"Овцете не дават вълна. Те дават пример": Теди Москов отговаря на Макс Фриш
Макс Фриш (1911-1991) има невероятна креативна орис - през годините работи като проектант, публицист, драматург и създател на критически студии.Като част от своите " Дневници " (1966 - 1971), Фриш разгласява поредност въпроси, групирани в няколко елементи. Всяка от тях полемизира избрана тематика - човешкия жанр, брака, вярата, хумора, парите, другарството, родината, собствеността и гибелта.
Теди (Стефан) Москов (р. 1960 г.) е в най-хубавия смисъл на думата режисьор - безделник - находчив, свободен в избора си на престижи, провокативен и покъртителен. Обича минимализма в театъра или " бедния спектакъл ", както той го назовава. Между 1992 и 1998 година снима 11 епизода от телевизионното шоу " ", отличено със " Златна роза на рецензията " в. На сцената в България се помнят постановките му на " Майсторът и Маргарита ", " Комедия на прислужниците ", " Одисей ", " Фантасмагории ", " Мармалад ", както и последните му работи - " Няма да платим! Няма да платим! " и " Шекспирин по време на пандемия ". В Германия слага 15 представления, сред които " Сирано дьо Бержерак ", " Дом № 13 " по Чехов, мюзикъла " Синьо в синьо ", " Одисей ", " Макбю " - композиция от Макбет и Крал Юбю. Съосновател и режисьор на първия частен спектакъл " Ла Страда ". През 2002 година снима игралния филм " Рапсодия в бяло ", а през 2006 година - документалния " Преводачката на черно бели филми ".
Срещам Теди Москов сред две подготовки. Първите минути от диалога удостоверяват слуховете, че не е елементарен събеседник - припрян, раздразним, недоверчив, без изключително почитание към уважителните маниери. Постепенно обаче разговорът му с Макс Фриш го заинтригува и той незабелязано се трансформира в нещо, което елементарно може да бъде разказано с две думи - космат и сладкодумник.
Започваме с първия въпрос от " Въпросника " на Фриш. Убеден ли сте, че Ви интересува ориста на човечеството откакто Вие и обичаните Ви хора, към този момент няма да са сред живите?
- В момента съм в репетиционен развой и това, почтено казано, никак не ме интересува. Интересува ме аз и околните ми да сме сред живите след премиерата, която следва.
Извинявайте за думите ми - първо приказвам, след това мисля! Винаги слушам това, което съм споделил, чак откакто съм го изрекъл. Все едно някой различен приказва в мен. Когато открия кой е този, който дърдори, ще му затворя устата и ще Ви дам отговор. Въпросът е " лицемерен ", тъй като дава единствено две благоприятни условия: Или да съм покъртително заинтересован от бъдещето на човечеството, или да съм непоносим непукист. И двете не ми харесват.
Какво съгласно Вас другите не харесват у Вас и какво Вие самият?
- Хората не харесват това, че съм самохвалец. Най-вече това. А aз не одобрявам егоизма си. Той се демонстрира по най-изненадващ за мен метод на някакво инстинктивно, може би генетично равнище. Вие в този момент ще питате за образци, само че не сме си толкоз близки, че да Ви ги дам.
С кой човек от човешката история, (с който сте си близък), бихте желали да се напиете - единствено вие двамата?
- Отдавна нямам такива стремежи. Сядал съм, пил съм, скарвал съм се, сдобрявал съм се и впрочем баналности. Смятам, че човек е изпратен на този свят, с цел да се срещне със себе си, да се разгадае. Бих седнал на почтен разгулен диалог с мен самия, защото към момента не съм се срещнал същински и не знам кой съм. Страхувам се да не се окаже, че съм нещо, от което се отвращавам.
Да предположим тогава, че в никакъв случай не сте убивали човек. На какво го отдавате ?
- На това, че не владея оръжие (засмива се). Всъщност бих умъртвил единствено при самоотбрана или с цел да предотвратя ликвидиране на обичан човек. Но откакто даже в сюжетите си за спектакъл нямам убийства и самоубийства, значи даже на подсъзнателно равнище нямам такива планове. Убивал съм мъртви хора - Шекспир, да вземем за пример. Не поканвам живи създатели на министър председатели, с цел да не умрат. (смее се)
То и Фриш споделя, че човек и душата му могат да бъдат убити от време на време с една дума, или искреност в точния миг, или дори усмивка. Има ли миг, в който сте се почувствали по този начин " прострелян в сърцето " ?
