Чингис хан е убил достатъчно хора, за да охлади планетата
Малко хора са повлияли на международното население по този начин, както Чингис хан – човек, чиито армии са умъртвили толкоз доста хора, колкото по-късно са заменили гениталиите му.
Наред с всеобщото кръвопролитие и всеобщото правене на деца обаче именитият боец и държател е спрял отделянето на големи количества въглероден диоксид в атмосферата – дотолкоз, че чак е охладил планетата.
Монголската империя при гибелта на Чингис хан през 1227 година
След проучване на антарктически ледени ядра учените са открили ненадейно понижаване на въглеродния диоксид в атмосферата с към 3 елементи на 1 милион сред 1200 и 1470 година от н. е., което почти съответствува с монголското настъпление в Азия, както и с Черната гибел в Европа. Второ намаляване от 4,6 на милион е открито и сред 1560 и 1680 година, което съответствува както със завладяването на Америка, по този начин и с рухването на династията Мин в Китай.
Известно е, че и четирите събития са лишили живота на голям брой хора, което кара откривателите да се замислят дали неочакваните спадове в международното население не биха могат да бъдат причина за тези промени в равнищата на въглероден диоксид. Логиката тук е, че премахването на хората би спряло обезлесяването, което би разрешило на повече дървета да порастват и да употребяват въглерод.
За да проучат това, откривателите реконструират измененията в моделите на земеползване по света от 800 година до наши дни, като употребяват композиция от оповестени аграрни карти и статистически данни за популацията. От четирите исторически събития монголското настъпление, стартирано от Чингис хан през 1200 година и траяло до 1380 година, е оказало най-голямо влияние върху климата.
Това ненадейно повишаване на растителността би премахнало 684 милиона тона въглерод от атмосферата, което би довело до световно понижаване на излъчванията с 0,183 на милион.
За разлика от това, Черната гибел би понижила въглеродния диоксид в атмосферата единствено с 0,026, а завладяването на Америка и рухването на династията Мин биха премахнали надлежно 0,013 и 0,048 на милион.
Въпреки тези спадове е ясно, че нито едно от тези исторически събития не може да изясни климатичните промени, регистрирани в античните ледени ядра. Според откривателите това е по този начин, защото на дърветата постоянно им трябват епохи, с цел да доближат зрялост, през което време човешките популации биха се възстановили и възобновили обезлесяването доста преди този нов приръст да е имал опция да свърши своята работа.
Освен това, макар че всяко от тези събития е унищожило популацията в избран регион на земното кълбо, излъчванията от други елементи на планетата евентуално са компенсирали по-голямата част от погълнатия въглерод вследствие на повторното залесяване в тези райони. Изчислявайки чистата смяна в международното произвеждане на въглерод по време на тези четири епизода, създателите на проучването откриват, че „ единствено монголското настъпление може да компенсира същевременните излъчвания от останалата част на света “.
Въпреки това откривателите стигат до заключението, че въздействието на Чингис хан върху климата би било прекомерно малко, с цел да се прояви в ледените ядра, което значи, че огромните исторически спадове на атмосферния въглерод евентуално са били породени от естествени фактори, като да вземем за пример вулканични изригвания.
Все отново би трябвало да се каже, че това е много впечатляващ въглероден отпечатък за един човек.
