Макар пастата да е изключително популярна в Италия, ризотото не

Макар пастата да е извънредно известна в Италия, ризотото не пада по-долу и също заема значима част в италианската кухня. Оризът стои в основата на ризотото. Останалите артикули, които се прибавят, са вино, бульон, масло и пармезан.

Оттам нататък ястието дава опция за доста импровизации, като на процедура можете да употребявате ароматите и усетите на всички артикули от земята и морето- зеленчуци, морски деликатеси, риба, птици, меса, дивеч, дреболии, салами, сирена, ароматни треви, гъби, подправки и плодове, водорасли.

Най-известният тип ризото безспорно е ризото миланезе. Една история твърди, че истинското миланско ризото било приготвено за първи път през 1574 г от надарен възпитаник на занаятчия Валерио от Флоренция - живописец, основал стъклописите на величествената миланска катедрала.

Момчето се влюбило в дъщерята на занаятчия Валерио, изискал я за жена и тъй като бил буен кулинар, за сватбата решил да изненада обичаната си и всички посетители с някое семпло и остроумно ядене. Декорирал ястието във всички цветове на жълтото и хубостта и усетът му обрали всички аплодисменти на тържеството.

Освен ориз и шафран, останалите съставки на това ястие били масло, сирене от Парма, говежди мозък и локален салам, подготвен с говеждо, свински мозък и кокоши дреболии.

Днешното ризото а ла миланезе се прави с лук, ориз, изсъхнало бяло вино, месен бульон, масло, говежди мозък, пармиджано и шафран. Италианците дефинират ризотото като minestraasci-uta, т.е. суха чорба, което, макар че звучи необичайно, значи просто, че резултатът би трябвало да е кремообразен, да не е блудкав и да може да се яде с вилица. Ако желаете да постигнете съвършеното ризото то би трябвало да имате прочут опит.

След няколко първични опита, другите стъпки и правила за приготвянето му се трансформират в елементарно и прелестно кулинарно занятие, а полученото ядене доставя наслаждение на всички. В Италия държат да бъде le gato, т.е. обвързвано в едно цяло, което се реализира елементарно, в случай че се употребява ориз, който постепенно отделя нишесте при готвене.

Ако оризът е слабонишестен или в случай че се готви прекомерно бързо, или на прекомерно мощен огън, зрънцата ориз ще се разделят и няма да се получи кремообразна форма. А при положение, че оризът съдържа прекомерно доста нишесте или топлинната обработка е прекомерно мудна, най-вероятно ще стане по-лепкав от италианския блян.

Според италианците едно ризото би трябвало да е mantecato- т.е. в кремообразна консистенция. По принцип ризотото може да се подготви с всеки тип ориз, не всички сортове обаче са подобаващи.

Според италианците съвършеният ориз за ризото е японски сорт- с обли, приблизително огромни зрънца, нишестен, само че не прекомерно, по-скоро матово бял, а не прекомерно стъклен.