- Константин Илиев ми е разказвал за режисьора Любомир Гройс, Бог да го елементарни. Как са го съсипвали по правилото на Щази с Тotschweigen - " ликвидиране посредством безмълвие ". Смазвали са го бавничко, като не са правели никакви мнения за постановките му. Никакви рецензии. Пълна тишина. Така беше и с моята " Улица ". Все едно нищо не се е случило. Все едно не съществува.
Тактиката е унижение посредством премълчаване, което в действителност е доста по-мъчително и обидно, в сравнение с жив да те изяде рецензията. А най-ужасният призрачен сън, който постоянно сънувам, е по какъв начин публиката мълчи и си излиза от театъра без даже веднъж да шляпне с ръце. Или пък жена да пази тишина, до момента в който върша обич с нея. (пак се смее)
Ако се замислите за света през днешния ден, какво очаквате - че разсъдъкът в последна сметка ще надделее, че ще се случи знамение или че всичко ще продължава без смяна?
- Не знам какво имате поради, когато казвате разсъдък. Космическият разсъдък е над нашия и ние не можем да го проумеем. А може би той не може да проумее нас и по тази причина още ни държи живи?! Не знам също и какво значи " всичко да продължи без смяна ".
Аз изживях грандиозна смяна. Днес мога да пътувам по целия свят и да работя там, където си намеря работа. Ако подмина последната къща на Ахтопол, не чакам да ме гръмнат като " предател на родината ". Саксофонът към този момент не е противников инструмент. В момента България е част от най-цивилизованото леке на международната карта - Европа. Но аз се изричам от името на хората на духа. Има други, за които това не е значимо.
" Чичко Мотичко " не се интересува от това, че му е било неразрешено да чете хубава литература. Tой е необразован и счита Рафаело за костенурка. Някой бе споделил, че " няма по-яростни врагове на свободата от щастливите плебеи ". Нима е инцидентно, че на доста европейски езици думата плебей, произлиза от думата славянин? В римската империя точно славяните са били най-скъпите плебеи - физически мощни и задоволително самодостатъчни, с цел да не се съюзяват между тях и да се бунтуват. За жал огромна част от българите приличаме на щастливи плебеи.
В природата земните организми имат разнообразни форми на групов живот - има стада, има и ята. Нас миналите години не ни трансфораха в ято. Преди време писах в една пиеса, че овцете не ни дават вълна. Те ни дават образец. Това наше "овчедушие ", това щастливо робуване, това предпочитание все някой да ни стъпи от горната страна, с цел да имаме с какво да се оправдаваме - това са характерности на стадото.
Питате какво ще надделее. Не знам. Моята учителка Юлия Огнянова мечтаеше някъде из вселената да има живот, проведен на правилото на симбиозата - не гибелта на едно да дава живот на друго.
От коя вяра се отказахте към този момент ?
- Никога не съм имал огромни очаквания. Когато ходех на ски се надявах да е слънчево и да не ме заловен в рейса към Щастливеца без билет. Дребни надеждици от ден за ден. Постигнал съм много неща, не ме вълнуват бъдещи триумфи. Както споделяше отново Юлия Огнянова: Човек просто би трябвало да дава лептата си. Това е.
Може да съм мечтал на приказки или на чашка, само че самото реализиране на фантазия е най-глупавото нещо на света. Ето, като дребен мечтаех да ида в Ню Йорк поради джаза. Аз съм от такова семейство. Баща ми бе музикант, спрян от комунизма. Когато реализирах тази фантазия, се разочаровах. Защото човек постоянно си показва нещата доста по-величествени, в сравнение с са в действителност. Да не предприемам пък тематиката за дами, любовни разочарования или копнежи, които рухват за един ден.
Съжалявате ли дамите ?
- Съжалявам всички онеправдани хора, без значение от пола им. Като дете бях женомразец, тъй като не знаех защо са основани дамите, откакто не могат да се катерят по дърветата и да играят футбол. После се появи естественият интерес на тялото към тях. Но по принцип - не скърбя половете. Съжалявам безполовите. Свърших по този въпрос. Другият?
