Мариела Нордел с болезнено откровена изповед пред в. "Шоу"! Разкри защо е качила 36 кг и призна за 2 операции заради страшна болест
Мариела Нордел бе един от най-интригуващите участници във „ ВИП брат ”. Тя показва мощ на духа и забележително резистентен темперамент, макар систематичните провокации освен на съквартирантите си, само че даже и на Големия брат. И макар че напусна Къщата единствено седмица преди огромния край, Мариела се усеща като същински победител. Разговорът ни с нея е мъчително прям, пределно откровен и обстрелващ с обстоятелства! - Мариела, загатна ми в предварителния ни диалог, че съквартирантите в Къщата на „ Биг брадър” ти припомнят за „ рай” за мишки. Интересно съпоставяне! Защо?
- През 1968 година ученият Джон Калхун основава „ рай” за мишки – комфортни жилища, неограничена храна, вода, никакви закани и вкарва вътре 8 гризача. Вместо да живеят щастливо и да се развъждат, мишките трансформират парадайса в собствен личен пъкъл. Женските станали нападателни и иззели функционалностите на мъжките – почнали да отбраняват територии, били нападателни, отказвали да раждат и да се грижат за дребните си… Мъжките пък станали пасивни, изгубили половия си вкус или залитали към хомосексуално държание, не се биели за женски, нито за територии, държали се като типични „ красавци”. Всички се лутали сред прекомерна бездейност и хипер интензивност. Младото потомство било типичните „ нехранимайковци” и в непрекъснат спор с по-старите човеци, което довело до изгубване на обществените връзки и разпад на обществото. Ученият определил този разпад като „ гибел втора степен”, предхождана от гибелта „ първа степен” – тази на духа. Да ти е позната картинката? Точно това се случи и в Къщата на Големия брат – мишките си създадохме личен апокалипсис…
- Като какъв състезател би описала себе си? И съумя ли да реализираш тактиката си в този обществен опит?
- Аз бях може би най-подготвеният участник. Успях да получа предварителна информация за 80% от съквартирантите, макар високата степен на сигурност на плана. Три месеца се настройвах душевен, тъй като не си правех заблуда, че ще е елементарно. Знаех, че ще се сблъскам с хора, които не участват в нормалната ми среда, които няма да бъдат отзивчиви с мен и с които ще ми е невероятно да намеря общ език. Подходих напълно професионално – изследвах, направих психически профили, пробвах се да предвидя спорове, ползи, създадох разнообразни сюжети. Участието ми беше напълно основано на тактика: 1. Приложих професионалните си умения; 2. Дадох си сметка, че това е на първо място шоу и феновете имат избрани очаквания/потребности; 3. Не желаех да се поддавам на страсти. Стратегията ми беше да отстранявам първо слабите играчи – тъкмо противоположното на това, което правеха другите – да се прицелват в мощните. И
потвърдих, че съм права - който предложих, незабавно изхвърчаше!
Аз съм корав реалист – съзнавах, че нямам късмет да стигна до край измежду това отбрано „ общество”. А и както споделих на излизане, за мен ще е засегнатост да печеля първо място измежду тези… Известно ми беше, че се познават от по-рано, че бяха „ врели и кипели” към този момент в играта и нямаше да ми разрешат за нищо на света да преуспявам. За това и смених задачата – не да печеля, а да направя наличие, присъединяване ми да бъде запомнено, което е по-важно от първото място. Тактиката ми беше да предизвиквам. Ако обикновено, с цел да се разкрие човек, би трябвало време, избрани условия, аз съм в положение да му „ изкарам същността” за минути и акцентирах на този си „ талант”. Другият ми метод бе да бъда „ огледален образ” на масата – да им покажа тяхното държание, да им дам от тяхното „ лекарство”. Те се припознаха и не харесаха видяното в моето огледало – етикираха ме като „ интригантка” и „ лицемерка”.
С Луна (вдясно) бяха страховит тандем
- Защо реши да се съюзиш с Луна? Одобряваше ли държанието й от самото начало?
