Малкото Съединение. Така след есента на 1940 г. наричат възвръщането

Малкото Съединение. Така след есента на 1940 година назовават възвръщането на Добруджа в рамките на Третото българско царство. В осъществяване на Крайовския контракт румънците от южната част на региона натоварват имуществото си на каруци и се насочат на север. Българите от северната част - потеглят на юг.

А в златна Добруджа настава златната есен. Трета българска войска навлиза от три страни по суша и вода, без да пролее капка кръв.

Най-ранните археологически свидетелства за обитаване на територията на София са от 6-о хилядолетие преди новата епоха

На 21 септември ликуват в Тутракан и Балчик, на 25 – добричлии и каварненци подвигат ликовете на българския Цар Борис Трети Освободител. На 1 октомври 1940 година и Силистра е под българско небе. Сена Андреева излиза на площада с цялото си семейство, въпреки че още не върви на учебно заведение.

„ Целият град беше с букети, с цветя, блоковете обкичени с цветя и се чува " О, Добруджански край ", споделя Сена.

„ О, Добруджански край “ е обичан марш, основан през 1914 година Композиторът Александър Кръстев кани в софийската сладкарница " Охрид " поета Любомир Бобевски и му предлага да напише текст, напълно отдаден на Добруджа. По предложение на Бобевски, при обсадата на Тутракан на 6 септември 1916 година всички полкови музики и 30 000 български бойци пеят без спиране химна на Добруджа и се записват в аналите на балканската военна история като спечелили. Но техният героизъм не е задоволителен и Ньойският кротичък контракт удостоверява границите на България след Междусъюзническата война, когато южната част на региона за първи път става принадлежна на Румъния.

В житницата на България ще минат 21 години преди сключването на избавителния контракт от Крайова на 7 септември 1940 година

В селото чужденците са близо 400

„ В българското публично мнение битува максимата, че сме мощни на бойното поле и слаби в дипломацията. Крайовският контракт опровергава тази максима по един в действителност безапелационен метод. И аз съм мощно изумен, че не се говореше за триумфа на българската дипломация, евентуално поради нежеланието на комунистическия режим да го обвърже с личността на цар Борис Трети “, споделя историкът Радослав Симеонов.

Ако до 7 септември 1940 година ученичката Росица Андреева от Силистра е била задължена да споделя молитвата на румънски и да пожелава дълъг живот на румънския крал, който се пада братовчед на българското монархическо семейство, то на 30 същия месец гимназистката е заета единствено с едно - да репетира химна на Добруджа до педантично съвършенство.

Авторът на „ О, Добруждански край “ влиза в Добруджа дружно с българската войска. Любомир Бобевски също като Росица пее, благополучен и въодушевен, своя марш. Той е родом от Тетевен, само че е разгласен за почетен член на Вътрешната добруджанска организация, основана за опозиция против румънската власт в Южна Добруджа.

Обичаният от силистренци поп Кузман Георгиев има друга орис. Вместо да приготвя следващата си проповед, в която обичал да вплита даже здравни препоръки, цялостен месец деликатно сортира думите за словото, с което ще поздрави новата българска власт.

Тя постоянно носи пръст от Добруджа в медальон на врата си

„ Този човек е родолюбец до мозъка на костите си, с необятна обща просвета. Известно време е отказвал изобщо да служи  на румънски в църквата. Дали тъй като е бил на по-преклонна възраст, дали от неспокойствие поп Кузман, не съумява да посрещне българските войски, той умира на 30 септември 1940 година и неговото слово пред новата българска власт прочита един млад български духовник “, изясни Вера Милева, организатор, ИМ.

На 1 октомври съгражданите на поп Кузман посрещат военачалник губернатора на Добруджа Георги Попов с самун и сол върху месингова табла с преднамерено резбован надпис.

„ Изобразено картата на Добруджа с дата 1 октомри 1940 година и горе и в полукръг - желаеме си простора и водата, желаеме си нашите си земи и си желаеме виталното пространство, присъщ термин за епохата “, описа Вера Милева, организатор в ИМ-Силистра.

Причината - един от основните каптажи на Силистра се пада 2-3 км отвъд границата. Румънците стопират да го поддържат и оставят изсъхнал градът, с който стартира България.