Как бихте дефинирали понятието " неустрашимост "?
- Това е толкоз дълга тематика, че най-малко 12 страници би трябвало изпишем за нея. Да отвориш бутилка вино с тирбушон, вместо да оставиш някоя нежна, кекава дама да го направи, това е тип неустрашимост. Да спасиш обаче някого не е демонстрация на неустрашимост. Защото това може и жена да го направи. И дете даже. Даже животно. По Animal Planet посочваха удивителни фрагменти по какъв начин една изгърбена котка съска и прогонва алигатор, с цел да избави дребните си. Майчиният инстинкт е неустрашимост. Правенето на деца и бягството от грижата за тях също е тип неустрашимост, само че с кавички.
" Има нещо адско в прошката на дамите " - споделя Фриш. Какво съгласно Вас би могъл да има поради?
- Не съм сядал да пия с него, с цел да го знам какво е имал поради. Може и той да не е знаел. Може да е кокетирал и да се е правел на забавен. По принцип и в обвиняването, и в прошката има нещо адско. Но майката постоянно прости на детето си. Любящата жена прости всичко на обичания от нея мъж. Понякога тази нейна амнистия е унизителна за нея самата. Понякога е по насила. Понякога е метод за операция.
Такава амнистия не те освобождава. Тя ти надява хомота. Освен това няма по какъв начин да даваш амнистия на някой, който не я е изискал. Който не е минал през покаянието. При нас това не се практикува. Никой не е изискал през годините амнистия за нищо. Нито през днешния ден, нито в която и да е историческа ера.
Ако зависеше от Вас - бихте ли основали институцията на брака?
- Не. Това е такава отживялост, такава нелепост. По света хората към този момент живеят, без да се женят и подписват, и това е най-нормалното. Така или другояче, човек се обвързва единствено пред Бог. Ние с Мая сме се венчали в общината и аз се майтапя, че със промяната на всеки кмет бракът ни се обезсилва.
Макс Фриш пита дали сходното ви възприятие за комизъм с Мая е удостоверение за подобен разсъдък, подобен вид въображение или сходно възприятие за стеснение и позор?
- Абе, не е ли задал някой въпрос и брат му на този Макс - Мориц? " Мориц Фриш - доста по-добър публицист, само че останал в сянката на батко си. " Между другото Вилхелм Буш е талантлив създател, основател на немския експресионизъм. Той първо рисува, след това написа. Както и Фелини.
Но да се върнем съществено на хумора. Той е едно от деликатните усеща, което в случай че го притежаваш, притежаваш и всички останали усеща. Ако нямаш възприятие за комизъм, не би могъл да изпитваш съчувствие, екстаз, горест. Неслучайно сълзите са белег и на двете - и на смеха, и на рева. Хуморът е изблик на просветеност, в която има и разсъдък, и полуда. От една страна ни свързва с всичко в този свят, а от друга - ни прави по-независими.
Накратко - хуморът е мерило, по което меря индивида. Той е отношение към всяко нещо. Дори към Бог. Преди време бях писал в едно есе, че ние, хората, сме някаква смешка на Господ. Ние сме една не доста сполучлива демонстрация на възприятието му за комизъм.
Има ли животни, които имат възприятие за комизъм или това е характерно човешко качество ?
- Мисля, че хуморът ни отличава от животните. Те имат възприятие за наслада, което е близо до хумора, само че не съм видял прасе да се майтапи с друго прасе. Не знам дали една маймуна ще разсмее другите маймуни, в случай че падне от дървото и се изправи на крайници. Или в действителност, заради това че се е опитвала да ги разсмее, се е изправила на два крайници и е станала човек.
Променя ли се възприятието за комизъм с възрастта ?
- Разбира се. Детето се смее на едни смехории, старецът - на други. Но Чаплин постоянно е прожектирал филмите си първо на деца. И в случай че те някъде не са се смеели, е изрязвал тези фрагменти.
За мен персонално възприятието за комизъм постоянно се свежда до това съответна обстановка да бъде взривена, без обаче индивидът да пострада физически от този гърмеж. Хуморът е най-естественият метод да отхвърлиш или да приемеш нещо, което при естествени условия не би направил. Той е рожба на парадокса. Той е съчетаване на несъчетаемото. Той е някаква алхимия, от която се получава злато.
