Отвъд границите: проф. Пламен Физиев: Аз не мога да живея без това!“
Професор Пламен Физиев е измежду учениците на първия випуск на Руската гимназия „ Максим Горки “ в Стара Загора. По-късно приключва Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ със компетентност „ Атомна физика “. Защитава двете си трофеи в ОИЯИ, град Дубна, Русия. Днес продължава да е учен-физик в Обединения институт за нуклеарни проучвания в град Дубна, Русия, където живее сега.
За себе си не мога да намеря по-голямо предизвикателство от това да откривам нови обстоятелства в науката. По-силно ми се коства даже от това да се качиш на Еверест или да слезеш в Марианската котловина.
Не инцидентно извадих тези думи на Пламен преди да ви опиша каквото и да е за него. Те някак се прокрадваха на всички места в диалога ни и одобряваха разнообразни форми, страсти и мисли. Но това щях да схвана по-късно…
А другояче, когато за първи път се свързах с Пламен с покана за тази диалог, започнах публично: „ Здравейте, проф. Физиев!... “ След това му обясних защо го диря.
Последва бърз отговор:
„ Здравейте, Николета! Радвам се да се срещнем (…) Свикнал съм на всички места по света - и в Русия, и в Щатите, и по цяла Европа да ми викат просто Пламен. Само в България купите и званията постоянно наподобяват по-важни от името на индивида (…) Вашата графа " Отвъд границите " ми харесва и подхожда. Тя оказва помощ да забележим ясно, че сме на всички места по света, без да забравяме България и че където и да сме, сме си българи! “
Когато прочетох отговора се засмях. Харесаха ми бодростта и силата в думите му, възприятието за комизъм във втория им проект, бързото съкращаване на дистанцията. Защото да си призная, имах някакъв почит от това, че диря академик, който следи и учи Гравитационните талази и Черните дупки. Тази материя постоянно ми се е коствала примамливо необятна и теглеща, а хората, които са „ потънали “ в нея, постоянно съм си ги представяла хем доста чувствителни към точността на науката, хем по някакъв метод романтици и даже философи. А в отговора на Пламен открих по малко от всичко. Затова и диалогът ни стартира по този начин:
„ Ян Бибиян на Луната “ Когато бях мисля на четири години, татко ми, който беше ортодонт ми прочете книгата „ Ян Бибиян на Луната “. Толкова ме порази, че ми остана за цялостен живот. В трети клас си направих първия телескоп. И качен на една дюля в двора ни гледах небето...Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Как човек самичък си прави телескоп?
Много е елементарно. От магазин за платове взимате две картонени тръби, на които навиват платовете, само че с друг диаметър. От оптическия магазин си купувате две лупи (лещи) за очила. Едната да е 10 диоптъра за окуляр, а другата един диоптър за обектив. И това ви дава десетократно нарастване. Нямах статив. Просто се качвах на дюлята и гледах към Луната, за която от „ Ян Бибиян “ знаех, че е доста забавна. Освен това гледах звездите и на места някоя планета. Купих си една брошура „ Нашето звездно небе “ със звездни карти на кои дати през годината какво може да се вижда.
И по едно време, безпределно изумен, виждам,че колкото и да се мъча, не мога да си концентрирам телескопа на една съответна звезда. Извиках татко ми, той ортодонт човекът… погледна и ми сподели, че не знае какво става. Започнах да чета доста съществено и разбрах, че с детския си телескоп съм видял „ Мъглявината Андромеда “. Тогава си купих на съветски език книгата „ Мъглявината Андромеда “. Тя е научна фантастика, а аз към момента не знаех съветски, само че хванах един речник и с помощта му прочетох петстотин страници книга. Това ме възпламени в две направления – фантастиката и съветския език. Така напълно обяснимо приключих съветската гимназия в Стара Загора, а цялото ми юношество мина в Обсерваторията на Стара Загора, която тогава се споделяше, а и в този момент се споделя „ Астрономическа обсерватория Юрий Гагарин “. Там с една банда другари по през целия ден си говорехме за фантастика, за Космоса, за звездите…
Университетът и теоретичната физика От дребен си мечтаех да стана експериментатор. Когато влязох в Университета напряко ми провървя, тъй като имах изумително положителни професори, които четяха блестящи лекции. Аз до ден сегашен, макар че съм бил под дърво и камък по света, не съм попадал на толкоз положителни лектори. Може би най-хубавият измежду тях беше професор Иван Златев, преподавател по теоретична физика, на който станах дипломант.
След като опазих първата му работа беше да ме „ хване за ръката “ и ме закара в Института за нуклеарни проучвания в град Дубна в тогавашния Съветски съюз, в този момент Русия. Намира се на към 100 и петдесет километра от Москва. Създаден е 1956 година и доста значимо е да се знае, че България е негов съосновател и съсобственик.
Тогава беше нещо като отговор, може би не бих споделил тъкмо конкуренция, само че нещо сходно на института в ЦЕРН, Женева, който е основан година преди този в Дубна. Но времената бяха такива. Състезавахме се с „ неприятния Запад “. Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;} А Институтът в Дубна и до този миг е нещо главно в живота ми, тъй като съм началник на българската група тук. Тя е от към тридесет индивида, най-вече младежи физици.
Какво значи да правиш опити в региона на физиката? Защо е значимо да продължаваме да учим световете – този, в който живеем, и този, който е нашата Вселената?
Това е извънредно забавна, само че и скъпа работа. Съвременният физически опит изисква милиарди долари. Ето да вземем за пример, когато през 2015-а откриха Гравитационни талази, аз разговарях с един Нобеловите лауреати, който се занимаваше с това, и той ми сподели, че са вложили от порядъка на два милиарда $, само че евентуално са много повече. По сходен метод, когато в ЦЕРН, Женева откриха по този начин наречения „ Хигс бозон “ като направиха един великански ускорител, разправяха, че са похарчили към четири милиарда, само че истината е, че са похарчили към двадесет и пет милиарда. Като попиташ даже американските учени кой е най-хубавият метод да правиш опити във физиката на обикновените частици, те дават отговор, че за тази цел най-добре е да си купиш самолетен билет и да отидеш в Женева.