- Още от втория ден ми направи усещане, че неоснователно атакуваха Луна. Оправдаваха се с някакво нейно предходно присъединяване, дрънкаха за „ претоплена манджа” – че сервирала все едно и също, че се изживявала като „ прима донна”, груба била, липсвало й съчувствие…
Винаги съм страняла от стадното държание и добичешкия ум
или да се повеждам от сдъвкани правила, за това и първата седмица бях повече наблюдаващ – желаех сама да си изградя мнение, да ревизира обстоятелствата. Признавам, че първоначално аз също се подведох и не харесвах Луна, само че откакто я опознах, разбрах, че тя няма метод по какъв начин да не бъде ненавиждана от стадото, тъй като беше друга, мощна, тъй като беше актьор по душа и държание. Знаеше си цената, какво й е коствало да стигне до тука и държанието й беше тъкмо отражение на тази нейна оценка за труда й, за триумфите й. Освен това не претърпявам, когато всички се нахвърлят като глутница върху един. В Къщата не изолираха слабите, а се прицелваха в другите. Слабите се присламчваха и бяха подготвени да понасят какви ли не гаври, само че да са вътре в стадото. Людмила намерено унижаваше Линдарева: „ Зарница, твой смях по какъв начин пръдня”, а Зорница пресилено веселяшки се кискаше, пробвайки се да мине за „ отворена” и „ над нещата”, единствено и единствено да е вътре в групата. В това отношение Луна сподели темперамент, храброст и неуважение на „ колектива”, което провокира гневна завист и експанзия против нея.
- Кое се оказа най-тежкото тестване за теб в Къщата макар впечатляващата ти предварителна подготовка?
- Условията бяха тежки, само че като се прибави и „ отбраното общество”, перманентните разгулен „ изцепки”, налудничавостта и експанзията в държанието на огромна част от съквартирантите, както и сложните задачи, можеш да си представиш средата, в която трябваше да оцелея 3 седмици. За мен е достижение да не разреша да ме застигне, както при опита с мишките, „ гибел първа степен” – тази на духа. Най-тежко понесох, че ми бяха отнети Библията и Молитвеника. В живота
на открито се апелирам съвсем всеки ден - заран и вечер
а там можах да споделям единствено Божията молитва „ Отче наш”, тъй като единствено нея знам наизуст. Много се натъжих, когато излязох и се оказа, че Молитвеникът и Библията ми са изчезнали – просто не ми ги върнаха. Молитвеникът е с мен от съвсем 25 години, а Библията ми беше подарък от Отец Ангел, който ни венча с втория ми брачен партньор. И машата за коса не ми върнаха, само че за нея не ми е жалост – майната й. Голям потрес ми пристигнаха и електро шоковете, които ми бяха ударени в Къщата. Когато ми поставяха електродите, помислих, че е на смешка или в най-лошия случай ще е нещо като електро импулсите, които са като тези на апаратите за подготовка на мускулите. Бях същински шокирана, когато ми пуснаха първата доза – даже извиках от болежка „ вие луди ли сте, какво вършиме?” – мисля, че това беше излъчено. Едва изтърпях да свърши задачата и единствено мощната ми воля и възприятие за отговорност не ми разрешиха да прекъсна фотосите, само че да преглътна физическото страдалчество. Няколко дни по-късно имах проблеми с мускулите на десните ми ръка и крайник – където ми бяха сложени електродите… Но не претърпените болки, премеждия и компликации ме оскърбиха, а това, че гнусни лъжи се толерираха и лансираха в Къщата –
бях изкарана мърлата на републиката
дори се пробваха да ударят по професионалната ми подготвеност. Много беше оплюван и външният ми тип – упрекнаха ме в „ неподдържаност” и че съм била дебела. Искам да стане доста ясно на всички – през последните 2 години, в резултат на тежки здравословни проблеми – щитовидна жлеза, интервенция на 2 тумора и мощен стрес, качих 36 кг. Не съм се „ запуснала”, нито „ разпасала” да хапвам и пия, че да се освиня. И макар тежките условия в Къщата, аз съумях за 15 дни да смъкна 12 кг. Исках да покажа на всички дами в моето състояние, че може, че има излаз и щом аз съумявам, значи всеки може! Въпреки униженията и физическите премеждия, през които минах, макар целенасочения черен ПР и омаскаряване, смятам присъединяване си за победа. Не разреших духа ми да бъде грохнал, да ме всмуква стадото!
