Отглеждане на малини
Малината съставлява шубрак с многогодишна подземна част (коренище) и двугодишна надземна част (стъбло). Кореновата система на храста се състои от голям брой хоризонтални разклонения.
Коренището няма основен корен, само че за сметка на това има доста разклонения и власинки, които порастват встрани и обгръщат огромна част от почвата към себе си - към 1.5 метра. По коренището и разклоненията се образуват доста растежни пъпки, от които напролет изникват нови коренови издънки.
Още през същата година издънките доближават височина до 2 метра, а през идната година стартират да дават и плодове, като в края на лятото изсъхват.
Листата на малината са перести комплицирани. Могат да бъдат закръглени, продълговати или яйцевидни. Цветовете на малината са бели, дребни и събрани в съцветия. Плодът е комплициран и е формиран от доста плодчета, които са компактно допрени едно до друго.
Плодът на малината е с конусовидна или полукълбовидна форма, с червен или пурпурен цвят, кисело-сладък и доста благоуханен. Плодовете на малината не зреят едновременно - интервалът може да продължи към 20-25 дни.
Малината е самоплодно растение, само че въпреки всичко при непознато опрашване се следи доста нарастване на плодовия рандеман.
Малината е известна със своите потвърдени прерогативи пред останалите овощни типове. Позната е още от древността. Семена от малини са открити при разкопки на жилища от каменната и бронзовата столетия. Най-известни са двата типа:
- алена малина (Rubus idaeus L.) с два съществени подвида - европейска и американска, и
- черна малина (Rubus occidentаlis L.), която пораства единствено в Северна Америка.
Малината е била добре позната и на славяните, от които е останало и наименованието „ малина ”, звучащо еднообразно на всички славянски езици.
Отглеждането на малините стартира с тяхното засаждане. То се прави в интервала от края на октомври до настъпването на трайно захлаждане и напролет - до края на март. Изборът на място за засаждане е от извънредно значение. Почвата наложително би трябвало да е прекопана на към 30-35 см дълбочина и наторена. Теренът може да е горист, като се позволява шарена сянка и изцяло огрят от слънцето.
Малината се развива най-добре на глинесто-песъчливи и песъчливо-глинести влагоемни почви, които са богати на хранителни субстанции. Към климата малините не са доста претенциозни. Все отново най-хубавите добиви се получават в планински и полупланински региони, където въздухът е пресен, има хладина и чести превалявания. На хладни крайречни региони също се оправя добре. Ако преваляванията не са задоволителни, храстите би трябвало да се поливат в допълнение.
Растенията се засаждат в редове на разстояние до 2 м един от различен. В браздите те се слагат на към 35 см дълбочина, като наложително се засаждат 2–3 см по-дълбоко, в сравнение с са били в разсадника.
Добре е малиновите насаждения да се отглеждат на телена структура, или едно по едно растенията да бъдат прикрепени към прътове с парцалчета. Това ще улесни беритбата и няма да им разреши да полегнат на земята. Малините са доста нежни плодове и никога не би трябвало да имат досега
Малиновите насаждения изискват наторяване с азот. То става според от азотното наличие в почвата. Освен това е добре в интервал от 3 години, преди есенната оран, да се внася и добре угнил оборски тор. Малините изискват постоянно поливане, до към края на август, с цел да не изгорят.
Абсолютно наложителна е годишната резитба. При нея се отстраняват плододалите 2-годишни издънки и се прореждат едногодишните. През втората година след засаждането за плододаване се оставят по 2–3 издънки на всяко растение. Останалите се изрязват ниско до земята.
През третата и четвъртата година броят на плододаващите издънки се усилва, като насажденията встъпват в цялостно плододаване. Образуват се непрекъснати редове с ширина сред тях 25-35 см. В самите редове се прави резитба за прореждане и премахване на болните, нападнати от галица и агрилус, счупените, развалените от студовете и слаби издънки.
През пролетта пък се прави резитба при набъбване на пъпките, когато добре се виждат повредите от зимните студове, заболяванията и неприятелите. Върховете наложително се редуцират с 15–20 см. След резитба растенията би трябвало да са не по високи от 160-180 см.
След като приберете реколтата, е добре плододалите стъбла да се изрежат до земята. Така се обезпечава по-добър достъп на слънчевите лъчи и по-добро узряване на новите издънки.
Ако към този момент си отглеждате малини, не забравяйте да си приготвите някои от нашите неустоими предписания с малини като малинов чийзкейк, малинова торта, крем с малини, малинов сладолед или пък малинова лимонада.
С малини може да си приготвите още панакота с малини, семифредо с малини, шарлота с малини, маскарпоне с малини, брауни с малини, парфе с малини, лимонада с малини, лесни мъфини с малини, десерт Шампанско и малини, чийзкейк Орео с малини и доста други.
С домашно отгледаните малини всеки десерт ще бъде доста по-вкусен и благоуханен, тъй че не се колебайте да отгледате тези ароматни шубраци и в своята градина.