Защо тогава революционерите нямат възприятие за комизъм ?
- Защото в тях има буйно предпочитание да убиват хора. Всяка гражданска война е изблик на хилавост и злоба. Желанието да убиеш този, който е съумял повече от теб. Комунизмът, да вземем за пример, е най-висшата идеология на завистта. И на примитивността. Слава Богу, че все се очакваше да пристигна след 10 години.
При това състояние сарказмът революционно качество ли е? Защото по своему той също убива?
- Е, това са толкоз завъртени финтифлюшки, че можем да ги нищим до безспир. Ще кажа нещо, което и Стефан Цанев е споделил, само че ние двамата сме стигнали по разнообразни пътища до него. Само нашите царе, (защото думата " Цар " е опит на пийнал славянин да произнесе думата " Цезар " ) единствено те нямат шутове. Всеки сериозен държател си назначава " простак " (fool на британски, buffone на италиански), който да го подиграва. Да го приземява.
В античен Рим при победното завръщане на императорите, след тях се е движела черна катафалка, от която скандирали - Memento mori (Помни, че ще умреш, т.е. - не се възгордявай). Ние тук нямахме такива управници. Но не е неприятно зад всеки от тях да върви по някой прокурор, който да им шепне - Помни закона!
Какво не бихте могли да простите на другар ?
- Предателството. Това да показа с други хора мои съкровени неща. Или да гледа на тях с неуважение. Изместването и моралната деградация. Имам другари, които забогатяха и се трансфораха в неподозирани от мен същества. Това, че парите скапват, е и тривиално, и неизбежно. Нещо като чалга!
Домашният любим другар ли е или сурогат на другар ?
- Имал съм две кучета и две котки. Различно е при всеки човек и всяко животно. Няма повсеместен отговор. Но си припомням, че когато бях млад, тъкмо след Чернобил, кучката ми игра в тревата, а след това получи някакъв израстък в мозъка, който й пречеше да диша, в случай че си отпусне главата. И аз цяла нощ съм седял и съм й държал главата перпендикулярно на врата, с цел да не се задуши.
Който е кадърен да обича и съчувства на животните, той може да обича и хората. Аз персонално не обичам да късам цветя. Това също е ликвидиране. Жените се радват на гниещи и изпускащи миризма на гибел растения във ваза. Защото ароматът на цветята е тъкмо това - белег на гибелта. В едно зрелище бях направил някаква метафора - откъснеш ли цвете, умира момиче.
Но пък съм задоволително лицемерен, с цел да хапвам на драго сърце убити от други хора животни. И се усещам почтен, тъй като не аз съм ги умъртвил. А пък Дънов бил споделил, че животното се е пожертвало за нас непринудено. И по тази причина, когато ядем, би трябвало да мълчим. За да изразим почитта си.
© Красимир Юскеселиев
Теди Москов по време на подготовка - 2013г.
Какво бихте предпочели - да умрете или да продължите да живеете като крепко животно ?
- Това Буда би трябвало да питате. Искам, не желая, става по този начин, както е нагласено от силите над нас. Някои ги назовават Бог, други ги назовават материя. Аз самият считам, че в случай че човек има вяра в Добротата, той има вяра в един от основателите на вселената. Един от тях, тъй като, както с цел да има дете са нужни двама души, по този начин и с цел да има човешки тип са нужни двама основатели - демон и Господ. Ние сме бойното поле, на което се срещат тези две сили. Вече може да ми викате Аристотел, или Демокрит. (засмива се) Последното го избирам пред демократ.
И най-после класическото - какви са новите Ви креативен проекти ?
- В момента репетираме новия моноспектакъл на Мая - " Да ти е ярко под шапката ". Той свързва моменти от общия ни живот - нашия, на сътрудниците и на България също. Плюс мои и нейни обичани текстове. Плюс цитати от филми и други неща.
