Учени заснеха за пръв път черната дупка в сърцето на нашата галактика!
Макар че през идващите седмици и месеци избрани лаици безспорно ще пишат рецензия по тематиката в жанр “телефонът ми прави по-добри изображения от това ”, истината е, че с цел да бъде получена горепоказаната фотография, бяха вложени неимоверни старания. През 2017 година “Колаборацията EHT ” използваше мрежа от телескопи, ситуирани в Чили, Франция, Испания, Южния Полюс, Хаваите, с цел да следят две хипотетични черни дупки – тази в центъра на галактиката M87, кръстена M87*, и обекта Стрелец А* в нашия Млечен път. Бяха събрани близо 4 петабайта данни, т.е. 4 000 терабайта. Такова количество информация не можеше да бъде трансферирано през интернет и трябваше твърдите дискове да бъдат превозени от едно до друго място чрез самолети.
Най-накрая през 2019 година фотографията на черната дупка в галактиката M87 бе подготвена, само че Стрелец А* се оказа по-труден за снимане обект. Това е по този начин, тъй като M87* може да е 2 000 пъти по-далече от нас, само че е 1 600 пъти по-голяма в съпоставяне със Стрелец А*. Освен това материята, която обикаля към нея, покрива повърхност, по-голяма от орбитата на Плутон към Слънцето, и лъчението от нея е относително непрекъснато. Но Стрелец А* се променяше бързо в границите на няколкото часа през тези дни, когато бе следена от EHT.
Ето за какво научният екип сътвори не едно, а хиляди изображения, а това, което е показано нагоре, сплотява всички тях и е усредненият резултат, получен след сериозна обработка. Следващата стъпка съставлява правенето на филм, с цел да могат откривателите да схванат по-добре физичните свойства на черната дупка.
Засега се знае, че Стрелец А* се върти към ос, която е жестоко ориентирана към Земята, а посоката на придвижване е назад на часовниковата стрелка.
Тук е значимо да се означи, че EHT организира наблюдения в радиовълновата област на електромагнитния набор, тъй че тази фотография на Стрелец А* не демонстрира това, което би видяло човешкото око. Обектът не може да бъде забелязан чрез оптични телескопи заради голямото количество междузвезден прахуляк и газ, които го обкръжават. Чак през 90-те години на предишния век учените се досетиха, че черната дупка би могла да бъде изследвана, в случай че се следят късите радиовълни, проникващи през праха. Но с цел да се реализира тази задача бе необходим телескоп с размера на цялата Земя. И това е допустимо – чрез технология, наречена интерферометрия, голям брой радиотелескопи, пръснати по повърхността на нашата планета, се сплотяват и образуват великански виртуален телескоп.
Настоящето проучване е оповестено в шест научни публикации на страниците на списанието The Astrophysical Journal Letters. Над 300 учени, работещи в Африка, Азия, Европа, Северна и Южна Америка са взели участие в него.
Източници: Nature, ESO
