Съпругът остави цялото наследство само на единия си син
Марина се срещна с Георги преди 17 години. Той беше с единадесет години по-голям от нея. Марина беше към момента студентка, а Георги беше над тридесет. Тя имаше наследник, който беше единствено на две години. Георги сподели, че ще го одобри като собствен. Марина се зарадва, че ще одобри детето й, тъй че незабавно се съгласи да се ожени за него.
Разбираше се добре с бъдещата си свекърва и вярваше, че всичко ще бъде наред. След сватбата те купиха много огромно жилище, тъй като мъжът й беше богат човек. Но единственият й проблем беше, че не можеше да забременее дълго време, никой не знаеше каква е повода.
Свекървата беше доста афектирана, тъй като синът й към момента нямаше свое дете, а харчеше единствено за доведения си наследник. Марина съумя да забременее, само че към този момент на тридесет и четири години, когато синът й беше на единадесет години. Съпругът й беше доста благополучен. Защото с неспокойствие очакваше да му се роди правоприемник, с цел да му трансферира цялото си имущество в бъдеще.
Той стартира да посвещава цялото си внимание единствено на сина си и на процедура не се интересуваше от жена си и нейния наследник, прекарваше време единствено с най-малкото дете. Иван осъзнаваше, че няма да получи нищо от втория си татко, само че нямаше какво да направи.
След раждането на братчето си самият той се отдалечи от родителите си, тъй като на дванадесетгодишна възраст доста младежи вършат това, той даже беше недодялан с татко си, тъй като го гледаше по друг метод. Те се скараха и стопираха да си обръщат внимание. Георги реши да заплати за образованието му в различен град, с цел да не го вижда пред очите си и Иван се съгласи. И тогава той купи жилище в центъра на града и сподели, че ще препише всичко на сина си.
Когато Марина го попита за какво няма да остави нищо на най-големия си наследник, той отговори, че Иван даже не е негов наследник и още повече, че към този момент е на осемнайсет и може да се изхранва самичък.
Жената не разбра по какъв начин е допустимо през цялото това време да се отнася толкоз добре с детето, а по-късно внезапно да го назова чужд.
Георги беше на повече от петдесет години и осъзнаваше, че може да му остават най-вече 10 години живот. Бащата искаше личното му дете да бъде правоприемник, тъй като той към този момент беше вложил толкоз доста пари в Иван.
Вижте още: Грижа се за детето на свекървата
Но, в случай че той почине след няколко месеца, а синът му е едвам в четвърти клас, тогава няма да има кой да го обезпечи. Ако се наложи той ще може да продаде един от жилищата.
Баща му доста постоянно мислеше за възрастта и времето. Наистина се тревожеше от мисълта, че скоро може да си отиде.