Моите креативен проекти постоянно са едни и същи. Защото схващам работата си като предпочитание за добрина, която неизбежно се редува с горест. Както се смееш и внезапно хоп - сълза. Цял живот слугувам на това - да има наслада и състрадание. Усмивката и иронията, за които приказва Волтер. Едната опрощава и извисява, другата - упреква и принизява
Изключвам диктофона. Разговорътни продължава, само че той към този момент е, по този начин да се каже- off the record.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Теди (Стефан) Москов (р. 1960 г.) е в най-хубавия смисъл на думата режисьор - безделник - находчив, свободен в избора си на престижи, провокативен и покъртителен. Обича минимализма в театъра или " бедния спектакъл ", както той го назовава. Между 1992 и 1998 година снима 11 епизода от телевизионното шоу " ", отличено със " Златна роза на рецензията " в. На сцената в България се помнят постановките му на " Майсторът и Маргарита ", " Комедия на прислужниците ", " Одисей ", " Фантасмагории ", " Мармалад ", както и последните му работи - " Няма да платим! Няма да платим! " и " Шекспирин по време на пандемия ". В Германия слага 15 представления, сред които " Сирано дьо Бержерак ", " Дом № 13 " по Чехов, мюзикъла " Синьо в синьо ", " Одисей ", " Макбю " - композиция от Макбет и Крал Юбю. Съосновател и режисьор на първия частен спектакъл " Ла Страда ". През 2002 година снима игралния филм " Рапсодия в бяло ", а през 2006 година - документалния " Преводачката на черно бели филми ".
Срещам Теди Москов сред две подготовки. Първите минути от диалога удостоверяват слуховете, че не е елементарен събеседник - припрян, раздразним, недоверчив, без изключително почитание към уважителните маниери. Постепенно обаче разговорът му с Макс Фриш го заинтригува и той незабелязано се трансформира в нещо, което елементарно може да бъде разказано с две думи - космат и сладкодумник.
Започваме с първия въпрос от " Въпросника " на Фриш. Убеден ли сте, че Ви интересува ориста на човечеството откакто Вие и обичаните Ви хора, към този момент няма да са сред живите?
- В момента съм в репетиционен развой и това, почтено казано, никак не ме интересува. Интересува ме аз и околните ми да сме сред живите след премиерата, която следва.
Извинявайте за думите ми - първо приказвам, след това мисля! Винаги слушам това, което съм споделил, чак откакто съм го изрекъл. Все едно някой различен приказва в мен. Когато открия кой е този, който дърдори, ще му затворя устата и ще Ви дам отговор. Въпросът е " лицемерен ", тъй като дава единствено две благоприятни условия: Или да съм покъртително заинтересован от бъдещето на човечеството, или да съм непоносим непукист. И двете не ми харесват.
Какво съгласно Вас другите не харесват у Вас и какво Вие самият?
- Хората не харесват това, че съм самохвалец. Най-вече това. А aз не одобрявам егоизма си. Той се демонстрира по най-изненадващ за мен метод на някакво инстинктивно, може би генетично равнище. Вие в този момент ще питате за образци, само че не сме си толкоз близки, че да Ви ги дам.
С кой човек от човешката история, (с който сте си близък), бихте желали да се напиете - единствено вие двамата?
- Отдавна нямам такива стремежи. Сядал съм, пил съм, скарвал съм се, сдобрявал съм се и впрочем баналности. Смятам, че човек е изпратен на този свят, с цел да се срещне със себе си, да се разгадае. Бих седнал на почтен разгулен диалог с мен самия, защото към момента не съм се срещнал същински и не знам кой съм. Страхувам се да не се окаже, че съм нещо, от което се отвращавам.
Да предположим тогава, че в никакъв случай не сте убивали човек. На какво го отдавате ?
- На това, че не владея оръжие (засмива се). Всъщност бих умъртвил единствено при самоотбрана или с цел да предотвратя ликвидиране на обичан човек. Но откакто даже в сюжетите си за спектакъл нямам убийства и самоубийства, значи даже на подсъзнателно равнище нямам такива планове. Убивал съм мъртви хора - Шекспир, да вземем за пример. Не поканвам живи създатели на министър председатели, с цел да не умрат. (смее се)
То и Фриш споделя, че човек и душата му могат да бъдат убити от време на време с една дума, или искреност в точния миг, или дори усмивка. Има ли миг, в който сте се почувствали по този начин " прострелян в сърцето " ?