Но да ви кажа тази работа с пробната физика, на която сме посветил живота си е много неблагодарна. Понякога един опит може да продължи години. Не знаеш по какъв начин ще приключи и като предписание множеството резултати са негативни. Но във физиката негативният резултат е по-ценен от позитивния, тъй като закрива доста от пътищата за проучване и е ясно, че там няма потребност да се влагат повече пари и да се хабят запаси. Докато позитивният какво? Ще вземат няколко души премия, ще ръкопляскаме и след това какво?… Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Зад тези думи дочувам още веднъж усмивката на Пламен. Тя прозира дискретна и многозначителна. За следващ път в този диалог той хем коментира голямото изпитание, което учените поставят до момента в който откриват невидимото с човешко око и държи на значимостта на работата им, хем като че ли и не пропуща нито една опция на „ намигне “ на усилието. Докато мисля върху казаното и през него се пробвам да усетя личността на индивида, който ми приказва, слушам Пламен:
За мен отговорът на въпроса за какво са значими опитите и теориите във физиката се състои в къса дефиниция – аз не мога да пребивавам без това! Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Настъпва пауза, думите му са толкоз откровено казани и нетърпящи въпрос, че наподобяват на край или на ново начало на диалога ни… Паузата е толкоз дълга, че даже се чудя дали връзката не е прекъснала, когато още веднъж слушам гласа на Пламен. Този път обаче дяволитата усмивка още веднъж е изместила вълнението от казаното доскоро. Вече знам, че ще последва къса история или смешка:
Ще изтъквам и един огромен физик-теоретик и Нобелов лауреат Ричард Файнман, който дава отговор на въпроса, за какво опитите във физиката са значими и има ли изгода от тази просвета, по следния метод и нека не ви прозвучи скандално, само че Файнман споделя: „ Понякога от секса има на практика резултат, само че ние не го вършим поради това. " Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE
Питам ви за какво е значима пробната физика, защото през днешния ден непрекъснато приказваме, че хората са настроени консуматорски. Че ги интересува единствено изгодата от нещо за самите тях. А аз си мисля, че в откривателството има огромна доза романтика, не в сълзливия ѝ тип, а в широтата на визиите за живеене.
Така е. Прагматизмът не е неприятно нещо, само че човек би трябвало да има нещо и в душата си и да не стопира да го носи през целия си живот със себе си. Аз да вземем за пример съм от време на време прекомерно прочувствен, напряко нездравословно прочувствен човек. И тези страсти от време на време ми пречат, само че съм подобен. Това съм аз.
Черните дупки – да се преразгледат основите Теоретичната физика е способ, а не просвета. През последните двадесет години се занимавам с Теория на гравитацията и Астрофизика. Ценното е, че Гравитационните талази и процесите към тях най-сетне разрешават да бъдат пробно изучени. Например няма метод да не сте чували за Черните дупки. Истината е, че на съществено научно равнище към момента не знаем какво тъкмо е това. Понятието „ Черна дупка “ е зародило чисто теоретично въз основата на някакви калкулации, за които нямахме доказателства, че би трябвало да се ползват към съществуващите обекти. Наблюдаваха се някакви обекти, те имаха някакви свойства, само че не беше потвърдено в действителност, че тези точно обекти са Черни дупки. Сега получихме в ръцете си напълно нови, доста мощни способи за наблюдение и изпробване. Откакто откриха Гравитационните талази, започнаха да се търсят различни пояснения за действително следените обекти. Това води до нуждата да се преразгледат основите, би трябвало да се построи доктрина. И аз през днешния ден се занимавам с това.
Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Как един елементарен човек би трябвало да си показва Черна дупка?
Най-общо това е дупка в пространството, само че такава дупка, че от нея нищо не може да излезе – нито светлина, нито каквито и да било сигнали. Границите ѝ се назовават „ Хоризонт на събитията “. Въпросът е, че към момента никой не е съумял несъмнено да потвърди съществуването на такова нещо в действителната природа. И има учени, които споделят, че няма по какъв начин да се потвърди. Това не е правилно. Аз имам много изявления, които са приети в научния свят, в които давам някои отговори. Представете си един басейн с вода. В този басейн има два канала, от които водата да изтича. При всяко придвижване в басейна, в случай че да вземем за пример влезете в него да се къпете, на повърхността ще се образуват талази. Тези талази имат избрана дължина и периодичност. Най-интересното е, че в случай че в басейна няма „ дупки “, като Черните дупки в Космоса, тези честоти са строго избрани и ние умеем да ги пресмятаме. Ако обаче има дупки, от които водата да изтича, честотата се трансформира. От измерването се схваща има ли дупка или няма. Аз съм един от хората, които се занимават с този въпрос и изявленията ми по тази тематика са приети в целия свят. Лошото е, че колкото и да са мощни компютрите, колкото и да са скъпи опитите за разкриване на гравитационните талази, те към този момент нямат задоволителна сензитивност, с цел да измерят честотите.
Съветският съюз, Русия и ДубнаКогато за първи път отидох там през 1972-а, а и по-късно през 80-те, Съветският съюз поразяваше с мащабите си, потенциала и ресурсите си. Но освен. Те се отличаваха и с доста положителното обучение. Само дребна скоба ще отворя, че в този момент към този момент не е по този начин, тъй като след рухването на Желязната завеса доста от техните учени отпътуваха да преподават по света. Аз толкоз мощни математиците като техните не съм срещал и до ден сегашен. Факт е, че в най-големите европейски университети катедрите по математика и физика се оглавяват от съветски учени. Та, когато пристигнах тук за първи път, имах опция да приказвам с толкоз високо квалифицирани учени, които тогава за мен бяха икони, а и до през днешния ден си остават икони. А руснаците са доста контактни и доброжелателни и това, че те бяха същински светила в науката, не им пречеше да приказват с мен. Гостувал съм в домовете им в Москва и Ленинград (днес Петербург).
Но това, което най-вече ме порази тогава там, е обвързвано с човечността в отношението сред хората. Те са една от най-изстрадалите народи в света, изключително през и след Втората международна война и имат изключително отношение към света и хората. Те са уверени, че в случай че не се поддържат един различен, без значение от националността, животът ще бъде доста по-труден. Също по този начин са уверени, че тези там горе каквото и да вършат, значимото е елементарните хора да си оказват помощ, да са сплотени. Това е една особена взаимопомощ на равнище човешки контакти, сред самите хора.
И още нещо поразяващо имаше там – беднотията. Те живееха в комунални жилища по две-три фамилии с обща кухня, тоалетна и баня. По пътя от Дубна до Москва имаше единствено класическите дървени къщи с една печка вътре и хора и животни живеят дружно, в едно помещение, тъй като зимата е сурова. Сега, несъмнено, към този момент не е по този начин, само че тогава беше напряко стряскаща бедността. Но съветският човек е доста необикновен. Ще ви опиша една история. Представете си времена, в които хората са извънредно небогати, няма какво да се яде, няма къде да живеят. Това са времената на студената война и всички живеят в страха от опцията за нова война, в случай, че те още не са се съвзели от предходната.
Аз присъствах на едно профсъюзно заседание, на което раздаваха към стотина квартири на чиновниците си. И представете си, стават хора, ветерани от войната, които в никакъв случай в живота си не са имали личен дом и място за живеене. Чакали са да им бъде дадена квартира години. Става подобен човек и споделя: „ Аз се отхвърлям от квартирата, която съм чакал четиридесет години, тъй като виждам, че може още веднъж да избухне война. Дайте парите за моята квартира за въоръжение и да спрем вероятно бъдеща война… “ И този човек ги споделя тези неща с цялостното разбиране, че това е единственото решение…
Едни хора, унищожени от войната, на които им се обещаваше, че осемдесетте ще живеят в разкош… несъмнено, това не стана… както и при нас… И до през днешния ден да си купиш жилище в Русия е съвсем невероятно. Цените са галактически високи, изключително в Москва, който през днешния ден е доста, доста безценен град.