Ще издава книга за Големия брат
- Какво съумя да схванеш и отсееш за себе си от всеки един от останалите съквартиранти, с изключение на Луна, с които очевидно не се понасяхте?
- Светлана или по този начин наречената Гонзовица, си беше повярвала, че форматът е неин, Къщата също. Хвалеше се, че можела да извади, какъвто си желала контракт с Големия брат, сипеше неистина след неистина, нагли клюки и измислици по мой адрес. Първата седмица бях единствената, която ставаше рано да чисти и оправя след пиянските им запои, тъй като ненавиждам да пребивавам в скотщина. А тя си е въобразила, че ми е давала заповеди и аз съм й се била подчинявала. Една дума не е посмяла да ми каже тази женица – цялостни измислици, плод на лабилната й провинциална душeвност! И когато излъга на първата си номинация, че не съм допринасяла за общата хигиена, даже най-върлият ми зложелател Людмила, стана, и ми се извини от името на всички, че това е незаслужено, и очевидна неистина. Тогава Светланка едвам не се разплака, аз я прегърнах, успокоих, дадох й даже съвет като ПР по какъв начин да се държи пред аудитория и в обстановки. На втората седмица за признателност получих от нея още по-голяма неистина – че съм мърла и не съм си сменяла облеклата. А тя доста добре знае, че ни бяха обрали всичко при задача. С две думи – доста упоритости и малко покритие
Това е особено за девойки, пристигнали от дълбоката провинция, попаднали инцидентно в общество и вместо да се учат, да се развиват, са си повярвали... Посредствена, неприятно образована, даже не е хубава, че да й се простят глупавите изцепки... Психиката й е прекомерно слаба, има каруцарски език и пошло, хулиганско държание.
Константин е безспорен нарцис, нетърпелив, отмъстителен
и злопаметен, нула благородник и просто не мога да си обясня за какво е толкоз известен измежду дамите. За мен е тъпо да виждам застаряващ чичка с към този момент настъпващо шкембе, който се пробва да спре хода на времето с боядисана коса и държание на 15-годишен. Коцето е мъчително самовлюбен, привикнал е да го глезят, ей по този начин, тъй като се възприема като международен майтапчия и хубавец. Аз персонално не почитам хора, които не са в непрекъснат надзор над държанието си. Бях очевидец какви количества корав алкохол изпиваше и на отвратителното му поведение после…
Людмила ми приличаше на динозавър
Тя е характерен образец от времето на застоя. Говореше ни на „ другари”, около нея още веднъж си припомних изрази като „ трудов колектив”, „ приятелски съд”, „ лагери”. Още първата седмица тя стартира да ругатни Бог, да превъзнася какъв брой добре било, че е имало „ ГУЛаг” и „ Белене”, и по какъв начин „ тъпо, че такива лагери към този момент няма, тъй като аз и тия като мен, трябвало да бъдат хвърляни там”. Не можех да допускам, че чувам такива дивотии през 2017-а! С горделивост се хвалеше, че щерка й Албена приела исляма… За това ли имаме „ Балканджи Йово” и народът ни е дал толкоз жертви?! За да може през днешния ден, 300 години по-късно, една имаща се за „ дама” и „ елит” женица, да се хвали по какъв начин щерка й непринудено се е отрекла от нашия Господ Бог и е поставила бурката?!! Тази няма позор – не приказвам за налудничавите й брътвежи, че е скочила с 16 см по-високо от Стефка Костадинова, нито, че е бягала с 20 секунди по-бързо от Хюсеин Болт. Първото ми усещане, когато се запознахме, беше за една охулена и смачкана бабичка. Тя ми подаде ръка, както ние, в ПР-а назоваваме, „ умрялата риба” – с три пръста и едва-едва, неенергично здрависване. Това е сигурен симптом за „ не желая контакти”, „ връзката с мен е еднопосочна”. Съжалих я! Но след това видях, че всичките несгоди в живота й, са плод на нейния персонален избор. Има един американски психиатър – Морган Скот Пек, който е дълги години доктор в американската войска. Той за първи път се пробва в книгата си „ Хора на лъжата” да откри връзка сред злото, полу-истината, психиатричните проблеми и обсебването. Стига до извода, че същински злите хора, не са класическият Сатана, както си го представяме – с рогата и опашката, а са най-обикновени и постоянно най-примерни жители. И тъкмо операцията, жонглирането с полу-истини, желанието за налагане на личната воля над другите, откъсването от Бог, ги прави проводници на злото. Споделих опасенията си с Луна, която е набожен човек, и по този начин се роди концепцията да й изрецитираме Божията молитва „ Отче наш”. Ефектът беше шокиращ – Людмила хукна да бяга.
