Жените в паметта и в живота на двама известни българи
Марин Пундев е историк, някогашен учител в един от калифорнийските университети и създател на доста книги. Изучавал е право и история в СУ “Климент Охридски ”, където е бил състудент на Радой Ралин. Той е наследник на Васил Маринов Пундев - български журналист, книжовен историк и критик, масон, бунтовник, деятел на Вътрешната македонска революционна организация. В годините още преди прехода Пундев се беше отнесъл да служи на американците. А Радой Ралин беше изоставил образованието си и работеше в киноцентъра. И двамата се бяха развели. Пундев намерил от сой втора брачна половинка, а пък на Радой Ралин дамата, която му роди двама сина, взе, че избяга безсрамно от него... Изоставя го самичък да ги отглежда синовете. Явно е била пренатоварена от сатирата, която стърчеше от всички краища и дори от ъглите на поета правист Радой Ралин.
При една среща с професор Марин Пундев той разбра от една моя “ралинова” задявка, че сме една вода със сатирика, и ме заяде да намеря метод да ги събера на кафе, на вино, на ракия...
Обещах на професора да им устроя взаимно виждане и освен виждане, а и диалози да проведат, в случай че щат сатирически, в случай че щат мемоари, в случай че щат за политика, просвета, за простащината или акробатиката в интернационалните пространства и критицизъм към предишното, а и за бъдещето.
И по този начин, на срещата в диалозите, в които аз взех присъединяване, само че повече като слушател, бях употребявал думата общество в само число и бай Радой ме поправя - общества, а Марин Пундев поправя бай Радой - само и множествено число са неразделни. Не! - отхвърли му числителницата бай Радой - с цифри се броят пари, а обществата се разискват по видов и вариантов метод на различности. И дава образец - по какъв начин по цифри ще отличиш африканците от японците - броя е дребна характеристика; видово-вариантната е с благоприятни условия за вярна степенна характерност, цифрата дава многотията, само че напълно не качеството...
Спирам бай Радой в дългата му идея, тъй като в случай че не му се
отнеме думата, той ще словослови до безспир
и единствено тази идея ще я създаде до безкрайни елементи с идентичен фокус...
Синовете на Радой Стефан и Кин (на челен план), които той отглежда самичък.
С професор Пундев трябваше да го извадим от острата му “мисловност”, както самичък си дефинира бай Радой. Той все се връщаше към сливенския метод на говорене и не одобряваше философстването в други слова... И дефинира какво е идея. Цепиш коня?... Или - “к-он-цепция” - с игра на словоформи по съветски пример - цепиш някого?
Бай Радой имаше доста модели на мислене.
Талантът му просто стърчеше от него и като ходеше, се виждаше
как го има към него гения му, тя походката му излъчваше това, което при него беше геният, май че като опашка беше закачен за него чудният му вълшебен гений... Талантът на Радой Ралин изисква доста по-специален разбор...
Имахме същия ден визита при ръководителя на Българска академия на науките - математикът учен Благовест Сендов, и по-късно стана тази среща с Радой Ралин. На защитата на Съюза на писателите бях оставил една записка, като пристигна Радой Ралин, да чака значима среща и на нея се бях подписал. Бай Радой знаеше, че е сериозна работата и ни изчака най-търпеливо. Преди сторих същото и при учен Сендов. Но и той ни изненада - предложи на професор Марин Пундев и госпожа Жанет Зиглер, втората брачна половинка на професор Пундев, и на моята скромна персона обяд в рамките на Академията. На фотографията, която ползвам, госпожа Зиглер я няма, тъй като тя снима с апарата.
И по този начин се озовах дружно със състудентите по право Марин Пундев и Радой Ралин. Те се заровиха във значими мемоари за тях си двамата. Аз не им познавах типажа:
тоз от професорите им какъв зевзек бил, еди-кой си или различен каква юридическа честност лъхала от него,
а за трети се повтаряше с многократни взаимни единодушия каква правна уместност крачела, като закачена с гвоздей за него непрекъснато. Не си водех мемоари и имената на тая професорска паплач, която ги е обучавала по теориите на правото, остана недокументирана и неизяснена по техните многозначителни формули. И най-после Радой Ралин взе, че заключи: Ама
всички до един от професорството ни бяха скарани със законите на морала...
