Малин Кръстев и Герасим Георгиев са в стихията си в

Малин Кръстев и Герасим Георгиев са в стихията си в „ Стриптийз покер “ – премиерният атрактивен, неуместен и абсурден театър на Малък градски спектакъл „ Зад канала “. Малинко и Геро взривяват освен възприятията и пространството на героите си, само че и публиката – с каламбурите и смешките на Жан-Пиер Мартинес. Не по-малко занимателни са и техните партньорки – Василена Атанасова и Христина  Караиванова. Но – колкото е необичайно, толкоз е и закономерно – пиесата на французина е колкото смешна, толкоз и тъжна. Отдавна сме привикнали от положителната драматургия да чакаме таман това – контрастните страсти от човешкия набор, полюсните изненади. Между тях претекстовете за обратите и интригите на сцената обичайно са следните: юношески кретенизми, изтъркан брак, провалена обич, изневери, неприятен шанс, изумителни съвпадения, отчуждение – от себе си и от обществото и по този начин до безконечност. А, както се знае, няма по-велик сценарист от живота. Дори когато те води сред четири стени, които наподобяват на лудница. Ето какво споделя и режисьорката Надя Асенова, която толкоз е харесала текста на Мартинес, че го е превела от раз. „ Вероятно всеки от нас е чувал сентенцията,,Случайността е методът Бог да остане неизвестен “. За първи път работя пиеса на Мартинес. Харесах я, тъй като на фона на бликащия комизъм усетих отпратка към мисълта за огромното - за Бог или ориста, в случай че предпочитате. На пръв взор ординерна обстановка събира две двойки на вечеря. Събитията, които произтичат от тази среща, водят до стеснение, срам, безпределно смешни обстановки и даже абсурдност в общуването. Докато се смеем и си мислим,,Това в никакъв случай няма да се случи на мен! “, се пораждат мисли за рутината, неудовлетвореността, лъжата в фамилията и в обществото. Защо лъжем, какво прикриваме, кого лъжем в последна сметка – другия или себе си? Не сме ли замръзнали в обществена мимикрия, която може да бъде доста смешна за непознатия и доста тъжна за нас… Такива въпроси ме вълнуваха, до момента в който работех. Зареждах се от неизчерпаемия гений на Геро, от интелигентната провокация на Малин, от деликатността на Василена, от лудостта на Христина. Вярвам, че тази самобитна амалгама от характерностите на тези създатели плюс комедийно-абсурдната обстановка от създателя и моята натрапчива мисъл, че ориста постоянно си знае работата, родиха ослепителен, комичен, абсурден театър. След представлението може да си тръгнете с чувството, че доста сте се забавлявали, а може да се приберете и с някои въпроси, водещи към самоанализ. Каквото и да вълнува нас, създателите, в последна сметка, го вършим за вас - публиката.,,Добър е всеки спектакъл, който не е отегчителен. “