Ако тогава, преди време, този народ се е страхувал и е вярвал от опасността за нова война, по какъв начин е в този момент? В какво имат вяра през днешния ден руснаците?
Това е комплициран въпрос, тъй като руснаците напълно не са някаква единна маса. Има разнообразни хора. Това, в което обаче и до през днешния ден никой не се съмнява е – да става каквото ще, единствено да няма война. Това е, което до ден сегашен ги сплотява всичките. Аз пътувам доста из Русия и приказвам с хората. Те споделят: „ Всичко ще друго можем да понесем, единствено да няма отново война… “… Разбира се, младежите търсят метод да подредят живота си. Например в Москва младеж за по-малко от две хиляди $ няма да си мръдне пръста и да стартира работа. Но в действителност това, което сплотява и младите, и по-възрастните, е страхът да няма нова война. Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Спекулира ли днешната власт с това струпване на боязън от война, с цел да държат хората в примирие против нещата, от които не са удовлетворени?
Да ви кажа, всеобщият руснак не е чак толкоз неудовлетворен. Те се стремят да си купят жилища, които в този момент са големи, не като едно време, когато галактическата станция им се струваше необятно място. Режийните им са по-евтини от тези в България. Купуват си японски и европейски коли. Въобще, в случай че работят в доста връзки нямат българските проблеми. Има и недоволни, несъмнено. Интелигенцията им, към която и аз се числя, ориста ѝ е да е недоволна от ръководството, само че то това ѝ е работата на интелигенцията – да е недоволна.
Питам ви, тъй като знаете за глобите на Европейски Съюз и Съединени американски щати против Русия. Проблемите с Украйна. Това са все неща, които светът приказва непрекъснато.
Да. Но за руснаците е хубаво да се знае, че не обичат чужденци да им дават ум. Те си виждат и знаят минусите, само че когато чужденец им ги споделя, стават доста чувствителни. А и да ви кажа, аз не виждам огромна разлика сред Съединени американски щати и Русия най-малко във връзка с манията че са велики, че в огромна степен всичко име е разрешено.Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE
Да, само че връзките сред Русия и Украйна, рецесията в Азовско море, Крим… това са все проблеми, за които съветското държавно управление е подложено на критика от Запада.
Да, разбирам какво ме питате. Но има и една друга позиция, за която постоянно Западът не си дава сметка, тъй като не познава добре самите руснаци. Разпадането на Съветския съюз сътвори конфликтни точки освен в Украйна. Но повярвайте ми, вие в никакъв случай не може да убедите руснаците, че украинците са нещо друго, с изключение на руснаци. На Русия като страна коренът ѝ е Киевската страна, оттова стартира. Историята е комплицирано нещо, само че все пак…
И си мисля, че една от грешките, които Европейският съюз направи, е, че потегли по пътя на глобите против Русия, тъй като това тласна Русия в обятията на Китай. И макар че връзките сред Русия и Китай постоянно са били комплицирани, в този момент те гледат едни към други, тъй като имат общ зложелател. Много по-дипломатично изискан ход съгласно мен щеше да бъде, в случай че Русия беше призната в Европейски Съюз. Тогава нещата щяха да наподобяват иначе.
Да, в действителност Русия се движи постепенно във връзка с демократизацията. И да, напредъкът ѝ е нищожен съпоставено с други страни, само че въпреки всичко за една гигантска страна има огромен скок. Защото за тези мащаби по-бавните процеси са обясними. А и да не забравяме - тя е най-голямата европейска страна, с големи запаси и съгласно мен щеше да е от изгода на Европейски Съюз във времена, когато той е толкоз неустойчив.
Големите неща са неустойчиви… Хората живеят с доста заблуди и постоянно пропущат нещо доста значимо. Принципно всеки желае да успее с нещото, с което се е захванал, и в случай че е допустимо това да стане оптимално бързо. Сякаш никой не е податлив да изчака да вземем за пример 10 години, с цел да види резултата от напъните си. А има неща, на които им трябват и 100, и повече години, с цел да се случат. Ето да вземем за пример всички си мислим, че Земята е безконечна, че Слънцето или Галактиката са безконечни. Но това е една илюзия. Земята се е родила преди пет милиарда години, само че астрофизиците знаят, че е Слънцето след пет милиарда години няма да съществува каквото го знаем и цялата Слънчева система ще се унищожи. Но като кажеш на някого пет милиарда години, той ще ти отговори – мен какво ме интересува, мен тогава няма да ме има. И това е разбираемо… Просто споделям, че мащабите, в които хората разсъждават и мащабите, по които се движи Вселената, са радикално разнообразни.Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Вие казахте, че любовта ви към физиката е почнала с прочитането на една детска брошура „ Ян Бибиян “. И в това се съдържат доста човешки качества като мечтателност, религия, доверчивост – все прочувствени избрания на погледа към физиката като просвета. Промени ли се тази страст през днешния ден, когато вместо детския телескоп имате разполагаем голямо познание и мощни компютри, с които вършиме опити и успявате да докажете или отхвърлите изказвания?
Разбира се, че сантименталният взор към небето остава, само че към всички прочувствени показа, които изредихте, желая да прибавя и още една – любознанието, което съумях да запазя и до момента. Важно е това, което правиш, да ти е забавно. Черните дупки са ми доста забавни, по тази причина не преставам да мисля, да опитвам, да диря отговори. Една част съм намерил, доста не съм съумял, по тази причина и не преставам да се занимавам с тях, тъй като това е най-интересното – да нямаш още отговор. Никога не съм си поставял за цел да спечелвам доста пари от това. Е, в случай че печеля милион $, ще си купя най-скъпия компютър, с цел да работя отново същото на него.
Моля, бих желала да ви слага в една хипотетична обстановка. Какво бихте предпочели: да е нощ, да лежите на една поляна и да съзерцавате звездите, мечтаейки и представяйки си какво има там и да питате: „ там ли си, има ли те “… Или да седите пред компютъра, с цел да докажете или отхвърлите една теза?
И двете.
(Смее се.)
Но първото е малко минал стадий от времето в Стара Загора, когато лежахме на тревата и гледахме звездите. И в този момент бих го направил на драго сърце, само че тук към мен няма място, от което да се виждат добре звездите. В Дубна има доста красиви залези и изгреви, аз съм на 100 и петдесет метра от Волга, съветското небе е едно доста искрящо синьо небе, изобщо небето е смайващо нещо. Но жена ми мъчно ме отлепя от компютъра… То на пръв взор за човек, който не е в играта, това, което се вижда на компютъра ми е сухо…
Смеем се и двамата и Пламен продължава:
Като приказваме за небе, най-поразяващото за мен небе е в Троянския Балкан. Няма такива звезди, каквито съм виждал там… това в никакъв случай няма да спре да ме впечатлява. За страдание нямам фотография оттова. Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE
Къде срещнахте брачната половинка си?
Отново чувствам в Пламен усмивката, която всеки момент ще се трансформира в смях...
Хайде познайте?
