Една война, един Шолц, един Путин. Кой печели
Макрон от ден на ден завзема лидерски позиции в Европа, знакова аудиенция преди втория кръг на изборите Докато немският канцлер е в неволя, Кремъл ще акумулира експанзия
След повече от 110 дни от началото на войната, немският канцлер Олаф Шолц най-сетне събра политически кураж да отиде в Киев. Тази аудиенция, която от дълго време трябваше да се организира като знак за взаимност с Укрйна, през днешния ден обаче към този момент няма същата тежест за немския водач. Защото дружно с италианския министър председател Драги наподобяват по-скоро като част от екипа на френския президент Макрон, устремил се към поредна победа, която чака партията му на втория тур на парламентарните избори във Франция.
И до момента в който Макрон от ден на ден наподобява на новия европейски император, а Марио Драги последователно връща Италия на огромната политическа маса, мястото на Шолц наподобява все по-непредсказуемо.
Но занапред е ясно - немският канцлер е мощен на думи, само че муден на дейности.
В най-голяма степен това важи във връзка с Украйна и Русия. Докато френският президент Еманюел Макрон ловко води напъните за усмиряване на развилнелия се Владимир Путин, немският канцлер Олаф Шолц остана не просто догонващ, а напряко " липсващ по време на акция ".
Фрапираща е разликата и във връзка с Европейски Съюз и процеса на присъединение. Докато Макрон приготвяше визитата си в южния фланг на НАТО, с цел да стисне ръката на румънския и молдовския президент като правилни съдружници, Балканската обиколка на Шолц му донесе куп разочарования.
И въпреки да даде обещание на македонския министър председател Димитър Ковачевски персонално да се застъпи за старта на договарянията, диалозите му с Радев небрежно охладиха ентусиазма, че ще има решение на идната европейска среща на върха.
Не реализира прогрес при договарянията си със сръбския държавен глава Александър Вучич, който ясно му съобщи, че не счита да трансформира своето държание по отношение на Русия.
Големият проблем на Шолц е, че месеци наред Силните му думи към Путин внезапно се отличават от спорните му дейности.
Тежкото въоръжение, което Германия даде обещание преди месеци на Украйна, продължава да стои по складовете. Руските енергийни доставки, тоест газът и петролът, напълно не са блокирани, а възбраната им се отсрочва за далечното бъдеще. Опитите на Германия да взе участие интензивно в политиката на Европейски Съюз по налагане на наказания на Москва също буксуват, т.е. глобите ги има, само че не са задоволителни, с цел да блокирал или най-малко затруднят съветската военна машина.
Все повече анализатори са на мнение, че сериозна отговорност за буксуването носи точно Олаф Шолц. Кабинетът в Берлин продължава да звучи неубедително с тезата, че оръжията, в това число танкове, гаубици и зенитно-ракетни системи са нужни на самата Германия. И че неналичието на доставени танкове е тъй като трябвало дълго да се образоват украинците да ги употребяват.
Причината за неохотата на държавното управление да даде на Украйна помощта, от която се нуждае, може да се окаже много прозаична, подбудена от вътрешни проблеми - социалдемократите на Шолц, които предвождат ръководещата коалиция, имат тежко минало на помирителни връзки с Русия. В последно време става явно, че това историческо преплитане и традициите, които е основало, е в основата на колебливостта на немския водач.
Бившият канцлер и в миналото лидер на Социалдемократическата партия Герхард Шрьодер, който измъкнаха съвсем принудително от добре платени високи постове в съветски енергийни компании, е единствено един образец за преплитането. Но казусът с него е единствено витрина, похлупак на нещо, което е много по-дълбоко и не е обвързвано единствено с управителен позиции. Проблемът е и в мисленето, а то при по-старите партийни представители остава подчинено на връзките от годините на Студената война.
Редица социалдемократи, в това число и депутати в Бундестага не бяха удовлетворени от блокирането на плана за газопровода " Северен поток " 2, а и в този момент не желаят свръхстроги наказания против Москва. Не желаят да повярват, че международният ред от последните 80 години към този момент не съществува.
Дългият престой на Шолц в сянката на Ангела Меркел, чиито вицеканцлер и финансов министър бе в продължение на три години, не допуска харизмата, която тя имаше. Затова и резултатите на партията му са надалеч под упованията. В скорошни избори в две немски провинции социалдемократите изгубиха много гласове. В същото време Християндемократическият съюз, който бе на власт 16 години отпред с Меркел, продължава да печели поддръжка и да води в социологическите изследвания. Новият водач на дясната групировка Фридрих Мерц обаче не се поколеба и доста преди Шолц отиде в Киев.
Колебливостта на Шолц събра гнева на Зеленски, който към този момент все по-остро слага под въпрос уговорката на Германия към страната си.