Зорница Линдарева ме изненада със тактиката си -
тя се оказа много начетена и непроста, само че бе избрала ролята на глупачката веселячка. Опита да се конфронтира с мен в 2-3 случая, само че го правеше единствено, когато беше в стадото – уединено не смееше и дума изкривено да ми каже, подмазваше ми се, и се правеше на отворена. Което приказва за плашливост и измама. Много се смях на измислените й номинации, че съм я гледала неприятно и съм седяла замислена. Ами, някои имаме деца и мислим основно за тях, а освен кой богат турчин да изкрънкаме да ни купи кожено палто от мола! Тя след това и Динко номинира, че я гледал неприятно. Явно хапчетата, които пие, я карат да й се привиждат криви погледи.
- Сподели ми, че имаш желание да опишеш в книга освен усещанията си, само че и това по какъв начин действително се дърпат конците в риалити формат като „ Биг брадър”!
- Допреди 2-3 години нямах концепция за риалити форматите. Личният ми опит ме предизвика да се замисля над този феномен, освен като за бизнес модел, само че и като перманентна част от живота ни. Вече звездите не са звезди – всеки може да има 15-минутната си порция популярност. Забавление ни стана надничането зад непознатите завеси, експанзията, простащината и неналичието на просвета, които са издигнати на фундамент. Не желая да осъждам, нито да предсказвам! Аз, като създател, човек на перото, смятам за собствен дълг да отбелязвам моето време такова, каквото е и за това идващият ми план е книга – „ Окото на Големия Брат”. Смятам да я издам в Холандия или Швеция, а също и на испански, тъй като ми е роден, а и вторият най-разпространен език в света. Вече съм в договаряния с издателства в чужбина.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- През 1968 година ученият Джон Калхун основава „ рай” за мишки – комфортни жилища, неограничена храна, вода, никакви закани и вкарва вътре 8 гризача. Вместо да живеят щастливо и да се развъждат, мишките трансформират парадайса в собствен личен пъкъл. Женските станали нападателни и иззели функционалностите на мъжките – почнали да отбраняват територии, били нападателни, отказвали да раждат и да се грижат за дребните си… Мъжките пък станали пасивни, изгубили половия си вкус или залитали към хомосексуално държание, не се биели за женски, нито за територии, държали се като типични „ красавци”. Всички се лутали сред прекомерна бездейност и хипер интензивност. Младото потомство било типичните „ нехранимайковци” и в непрекъснат спор с по-старите човеци, което довело до изгубване на обществените връзки и разпад на обществото. Ученият определил този разпад като „ гибел втора степен”, предхождана от гибелта „ първа степен” – тази на духа. Да ти е позната картинката? Точно това се случи и в Къщата на Големия брат – мишките си създадохме личен апокалипсис…
- Като какъв състезател би описала себе си? И съумя ли да реализираш тактиката си в този обществен опит?
- Аз бях може би най-подготвеният участник. Успях да получа предварителна информация за 80% от съквартирантите, макар високата степен на сигурност на плана. Три месеца се настройвах душевен, тъй като не си правех заблуда, че ще е елементарно. Знаех, че ще се сблъскам с хора, които не участват в нормалната ми среда, които няма да бъдат отзивчиви с мен и с които ще ми е невероятно да намеря общ език. Подходих напълно професионално – изследвах, направих психически профили, пробвах се да предвидя спорове, ползи, създадох разнообразни сюжети. Участието ми беше напълно основано на тактика: 1. Приложих професионалните си умения; 2. Дадох си сметка, че това е на първо място шоу и феновете имат избрани очаквания/потребности; 3. Не желаех да се поддавам на страсти. Стратегията ми беше да отстранявам първо слабите играчи – тъкмо противоположното на това, което правеха другите – да се прицелват в мощните. И
потвърдих, че съм права - който предложих, незабавно изхвърчаше!