- Константин Илиев ми е разказвал за режисьора Любомир Гройс, Бог да го елементарни. Как са го съсипвали по правилото на Щази с Тotschweigen - " ликвидиране посредством безмълвие ". Смазвали са го бавничко, като не са правели никакви мнения за постановките му. Никакви рецензии. Пълна тишина. Така беше и с моята " Улица ". Все едно нищо не се е случило. Все едно не съществува.
Тактиката е унижение посредством премълчаване, което в действителност е доста по-мъчително и обидно, в сравнение с жив да те изяде рецензията. А най-ужасният призрачен сън, който постоянно сънувам, е по какъв начин публиката мълчи и си излиза от театъра без даже веднъж да шляпне с ръце. Или пък жена да пази тишина, до момента в който върша обич с нея. (пак се смее)
Ако се замислите за света през днешния ден, какво очаквате - че разсъдъкът в последна сметка ще надделее, че ще се случи знамение или че всичко ще продължава без смяна?
- Не знам какво имате поради, когато казвате разсъдък. Космическият разсъдък е над нашия и ние не можем да го проумеем. А може би той не може да проумее нас и по тази причина още ни държи живи?! Не знам също и какво значи " всичко да продължи без смяна ".
Аз изживях грандиозна смяна. Днес мога да пътувам по целия свят и да работя там, където си намеря работа. Ако подмина последната къща на Ахтопол, не чакам да ме гръмнат като " предател на родината ". Саксофонът към този момент не е противников инструмент. В момента България е част от най-цивилизованото леке на международната карта - Европа. Но аз се изричам от името на хората на духа. Има други, за които това не е значимо.
" Чичко Мотичко " не се интересува от това, че му е било неразрешено да чете хубава литература. Tой е необразован и счита Рафаело за костенурка. Някой бе споделил, че " няма по-яростни врагове на свободата от щастливите плебеи ". Нима е инцидентно, че на доста европейски езици думата плебей, произлиза от думата славянин? В римската империя точно славяните са били най-скъпите плебеи - физически мощни и задоволително самодостатъчни, с цел да не се съюзяват между тях и да се бунтуват. За жал огромна част от българите приличаме на щастливи плебеи.
В природата земните организми имат разнообразни форми на групов живот - има стада, има и ята. Нас миналите години не ни трансфораха в ято. Преди време писах в една пиеса, че овцете не ни дават вълна. Те ни дават образец. Това наше "овчедушие ", това щастливо робуване, това предпочитание все някой да ни стъпи от горната страна, с цел да имаме с какво да се оправдаваме - това са характерности на стадото.
Питате какво ще надделее. Не знам. Моята учителка Юлия Огнянова мечтаеше някъде из вселената да има живот, проведен на правилото на симбиозата - не гибелта на едно да дава живот на друго.
От коя вяра се отказахте към този момент ?
- Никога не съм имал огромни очаквания. Когато ходех на ски се надявах да е слънчево и да не ме заловен в рейса към Щастливеца без билет. Дребни надеждици от ден за ден. Постигнал съм много неща, не ме вълнуват бъдещи триумфи. Както споделяше отново Юлия Огнянова: Човек просто би трябвало да дава лептата си. Това е.
Може да съм мечтал на приказки или на чашка, само че самото реализиране на фантазия е най-глупавото нещо на света. Ето, като дребен мечтаех да ида в Ню Йорк поради джаза. Аз съм от такова семейство. Баща ми бе музикант, спрян от комунизма. Когато реализирах тази фантазия, се разочаровах. Защото човек постоянно си показва нещата доста по-величествени, в сравнение с са в действителност. Да не предприемам пък тематиката за дами, любовни разочарования или копнежи, които рухват за един ден.
Съжалявате ли дамите ?
- Съжалявам всички онеправдани хора, без значение от пола им. Като дете бях женомразец, тъй като не знаех защо са основани дамите, откакто не могат да се катерят по дърветата и да играят футбол. После се появи естественият интерес на тялото към тях. Но по принцип - не скърбя половете. Съжалявам безполовите. Свърших по този въпрос. Другият?
Как бихте дефинирали понятието " неустрашимост "?
