишава години, с цел да бъде въведена. И когато се вкарва, се вкарва или половинчато, или доста срамежливо.
© Български културен институт в ПарижБългарските места в Париж Камелия е във Франция от 25 години. Споделя, че до преди да се захване с българското учебно заведение, не е общувала толкоз интензивно с българската общественост. Сега взе участие в нея. С учениците посещават всички културни събития на българи, включително гостуващите постановки, концерти и така нататък Разказва ми и за българските места в Париж, на които водят децата.
Последното нещо са буквите-пейки на кея на Сена, осъществени по концепция на новата директорка на Българския културен институт - 6-7 български букви, разнообразни от латинските, които бяха издигнати под формата на пейки, съпроводени от малко пояснение за кирилицата и по едно стихотворение на български и на френски език. Много други неща се вършат, в това число и от другите учебни заведения. И ние имаме някаква културна активност, въпреки нашето учебно заведение да се пробва да се концентрира върху образователната си активност. Но все пак - изключително с гимназистите, държим всяка година да се посети театрална режисура с присъединяване на български актьори и с български създател или когато има посещаване на български спектакъл да ги посетим, да ги поканим. Всяка година имаме визити на български писатели, артисти, преводачи. Посещения на българските знакови места в Париж.
А кои са те?
Например гробът на Мина. Всяка година водим учениците на литературно четене на гроба на Мина. Всички младежи доста се впечатляват от писмата на Яворов и на Мина. Всеки път водим децата на плочата на Захари Стоянов. Захари Стоянов умира в един хотел в Париж и пред него има плоча. Разбира се, другото място е барелефът на Левски пред посолството. Наша учителка направи един опит да открие именитата плоча с прословутото четиристишие на Христо Ботев в Сорбоната. Оказа се, че не е мит. Наистина е имало такава плоча. Била е в една от залите. Но в резултат на поправки и на пренасяне на зали, тя е някъде из архивите на Сорбоната и не е изложена. Някой ден може би ще стигнем и до нея.
Борбата за равнопоставеност на езика Всъщност Камелия има и друга работа - като преводач към Европейските институции.
От по кое време работите към европейските институции?
Започнах да работя там по същото време, по което открихме учебното заведение. Спомням си, че при откриването на учебното заведение вървях в Брюксел, с цел да положа изпитите си. Така че от 2006-2007 година. Конферентен преводач съм на свободна процедура, тъй че пътувам или до Брюксел и работя в Европейския парламент или Европейския съвет, или пък до Страсбург на пленарни сесии на Европарламента, или до Люксембург в Съда. Много си обичам работата, само че около цялата тази претовареност - учебна и социална, не ми остана време, може би и предпочитание, да прибавям и други езици. Затова работя единствено с френски и български. Тази работа към този момент понижава като периодичност. Но извънредно доста ми донесе, тъй като се срещнах от вътрешната страна с всички процедури и с това по какъв начин работи Европейският съюз. Задължително срещам и нашите възпитаници с това. Водим ги в Европарламента, към този момент сме го правили три пъти. Винаги са се отзовавали нашите евродепутати, да ги одобряват, да се срещнат с тях. Включително сме организирали срещи и с френски евродепутати. Наскоро се свързах също и с хора от административна конструкция на съда в Люксембург и възнамерявам тази година да ги заведа и там.
Работата в европейските институции оказва помощ на Камелия да поведе и една друга акция, за която от години се борят множеството български учебни заведения в европейските страни - за равнопоставеност на българския език в просветителните системи на другите 27 страни членки.