И още веднъж двамата се заровиха в семейно-любовните профили на професорите им. Някои имали по три мадами любовници. Млади кандидат-адвокатки залитали стремително по професорството им и това било очевидно. И то било факт още на студентско равнище, адвокати студенти били извънредно мъже, само че имало и дами, и броя им нараствала в ущърб на мъжката част. Така ставало, че всяка от любовниците ревнувала другата държанка и постоянно се стигало до пердах сред тях. И стремежът към оня или тоя професор било водещото състояние, любовниците имали устрема да овладеят изцяло напълно съответния професор, а той от своя страна намирал съответното достолепие у всяка поотделно и единствено се стремял да ги сдобрява, а жена при ревнивост не може да се сдобри, такава е истината.
Те двамата познаваха всичките любовни истории на професорството им. И аз тъй като пък знаех фурия на двамата, им натякнах, че те са се учили при такова морално упадъчно професорство и по тази причина са прихванали не от коректностите на науката им, а от разюздаността им.
Никога не посмях да подпитвам бай Радой по женската част,
детайлите ги зная от преразказите на татко ми за него и дамите в живота му. Но имах опити да се намеся за корекции... Безуспешни се оказаха, за жал.
Момент от срещата - проф. Марин Пундев, Радой Ралин и създателят на обявата
Професорството им преподавало каменно класическо право. Римското право те постоянно по този начин го определяха - “каменно”. Не им познавах имената на професорите им, нито кой какво е преподавал. И по тази причина тук разказът ми съдържа недостатъци, само че аз се пробвам единствено да предам какофонията на техните бурни споменни взаимства.
Разговорите им продължиха до късно през нощта.
Втората брачна половинка на професор Пундев, не знаейки български, ни наобикаляше с фотоапарата и се стремеше като че ли да снима думите от шеметния диалог... Аз се пробвах понякога да й превеждам елементи от разговорите и най-после се отхвърлих с извинението, че Пундев ще й преразкаже бурята на това другарство. Защото се оказа, че има непреводима книжовност и съответност, а заради моята претрупаност при превода губех тока на полемиката...
Там някъде из многословието им се стигна и до китайската, корейската и виетнамската тематика и до турската, и разногласия, че турците заимствали доста от българската шаблонност, а ние нямо съзерцаваме това плагиатство и не даваме юридически знаменател на грабежа.
Трябва тук да посоча, че тази тяхна намира се организира през 1986 година, през лятото. Датата не съм запомнил. И не съм си я записал на никое място.
Пундев живееше в Калифорния и от там събитията наподобяват по-други, това ненапълно компенсираше безкритичното му американофилство. Той имаше заслуга за издаването в Съединени американски щати на “Фашизма “ на Желю Желев и това направи Желю президент.
Но професор Пундев не написа мемоари, които биха изяснили доста детайлности...
Искрен АЗМАНОВ
При една среща с професор Марин Пундев той разбра от една моя “ралинова” задявка, че сме една вода със сатирика, и ме заяде да намеря метод да ги събера на кафе, на вино, на ракия...
Обещах на професора да им устроя взаимно виждане и освен виждане, а и диалози да проведат, в случай че щат сатирически, в случай че щат мемоари, в случай че щат за политика, просвета, за простащината или акробатиката в интернационалните пространства и критицизъм към предишното, а и за бъдещето.
И по този начин, на срещата в диалозите, в които аз взех присъединяване, само че повече като слушател, бях употребявал думата общество в само число и бай Радой ме поправя - общества, а Марин Пундев поправя бай Радой - само и множествено число са неразделни. Не! - отхвърли му числителницата бай Радой - с цифри се броят пари, а обществата се разискват по видов и вариантов метод на различности. И дава образец - по какъв начин по цифри ще отличиш африканците от японците - броя е дребна характеристика; видово-вариантната е с благоприятни условия за вярна степенна характерност, цифрата дава многотията, само че напълно не качеството...
Спирам бай Радой в дългата му идея, тъй като в случай че не му се
отнеме думата, той ще словослови до безспир
и единствено тази идея ще я създаде до безкрайни елементи с идентичен фокус...
Синовете на Радой Стефан и Кин (на челен план), които той отглежда самичък.
С професор Пундев трябваше да го извадим от острата му “мисловност”, както самичък си дефинира бай Радой. Той все се връщаше към сливенския метод на говорене и не одобряваше философстването в други слова... И дефинира какво е идея. Цепиш коня?... Или - “к-он-цепция” - с игра на словоформи по съветски пример - цепиш някого?
Бай Радой имаше доста модели на мислене.