Аз съм корав реалист – съзнавах, че нямам късмет да стигна до край измежду това отбрано „ общество”. А и както споделих на излизане, за мен ще е засегнатост да печеля първо място измежду тези… Известно ми беше, че се познават от по-рано, че бяха „ врели и кипели” към този момент в играта и нямаше да ми разрешат за нищо на света да преуспявам. За това и смених задачата – не да печеля, а да направя наличие, присъединяване ми да бъде запомнено, което е по-важно от първото място. Тактиката ми беше да предизвиквам. Ако обикновено, с цел да се разкрие човек, би трябвало време, избрани условия, аз съм в положение да му „ изкарам същността” за минути и акцентирах на този си „ талант”. Другият ми метод бе да бъда „ огледален образ” на масата – да им покажа тяхното държание, да им дам от тяхното „ лекарство”. Те се припознаха и не харесаха видяното в моето огледало – етикираха ме като „ интригантка” и „ лицемерка”.
С Луна (вдясно) бяха страховит тандем
- Защо реши да се съюзиш с Луна? Одобряваше ли държанието й от самото начало?
- Още от втория ден ми направи усещане, че неоснователно атакуваха Луна. Оправдаваха се с някакво нейно предходно присъединяване, дрънкаха за „ претоплена манджа” – че сервирала все едно и също, че се изживявала като „ прима донна”, груба била, липсвало й съчувствие…
Винаги съм страняла от стадното държание и добичешкия ум
или да се повеждам от сдъвкани правила, за това и първата седмица бях повече наблюдаващ – желаех сама да си изградя мнение, да ревизира обстоятелствата. Признавам, че първоначално аз също се подведох и не харесвах Луна, само че откакто я опознах, разбрах, че тя няма метод по какъв начин да не бъде ненавиждана от стадото, тъй като беше друга, мощна, тъй като беше актьор по душа и държание. Знаеше си цената, какво й е коствало да стигне до тука и държанието й беше тъкмо отражение на тази нейна оценка за труда й, за триумфите й. Освен това не претърпявам, когато всички се нахвърлят като глутница върху един. В Къщата не изолираха слабите, а се прицелваха в другите. Слабите се присламчваха и бяха подготвени да понасят какви ли не гаври, само че да са вътре в стадото. Людмила намерено унижаваше Линдарева: „ Зарница, твой смях по какъв начин пръдня”, а Зорница пресилено веселяшки се кискаше, пробвайки се да мине за „ отворена” и „ над нещата”, единствено и единствено да е вътре в групата. В това отношение Луна сподели темперамент, храброст и неуважение на „ колектива”, което провокира гневна завист и експанзия против нея.
- Кое се оказа най-тежкото тестване за теб в Къщата макар впечатляващата ти предварителна подготовка?