Казва ми той доста доста. Не се двоумя, отговорът ми идва интуитивно, тъй като такава среща мога да си показва единствено на две места – на някоя поляна, където се виждат звезди или във Физическия факултет. Казвам догатките си на Пламен. Той стартира да се смее,
Имате удивителна вътрешен глас, тъй като и двете са съвсем правилни. Първата ни среща беше на един студентски празник на Факултета по физика. Когато я видях там си помислих, че не съм виждал толкоз хубаво момиче. После отидох в казармата, а като излязох оттова ме назначиха за помощник във Физическия факултет. Бях квестор на един изпит и тя не можеше да сметне един интеграл… Казах ѝ – спомнете си „ постоянно зелената субституция “… тя намерения и се справи…
Вечно зелената субституция?
Отново усмивка ...
Да. На жаргона на студентите от моето следване, а може би и до момента, това се назовава " постоянно зелената субституция " в смисъл на постоянно вършещото работа заменяне на променлива при пресмятането на избран тип интеграли, която опростява задачата и я взема решение бързо до дъно. Обикновено за комплициране на студентите задачата се формулира комплицирано и " ужасно ", само че в случай че се сетиш какъв е ключът, вратата се отваря елементарно. Е в случай че човек е добре квалифициран, една фраза му стига с цел да тръгне по верния път.
Ако ми позволите, бих трансформирала понятието в метафора, която да наподобява по този начин: пътят към брачната половинка ви очевидно е бил по-дълъг от една „ субституция “?
Така е. Малко по-късно, след този изпит, ме изпратиха на бригада в Орешака, в Троянския Балкан. Една вечер ходя през гората и някъде против мен слушам женски гласове. За да не ги изплаша, извадих едно фенерче и си светнах в лицето, самичък на себе си… а против мен беше бъдещата ми съпруга… После малко по малко, знаете по какъв начин стават нещата… Но и до ден сегашен се смеем като аз ѝ споделям: " Кой ме срещна с теб в тая тъмна доба? " Но в действителност аз самичък се срещнах с нея…Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Значи и тя е физик?
През смях Пламен ми изяснява:
О, при нас физиката е някаква драма. Аз съм физик, брат ми е физик, жена ми е физик, нейните двама братя са физици и когато се роди синът ни, ние си казахме, каквото ще друго да е, само че да не е физик… Така и стана. Когато Петко, синът ни, беше на две годинки, донесох у дома един компютър „ Правец 8 “ и той седна на него и май не е ставал от компютър до през днешния ден, само че не е физик.
В тази графа има няколко въпроса, които постоянно задаваме на гостите ни. Единият е какво съгласно Вас е независимост?
Преди шест години ме пенсионираха като учител в Университета. Тогава потеглих с кутия бонбони да черпя и всички ме питаха: " Не тъгуваш ли, че са те пенсионирали, на какво се радваш толкоз? " А аз им отговорих, че това, на което се веселя, е, че ангарията свърши и аз съм свободен да върша единствено това, което същински ме интересува и ми доставя наслаждение. Сега с изключение на в Русия, мога да пътувам по целия свят, имам си грантове, подвигам си шапката и отпътувам. Вече съм на задоволително години, имам задоволително опит, всичко на този свят ми е ясно за битовите неща, несъмнено, в науката не е по този начин, и от нищо не ми пукa.
Може би, в този подтекст въпросът от какво ви е боязън е непотребен?
О, не! Страх ме е в персонален проект да не се наложи да изпратя от този свят някой най-близките си… А другояче погледнете света, хората постоянно са намирали метод да се трепят с каквото имат – със сопи, с тояги, с бомби… това неблагоразумие постоянно ме е тревожело.
Синът ви живее на другия завършек на света, в Съединени американски щати и се занимава нещо доста характерно и значимо за човечеството. Интересен ли ви е човешкият геном?
Да! Това, което той прави, е извънредно значимо! Защото е напълно нова област в науката, за която още няма способи на проучване, защото в този момент прохожда, а информацията е гигантска, само че е бъдещето за човечеството. Единственото, за което ми е мъчително и си го продумахме преди няколко седмици, когато се видяхме в София е, че се виждаме за малко и се разминаваме на Терминал 2.
Какво работи Петко Физиев, синът на Пламен Физиев, може да прочетете единствено след седмица, само в „ Отвъд границите “.
Градация на мащабите
Вече си мислех, че диалогът ни с Пламен полека-лека завършва, тъй като продължи към два часа, изпълнени с истории, метафори, дълбочина. Казвам му, че доста бих се радвала да се забележим онлайн, когато пристигна в България. И таман си обещаваме по какъв начин ще пием лимонада в миналото някъде в София, когато Пламен ме изненадва с въпрос:
Как съгласно вас се раждат новите мисли? Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Замълчавам. Мога да отговоря доста неща – и метафизичен, и житейски, само че знам, че ще отнеме време да изложа цялата си теза. Но нещо в метода, по който ме попита, ме човъркаше. Мен ли пита, себе си ли…?... Търся какво стои зад въпроса, какво желае да ми каже с него Пламен. Решавам да съм къса:
Мислите се раждат въз основата на човешкия опит
Да, това е по този начин, само че какъв е механизмът им?, пита той настойчивоNormal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Биофизични и биохимични връзки.
Отговарям, само че към този момент знам накъде ме води – към история, метафора, илюстрация. Чакам с усмивка това, което ще ми каже той.
Въпросът в действителност е многослоен. Но въпреки всичко има последователност на мащабите. Ако вземете една физична система, тя е построена от доста частици. Като ги свържете, се получава ядро и това е един мащаб. После се образуват атоми, а като сложите доста атоми това към този момент е химия… и по този начин стигаме до биологията. Но това напълно не значи, че ние от позиция на физичните закони можем да разбираем какво става на биологично равнище. Защото това е различен мащаб, който основава свои закони.
Проблемът по какъв начин вършим открития съгласно мен има на практика смисъл. И той е обвързван с механизма, който осъществя нещата.
На биологично равнище е ясно, че са биологични взаимоотношения, в основата на които стои химията. По-надолу има и физика, която на пръв взор няма огромно значение, само че това съгласно мен не е по този начин. И тезата ми е следната: Има едни Теореми на Тюринг, който потвърждава, че в случай че вземете една система, която се ръководи от законите на класическата Механика, колкото и да е комплицирана тази система, в нея не може да се роди никаква мисъл, няма нова информация. Все отново обаче, ние мислим и дори понякога измисляме нещо, откриваме нещо. Значи би трябвало да се търси друго нещо.
От позиция на физиката това „ нещо друго “ би трябвало да е по този начин наречената Квантова механика и нейните закони, които са много разнообразни от законите на класическата Механика, където в случай че пуснете едно топче, то под действието на някакви сили върви по избран метод. Аз мога да го счете и нищо повече не може да му се случи отвън тези рамки. В Квантовата механика е друго. Мога да я оприлича на процесите, които се случват на хора в разнообразни области – музиканти, актьори и така нататък, които от време на време наподобяват като че ли се придвижват в други светове. Това се случва на всички ни, когато търсим решение на проблем, върху който работим. Това е една особена централизация, която води до решения, които колкото и да търсим принудително, не идват сами. Тоест, евентуално откривателските мисли са свързани с тази особена централизация, която те придвижва в други светове, където можеш да изживяваш нещата, които те интересуват. Как се раждат мислите? Нямам отговор, само че имам хипотези...