Това става допустимо след подписването на Крайовския контракт сред Царство България и Кралство Румъния

Точно този дребен локален чудноват детайл е намерил отражение в този надпис, който другояче не би трябвало да има никакви противоречиви моменти, в случай, че Силистра минава към Родината, сподели Вера Милева.

В 9 часа на 21 септември 1940 година българските войски навлизат по продължение на цялата 200-километрова граница в Южна Добруджа.

В същия ден цар Борис Трети издава заповед:

Офицери, подофицери и бойци,

Носители на добродетелите, които от епохи красят българския войник, бъдете почтени и за тази скъпа нам земя. Влезте в нея с братска любов към свои и непознати, с цел да схванат всички, че това е наш роден край, който е бил люлка на българщината и ще бъде и пребъде постоянно българска земя.

Балчик, трансфорат в лятната резиденция на румънската кралица Мария, първи приветства нашата армия, която настава от две страни.

Тук влизат българските армии по суша и по море, 8-ми крайморски полк и е посрещнат тържествено, целият град е бил на площада, с цветя, духът е бил приповдигнат. Те са били толкоз радостни, че този ден е денят на нашето избавление. Имаше една плоча, която напълно инцидентно открихме и тъкмо по този начин пишеше: Денят на нашето избавление.

В парк „ Христо Ботев “ в Тутракан Румен Радев одобри почетния строй на представителните елементи на Военноморските сили

Балчик е бил като след война, макар че не е имало военни дейности, всичко е било разрушено, административните здания, болничното заведение, летището, всичко е било счупено, с цел да не може да бъде употребявано “, споделя Радостина Енчева, шеф на ИМ- Балчик.

Славка Чакова е една от многото в белокаменния град, които купуват румънска коприна и без да пита шият трикольори и униформи за българските възпитаници

„ Леля ми е шила такива униформи, към момента невъведени български униформи, само че по някакъв метод те трябвало да  се отличат от румънските, с цел да бъдат посрещнати българските войски. Вечерно време скрито и със затъмнени врата и прозорци са шиели точно тези български флагове, с които се посрещат българските войски. И това се е случвало  на тази машина. Точно по този начин, ето самата машина Сингер “, споделя Венцислав Чаков, организатор ИМ – Балчик.

„ Българите в морския град имат огромен бранител в лицето на юрист Иван Пенаков от Кюстенджа - най-голямото пристанище в Северна Добруджа. Той се открива в Балчик в края на 1913 година, с цел да брани българите против румънците в имотните им каузи. През 1914 година приготвя алманах " Законни разпоредби по отношение на собствеността в Южна Добруджа ". Изнася лекции и беседи, издава книги и брошури, приготвя меморандуми и петиции до Обществото на народите в Женева “, изясни Венцислав Чаков, организатор ИМ - Балчик.

През всеки сезон се засаждат нови цветя и всяка година типовете растения са разнообразни

„ Той вижда, че тези хора страдат, че те са унижавани, в негови публикации, които разгласява в Европа написа, че българите са втора употреба. А по-късно към този момент цар Борис Трети прави оценка неговия труд, че той в един миг загърбва персоналното поради идеята Южна Добружда “, сподели Радостина Енчева.

След подписването на Крайовския контракт юрист Пенаков се отдава на исторически изследвания и работи за опазване на българо-румънските връзки. Заради близостта му с царя Народният съд го праща на другия завършек на България. В един от първите концентрационни лагери за политически съперници на комунистическия режим - Бобов дол. По историческа подигравка в младостта си юристът сипматизира на социалистическите хрумвания, доста съвременни при започване на 20. век.

През 1940 година и от двете страни на границата потегля мълвата за освобождението на Добруджа. Една невероятна фотография от 25 септември демонстрира опустели улици като след война. А в действителност жителите на Добрич от ранни зори са се събрали на площада. 

„ Тази навалица беше толкоз гъста, толкоз гъста, че просто нямаше място къде да стъпиш и аз бях хваната за ръката на майка ми, само че я изпуснах. Майка ми нямаше думи да каже нещо, всички бяхме толкоз разчувствани, толкоз запленени от това, което гледахме. Сълзите бяха и радостни, и тъжни. Някои са изгубили синове, някои са останали в България и там са умряли и насладата, че Добруджа още веднъж е свободна и най-сетне се понесе: „ Българите идат! “, изясни Веселина Малчева.