- Условията бяха тежки, само че като се прибави и „ отбраното общество”, перманентните разгулен „ изцепки”, налудничавостта и експанзията в държанието на огромна част от съквартирантите, както и сложните задачи, можеш да си представиш средата, в която трябваше да оцелея 3 седмици. За мен е достижение да не разреша да ме застигне, както при опита с мишките, „ гибел първа степен” – тази на духа. Най-тежко понесох, че ми бяха отнети Библията и Молитвеника. В живота
на открито се апелирам съвсем всеки ден - заран и вечер
а там можах да споделям единствено Божията молитва „ Отче наш”, тъй като единствено нея знам наизуст. Много се натъжих, когато излязох и се оказа, че Молитвеникът и Библията ми са изчезнали – просто не ми ги върнаха. Молитвеникът е с мен от съвсем 25 години, а Библията ми беше подарък от Отец Ангел, който ни венча с втория ми брачен партньор. И машата за коса не ми върнаха, само че за нея не ми е жалост – майната й. Голям потрес ми пристигнаха и електро шоковете, които ми бяха ударени в Къщата. Когато ми поставяха електродите, помислих, че е на смешка или в най-лошия случай ще е нещо като електро импулсите, които са като тези на апаратите за подготовка на мускулите. Бях същински шокирана, когато ми пуснаха първата доза – даже извиках от болежка „ вие луди ли сте, какво вършиме?” – мисля, че това беше излъчено. Едва изтърпях да свърши задачата и единствено мощната ми воля и възприятие за отговорност не ми разрешиха да прекъсна фотосите, само че да преглътна физическото страдалчество. Няколко дни по-късно имах проблеми с мускулите на десните ми ръка и крайник – където ми бяха сложени електродите… Но не претърпените болки, премеждия и компликации ме оскърбиха, а това, че гнусни лъжи се толерираха и лансираха в Къщата –
бях изкарана мърлата на републиката
дори се пробваха да ударят по професионалната ми подготвеност. Много беше оплюван и външният ми тип – упрекнаха ме в „ неподдържаност” и че съм била дебела. Искам да стане доста ясно на всички – през последните 2 години, в резултат на тежки здравословни проблеми – щитовидна жлеза, интервенция на 2 тумора и мощен стрес, качих 36 кг. Не съм се „ запуснала”, нито „ разпасала” да хапвам и пия, че да се освиня. И макар тежките условия в Къщата, аз съумях за 15 дни да смъкна 12 кг. Исках да покажа на всички дами в моето състояние, че може, че има излаз и щом аз съумявам, значи всеки може! Въпреки униженията и физическите премеждия, през които минах, макар целенасочения черен ПР и омаскаряване, смятам присъединяване си за победа. Не разреших духа ми да бъде грохнал, да ме всмуква стадото!
Ще издава книга за Големия брат
- Какво съумя да схванеш и отсееш за себе си от всеки един от останалите съквартиранти, с изключение на Луна, с които очевидно не се понасяхте?
- Светлана или по този начин наречената Гонзовица, си беше повярвала, че форматът е неин, Къщата също. Хвалеше се, че можела да извади, какъвто си желала контракт с Големия брат, сипеше неистина след неистина, нагли клюки и измислици по мой адрес. Първата седмица бях единствената, която ставаше рано да чисти и оправя след пиянските им запои, тъй като ненавиждам да пребивавам в скотщина. А тя си е въобразила, че ми е давала заповеди и аз съм й се била подчинявала. Една дума не е посмяла да ми каже тази женица – цялостни измислици, плод на лабилната й провинциална душeвност! И когато излъга на първата си номинация, че не съм допринасяла за общата хигиена, даже най-върлият ми зложелател Людмила, стана, и ми се извини от името на всички, че това е незаслужено, и очевидна неистина. Тогава Светланка едвам не се разплака, аз я прегърнах, успокоих, дадох й даже съвет като ПР по какъв начин да се държи пред аудитория и в обстановки. На втората седмица за признателност получих от нея още по-голяма неистина – че съм мърла и не съм си сменяла облеклата. А тя доста добре знае, че ни бяха обрали всичко при задача. С две думи – доста упоритости и малко покритие
Това е особено за девойки, пристигнали от дълбоката провинция, попаднали инцидентно в общество и вместо да се учат, да се развиват, са си повярвали... Посредствена, неприятно образована, даже не е хубава, че да й се простят глупавите изцепки... Психиката й е прекомерно слаба, има каруцарски език и пошло, хулиганско държание.