За себе си не мога да намеря по-голямо предизвикателство от това да откривам нови обстоятелства в науката. По-силно ми се коства даже от това да се качиш на Еверест или да слезеш в Марианската котловина. Не инцидентно извадих тези думи на Пламен преди да ви опиша каквото и да е за него. Те някак се прокрадваха на всички места в диалога ни и одобряваха разнообразни форми, страсти и мисли. Но това щях да схвана по-късно…
А другояче, когато за първи път се свързах с Пламен с покана за тази диалог, започнах публично: „ Здравейте, проф. Физиев!... “ След това му обясних защо го диря.
Последва бърз отговор:
„ Здравейте, Николета! Радвам се да се срещнем (…) Свикнал съм на всички места по света - и в Русия, и в Щатите, и по цяла Европа да ми викат просто Пламен. Само в България купите и званията постоянно наподобяват по-важни от името на индивида (…) Вашата графа " Отвъд границите " ми харесва и подхожда. Тя оказва помощ да забележим ясно, че сме на всички места по света, без да забравяме България и че където и да сме, сме си българи! “
Когато прочетох отговора се засмях. Харесаха ми бодростта и силата в думите му, възприятието за комизъм във втория им проект, бързото съкращаване на дистанцията. Защото да си призная, имах някакъв почит от това, че диря академик, който следи и учи Гравитационните талази и Черните дупки. Тази материя постоянно ми се е коствала примамливо необятна и теглеща, а хората, които са „ потънали “ в нея, постоянно съм си ги представяла хем доста чувствителни към точността на науката, хем по някакъв метод романтици и даже философи. А в отговора на Пламен открих по малко от всичко. Затова и диалогът ни стартира по този начин:
„ Ян Бибиян на Луната “ Когато бях мисля на четири години, татко ми, който беше ортодонт ми прочете книгата „ Ян Бибиян на Луната “. Толкова ме порази, че ми остана за цялостен живот. В трети клас си направих първия телескоп. И качен на една дюля в двора ни гледах небето...Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;} Как човек самичък си прави телескоп?
Много е елементарно. От магазин за платове взимате две картонени тръби, на които навиват платовете, само че с друг диаметър. От оптическия магазин си купувате две лупи (лещи) за очила. Едната да е 10 диоптъра за окуляр, а другата един диоптър за обектив. И това ви дава десетократно нарастване. Нямах статив. Просто се качвах на дюлята и гледах към Луната, за която от „ Ян Бибиян “ знаех, че е доста забавна. Освен това гледах звездите и на места някоя планета. Купих си една брошура „ Нашето звездно небе “ със звездни карти на кои дати през годината какво може да се вижда.
И по едно време, безпределно изумен, виждам,че колкото и да се мъча, не мога да си концентрирам телескопа на една съответна звезда. Извиках татко ми, той ортодонт човекът… погледна и ми сподели, че не знае какво става. Започнах да чета доста съществено и разбрах, че с детския си телескоп съм видял „ Мъглявината Андромеда “. Тогава си купих на съветски език книгата „ Мъглявината Андромеда “. Тя е научна фантастика, а аз към момента не знаех съветски, само че хванах един речник и с помощта му прочетох петстотин страници книга. Това ме възпламени в две направления – фантастиката и съветския език. Така напълно обяснимо приключих съветската гимназия в Стара Загора, а цялото ми юношество мина в Обсерваторията на Стара Загора, която тогава се споделяше, а и в този момент се споделя „ Астрономическа обсерватория Юрий Гагарин “. Там с една банда другари по през целия ден си говорехме за фантастика, за Космоса, за звездите…
Университетът и теоретичната физика От дребен си мечтаех да стана експериментатор. Когато влязох в Университета напряко ми провървя, тъй като имах изумително положителни професори, които четяха блестящи лекции. Аз до ден сегашен, макар че съм бил под дърво и камък по света, не съм попадал на толкоз положителни лектори. Може би най-хубавият измежду тях беше професор Иван Златев, преподавател по теоретична физика, на който станах дипломант. След като опазих първата му работа беше да ме „ хване за ръката “ и ме закара в Института за нуклеарни проучвания в град Дубна в тогавашния Съветски съюз, в този момент Русия. Намира се на към 100 и петдесет километра от Москва. Създаден е 1956 година и доста значимо е да се знае, че България е негов съосновател и съсобственик.
Тогава беше нещо като отговор, може би не бих споделил тъкмо конкуренция, само че нещо сходно на института в ЦЕРН, Женева, който е основан година преди този в Дубна. Но времената бяха такива. Състезавахме се с „ неприятния Запад “. Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;} А Институтът в Дубна и до този миг е нещо главно в живота ми, тъй като съм началник на българската група тук. Тя е от към тридесет индивида, най-вече младежи физици.
Какво значи да правиш опити в региона на физиката? Защо е значимо да продължаваме да учим световете – този, в който живеем, и този, който е нашата Вселената?
Това е извънредно забавна, само че и скъпа работа. Съвременният физически опит изисква милиарди долари. Ето да вземем за пример, когато през 2015-а откриха Гравитационни талази, аз разговарях с един Нобеловите лауреати, който се занимаваше с това, и той ми сподели, че са вложили от порядъка на два милиарда $, само че евентуално са много повече. По сходен метод, когато в ЦЕРН, Женева откриха по този начин наречения „ Хигс бозон “ като направиха един великански ускорител, разправяха, че са похарчили към четири милиарда, само че истината е, че са похарчили към двадесет и пет милиарда. Като попиташ даже американските учени кой е най-хубавият метод да правиш опити във физиката на обикновените частици, те дават отговор, че за тази цел най-добре е да си купиш самолетен билет и да отидеш в Женева.
Но да ви кажа тази работа с пробната физика, на която сме посветил живота си е много неблагодарна. Понякога един опит може да продължи години. Не знаеш по какъв начин ще приключи и като предписание множеството резултати са негативни. Но във физиката негативният резултат е по-ценен от позитивния, тъй като закрива доста от пътищата за проучване и е ясно, че там няма потребност да се влагат повече пари и да се хабят запаси. Докато позитивният какво? Ще вземат няколко души премия, ще ръкопляскаме и след това какво?… Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Зад тези думи дочувам още веднъж усмивката на Пламен. Тя прозира дискретна и многозначителна. За следващ път в този диалог той хем коментира голямото изпитание, което учените поставят до момента в който откриват невидимото с човешко око и държи на значимостта на работата им, хем като че ли и не пропуща нито една опция на „ намигне “ на усилието. Докато мисля върху казаното и през него се пробвам да усетя личността на индивида, който ми приказва, слушам Пламен:
За мен отговорът на въпроса за какво са значими опитите и теориите във физиката се състои в къса дефиниция – аз не мога да пребивавам без това! Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Настъпва пауза, думите му са толкоз откровено казани и нетърпящи въпрос, че наподобяват на край или на ново начало на диалога ни… Паузата е толкоз дълга, че даже се чудя дали връзката не е прекъснала, когато още веднъж слушам гласа на Пламен. Този път обаче дяволитата усмивка още веднъж е изместила вълнението от казаното доскоро. Вече знам, че ще последва къса история или смешка:
Ще изтъквам и един огромен физик-теоретик и Нобелов лауреат Ричард Файнман, който дава отговор на въпроса, за какво опитите във физиката са значими и има ли изгода от тази просвета, по следния метод и нека не ви прозвучи скандално, само че Файнман споделя: „ Понякога от секса има на практика резултат, само че ние не го вършим поради това. " Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE
Питам ви за какво е значима пробната физика, защото през днешния ден непрекъснато приказваме, че хората са настроени консуматорски. Че ги интересува единствено изгодата от нещо за самите тях. А аз си мисля, че в откривателството има огромна доза романтика, не в сълзливия ѝ тип, а в широтата на визиите за живеене.