Покрай проучване на всички документи, актове, нормативна уредба, съумях да мисля доста интензивно по посока на това по какъв начин така наречен “малки езици ” в Европа да бъдат равнопоставени с останалите пет огромни езика, които се учат на всички места. Европа твърди, че е многоезична и държи на това, само че като погледнете учебните системи се учат британски, немски, френски, испански и италиански. Остават 19 езика, измежду които и българският, които не се учат публично в страните. От друга страна си дадох сметка по какъв начин нашите възпитаници имат отлични езикови знания и съпоставям по какъв начин англичани във Франция, испански, италианци, всички те могат да получат оценка в дипломата си за техния мощен испански, италиански, британски, немски. Защо нашите деца откакто имат същото равнище на езикови знания, без значение по какъв език, откакто Франция признава, че всеки език е значим, носи просвета, бизнес, пазар, за какво тези знания не се признават?Разбира се, това лиши години. Разрових се из европейските документи и актове. И по света, и по другите учебни заведения имаше такава концепция - какво да създадем в Европа. И колкото и просветителната област да е субсидирана, свързахме се с евродепутатите, те първо дадоха отговор тъкмо това “субсидирана област, Европа не може да се намеси ”. Но открих причини, с които се оказа, че може - ние не приказваме за обучение, приказваме за подвижност. Всяко едно семейство има право да се придвижи из Европа и да се откри където пожелае. Съответно да търгува на какъвто и да е било език. И тези 19 езика, които са доста повече, в сравнение с петте огромни, в действителност носят преимущества и за бизнеса, и за културния продан. От там нататък незабавно има правно съображение за това европейските министри на образованието да се схванат по какъв начин да си признаят тези познания. Написахме
една петиция от името на Асоциация на българските учебни заведения и благодарение на Светослав Малинов я предвижихме. Тя остана отворена с искане от Европейската комисия за отговор. Мина и на пленарно съвещание в Страсбург с отговор от страна на комисар, тъй че стигнахме до допустимо най-високото равнище. Европейската комисия даде предприемчив текст на рекомендация на Съвета и фактически в този момент в региона на образованието се приказва за европейско пространство на образованието. В един тези текстове, в една рекомендациите, се включи текст, който дава отговор на нашето искане. Засега текстът е много пожелателен и много слаб, само че е първа крачка. Следващата ни крачка е да потропаме на вратата на френския министър и да кажем “Вие това го подписахте, вие това го препоръчвате, хайде да го създадем във Франция ”.Френския език Свързаността на Камелия с френския език е някак естествена. Той е част от живота ѝ от ранна възраст и съпътства цялото ѝ израстване.
Родена съм в София. Живяла съм със фамилията ми в чужбина, тъй като татко ми беше строителен инженер. Строил е в Монголия, в Алжир. По този мотив съм научила и френски. В Софийския университет учих Френска лингвистика. Тогава се възпламених по преводачеството. Да работя като преводач не беше още допустимо преди рухването на режима, защото се искаше партийно участие. И всякакви други неща, които бяха много неприятни. Аз започнах да превеждам устно на делегации в България, само че се отхвърлих сега, в който се постановяваше вечер след превода да се рапортува.
След като се отхвърля от преводите, тя за малко става преподавател във Френската гимназия в София, а незабавно след измененията се насочва към френското посолство.
Когато падна режимът, просто отговорих на една публикация на комерсиалното поделение към френското посолство и там се занимавах с развиването на първите по-свободни връзки сред френски бизнес и френски консултанти в България. Там се срещнах с един френски инженер, който беше пристигнал да конфигурира първите компютри на френско посолство. Той научи български, беше подготвен да продължава да работи там, само че през `90-та година нямаше късмет, нашите предприятия се срутваха. И го последвах аз, тъй като с френския можех да си намеря реализация във Франция. Оттогава ни се родиха три деца. Постигнах задачата си да стана преводач по-късно, реализирах и задачата си децата ми да се усещат вкъщи в България.
Да научиш децата си на български Колко постоянно се прибирате?
Докато децата бяха дребни, доста - до четири пъти, на процедура на всяка почивка. Това е съвет, който мога да дам на всички фамилии в чужбина. Аз ги пращах по настрана, тъй като когато бяха дружно си говореха на френски. Пращах ги и да вървят на учебно заведение със съответните деца на тяхна възраст. Аз пък посрещах деца в Париж.
По публична стратегия ли беше това?
Не, направих го персонално. Влизах в контакт с директорките на 20-то учебно заведение да вземем за пример, където има преподаване по френски, след това и с Френската гимназия. И с тях и посредством учителите намирахме искащи фамилии, които да одобряват моите деца, а аз да приема след това тяхните.
Тук Камелия се сеща за още един огромен триумф на тяхното учебно заведение, а точно - включването в програмата “Еразъм ”.