- Това е толкоз дълга тематика, че най-малко 12 страници би трябвало изпишем за нея. Да отвориш бутилка вино с тирбушон, вместо да оставиш някоя нежна, кекава дама да го направи, това е тип неустрашимост. Да спасиш обаче някого не е демонстрация на неустрашимост. Защото това може и жена да го направи. И дете даже. Даже животно. По Animal Planet посочваха удивителни фрагменти по какъв начин една изгърбена котка съска и прогонва алигатор, с цел да избави дребните си. Майчиният инстинкт е неустрашимост. Правенето на деца и бягството от грижата за тях също е тип неустрашимост, само че с кавички.
" Има нещо адско в прошката на дамите " - споделя Фриш. Какво съгласно Вас би могъл да има поради?
- Не съм сядал да пия с него, с цел да го знам какво е имал поради. Може и той да не е знаел. Може да е кокетирал и да се е правел на забавен. По принцип и в обвиняването, и в прошката има нещо адско. Но майката постоянно прости на детето си. Любящата жена прости всичко на обичания от нея мъж. Понякога тази нейна амнистия е унизителна за нея самата. Понякога е по насила. Понякога е метод за операция.
Такава амнистия не те освобождава. Тя ти надява хомота. Освен това няма по какъв начин да даваш амнистия на някой, който не я е изискал. Който не е минал през покаянието. При нас това не се практикува. Никой не е изискал през годините амнистия за нищо. Нито през днешния ден, нито в която и да е историческа ера.
Ако зависеше от Вас - бихте ли основали институцията на брака?
- Не. Това е такава отживялост, такава нелепост. По света хората към този момент живеят, без да се женят и подписват, и това е най-нормалното. Така или другояче, човек се обвързва единствено пред Бог. Ние с Мая сме се венчали в общината и аз се майтапя, че със промяната на всеки кмет бракът ни се обезсилва.
Макс Фриш пита дали сходното ви възприятие за комизъм с Мая е удостоверение за подобен разсъдък, подобен вид въображение или сходно възприятие за стеснение и позор?
- Абе, не е ли задал някой въпрос и брат му на този Макс - Мориц? " Мориц Фриш - доста по-добър публицист, само че останал в сянката на батко си. " Между другото Вилхелм Буш е талантлив създател, основател на немския експресионизъм. Той първо рисува, след това написа. Както и Фелини.
Но да се върнем съществено на хумора. Той е едно от деликатните усеща, което в случай че го притежаваш, притежаваш и всички останали усеща. Ако нямаш възприятие за комизъм, не би могъл да изпитваш съчувствие, екстаз, горест. Неслучайно сълзите са белег и на двете - и на смеха, и на рева. Хуморът е изблик на просветеност, в която има и разсъдък, и полуда. От една страна ни свързва с всичко в този свят, а от друга - ни прави по-независими.
Накратко - хуморът е мерило, по което меря индивида. Той е отношение към всяко нещо. Дори към Бог. Преди време бях писал в едно есе, че ние, хората, сме някаква смешка на Господ. Ние сме една не доста сполучлива демонстрация на възприятието му за комизъм.
Има ли животни, които имат възприятие за комизъм или това е характерно човешко качество ?
- Мисля, че хуморът ни отличава от животните. Те имат възприятие за наслада, което е близо до хумора, само че не съм видял прасе да се майтапи с друго прасе. Не знам дали една маймуна ще разсмее другите маймуни, в случай че падне от дървото и се изправи на крайници. Или в действителност, заради това че се е опитвала да ги разсмее, се е изправила на два крайници и е станала човек.
Променя ли се възприятието за комизъм с възрастта ?
- Разбира се. Детето се смее на едни смехории, старецът - на други. Но Чаплин постоянно е прожектирал филмите си първо на деца. И в случай че те някъде не са се смеели, е изрязвал тези фрагменти.
За мен персонално възприятието за комизъм постоянно се свежда до това съответна обстановка да бъде взривена, без обаче индивидът да пострада физически от този гърмеж. Хуморът е най-естественият метод да отхвърлиш или да приемеш нещо, което при естествени условия не би направил. Той е рожба на парадокса. Той е съчетаване на несъчетаемото. Той е някаква алхимия, от която се получава злато.
Защо тогава революционерите нямат възприятие за комизъм ?