Така е. Прагматизмът не е неприятно нещо, само че човек би трябвало да има нещо и в душата си и да не стопира да го носи през целия си живот със себе си. Аз да вземем за пример съм от време на време прекомерно прочувствен, напряко нездравословно прочувствен човек. И тези страсти от време на време ми пречат, само че съм подобен. Това съм аз.
Черните дупки – да се преразгледат основите Теоретичната физика е способ, а не просвета. През последните двадесет години се занимавам с Теория на гравитацията и Астрофизика. Ценното е, че Гравитационните талази и процесите към тях най-сетне разрешават да бъдат пробно изучени. Например няма метод да не сте чували за Черните дупки. Истината е, че на съществено научно равнище към момента не знаем какво тъкмо е това. Понятието „ Черна дупка “ е зародило чисто теоретично въз основата на някакви калкулации, за които нямахме доказателства, че би трябвало да се ползват към съществуващите обекти. Наблюдаваха се някакви обекти, те имаха някакви свойства, само че не беше потвърдено в действителност, че тези точно обекти са Черни дупки. Сега получихме в ръцете си напълно нови, доста мощни способи за наблюдение и изпробване. Откакто откриха Гравитационните талази, започнаха да се търсят различни пояснения за действително следените обекти. Това води до нуждата да се преразгледат основите, би трябвало да се построи доктрина. И аз през днешния ден се занимавам с това.Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Как един елементарен човек би трябвало да си показва Черна дупка?
Най-общо това е дупка в пространството, само че такава дупка, че от нея нищо не може да излезе – нито светлина, нито каквито и да било сигнали. Границите ѝ се назовават „ Хоризонт на събитията “. Въпросът е, че към момента никой не е съумял несъмнено да потвърди съществуването на такова нещо в действителната природа. И има учени, които споделят, че няма по какъв начин да се потвърди. Това не е правилно. Аз имам много изявления, които са приети в научния свят, в които давам някои отговори. Представете си един басейн с вода. В този басейн има два канала, от които водата да изтича. При всяко придвижване в басейна, в случай че да вземем за пример влезете в него да се къпете, на повърхността ще се образуват талази. Тези талази имат избрана дължина и периодичност. Най-интересното е, че в случай че в басейна няма „ дупки “, като Черните дупки в Космоса, тези честоти са строго избрани и ние умеем да ги пресмятаме. Ако обаче има дупки, от които водата да изтича, честотата се трансформира. От измерването се схваща има ли дупка или няма. Аз съм един от хората, които се занимават с този въпрос и изявленията ми по тази тематика са приети в целия свят. Лошото е, че колкото и да са мощни компютрите, колкото и да са скъпи опитите за разкриване на гравитационните талази, те към този момент нямат задоволителна сензитивност, с цел да измерят честотите.
Съветският съюз, Русия и ДубнаКогато за първи път отидох там през 1972-а, а и по-късно през 80-те, Съветският съюз поразяваше с мащабите си, потенциала и ресурсите си. Но освен. Те се отличаваха и с доста положителното обучение. Само дребна скоба ще отворя, че в този момент към този момент не е по този начин, тъй като след рухването на Желязната завеса доста от техните учени отпътуваха да преподават по света. Аз толкоз мощни математиците като техните не съм срещал и до ден сегашен. Факт е, че в най-големите европейски университети катедрите по математика и физика се оглавяват от съветски учени. Та, когато пристигнах тук за първи път, имах опция да приказвам с толкоз високо квалифицирани учени, които тогава за мен бяха икони, а и до през днешния ден си остават икони. А руснаците са доста контактни и доброжелателни и това, че те бяха същински светила в науката, не им пречеше да приказват с мен. Гостувал съм в домовете им в Москва и Ленинград (днес Петербург). Но това, което най-вече ме порази тогава там, е обвързвано с човечността в отношението сред хората. Те са една от най-изстрадалите народи в света, изключително през и след Втората международна война и имат изключително отношение към света и хората. Те са уверени, че в случай че не се поддържат един различен, без значение от националността, животът ще бъде доста по-труден. Също по този начин са уверени, че тези там горе каквото и да вършат, значимото е елементарните хора да си оказват помощ, да са сплотени. Това е една особена взаимопомощ на равнище човешки контакти, сред самите хора.
И още нещо поразяващо имаше там – беднотията. Те живееха в комунални жилища по две-три фамилии с обща кухня, тоалетна и баня. По пътя от Дубна до Москва имаше единствено класическите дървени къщи с една печка вътре и хора и животни живеят дружно, в едно помещение, тъй като зимата е сурова. Сега, несъмнено, към този момент не е по този начин, само че тогава беше напряко стряскаща бедността. Но съветският човек е доста необикновен. Ще ви опиша една история. Представете си времена, в които хората са извънредно небогати, няма какво да се яде, няма къде да живеят. Това са времената на студената война и всички живеят в страха от опцията за нова война, в случай, че те още не са се съвзели от предходната.
Аз присъствах на едно профсъюзно заседание, на което раздаваха към стотина квартири на чиновниците си. И представете си, стават хора, ветерани от войната, които в никакъв случай в живота си не са имали личен дом и място за живеене. Чакали са да им бъде дадена квартира години. Става подобен човек и споделя: „ Аз се отхвърлям от квартирата, която съм чакал четиридесет години, тъй като виждам, че може още веднъж да избухне война. Дайте парите за моята квартира за въоръжение и да спрем вероятно бъдеща война… “ И този човек ги споделя тези неща с цялостното разбиране, че това е единственото решение…
Едни хора, унищожени от войната, на които им се обещаваше, че осемдесетте ще живеят в разкош… несъмнено, това не стана… както и при нас… И до през днешния ден да си купиш жилище в Русия е съвсем невероятно. Цените са галактически високи, изключително в Москва, който през днешния ден е доста, доста безценен град.
Ако тогава, преди време, този народ се е страхувал и е вярвал от опасността за нова война, по какъв начин е в този момент? В какво имат вяра през днешния ден руснаците?