Официалните лица идват от Варна, някои по шосето, други с трен. Всички са непроменяемо закичени с копринени кърпички с лика на патрона на Добруджа Стефан Караджа, особено направени от локалното сдружение „ Майчина грижа “.

По време на специфичното турне на „ Тази заран ” в Балчик Михайлова описа, че градежът на двореца е траял години наред

Дора Габе, щерка на еврейски бежанец от Русия, е израснала в житницата на България и написа доста за нея. Пренебрегва съперничеството си с Елисавета Багряна и двете прими на българската литература са дружно на тържеството. 25 септември е празникът на Добрич и в наши дни. Чества се от 1990 година, половин век след възвръщането на Южна Добруджа. В същата година нареченият на руския ген. Фьодор Толбухин град, възвърне остарялото си име - Добрич.

Крайовският контракт е плод на напъните и съдействието на Германия, Съюз на съветските социалистически републики и Италия, които задължават Кралство Румъния да върне на Царство България територия в размер на 7 565 km². Той е единственото ни трайно териториално уголемение от интервала на Втората международна война.

„ Размяната на население, може би най-съществената и най-популярната част от Крайовския контракт, когато България би трябвало да размени към 84 000 румънски колонисти, настанени през 20-те години в Южна Добруджа против коренното население на Северна Добруджа, което е към 68 000 души. Крайовският контракт има две лица - тъга на север и наслада на юг “, изясни Радослав Симеонов, историк.

Новата граница разделя добруджанците и добруджанските ниви по политически и по етнически симптом. Ако останеш на север ставаш румънец и земята ти е румънска, в случай че тръгнеш на юг си обезземлен българин, само че българин.

„ Историята на Добруджа  е персоналната история на всеки един добруджанец, тъй като всеки е обвързван с двете страни на границата. Точно това е огромната драма на Добруджа, тъй като публичното мнение не е единно в оценката си за Крайовски контракт. Проф. Петър Мутафчиев написа писмо до външния министър Иван Попов, че страната няма право да обезбългари Северна Добруджа с това прекачване и няма обезщетения, които да компенсират загубата на севернодобруджанци “, съобщи Николай Тодоров, шеф на РИМ - Силистра.

Преселват се с това, което могат да носят. Оземлени са със земята, която румънските управляващи са лишили от българите още в първото десетилетие на окупацията. Действителните български парцели от Северна Добруджа остават като отплата на румънските, основани в южната част на региона.

„ Аз като правоприемник на добруджанци имам мемоари от моя дядо, който разказваше по какъв начин те декември месец потеглят и то доста небрежно, румънските управляващи им споделят, че за 24 часа би трябвало да изоставен домовете си и той ми споделя, представиш ли ние сме основали там домове, всичко, животни... По замръзналия Дунав  и по един сноп с облекла и потеглят, само че за жалост много от тях оставят братя или сестри в Румъния и сега ние сме българи, а те са румънци, макар че във вените ни тече една и съща кръв. Разделени са фамилии. Идват тук и стартират всичко изначало, в началото не знаеейки къде ще живеят “, споделя Радостина Енчева, шеф на ИМ - Балчик.

Настаняването на българите от Северна Добруджа продължава две години след подписването на Крайовския контракт. Навсякъде ги назовават преселци. По-меко казано от бежанци, само че задоволително отрицателно, в това число и за роднините им от вътрешността на страната.

Големите и богати фамилии на добруджанци се изгубват. Децата на брата или сестрата, останали на север идват от време на време юг. Но езиковата преграда премазва кръвните връзки.

Поколения, родени преди и по време на румънската окупация в Добруджа са билингвисти, знаят документално и говоримо и двата езика. 27 години говорели майчиният у дома и го изучавали в частни учебни заведения, скрито подкрепяни финансово през границата.

Добруджанци в никакъв случай не научили децата и внуците си на румънски. За да има на какъв чужд непознат език да се карат.

Макар да са страдали, на български единствено са се радвали.

Четири години след златната есен на Възвръщането Добруджа още веднъж стартира от нулата. Без земя, без парцели, без достолепие.

Но това е друга история, единствено наречена избавление и цялостна единствено с горчиви сълзи.