Нашето учебно заведение направи още нещо, за което мога да се похваля, че сме единствени. Решихме да се впуснем в “Еразъм ”. Разрових се из програмата и видях, че има метод ние да бъдем включени. Много беше мъчно, защото в началото и френската работа за “Еразъм ” не ни призна за позволена организация. Тях ги убедих с това, че им изпратих непосредствено решение на Европарламента и на Съвета, в което им подчертах по какъв начин са възможни освен формалните учебни заведения, само че и всяко гражданско съдружие с просветителна цел. По този метод те стигнаха до тяхното министерство, с цел да ги попитат, нямаше по какъв начин да откажат, и ние станахме координатор на план по “Еразъм ” за продан с български възпитаници от Дъблин, от Будапеща и от Прага. Тоест, всеки наш възпитаник показа по един пролетен празник - български и един на мястото, в което живее. Така учениците се срещнаха с пролетните празници в Ирландия, в Чехия, в Унгария и във Франция. Децата си сътвориха другарства за цялостен живот. Създадохме и два дребни педагогичен плана, които в този момент могат да се употребяват от всички. Накрая 4-5 души работиха непрекъснато в продължение на един месец, до момента в който трябваше да отчитаме плана, само че остана за цялостен живот.
"Традиционни пролетни празници в Европа " Слънчевите затъмнения Кое ви е обичаното място за отмора?
Гърция, тъй като брачният партньор ми от дребен е бил доста разпален от вулканите. И за него беше детска фантазия да види Санторини поради невероятната история на изригването на този вулкан. Ако може да не е място, ще кажа, че обичано занятие за отмора са слънчевите затъмнения. Със брачна половинка ми обикаляме света, с цел да ги гледаме, и последното беше в Чили, това ни разреши да посетим Чили и Великденския остров.
Какво ви изненада там?
Ще кажа нещо, което отново е обвързвано с учебно заведение (смее се). Попадаме на Великденския остров с френски астрономи. И се оказва, че в локалното учебно заведение ще вършат концерт-спектакъл за набиране на средства за зрелостниците, които ще отпътуват като
студенти - те отпътуват или в Таити, или в Чили, или на други Полинезийски острови. И споделят “Да, ще има концерт, вечеря, против 15 евро на човек, в случай че желаете заповядайте! Не е туристическо, провежда се от локалните, няма да има екскурзовод, превод, нищо ”. Ние се съгласяме, отиваме, хем ще подпомогнем и децата. И попадаме на една вечер, в която се вижда по какъв начин доброволци и възпитаници тичат, шетат, раздават храна, питиета, провеждат томболи и така нататък А на сцената излизат едни национални техни принадлежности, с техни фолклорни костюми, стартират да пеят едни прелестни песни и да танцуват прелестни фолклорни танци. И цялата конюнктура беше тъкмо като на нашите концерти (смее се). Абсолютно същото. Като атмосфера, като възторг на родители и фамилии, които ръкопляскат на личните си деца. Невероятно беше за мен и си споделих: " Ето, какъв брой всички сме идентични ". Аз надали не щях да изляза и да почна да ги управлявам: " Ти отиди там, ти внимавай с микрофона " и така нататък (смее се). Защото е просто същото. Кое е първото излизане в чужбина?
Аз съм изхвърчала на шестмесечна възраст за Монголия. Нямам спомен от там. Моите родители са живели в Монголия три години.
А от Алжир?
Да, припомням си отлично. Бях сред 9 и 12 възраст в град Оран.
Кой е най-яркият спомен от там?
Може би пътуванията в Сахара. Невероятни гледки. Имам доста прелестен спомен от моите учители във Френския колеж там. Все още имам другари от там, с които се открихме след това във Франция. Една от моите съученички от град Оран преди повече от 40 години ми стана кума (смее се). Тя е теоретичен служащ и през днешния ден си поддържа връзка доста с втория ми наследник, който записа нейната компетентност. Така че светът е дребен.
А по-късно прибирали ли сте се в Алжир?
Не, пътувала съм в Мароко. Много желаех да видя Магреб в съзнателна възраст. Видях отново казбите.
Коя е първата книга на френски, която сте прочели?
Не помня, само че знам какво съм рецитирала за първи път на френски. Това е " Червената шапчица " - рецитирала съм я на 6-годишна възраст в една детска градина в София, където се е учил френски. Научила съм я наизуст, без да разбирам.
Коя е мечтаната дестинация?
Великденски остров беше, само че към този момент мина. И това е доста тъжно (смее се). Може би Исландия поради Северното зарево. Санкт Петербург беше друга, само че я изпълнихме.
Какво е за вас свободата?
Свободата е точно да мога да пътувам. Да мога да реша къде и с кого ще пребивавам и на какъв език ще приказвам.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