Но в това време слага и в суматоха всички съдружници. Защото колкото по-дълго Германия, претендираща да бъде най-могъщата и авторитетна страна в Европа, се колебае, толкоз повече експанзия акумулира Путин.
След повече от 110 дни от началото на войната, немският канцлер Олаф Шолц най-сетне събра политически кураж да отиде в Киев. Тази аудиенция, която от дълго време трябваше да се организира като знак за взаимност с Укрйна, през днешния ден обаче към този момент няма същата тежест за немския водач. Защото дружно с италианския министър председател Драги наподобяват по-скоро като част от екипа на френския президент Макрон, устремил се към поредна победа, която чака партията му на втория тур на парламентарните избори във Франция.
И до момента в който Макрон от ден на ден наподобява на новия европейски император, а Марио Драги последователно връща Италия на огромната политическа маса, мястото на Шолц наподобява все по-непредсказуемо.
Но занапред е ясно - немският канцлер е мощен на думи, само че муден на дейности. В най-голяма степен това важи във връзка с Украйна и Русия. Докато френският президент Еманюел Макрон ловко води напъните за усмиряване на развилнелия се Владимир Путин, немският канцлер Олаф Шолц остана не просто догонващ, а напряко " липсващ по време на акция ".
Фрапираща е разликата и във връзка с Европейски Съюз и процеса на присъединение. Докато Макрон приготвяше визитата си в южния фланг на НАТО, с цел да стисне ръката на румънския и молдовския президент като правилни съдружници, Балканската обиколка на Шолц му донесе куп разочарования.
И въпреки да даде обещание на македонския министър председател Димитър Ковачевски персонално да се застъпи за старта на договарянията, диалозите му с Радев небрежно охладиха ентусиазма, че ще има решение на идната европейска среща на върха.
Не реализира прогрес при договарянията си със сръбския държавен глава Александър Вучич, който ясно му съобщи, че не счита да трансформира своето държание по отношение на Русия.
Големият проблем на Шолц е, че месеци наред Силните му думи към Путин внезапно се отличават от спорните му дейности.
Тежкото въоръжение, което Германия даде обещание преди месеци на Украйна, продължава да стои по складовете. Руските енергийни доставки, тоест газът и петролът, напълно не са блокирани, а възбраната им се отсрочва за далечното бъдеще. Опитите на Германия да взе участие интензивно в политиката на Европейски Съюз по налагане на наказания на Москва също буксуват, т.е. глобите ги има, само че не са задоволителни, с цел да блокирал или най-малко затруднят съветската военна машина.
Все повече анализатори са на мнение, че сериозна отговорност за буксуването носи точно Олаф Шолц. Кабинетът в Берлин продължава да звучи неубедително с тезата, че оръжията, в това число танкове, гаубици и зенитно-ракетни системи са нужни на самата Германия. И че неналичието на доставени танкове е тъй като трябвало дълго да се образоват украинците да ги употребяват.
Причината за неохотата на държавното управление да даде на Украйна помощта, от която се нуждае, може да се окаже много прозаична, подбудена от вътрешни проблеми - социалдемократите на Шолц, които предвождат ръководещата коалиция, имат тежко минало на помирителни връзки с Русия. В последно време става явно, че това историческо преплитане и традициите, които е основало, е в основата на колебливостта на немския водач.
Бившият канцлер и в миналото лидер на Социалдемократическата партия Герхард Шрьодер, който измъкнаха съвсем принудително от добре платени високи постове в съветски енергийни компании, е единствено един образец за преплитането. Но казусът с него е единствено витрина, похлупак на нещо, което е много по-дълбоко и не е обвързвано единствено с управителен позиции. Проблемът е и в мисленето, а то при по-старите партийни представители остава подчинено на връзките от годините на Студената война. Редица социалдемократи, в това число и депутати в Бундестага не бяха удовлетворени от блокирането на плана за газопровода " Северен поток " 2, а и в този момент не желаят свръхстроги наказания против Москва. Не желаят да повярват, че международният ред от последните 80 години към този момент не съществува.
Дългият престой на Шолц в сянката на Ангела Меркел, чиито вицеканцлер и финансов министър бе в продължение на три години, не допуска харизмата, която тя имаше. Затова и резултатите на партията му са надалеч под упованията. В скорошни избори в две немски провинции социалдемократите изгубиха много гласове. В същото време Християндемократическият съюз, който бе на власт 16 години отпред с Меркел, продължава да печели поддръжка и да води в социологическите изследвания. Новият водач на дясната групировка Фридрих Мерц обаче не се поколеба и доста преди Шолц отиде в Киев. Колебливостта на Шолц събра гнева на Зеленски, който към този момент все по-остро слага под въпрос уговорката на Германия към страната си.
Но в това време слага и в суматоха всички съдружници. Защото колкото по-дълго Германия, претендираща да бъде най-могъщата и авторитетна страна в Европа, се колебае, толкоз повече експанзия акумулира Путин.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