Това е комплициран въпрос, тъй като руснаците напълно не са някаква единна маса. Има разнообразни хора. Това, в което обаче и до през днешния ден никой не се съмнява е – да става каквото ще, единствено да няма война. Това е, което до ден сегашен ги сплотява всичките. Аз пътувам доста из Русия и приказвам с хората. Те споделят: „ Всичко ще друго можем да понесем, единствено да няма отново война… “… Разбира се, младежите търсят метод да подредят живота си. Например в Москва младеж за по-малко от две хиляди $ няма да си мръдне пръста и да стартира работа. Но в действителност това, което сплотява и младите, и по-възрастните, е страхът да няма нова война. Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Спекулира ли днешната власт с това струпване на боязън от война, с цел да държат хората в примирие против нещата, от които не са удовлетворени?
Да ви кажа, всеобщият руснак не е чак толкоз неудовлетворен. Те се стремят да си купят жилища, които в този момент са големи, не като едно време, когато галактическата станция им се струваше необятно място. Режийните им са по-евтини от тези в България. Купуват си японски и европейски коли. Въобще, в случай че работят в доста връзки нямат българските проблеми. Има и недоволни, несъмнено. Интелигенцията им, към която и аз се числя, ориста ѝ е да е недоволна от ръководството, само че то това ѝ е работата на интелигенцията – да е недоволна.
Питам ви, тъй като знаете за глобите на Европейски Съюз и Съединени американски щати против Русия. Проблемите с Украйна. Това са все неща, които светът приказва непрекъснато.
Да. Но за руснаците е хубаво да се знае, че не обичат чужденци да им дават ум. Те си виждат и знаят минусите, само че когато чужденец им ги споделя, стават доста чувствителни. А и да ви кажа, аз не виждам огромна разлика сред Съединени американски щати и Русия най-малко във връзка с манията че са велики, че в огромна степен всичко име е разрешено.Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE
Да, само че връзките сред Русия и Украйна, рецесията в Азовско море, Крим… това са все проблеми, за които съветското държавно управление е подложено на критика от Запада.
Да, разбирам какво ме питате. Но има и една друга позиция, за която постоянно Западът не си дава сметка, тъй като не познава добре самите руснаци. Разпадането на Съветския съюз сътвори конфликтни точки освен в Украйна. Но повярвайте ми, вие в никакъв случай не може да убедите руснаците, че украинците са нещо друго, с изключение на руснаци. На Русия като страна коренът ѝ е Киевската страна, оттова стартира. Историята е комплицирано нещо, само че все пак…
И си мисля, че една от грешките, които Европейският съюз направи, е, че потегли по пътя на глобите против Русия, тъй като това тласна Русия в обятията на Китай. И макар че връзките сред Русия и Китай постоянно са били комплицирани, в този момент те гледат едни към други, тъй като имат общ зложелател. Много по-дипломатично изискан ход съгласно мен щеше да бъде, в случай че Русия беше призната в Европейски Съюз. Тогава нещата щяха да наподобяват иначе.
Да, в действителност Русия се движи постепенно във връзка с демократизацията. И да, напредъкът ѝ е нищожен съпоставено с други страни, само че въпреки всичко за една гигантска страна има огромен скок. Защото за тези мащаби по-бавните процеси са обясними. А и да не забравяме - тя е най-голямата европейска страна, с големи запаси и съгласно мен щеше да е от изгода на Европейски Съюз във времена, когато той е толкоз неустойчив.
Големите неща са неустойчиви… Хората живеят с доста заблуди и постоянно пропущат нещо доста значимо. Принципно всеки желае да успее с нещото, с което се е захванал, и в случай че е допустимо това да стане оптимално бързо. Сякаш никой не е податлив да изчака да вземем за пример 10 години, с цел да види резултата от напъните си. А има неща, на които им трябват и 100, и повече години, с цел да се случат. Ето да вземем за пример всички си мислим, че Земята е безконечна, че Слънцето или Галактиката са безконечни. Но това е една илюзия. Земята се е родила преди пет милиарда години, само че астрофизиците знаят, че е Слънцето след пет милиарда години няма да съществува каквото го знаем и цялата Слънчева система ще се унищожи. Но като кажеш на някого пет милиарда години, той ще ти отговори – мен какво ме интересува, мен тогава няма да ме има. И това е разбираемо… Просто споделям, че мащабите, в които хората разсъждават и мащабите, по които се движи Вселената, са радикално разнообразни.Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;} Вие казахте, че любовта ви към физиката е почнала с прочитането на една детска брошура „ Ян Бибиян “. И в това се съдържат доста човешки качества като мечтателност, религия, доверчивост – все прочувствени избрания на погледа към физиката като просвета. Промени ли се тази страст през днешния ден, когато вместо детския телескоп имате разполагаем голямо познание и мощни компютри, с които вършиме опити и успявате да докажете или отхвърлите изказвания?
Разбира се, че сантименталният взор към небето остава, само че към всички прочувствени показа, които изредихте, желая да прибавя и още една – любознанието, което съумях да запазя и до момента. Важно е това, което правиш, да ти е забавно. Черните дупки са ми доста забавни, по тази причина не преставам да мисля, да опитвам, да диря отговори. Една част съм намерил, доста не съм съумял, по тази причина и не преставам да се занимавам с тях, тъй като това е най-интересното – да нямаш още отговор. Никога не съм си поставял за цел да спечелвам доста пари от това. Е, в случай че печеля милион $, ще си купя най-скъпия компютър, с цел да работя отново същото на него.
Моля, бих желала да ви слага в една хипотетична обстановка. Какво бихте предпочели: да е нощ, да лежите на една поляна и да съзерцавате звездите, мечтаейки и представяйки си какво има там и да питате: „ там ли си, има ли те “… Или да седите пред компютъра, с цел да докажете или отхвърлите една теза?
И двете.
(Смее се.)
Но първото е малко минал стадий от времето в Стара Загора, когато лежахме на тревата и гледахме звездите. И в този момент бих го направил на драго сърце, само че тук към мен няма място, от което да се виждат добре звездите. В Дубна има доста красиви залези и изгреви, аз съм на 100 и петдесет метра от Волга, съветското небе е едно доста искрящо синьо небе, изобщо небето е смайващо нещо. Но жена ми мъчно ме отлепя от компютъра… То на пръв взор за човек, който не е в играта, това, което се вижда на компютъра ми е сухо…
Смеем се и двамата и Пламен продължава:
Като приказваме за небе, най-поразяващото за мен небе е в Троянския Балкан. Няма такива звезди, каквито съм виждал там… това в никакъв случай няма да спре да ме впечатлява. За страдание нямам фотография оттова. Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE
Къде срещнахте брачната половинка си?
Отново чувствам в Пламен усмивката, която всеки момент ще се трансформира в смях...
Хайде познайте?