Константин е безспорен нарцис, нетърпелив, отмъстителен
и злопаметен, нула благородник и просто не мога да си обясня за какво е толкоз известен измежду дамите. За мен е тъпо да виждам застаряващ чичка с към този момент настъпващо шкембе, който се пробва да спре хода на времето с боядисана коса и държание на 15-годишен. Коцето е мъчително самовлюбен, привикнал е да го глезят, ей по този начин, тъй като се възприема като международен майтапчия и хубавец. Аз персонално не почитам хора, които не са в непрекъснат надзор над държанието си. Бях очевидец какви количества корав алкохол изпиваше и на отвратителното му поведение после…
Людмила ми приличаше на динозавър
Тя е характерен образец от времето на застоя. Говореше ни на „ другари”, около нея още веднъж си припомних изрази като „ трудов колектив”, „ приятелски съд”, „ лагери”. Още първата седмица тя стартира да ругатни Бог, да превъзнася какъв брой добре било, че е имало „ ГУЛаг” и „ Белене”, и по какъв начин „ тъпо, че такива лагери към този момент няма, тъй като аз и тия като мен, трябвало да бъдат хвърляни там”. Не можех да допускам, че чувам такива дивотии през 2017-а! С горделивост се хвалеше, че щерка й Албена приела исляма… За това ли имаме „ Балканджи Йово” и народът ни е дал толкоз жертви?! За да може през днешния ден, 300 години по-късно, една имаща се за „ дама” и „ елит” женица, да се хвали по какъв начин щерка й непринудено се е отрекла от нашия Господ Бог и е поставила бурката?!! Тази няма позор – не приказвам за налудничавите й брътвежи, че е скочила с 16 см по-високо от Стефка Костадинова, нито, че е бягала с 20 секунди по-бързо от Хюсеин Болт. Първото ми усещане, когато се запознахме, беше за една охулена и смачкана бабичка. Тя ми подаде ръка, както ние, в ПР-а назоваваме, „ умрялата риба” – с три пръста и едва-едва, неенергично здрависване. Това е сигурен симптом за „ не желая контакти”, „ връзката с мен е еднопосочна”. Съжалих я! Но след това видях, че всичките несгоди в живота й, са плод на нейния персонален избор. Има един американски психиатър – Морган Скот Пек, който е дълги години доктор в американската войска. Той за първи път се пробва в книгата си „ Хора на лъжата” да откри връзка сред злото, полу-истината, психиатричните проблеми и обсебването. Стига до извода, че същински злите хора, не са класическият Сатана, както си го представяме – с рогата и опашката, а са най-обикновени и постоянно най-примерни жители. И тъкмо операцията, жонглирането с полу-истини, желанието за налагане на личната воля над другите, откъсването от Бог, ги прави проводници на злото. Споделих опасенията си с Луна, която е набожен човек, и по този начин се роди концепцията да й изрецитираме Божията молитва „ Отче наш”. Ефектът беше шокиращ – Людмила хукна да бяга.
Зорница Линдарева ме изненада със тактиката си -
тя се оказа много начетена и непроста, само че бе избрала ролята на глупачката веселячка. Опита да се конфронтира с мен в 2-3 случая, само че го правеше единствено, когато беше в стадото – уединено не смееше и дума изкривено да ми каже, подмазваше ми се, и се правеше на отворена. Което приказва за плашливост и измама. Много се смях на измислените й номинации, че съм я гледала неприятно и съм седяла замислена. Ами, някои имаме деца и мислим основно за тях, а освен кой богат турчин да изкрънкаме да ни купи кожено палто от мола! Тя след това и Динко номинира, че я гледал неприятно. Явно хапчетата, които пие, я карат да й се привиждат криви погледи.
- Сподели ми, че имаш желание да опишеш в книга освен усещанията си, само че и това по какъв начин действително се дърпат конците в риалити формат като „ Биг брадър”!
- Допреди 2-3 години нямах концепция за риалити форматите. Личният ми опит ме предизвика да се замисля над този феномен, освен като за бизнес модел, само че и като перманентна част от живота ни. Вече звездите не са звезди – всеки може да има 15-минутната си порция популярност. Забавление ни стана надничането зад непознатите завеси, експанзията, простащината и неналичието на просвета, които са издигнати на фундамент. Не желая да осъждам, нито да предсказвам! Аз, като създател, човек на перото, смятам за собствен дълг да отбелязвам моето време такова, каквото е и за това идващият ми план е книга – „ Окото на Големия Брат”. Смятам да я издам в Холандия или Швеция, а също и на испански, тъй като ми е роден, а и вторият най-разпространен език в света. Вече съм в договаряния с издателства в чужбина.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