Талантът му просто стърчеше от него и като ходеше, се виждаше
как го има към него гения му, тя походката му излъчваше това, което при него беше геният, май че като опашка беше закачен за него чудният му вълшебен гений... Талантът на Радой Ралин изисква доста по-специален разбор...
Имахме същия ден визита при ръководителя на Българска академия на науките - математикът учен Благовест Сендов, и по-късно стана тази среща с Радой Ралин. На защитата на Съюза на писателите бях оставил една записка, като пристигна Радой Ралин, да чака значима среща и на нея се бях подписал. Бай Радой знаеше, че е сериозна работата и ни изчака най-търпеливо. Преди сторих същото и при учен Сендов. Но и той ни изненада - предложи на професор Марин Пундев и госпожа Жанет Зиглер, втората брачна половинка на професор Пундев, и на моята скромна персона обяд в рамките на Академията. На фотографията, която ползвам, госпожа Зиглер я няма, тъй като тя снима с апарата.
И по този начин се озовах дружно със състудентите по право Марин Пундев и Радой Ралин. Те се заровиха във значими мемоари за тях си двамата. Аз не им познавах типажа:
тоз от професорите им какъв зевзек бил, еди-кой си или различен каква юридическа честност лъхала от него,
а за трети се повтаряше с многократни взаимни единодушия каква правна уместност крачела, като закачена с гвоздей за него непрекъснато. Не си водех мемоари и имената на тая професорска паплач, която ги е обучавала по теориите на правото, остана недокументирана и неизяснена по техните многозначителни формули. И най-после Радой Ралин взе, че заключи: Ама
всички до един от професорството ни бяха скарани със законите на морала...
И още веднъж двамата се заровиха в семейно-любовните профили на професорите им. Някои имали по три мадами любовници. Млади кандидат-адвокатки залитали стремително по професорството им и това било очевидно. И то било факт още на студентско равнище, адвокати студенти били извънредно мъже, само че имало и дами, и броя им нараствала в ущърб на мъжката част. Така ставало, че всяка от любовниците ревнувала другата държанка и постоянно се стигало до пердах сред тях. И стремежът към оня или тоя професор било водещото състояние, любовниците имали устрема да овладеят изцяло напълно съответния професор, а той от своя страна намирал съответното достолепие у всяка поотделно и единствено се стремял да ги сдобрява, а жена при ревнивост не може да се сдобри, такава е истината.
Те двамата познаваха всичките любовни истории на професорството им. И аз тъй като пък знаех фурия на двамата, им натякнах, че те са се учили при такова морално упадъчно професорство и по тази причина са прихванали не от коректностите на науката им, а от разюздаността им.
Никога не посмях да подпитвам бай Радой по женската част,
детайлите ги зная от преразказите на татко ми за него и дамите в живота му. Но имах опити да се намеся за корекции... Безуспешни се оказаха, за жал.
Момент от срещата - проф. Марин Пундев, Радой Ралин и създателят на обявата
Професорството им преподавало каменно класическо право. Римското право те постоянно по този начин го определяха - “каменно”. Не им познавах имената на професорите им, нито кой какво е преподавал. И по тази причина тук разказът ми съдържа недостатъци, само че аз се пробвам единствено да предам какофонията на техните бурни споменни взаимства.
Разговорите им продължиха до късно през нощта.
Втората брачна половинка на професор Пундев, не знаейки български, ни наобикаляше с фотоапарата и се стремеше като че ли да снима думите от шеметния диалог... Аз се пробвах понякога да й превеждам елементи от разговорите и най-после се отхвърлих с извинението, че Пундев ще й преразкаже бурята на това другарство. Защото се оказа, че има непреводима книжовност и съответност, а заради моята претрупаност при превода губех тока на полемиката...
Там някъде из многословието им се стигна и до китайската, корейската и виетнамската тематика и до турската, и разногласия, че турците заимствали доста от българската шаблонност, а ние нямо съзерцаваме това плагиатство и не даваме юридически знаменател на грабежа.
Трябва тук да посоча, че тази тяхна намира се организира през 1986 година, през лятото. Датата не съм запомнил. И не съм си я записал на никое място.
Пундев живееше в Калифорния и от там събитията наподобяват по-други, това ненапълно компенсираше безкритичното му американофилство. Той имаше заслуга за издаването в Съединени американски щати на “Фашизма “ на Желю Желев и това направи Желю президент.
Но професор Пундев не написа мемоари, които биха изяснили доста детайлности...
Искрен АЗМАНОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