Казва ми той доста доста. Не се двоумя, отговорът ми идва интуитивно, тъй като такава среща мога да си показва единствено на две места – на някоя поляна, където се виждат звезди или във Физическия факултет. Казвам догатките си на Пламен. Той стартира да се смее,
Имате удивителна вътрешен глас, тъй като и двете са съвсем правилни. Първата ни среща беше на един студентски празник на Факултета по физика. Когато я видях там си помислих, че не съм виждал толкоз хубаво момиче. После отидох в казармата, а като излязох оттова ме назначиха за помощник във Физическия факултет. Бях квестор на един изпит и тя не можеше да сметне един интеграл… Казах ѝ – спомнете си „ постоянно зелената субституция “… тя намерения и се справи…
Вечно зелената субституция?
Отново усмивка ...
Да. На жаргона на студентите от моето следване, а може би и до момента, това се назовава " постоянно зелената субституция " в смисъл на постоянно вършещото работа заменяне на променлива при пресмятането на избран тип интеграли, която опростява задачата и я взема решение бързо до дъно. Обикновено за комплициране на студентите задачата се формулира комплицирано и " ужасно ", само че в случай че се сетиш какъв е ключът, вратата се отваря елементарно. Е в случай че човек е добре квалифициран, една фраза му стига с цел да тръгне по верния път.
Ако ми позволите, бих трансформирала понятието в метафора, която да наподобява по този начин: пътят към брачната половинка ви очевидно е бил по-дълъг от една „ субституция “?
Така е. Малко по-късно, след този изпит, ме изпратиха на бригада в Орешака, в Троянския Балкан. Една вечер ходя през гората и някъде против мен слушам женски гласове. За да не ги изплаша, извадих едно фенерче и си светнах в лицето, самичък на себе си… а против мен беше бъдещата ми съпруга… После малко по малко, знаете по какъв начин стават нещата… Но и до ден сегашен се смеем като аз ѝ споделям: " Кой ме срещна с теб в тая тъмна доба? " Но в действителност аз самичък се срещнах с нея…Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Значи и тя е физик?
През смях Пламен ми изяснява:
О, при нас физиката е някаква драма. Аз съм физик, брат ми е физик, жена ми е физик, нейните двама братя са физици и когато се роди синът ни, ние си казахме, каквото ще друго да е, само че да не е физик… Така и стана. Когато Петко, синът ни, беше на две годинки, донесох у дома един компютър „ Правец 8 “ и той седна на него и май не е ставал от компютър до през днешния ден, само че не е физик.
В тази графа има няколко въпроса, които постоянно задаваме на гостите ни. Единият е какво съгласно Вас е независимост?
Преди шест години ме пенсионираха като учител в Университета. Тогава потеглих с кутия бонбони да черпя и всички ме питаха: " Не тъгуваш ли, че са те пенсионирали, на какво се радваш толкоз? " А аз им отговорих, че това, на което се веселя, е, че ангарията свърши и аз съм свободен да върша единствено това, което същински ме интересува и ми доставя наслаждение. Сега с изключение на в Русия, мога да пътувам по целия свят, имам си грантове, подвигам си шапката и отпътувам. Вече съм на задоволително години, имам задоволително опит, всичко на този свят ми е ясно за битовите неща, несъмнено, в науката не е по този начин, и от нищо не ми пукa.
Може би, в този подтекст въпросът от какво ви е боязън е непотребен?
О, не! Страх ме е в персонален проект да не се наложи да изпратя от този свят някой най-близките си… А другояче погледнете света, хората постоянно са намирали метод да се трепят с каквото имат – със сопи, с тояги, с бомби… това неблагоразумие постоянно ме е тревожело.
Синът ви живее на другия завършек на света, в Съединени американски щати и се занимава нещо доста характерно и значимо за човечеството. Интересен ли ви е човешкият геном?
Да! Това, което той прави, е извънредно значимо! Защото е напълно нова област в науката, за която още няма способи на проучване, защото в този момент прохожда, а информацията е гигантска, само че е бъдещето за човечеството. Единственото, за което ми е мъчително и си го продумахме преди няколко седмици, когато се видяхме в София е, че се виждаме за малко и се разминаваме на Терминал 2.
Какво работи Петко Физиев, синът на Пламен Физиев, може да прочетете единствено след седмица, само в „ Отвъд границите “.
Градация на мащабите Вече си мислех, че диалогът ни с Пламен полека-лека завършва, тъй като продължи към два часа, изпълнени с истории, метафори, дълбочина. Казвам му, че доста бих се радвала да се забележим онлайн, когато пристигна в България. И таман си обещаваме по какъв начин ще пием лимонада в миналото някъде в София, когато Пламен ме изненадва с въпрос:
Как съгласно вас се раждат новите мисли? Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Замълчавам. Мога да отговоря доста неща – и метафизичен, и житейски, само че знам, че ще отнеме време да изложа цялата си теза. Но нещо в метода, по който ме попита, ме човъркаше. Мен ли пита, себе си ли…?... Търся какво стои зад въпроса, какво желае да ми каже с него Пламен. Решавам да съм къса:
Мислите се раждат въз основата на човешкия опит
Да, това е по този начин, само че какъв е механизмът им?, пита той настойчивоNormal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Биофизични и биохимични връзки.
Отговарям, само че към този момент знам накъде ме води – към история, метафора, илюстрация. Чакам с усмивка това, което ще ми каже той.
Въпросът в действителност е многослоен. Но въпреки всичко има последователност на мащабите. Ако вземете една физична система, тя е построена от доста частици. Като ги свържете, се получава ядро и това е един мащаб. После се образуват атоми, а като сложите доста атоми това към този момент е химия… и по този начин стигаме до биологията. Но това напълно не значи, че ние от позиция на физичните закони можем да разбираем какво става на биологично равнище. Защото това е различен мащаб, който основава свои закони.
Проблемът по какъв начин вършим открития съгласно мен има на практика смисъл. И той е обвързван с механизма, който осъществя нещата.
На биологично равнище е ясно, че са биологични взаимоотношения, в основата на които стои химията. По-надолу има и физика, която на пръв взор няма огромно значение, само че това съгласно мен не е по този начин. И тезата ми е следната: Има едни Теореми на Тюринг, който потвърждава, че в случай че вземете една система, която се ръководи от законите на класическата Механика, колкото и да е комплицирана тази система, в нея не може да се роди никаква мисъл, няма нова информация. Все отново обаче, ние мислим и дори понякога измисляме нещо, откриваме нещо. Значи би трябвало да се търси друго нещо.
От позиция на физиката това „ нещо друго “ би трябвало да е по този начин наречената Квантова механика и нейните закони, които са много разнообразни от законите на класическата Механика, където в случай че пуснете едно топче, то под действието на някакви сили върви по избран метод. Аз мога да го счете и нищо повече не може да му се случи отвън тези рамки. В Квантовата механика е друго. Мога да я оприлича на процесите, които се случват на хора в разнообразни области – музиканти, актьори и така нататък, които от време на време наподобяват като че ли се придвижват в други светове. Това се случва на всички ни, когато търсим решение на проблем, върху който работим. Това е една особена централизация, която води до решения, които колкото и да търсим принудително, не идват сами. Тоест, евентуално откривателските мисли са свързани с тази особена централизация, която те придвижва в други светове, където можеш да изживяваш нещата, които те интересуват. Как се раждат мислите? Нямам отговор, само че имам хипотези...
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