♥ Алчният не може да бъде добър към никого и към никого не е така жесток, както към самия себе
(Mammon by George Frederick Watts, 1884-1885)
Човешките пристрастености, които са пагубни за него самия
♥ Користолюбие
Богатството не е почтено за изключително внимание, по тази причина е несправедлива себелюбивата угриженост за спечелването му.
Желанието за това, което индивидът назовава положително и наслада, която се получава от обладанието му, се основават единствено върху мнението. Но не вземай това мнение от вятърничавия човек. Провери единствено полезността на нещата и ти няма да бъдеш лаком.
Неумереното предпочитание за благосъстояние е отрова, заложена в мозъка, която заразява и унищожава всичко положително в него. Достатъчно е единствено тя да се загнезди там и незабавно всички добродетели, всичко почтено, всички най-хубави привързаности изчезват при нейната поява.
Алчният е подготвен да продаде за злато децата си. Родителите му ще умрат, преди да отвори той своята каса. Дори самия себе си подценява, той поради златото си. В диренето на щастието той се прави самичък трагичен.
Онзи, който жертва мира и спокойствието си в търсене на благосъстояние, с вярата да бъде благополучен, наслаждавайки се от него, е сходен на човек, който продава къщата си, с цел да купи декорации, с които да я подреди.
Където цари лакомия, знай, там разсъдъкът е нищожен! Всеки, който не смята благосъстоянието за най-главно богатство на индивида, не ще отхвърли всички други богатства, с цел да доближи единствено това едничко.
Всеки, който не се опасява от бедността, като от най-голямо зло за човешкия живот, не ще почне да си навлича други несгоди, с цел да я избегне.
Ти си безумец! Нима добродетелта не е по-ценна от благосъстоянието? Нима закононарушението не е по-низко от бедността? Необходимото за неговите потребности е във властта на всеки човек. Затуй бъди удовлетворен от това и твоето благополучие ще се усмихва над несгодите на оня, който се старае да заграби повече.
Природата е скрила златото под повърхността на земята, като неприлично да бъде забелязано, среброто е сложила по този начин, че ти да го тъпчеш с краката си.
Нима ти не виждаш, че с това тя е желала да ти покаже, какъв брой златото е неприлично за твоя поглед и среброто е по-долу от твоето внимание?
Алчността изпраща подземен милиони сиромаси и изравят те за своите жестоки господари това, което отплаща тяхната тъга, и това, което прави техните господари по-нещастни от техните плебеи.
Безплодна е земята в тези места, където тя скрива съкровища. Където има злато в недрата й — там не пораства трева.
Както не намира там конят за себе си трева, а оселът — храна; както житни ниви не се усмихват по скатовете на хълмовете; както маслиновото дърво не протяга своите плодове, а лозето — своето грозде, — по този начин не живее положително в гърдите на оня, който трепери над своята хазна.
Богатството е прислужник на мъдрия, само че то е деспот над мозъка на неразумния.
Алчният слугува на златото си, а не златото му слугува. Той владее своето благосъстояние по този начин, както болният тресчица: гори го и мъчи го то и не го оставя до гроба.
Нима златото не е разрушило добродетелността на милиони? Прибавило ли е то пешо към добродетелите на кого да е?
Нима не е в обилие то у най-лошите хора? Тогава за какво ти е да го притежаваш?
Нима не са били най-мъдри тия, които са имали минимум количество от него? А белким мъдростта не е благополучие?
Нима най-лошите от твоята порода не са имали най-голямата част от благосъстоянието? И не е ли бил техният край ужасяващ?
От доста се нуждае бедността, само че алчността от всичко си отхвърля.
Алчният не може да бъде добър към никого и към никого не е по този начин нечовечен, както към самия себе.
Ако ти си бил задоволително работлив, с цел да добиеш злато, то бъди милосърден в потреблението му. Няма по-високо благополучие за индивида, в сравнение с да дава благополучие на другите.
Из: „ Теб аз дарувам “, АМЕНХОТЕП IV, Изд. Логос
Картина: Mammon by George Frederick Watts, Date: 1884 – 1885, en.wikipedia.org