- Защото в тях има буйно предпочитание да убиват хора. Всяка гражданска война е изблик на хилавост и злоба. Желанието да убиеш този, който е съумял повече от теб. Комунизмът, да вземем за пример, е най-висшата идеология на завистта. И на примитивността. Слава Богу, че все се очакваше да пристигна след 10 години.
При това състояние сарказмът революционно качество ли е? Защото по своему той също убива?
- Е, това са толкоз завъртени финтифлюшки, че можем да ги нищим до безспир. Ще кажа нещо, което и Стефан Цанев е споделил, само че ние двамата сме стигнали по разнообразни пътища до него. Само нашите царе, (защото думата " Цар " е опит на пийнал славянин да произнесе думата " Цезар " ) единствено те нямат шутове. Всеки сериозен държател си назначава " простак " (fool на британски, buffone на италиански), който да го подиграва. Да го приземява.
В античен Рим при победното завръщане на императорите, след тях се е движела черна катафалка, от която скандирали - Memento mori (Помни, че ще умреш, т.е. - не се възгордявай). Ние тук нямахме такива управници. Но не е неприятно зад всеки от тях да върви по някой прокурор, който да им шепне - Помни закона!
Какво не бихте могли да простите на другар ?
- Предателството. Това да показа с други хора мои съкровени неща. Или да гледа на тях с неуважение. Изместването и моралната деградация. Имам другари, които забогатяха и се трансфораха в неподозирани от мен същества. Това, че парите скапват, е и тривиално, и неизбежно. Нещо като чалга!
Домашният любим другар ли е или сурогат на другар ?
- Имал съм две кучета и две котки. Различно е при всеки човек и всяко животно. Няма повсеместен отговор. Но си припомням, че когато бях млад, тъкмо след Чернобил, кучката ми игра в тревата, а след това получи някакъв израстък в мозъка, който й пречеше да диша, в случай че си отпусне главата. И аз цяла нощ съм седял и съм й държал главата перпендикулярно на врата, с цел да не се задуши.
Който е кадърен да обича и съчувства на животните, той може да обича и хората. Аз персонално не обичам да късам цветя. Това също е ликвидиране. Жените се радват на гниещи и изпускащи миризма на гибел растения във ваза. Защото ароматът на цветята е тъкмо това - белег на гибелта. В едно зрелище бях направил някаква метафора - откъснеш ли цвете, умира момиче.
Но пък съм задоволително лицемерен, с цел да хапвам на драго сърце убити от други хора животни. И се усещам почтен, тъй като не аз съм ги умъртвил. А пък Дънов бил споделил, че животното се е пожертвало за нас непринудено. И по тази причина, когато ядем, би трябвало да мълчим. За да изразим почитта си.
© Красимир Юскеселиев
Теди Москов по време на подготовка - 2013г.
Какво бихте предпочели - да умрете или да продължите да живеете като крепко животно ?
- Това Буда би трябвало да питате. Искам, не желая, става по този начин, както е нагласено от силите над нас. Някои ги назовават Бог, други ги назовават материя. Аз самият считам, че в случай че човек има вяра в Добротата, той има вяра в един от основателите на вселената. Един от тях, тъй като, както с цел да има дете са нужни двама души, по този начин и с цел да има човешки тип са нужни двама основатели - демон и Господ. Ние сме бойното поле, на което се срещат тези две сили. Вече може да ми викате Аристотел, или Демокрит. (засмива се) Последното го избирам пред демократ.
И най-после класическото - какви са новите Ви креативен проекти ?
- В момента репетираме новия моноспектакъл на Мая - " Да ти е ярко под шапката ". Той свързва моменти от общия ни живот - нашия, на сътрудниците и на България също. Плюс мои и нейни обичани текстове. Плюс цитати от филми и други неща.
Моите креативен проекти постоянно са едни и същи. Защото схващам работата си като предпочитание за добрина, която неизбежно се редува с горест. Както се смееш и внезапно хоп - сълза. Цял живот слугувам на това - да има наслада и състрадание. Усмивката и иронията, за които приказва Волтер. Едната опрощава и извисява, другата - упреква и принизява
Изключвам диктофона. Разговорътни продължава, само че той към този момент е, по този начин да се каже- off the record.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